***
Останалата част от пътуването беше тиха, тъй като Хънтър сякаш изгуби доброто си настроение и изпадна в мрачно настроение. Кали разбра защо. Отговорът на въпроса ѝ очевидно го беше отвел на мрачно място и в мрачен момент от живота му и сега съжаляваше, че го е подтикнала да ѝ каже толкова лична информация.
Това просто затвърди у нея причината, поради която тази връзка никога нямаше да може да се развие. Хънтър беше човек, преследван от нещо в миналото си, и не искаше да позволи на никого да се доближи до него.
Предполагаше, че сега и двамата се намират на тъмни места, и двамата са изгубени в собствените си тихи светове на мисли, които е по-добре да останат скрити, и думи, които е по-добре да останат неизказани. Кали си казваше за хиляден път, че дори да я привлича Хънтър, дори да ѝ е подарил най-вълнуващата, чувствена нощ в живота ѝ, това не е достатъчно добра причина да се обвърже по-дълбоко с него.
Той на практика и беше казал, че е повредена стока. Наистина ли искаше да разбере от първа ръка как щеше да се отрази това, ако възобнови интимните си отношения?
От дясната им страна се приближаваше някакъв дилърски център и сега Хънтър забавяше ход и обръщаше колата на паркинга.
Голямата синя табела отпред гласеше, че това е дилърството на „Бали Сузуки“, а зад нея имаше огромна стъклена витрина с десетки полирани и блестящи мотоциклети.
– Какво правим? – Попита тя, внезапно изнервена.
Хънтър се усмихна. – Споменах ли, че през последните няколко години наистина се увлякох по екстремните спортове?
– Не, не си споменавал. Споменах ли, че наистина се интересувам от това да остана жива колкото се може по-дълго?
– Нямам желание да умра, Кали. Просто се наслаждавам на малко адреналин от време на време. А състезанията с мотоциклети са един от най-добрите адреналини – наред със смесените бойни изкуства и алпинизма.
Кали се опита да не извърти очи.
– Звучи страхотно.
– Както и да е, търся да си купя нов мотоциклет – вероятно модел на „Сузуки“. Искаш ли да дойдеш с мен на тест драйв?
– В никакъв случай.
Той се засмя.
– Точно това си помислих. Хайде. Можем поне да разгледаме шоурума.
– Добре – каза тя.
– Не забравяй, че се съгласи да ми правиш компания, докато чакам господин Джеймсън да ми даде интервю, така че очаквам да изпълниш обещанието си – и да се опиташ да се усмихнеш малко, докато го правиш.
– Мога да се усмихвам – каза тя, хвърли голяма, фалшива усмивка и излезе от колата, чувствайки се мрачна и раздразнителна.
Тя последва Хънтър в магазина, а мислите ѝ се завъртяха, когато той започна да говори с един от продавачите. Заговориха за марките и моделите на различни мотоциклети и изглежда се разбираха отлично още от самото начало. Хънтър беше очарователен, ясно намекваше, че има пари за горене и че също така знае какво става, когато става дума за мотоциклети.
Продавачът хареса ентусиазма му и двамата се смееха и разговаряха, а Кали стоеше отстрани и си мислеше колко я дразни, че изведнъж е станала ескорт на Хънтър.
Така ли щеше да изглежда животът ѝ, ако глупаво се съгласеше с романтичните му планове? Щеше ли да бъде принудена да се скита край него, тиха, покорна, като някоя гейша от новото време с руса коса и сини очи?
В крайна сметка излязоха на паркинга и продавачът докара голямо синьо-черно хромирано чудовище. Само погледът към това нещо я изнервяше и все пак трябваше да признае, че мисълта, че Хънтър може да се справи с такава голяма машина, я възбуждаше.
– Тя ще се вози ли с теб? – Смътно чу Кали как попита продавачът, докато подсъзнанието ѝ я изтръгваше от мислите ѝ.
Хънтър се засмя и поклати глава с „не“.
– Тя е строго сухоземна жителка, обича да държи двата си крака здраво стъпили на бетона. Познаваш този тип.
Продавачът се усмихна.
– Така казват всички. Но щом се качи на него и вкуси от тази скорост и гъргоренето на двигателя, вероятно ще трябва да я свалим от него на сила.
Хънтър го погледна.
– Дори не си правете труда. Повярвай ми, тя е изключение от това правило.
Продавачът повдигна вежда.
– Щом казвате така.
– Казвам.
Кали усети пристъп на раздразнение.
– Аз съм изключението от правилото? Какво означава това?
Хънтър я погледна.
– Означава, че повечето жени в началото се съпротивляват на ездата, но щом опитат, се вкопчват. Има обаче малък процент, който просто се страхува твърде много от скоростта.
