***
Когато Грейс най-накрая настигна Лиъм, той беше изблъскан от един от приятелите си по ММА, докато няколко други приятели се опитваха да държат тълпата на разстояние.
Хората искаха автографи, снимки.
Но Лиъм явно беше изтощен и не беше във форма да общува. Той седеше на стол и главата му беше увиснала. Вече можеше да види очевидните синини и обезцветявания по гръдния му кош.
Когато се приближи, гледачите му понечиха да я отблъснат, но един от тях я разпозна. Очите му се разшириха.
– О, о – каза той.
– Точно така – отвърна тя.
Лиъм вдигна глава при звука на гласа ѝ. Той се обърна и я погледна. Едното му око беше почти подпухнало. Другото имаше дълга, широка рана над клепача, от която все още капеха струйки кръв по лицето му. Устните му бяха разцепени, а носът му също беше окървавен.
– Грейс – каза той дебело. – Какво правиш тук?
Тя поклати глава.
– Нямам никаква шибана представа – каза тя, а после я връхлетя гадене от всичко това и ѝ се прииска да го разкъса.
Грейс се обърна и се отдалечи от него, решена да не поглежда назад.
Но тогава, по звука на тълпата около нея, по мърморенето и виковете, тя разбра, че Лиъм е дошъл след нея.
– Грейс! – Извика той. – Грейс! Върни се!
Тя продължи да върви.
Хората крещяха и на двамата и сега се радваха.
– Хайде, Грейс – каза Лиъм само на няколко метра зад нея. – Моля те, не ме карай да тичам след теб. Не съм в състояние – каза той.
Накрая тя се завъртя върху него.
– И чия точно е вината за това? – Каза тя, като се взираше в Лиъм, който се запъти към нея.
– Аз знам – каза той.
Наблизо феновете бяха утихнали. Много от тях ги снимаха с камерите на телефоните си.
– Ти ме излъга – каза тя. – Не мога да повярвам, че си го направил, Лиъм.
Той погледна надолу.
– Направих го заради теб.
– Защо казваш това?
– Защото – каза той и се приближи. – Трябваше да го направя. Трябваше да бъда мъж за теб.
Въпреки раните си, дори с едно затворено око, той все още беше красив за нея. Тя все още не можеше да се отвърне от него.
– Това не помага за нищо – каза тя. – Не виждаш ли това?
– Не мога да изкарам пари по друг начин. Битките са единственото нещо, в което съм добър.
– Не ми се иска да ти го казвам, Лиъм, но ти не си толкова добър в боя.
Тя протегна ръка и го погали по бузата.
– Бедното ти лице.
Той кимна и се усмихна.
– Предполагам, че може би не съм толкова добър в нищо. Но мога да бъда добър в това да те обичам, Грейс. Знам това.
– Хайде – каза тя и хвана ръката му. – Можем ли да се махнем оттук?
– Абсолютно – каза Лиъм.
Пробиха се през тълпата, когато виковете, крясъците и възгласите се възобновиха. А после излязоха навън и си тръгнаха заедно.
***
Седейки в спешното отделение и чакайки Лиъм да получи шевове, Грейс най-накрая му каза истината.
– Наистина ме е страх – каза тя.
Лиъм я погледна. Едното му око беше подпухнало, а другото не беше много по-добре.
– Добре съм, обещавам. Не съм получил мозъчно сътресение.
– Не е това.
– Тогава какво е? – Попита той.
Грейс си пое дълбоко дъх, знаейки колко разстроен може да бъде той, когато му каже.
– Има нещо, за което те излъгах – каза тя.
Тялото на Лиъм се напрегна.
– Добре – каза той. – Слушам.
– В деня преди погребението на майка ти получих съобщение от Вера, която ме помоли да се срещна с нея. И аз отидох, сама. Казах ти, че ще изляза за закуски.
Лиъм вдигна глава и издиша през устата си.
– По дяволите, Грейс. Защо го направи?
– Исках да се опитам да помогна. Мислех, че може би – ако бяхме само тя и аз – може би тя ще разбере, че не съм толкова лош. Беше глупаво от моя страна.
– Така че нека да предположа. Тя каза разни ужасни неща и се опита да те убеди да скъсаш с мен – каза Лиъм. – За мое и твое добро, разбира се.
Грейс се усмихна.
– Предполагам, че я познаваш доста добре.
– Тя е моя сестра – каза той. – И е шибано предсказуема. Но не мислех, че ще се хванеш на нейните глупости.
– Не съм – каза Грейс. – Поне в началото.
– Какво означава това?
– Просто… отписах всичките ѝ заплахи и предупреждения като тактика за сплашване. Никога не ти казах за това, защото не виждах смисъл. – Грейс замълча, когато осъзна сериозността на това, което се канеше да му каже.
– Тогава защо ми го казваш сега? – Настоя Лиъм.
Грейс погледна директно към него.
– Защото сега не съм сигурна, че тя все пак е лъгала. Всичко, което тя предсказа, се сбъдва, Лиъм.
Той се засмя раздразнено.
– Дай ми почивка. Не ми го казвай, Грейс.
– Тя каза, че няма да знаеш как да се справиш с всичко това. Каза, че ще се обърнеш към пиенето и битките като средство за справяне. И че ще се борим, за да оцелеем.
Челюстта на Лиъм се размърда и Грейс видя, че го е наранила дълбоко.
– Майната ѝ – изръмжа той. – Това, че се бия понякога. Какво, по дяволите, има това общо с нещата?
– Ние се отдалечаваме, Лиъм. Изгубени сме. И ти не водиш правилната война. Избираш глупави битки. Кой, по дяволите, беше онзи човек, с когото се биеше тази вечер? Мак Трак? Наистина?
– Той е трудно момче…
– Той е дете. Точно така. Някакъв глупав пънкар с глава, пълна с камъни. Междувременно ние се борим за живота си срещу брат ти и сестра ти и техните адвокати и бизнес партньори – и те ни убиват.
Лиъм поклати глава и отвърна поглед от нея.
– Не виждам това по този начин.
– Знам, че не го виждаш – прошепна тя тихо. – Не съм ти ядосана, Лиъм.
– И аз няма да нараня семейството си, никога. – Той срещна погледа ѝ. – Просто не мога да го направя.
Тя кимна и преглътна.
– Знам.
Появи се медицинска сестра и повика Лиъм в стаята за прегледи. Той се изправи бавно.
– Ще се върна след секунда – каза той и ѝ се усмихна леко.
– Ще бъда тук – каза му тя.
Наблюдаваше го как се обръща и върви към стаята за прегледи и ѝ се струваше, че на раменете му лежи тежестта на целия свят.