КЕЛИ ФЕЙВЪР – Всяко негово желание – книга 7 – част 12

***

Кали обаче трябваше да почака, за да зададе въпросите си за Хънтър, тъй като двамата пътуваха поотделно обратно към къщата му, която се намираше недалеч от Нюпорт, Роуд Айлънд. При първото си посещение я беше взел с хеликоптер дотам и обратно, което я беше накарало да изглежда като нещо, което съществува в свой собствен свят. В действителност той имаше луксозна къща, която не беше далеч от всички други луксозни къщи.
Сега тя имаше цялото време на света да мисли какво може да се случи по-нататък, докато гледаше как Хънтър кара мотоциклета си само на няколко метра пред нея.
Беше импулсивна в автокъщата и колкото повече се отдалечаваха от нея и колкото повече време минаваше, толкова повече нарастваха съмненията ѝ. Щеше да помогне донякъде, ако Хънтър поне беше в колата с нея, говореше, смееше се и се шегуваше.
Но единственото, което имаше, беше тишината в колата и гледката към гърба на Хънтър, който караше неумолимо напред, водейки я все по-близо и по-близо до замъка си, мястото, където се беше съгласила да му позволи да се гаври с нея.
Кали не знаеше какво я беше накарало да сключи тази малка сделка с него. Наистина ли си струваше да изтъргува собствените си ценности и самочувствие само за да има „честта“ да зададе на Хънтър един-два въпроса за личния му живот?
Тя се засмя на глас, като се ухили на собствената си глупост, докато шофираше. За да влоши положението, тя дори му беше позволила да направи тази уговорка, че ще ограничи личните въпроси до настоящето. Така че сега дори нямаше да може да го попита за детството му, за написването на „Синият хоризонт“ или за други неща, които вероятно щяха да хвърлят най-много светлина върху това кой е той като личност.
И освен това, защо за нея беше толкова важно Хънтър да и разкаже за себе си? Това я караше да изглежда нуждаеща се и слаба, че е готова да изтъргува тялото си в замяна на информация за любимата храна на Хънтър или какво прави през уикендите, за да се забавлява.
Кали се проклинаше, че е паднала в капана му, а после проклинаше Хънтър за това, че е мъж, който я е накарал да падне в капана му. Знаеше, че основното е, че се е поддала на триковете му само защото отчаяно го е искала.
Нямаше друга основателна причина.
Не след дълго слязоха от главния път и започнаха да пътуват към дома му. В далечината тя видя хълма и замъка на върха му. Той беше като фар, който я зовеше. Самото му виждане, издигащо се над останалата част от земята, накара вътрешностите ѝ да затреперят от нервно очакване.
Тя се върна към образите и усещанията от последната им среща. Устните му върху гърдите ѝ, ръцете му по цялото ѝ тяло, притискането на ръцете ѝ към леглото
как искаше той да стане още по-силен. В края на любовната им игра той се бе втурнал яростно в нейното тяло и тя се бе почувствала опустошена, но приятно, ако е възможно такова нещо.
Докато следваше Хънтър по по-тесния път, който се изкачваше по хълма към дома му, тя се зачуди дали наистина ще има смелостта да осъществи всичко това. Започна да се стряска, да изпитва тревога и да се чуди дали цялото това начинание не е просто колосална грешка.
Паркираха и тя изключи запалването, като седна на шофьорската седалка в колата на Хънтър и събра кураж. Малко трепереше, докато гледаше как Хънтър слиза от мотоциклета си, сваля каската си и се обръща да я погледне. Той ѝ махна с усмивка, но тя се почувства застинала на място.
Беше като в лош сън.
Почакай малко, помисли си Кали. Не си ли обещавах отново и отново, че няма да се сближа с Хънтър Риърдън? Не се ли принудих да си спомня колко жесток и дистанциран можеше да бъде той и как настояваше връзката ни да отговаря само на неговите изисквания, без да се съобразява с това, което искам аз?
И как седя тук в момента? Зачуди се тя. Сякаш той я беше прокълнал.
Тя бавно излезе от колата, примигвайки и усмихвайки се несигурно.
Хънтър тръгна към нея.
– Може ли да ми върнеш ключовете? – Попита той. Тя му ги подаде и дори грапавината на пръстите му я накара да потрепери още повече.
– Това е, за да се увериш, че не мога да избягам? – Каза тя.
– Никой не те държи като заложник, Кали.
– Знам.
Той се приближи още повече и тя моментално бе погълната от възможността да я целуне точно сега. Вместо това той само погали нежно бузата ѝ с една ръка.
– Не знаеш – каза той – но ще знаеш. Аз ще ти го докажа.
Тя отвърна поглед.
– Може ли да седнем и да поговорим малко?
– Разбира се, нека вземем питие и малко храна. Какво ще кажеш?
– Звучи идеално. – Тя въздъхна с облекчение. Питиетата и храната бяха нещо, което нормалните хора правеха. Яденето беше нормално. Пиенето беше нормално.
Може би щеше да го задържи, докато се върнат в болницата, за да може да се срещне с Ред. Разбира се, не беше сигурна, че иска да го задържи – Кали знаеше, че една голяма част от нея е повече от готова да види какво и е приготвил.

Назад към част 11                                                          Напред към част 13

 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *


Молим ви да спрете защитите от реклами за нашия сайт. С показването на рекламите ще се осъществява поддръжката на сайта ни! Благодарим ви!