– Ако иска да опита, можем да ѝ осигурим каска и защитно яке, за да си осигури спокойствие – каза продавачът.
Хънтър отново скочи, като махна с ръка.
– Тя ще изчака тук. Тя не иска да прави това, повярвайте ми.
Продавачът сви рамене, като най-накрая се отказа.
– Както и да е, ето ги ключовете. Вземете го за една обиколка и после ще поговорим, добре?
Когато търговецът си тръгна, Хънтър се върна до колата си и отвори багажника, като грабна една голяма каска и след това захлопна багажника със свободната си ръка.
Кали го наблюдаваше с нарастващо чувство на неудовлетвореност. Наистина ли си мислеше, че тя е толкова предвидима – откъде можеше да знае, че няма да и хареса, дори да опита? Макар да подозираше, че е прав, Кали беше развълнувана, че ниското му мнение за нея я притеснява толкова много, колкото я притесняваше.
– Мисля, че искам да опитам да яздя това нещо – каза му тя.
Той вече се канеше да се качи на мотора. Едната му ръка беше опряна на лявата страна на мотоциклета. Той я погледна, като спря за момент.
– Виж, искам да се кача на пътя и да изпробвам това бебе. Не мога да го направя, докато ти се държиш за живота си и хленчиш в ухото ми.
Тя се изправи.
– Да хленча? Не ме познаваш много добре, Хънтър, иначе никога нямаше да кажеш нещо толкова идиотско. Никога през живота си не съм хленчила. Израснала съм с петима братя, помниш ли?
– Трябва просто да се мотаеш тук и да четеш списание или нещо друго. Няма да ме има дълго.
– Няма да чакам тук. Идвам с теб.
– Кали…
Тя тръгна към автокъщата, за да намери онзи ухилен продавач.
– Не смей да тръгваш без мен, Хънтър! – Изкрещя му в отговор, вървейки с бърза крачка към вратите на шоурума, отваряйки вратата (и отдалеч чувайки звънеца над главата си). – Някой може ли да ми намери каска за пробно шофиране? – Обади се тя.
Продавачът се затича към нея, като ѝ каза колко много ще ѝ хареса и да не се притеснява, че моторите Suzuki са едни от най-безопасните в света и т.н. и т.н. Междувременно той намираше подходящия размер каска за нея.
Накрая той и даде евтин червен шлем, който не беше първият и избор от гледна точка на модата, но на нея не и пукаше. Кали искаше да се върне при Хънтър и да му докаже, че греши.
Тя се върна навън, а Хънтър не се виждаше никъде.
Тя не можеше да повярва. Беше си тръгнал и я беше оставил, въпреки че тя му беше казала да не го прави.
За кратък миг беше толкова ядосана, че не можеше да вижда ясно. И тогава чу зад себе си звук от развъртян двигател. Обърна се и видя Хънтър на мотоциклета, който бавно се движеше към нея.
– Мислех, че си ме оставил тук! – Изкрещя тя над двигателя.
Той сви до нея и спря, като отметна затъмнения визьор на каската си и я огледа нагоре-надолу.
– Сигурна ли си, че искаш да го направиш, Кали?
– Повече от сигурна съм.
– Добре, тогава. Обещавам, че няма да бързам.
– Не прави нищо спецялно заради мен, Хънтър.
– Качвай се – каза той, свали отново визьора си и се настани на мотора. Първо тя сложи каската и се огледа наоколо. Главата ѝ се чувстваше тежка и странна с това огромно нещо, което я покриваше. Беше малко притеснително, но си каза, че не кара, така че няма значение.
Кали вървеше зад Хънтър, преметна единия си крак тромаво през седалката, а после с ръка се хвана за рамото му, като се изтегли върху тромавото, метално превозно средство.
Той се протегна назад и хвана китката ѝ, придърпвайки ръката ѝ около кръста си. Тя уви другата си ръка около средата на тялото му и сега го държеше здраво отзад.
Позицията беше странно интимна и тя изведнъж се възбуди.
Беше вълнуващо. Хънтър беше вълнуващ. Беше жива, беше будна и цялото ѝ тяло трептеше от вибрациите на мотоциклета под нея. Но отвътре тялото ѝ трептеше от съвсем друг вид вибрации – тя беше замаяна и щастлива, че е толкова близо до Хънтър, че усеща тялото му, че може да бъде до него, да се наслаждава на усещанията му и да знае, че точно сега са само двамата и нищо друго няма значение.
Докато той бавно се търкаляше напред и започваше да набира скорост, тя затегна още малко хватката си около него. Вътре в шлема си тя се усмихваше.
