***
Да не говорим за всички случайни жени там, които го познаваха като богато, горещо известно момче, с което биха били твърде щастливи само за една нощ.
Звучи ли ти познато? Запита се тя. Не беше ли твърде щастлива в перспективата за една нощ с горещото богато момче преди време?
Това беше различно. Той не беше с никого, когато се събрахме.
Но сега усещаше онова познато стържене в стомаха си.
Нещо не е наред. Нещо, което много не е наред.
Грейс отново започна да пише на Лиъм, като му казваше да ѝ се обади. Но Лиъм беше спрял да отговаря. Тя се обади на телефона му и той отиде направо на гласова поща.
Стоейки в центъра на апартамента, сама, с Лиъм, който сега я игнорираше – Грейс се чувстваше така, сякаш е ударила личното си дъно.
– Не мога да издържа на това – каза тя на глас.
На изказването ѝ цареше само тишина.
По някаква странна причина тя реши да напише в Гугъл Лиъм Хюстън и след това да натисне „новини“. Грейс беше спряла да разглежда ужасните истории в сайтовете за таблоидни новини преди дни, но по някаква причина – сега почувства нужда да го направи.
Повечето от историите бяха стари, но изведнъж погледът ѝ бе привлечен от една конкретна история, написана само преди ден.
ЛЪВЪТ ЛИЪМ ОТНОВО НА ЛОВ!
Бой в дългоочаквания реванш с Мак „Камион“
Радклиф, Лиъм Хюстън се надява да си отмъсти на човека, който го вкара в болница и го преби на косъм от живота му.
Феновете на ъндърграунд боевете настояват за реванш на тази класическа битка от известно време, а сега изглежда, че тя се е осъществила за броени дни.
Не се знае къде точно ще се проведе – тъй като властите винаги са потенциален проблем, а никой не иска това нещо да бъде прекратено преждевременно.
Местоположението е строго пазена тайна, но когато се появят новини или видеоматериали, ние ще сме първите, които ще ви ги предоставят!!!
Грейс усети как сърцето ѝ спира, когато осъзна, че Лиъм трябва да се бие отново – и то не просто да се бие.
Той се биеше с онзи маниак, който едва не го беше убил преди.
Защо? Защо правеше това?
Той я беше излъгал. Никога не ѝ беше казвал, че дори смята да се бие отново за пари. Още по-лошо е, че тя знаеше, че Лиъм не е тренирал. Само пиеше.
Започна да му пише яростни съобщения, като знаеше, че той е изключил телефона си.
Но не можеше да се сдържи, беше толкова разстроена и уплашена.
Накрая се обади на Истън и му каза какво се случва. Попитала го дали знае някакъв начин да спре боя, преди Лиъм да пострада отново.
Истън ѝ каза, че ще поразрови малко и ще се свърже с нея.
След известно време Истън ѝ изпрати SMS с името и адреса на някакъв клуб, наречен Dungeon MMA. Той я попита дали иска да дойде с нея, но Грейс вече беше тръгнала към вратата.
Тя увери Истън, че може да се справи сама, и му благодари, че е открил информацията от нейно име.
Грейс успя да хване такси и след двайсет минути беше на „мястото на събитието“.
Тя просто се молеше някак си да стигне навреме, за да спре Лиъм, преди той да е извършил тази лудост.
Паркингът на спортната зала – всъщност това беше по-скоро стар, разнебитен склад – беше пълен с коли.
Когато излезе от таксито и се затича към входната врата, където двама много едри откачалки стояха на стража, тя чу радостни възгласи.
Опита се да влезе вътре, а те поклатиха глави.
– Аз съм неговата приятелка! – Извика тя. – Моля те, пусни ме да мина. Моля!
– Имаш ли билет или не?
– Ще си купя! – Каза тя. – Колко? – Ръцете ѝ бръкнаха в чантата.
– Изчерпахме билетите преди ден – каза един от откачалките.
– Така или иначе, боят вече е започнал. Не го ли чуваш?
Тя чу. Първичните ревове на публиката. Грейс се почувства слаба в коленете, докато чуваше отчетливите ооо и ах, които можеха да означават само едно.
Някой е бил пребит.
Зле.
Грейс погледна към един от откачалките – този, който изглеждаше най-човечен.
Очите ѝ бяха пълни със сълзи.
– Моля ви – каза тя тихо. – Аз го обичам. Просто искам да съм до него, когато всичко свърши. Вие разбирате това, нали? Той ще бъде наранен и има нужда от мен там.
Отбивачите си размениха погледи и накрая единият въздъхна и я пусна да мине.
– Продължавай – каза той. – Не казвай на никого, че сме те пуснали безплатно.
Но Грейс вече беше забравила как е успяла да влезе във фитнеса, докато си пробиваше път през масата потни мъжки тела, натъпкани плътно едно до друго, всяко от които крещеше, блъскаше с юмруци, викаше, освиркваше.
Тя все още не можеше да види какво се случва.
Но очевидно беше жестоко и кърваво, защото хората се смееха, гърчеха се, клатеха глави, сякаш никога не бяха виждали подобно нещо.
– По-добро от първото! – Двама едри мъже се чукнаха, когато тя се провря между тях. Проправяше си път все по-близо и по-близо.
Най-накрая тя се промъкна до мястото, където видя Лиъм и неговия враг, които се въртяха в малък кръг. Този път имаше слаб „пръстен“. Той не представляваше нищо друго освен няколко въжета, които образуваха правоъгълник върху стари сини постелки.
Лицето на Лиъм вече беше с кървава маска.
Мак Трак Радклиф изглеждаше абсолютно непокътнат и обсипваше Лиам с тежки, брутални ритници и удари, докато Лиам се тюхкаше и се опитваше да отвърне на удара.
Грейс не можеше да гледа.
Тя се наведе и едва не повърна точно тогава и там.
Чуваха се удари от ударите и ритниците, които се стоварваха върху тялото на Лиъм, а след това се чуваха ревове на кръвожадност от страна на ужасните фенове.
– Той ще нокаутира този мутра-хуйник! – Изкрещя някой.
Тълпата започна да скандира
– Нокаут, нокаут, нокаут! – Наведнъж.
Грейс погледна ужасено нагоре, докато вражеският боец на Лиъм го преследваше по малкия ринг. Той нанасяше един, два, три удара – всеки от тях се приземяваше с хрущяща костите сила.
– Спри! – Изкрещя тя. – Спрете ги!
Няколко души я зяпнаха отблизо, но на нея не ѝ пукаше.
– НОКАУТ! КО! КО! – Скандиранията се разнесоха, сега по-силно.
Лиъм се клатеше на краката си и тя знаеше, че всичко е свършило за него.
Противникът му се канеше да нанесе последния удар. Всеки можеше да го види. Той щеше да го нокаутира – може би дори да го убие.
Лиъм беше почти беззащитен, уморен – ръцете му бяха спуснати, дишаше през устата си, лицето му беше боядисано в червено от собствената му кръв.
И тогава, точно когато Радклиф нанесе дъгообразен удар с примка, насочен към максимална разруха, Лиъм се отдръпна и нанесе прав удар, който се приземи пръв.
Той попадна директно в челюстта на Мак Трак и той се сгромоляса като хартиена кукла.
Тълпата направо полудя, докато Лиъм стоеше там, почти толкова изненадан, колкото и публиката. Той стоеше и гледаше противника си, който лежеше проснат и неподвижен на постелката.
Тълпата се втурна напред и го заобиколи, вдигна го на раменете си.
Поне за кратко той отново беше герой.