И тогава те се изстреляха от паркинга на автокъщата и полетяха по криволичещия път, а Кали усети вятъра срещу себе си, но Хънтър беше отпред и поемаше основната част от съпротивлението на вятъра.
Беше странно защитена – почти по-сигурна, отколкото се беше чувствала някога през живота си – това не беше възможно, и все пак знаеше, че е съвсем реално на някакво ниво. Изведнъж разбра, че в Хънтър има много повече от позиращото лошо момче, повече от измъчения артист – водата с него беше по-дълбока от всички, които може би е срещала.
Толкова ли е лошо, че искам да се гмурна в тези води, да плувам докъдето ми стига погледът, а след това да се спускам все по-дълбоко и по-дълбоко под повърхността, докато не открия какво наистина има на дъното?
Продължиха по пътя, като се движеха с прилична скорост, но нищо вдъхващо страхопочитание. Тя можеше да каже, че Хънтър кара бавно, може би за да не я плаши.
Тя се наведе напред, доколкото беше възможно.
Той усети преместването на тежестта ѝ и се облегна назад. – Добре ли си? – Изкрещя и той, като забави още повече.
– Да! – Извика тя. – По-бързо!
– Всичко е наред – каза ѝ той. – Не, искам да карам бързо!
Тя усещаше как той трепери срещу нея, докато се смееше на молбата. Изведнъж той отвори газта и те ускориха толкова бързо, че Кали затвори очи за няколко секунди. Вятърът блъскаше по раменете и главата ѝ, докато тя едновременно се свиваше и стягаше хватката си за кръста на Хънтър.
Когато отново отвори очи, те се носеха по пустата писта и всичко беше размазано. Дърветата бяха само зелени и кафяви ивици, а самият път беше просто сив, като развълнуваните води на океана. Двигателят беше толкова силен в ушите ѝ, че тя дори не можеше да си помисли за комуникация с Хънтър, освен ако може би не го притиснеше или нещо подобно.
Вместо това Кали се държеше за живота си и се опитваше да се наслаждава на пътуването.
С течение на минутите тя установи, че сърдечният и ритъм се забавя съвсем малко и че може да гледа и наблюдава света около себе си по-ясно.
Може би, помисли си тя, това бързо шофиране си има и добри страни. Определено беше забързано, както Хънтър ѝ беше казал, че ще бъде. Чувстваше се като акумулатор, който е зареден докрай. Чувствата ѝ бяха нащрек, очите ѝ бяха ясни, мислите ѝ бяха съсредоточени.
Единственото нещо, което беше разбрала от тази малка експедиция, беше, че не можеше да каже, че чувствата ѝ към Хънтър са отшумели дори за малко. Искаше го повече от всякога, искаше да го докосва по този начин и да бъде близо до него отново по този начин.
След още няколко минути те се върнаха обратно в автокъщата.
Хънтър спря мотора до мястото, където продавачът го беше оставил първоначално, и след това застана на едно място с мотор на празен ход. Кали слезе от него и продължи да усеща вибрациите през седалището и стомаха си. Беше като да слезеш от лодка и все още да се чувстваш сякаш си на морски крака или нещо подобно. Тя свали каската си и разтърси косата си.
Двигателят изгасна и скоро Хънтър стоеше до нея, с каска под едната си ръка.
– Раздвижва кръвта, нали?
Тя кимна, като все още си поемаше дъх.
– Това беше… нещо…
– Мразиш ли го?
Тя го погледна и отметна косата от лицето си.
– Шлемът ми причиняваше статично полепване, но освен това беше доста страхотно.
Хънтър се усмихна.
– Наистина ме изненада.
– Не съм толкова обикновена, колкото ти се струва, че съм.
– Никога не съм казвал, че си обикновена.
Тя усети как бузите ѝ се зачервяват, докато Хънтър се взираше в очите ѝ. Знаеше какво означава този поглед – беше същият, който той ѝ беше хвърлил в леглото.
– Може би не си го казал, но си намекнал.
Не след дълго продавачът ги видя и се запъти навън, за да провери как върви тест драйвът им.
– И какво? – Попита той, примигвайки на слънцето. – Добре ли мина?
Хънтър кимна.
– Много добре. Едно от най-добрите пътувания в живота ми. Разбира се, част от това вероятно се дължи на спътника ми, но наистина ми хареса как се справи. Ще го купя.
Продавачът изглеждаше временно изненадан.
– Добре, значи ще го финансирате…
– Не. – Ще платя в брой, още сега.
При това положение двамата мъже започнаха да вървят към магазина, докато Кали стоеше там, несигурна какво да прави. Хънтър се обърна и я погледна назад.
– Няма ли да дойдеш? – Попита той.
Назад към част 9 Напред към част 11