Кели Фейвър – Заради бъдещето му – Книга 26 – Част 2

***

Колата на Лиъм ги чакаше отпред и Лиъм успя да се запъти към нея и да влезе вътре. Тя го последва.
Той се просна на задната седалка, а шофьорът ги погледна назад.
– Всичко наред ли е, мистър Хюстън?
– Повече от добре. Просто бях в нокдаун. Чувствам се добре! – Той вдигна палец, след което падна на седалката в преувеличен покой.
Грейс отметна бретона си от лицето и извъртя очи.
– Лиъм – каза тя. – Къде искаш да отидем сега?
– Обратно в хотела! – Извика той. Челюстта му изглеждаше обезцветена близо до ъгъла на устата и подпухнала.
Сърцето ѝ я заболя, като го гледаше, виждайки го в този вид.
– Трябва да спреш да пиеш – каза тя. – Не можеш да се справиш със загубите си, като просто се размажеш.
– Истън, празноглавецът, ме разби в устата и това направи чудеса с мен – усмихна се Лиъм. – Така че може би отсега нататък ще спра да пия и ще го оставя да ме бие вместо това.
– Говоря сериозно – каза му тя. – Непий повече.
Колата започна да се движи и Лиъм ѝ кимна със затворени очи.
– Край на пиенето. Разбирам. – Той щракна с пръсти няколко пъти. – Разбрах.
Тя въздъхна.
– О, Лиъм.
Бяха в задръстване, движеха се бавно, но все пак се движеха.
Очите на Лиъм отново се отвориха, докато той се облегна още по-назад на седалката, загледан нагоре.
– Аз я убих – каза той тихо.
– Ти не си убил никого. Престани да го казваш.
Той повдигна леко главата си и погледът му изведнъж се впи в нейния и тя видя, че той не е толкова извън себе си, колкото си мислеше. Тези очи горяха от силна ярост, силна болка, която той беше прикрил с тънък слой алкохол.
– Тя умря, шофирайки колата си, и беше направила това само за да може да промени завещанието, Грейс. И всичко това заради мен и онова глупаво телефонно обаждане, в което ѝ казах онези ужасни неща.
– Защо не обвиниш мен, докато си в това? – Попита Грейс.
– Ти не си и казала тези неща по телефона. Аз съм тази, която се скара с нея.
– Но ако не беше нашата връзка, ако не бях аз – ти никога нямаше да проведеш този разговор с майка си. Така че можеш също толкова лесно да обвиниш мен.
Лиъм поклати глава.
– Не се опитвай да ме разубедиш, Грейс. Аз знам какво знам.
– Искаш да се самообвиняваш. Искаш да се изкараш отговорен, вместо да признаеш, че това е било инцидент и нищо повече. Тя е можела да е шофирала навсякъде, когато се е случило.
Сякаш провокиран от тази идея, Лиъм седна.
– Но тя не е карала навсякъде, нали? Карала е към офиса на онзи адвокат, за да ме извади от завещанието. Когато умря, тя беше наранена, тъжна и ядосана, мислейки, че я мразя. Мислеше, че може би никога повече няма да си говорим. А сега няма да си говорим никога повече, Грейс, защото тя си отиде.
– Не можеш да знаеш какво е било душевното ѝ състояние – каза Грейс, но увереността на Лиъм беше някак смущаваща.
И като познаваше майка му, Грейс се затрудняваше да отхвърли напълно думите на Лиъм. Може би тя наистина е била толкова отмъстителна, ядосана и наранена. Може би е умряла ядосана.
Може би всичко се дължеше на онзи съдбовен последен разговор, заради който майката на Лиъм вече не беше жива.
– Независимо от това – каза Грейс – не би могъл да знаеш, че майка ти ще избере да реагира по този начин.
– Сигурна ли си в това? – Попита Лиъм. – Защото познавам майка си и знам на какво е способна… на какво е била способна.
– Не е твоя грешка, че тя е била толкова импулсивна, че веднага е действала, за да те накаже за един обикновен спор.
Лиъм въздъхна.
– Нищо няма да промени фактите, Грейс. Последният ми разговор с нея беше ужасен спор. Беше достатъчно лошо, че тя веднага да ги накара да ме изключат от завещанието, а след това тя умря, карайки до адвоката, за да го направи официално.
– Не, нищо няма да промени фактите. – Погледна го сериозно Грейс. – И само ти можеш да осъдиш себе си като виновен и да решиш, че всички тези неща означават, че заслужаваш да имаш ужасен живот.
– Аз наистина се смятам за виновен – каза Лиъм.
– И така, ще продължаваш да намираш хора, които да те бият ли? Това ли е решението? – Попита Грейс. – Защото не ми се иска да ти го казвам, но това няма да те накара да се почувстваш по-добре. Това няма да промени нищо в начина, по който майка ти е умряла.
Лиъм докосна челюстта си и примижа.
– Той не ме е пребил. Беше късметлийски удар.
– Постъпи като идиот. И това няма нищо общо с това, което се е случило с майка ти. Това си ти, точно сега, който се държиш безотговорно и безразсъдно.
Лиъм се засмя малко.
– Виждаш ли, точно затова имам нужда да си с мен, Грейс. – Той ѝ се усмихна и очите му омекнаха. – Имам нужда от човек, който ще ми каже истината, независимо от всичко.
Спряха пред хотела и двамата слязоха от лимузината.
Когато се канеха да влязат във фоайето, неочаквано бяха заобиколени от папараци и журналисти, които ги снимаха и питаха въпроси.
– Лиъм, какво става със семейството ти? Вярно ли е, че баща ти е в града, за да оправи нещата?
– Разкажи ни как реагираш на тази ужасна трагедия…
– Знаеш ли дали майка ти е пила, когато е станала катастрофата?
– Казват, че е карала с превишена скорост, Лиъм. Някаква реакция?
Грейс примигна, когато те се скупчиха около нея. Лиъм я хвана за ръката и огледа жадните лица на медиите.
– Моля, всички да се успокоят – каза той, но вече звучеше по-трезво. – Знам, че всички сте доста развълнувани, че ще имате нова история, която да разнищвате. Но това е моят живот. Това е моето семейство. И майка ми, една прекрасна, силна жена – си отиде далеч преди времето си.
Фотографите и репортерите замълчаха при скромния му упрек.
– Имате синина на бузата си. Как се сдобихте с нея?
Лиъм поклати глава.
– Съжалявам, но не знам за какво говорите. Често тренирам смесени бойни изкуства във фитнеса. Всички синини вече са се слели.
– Лиъм, можеш ли поне да ни кажеш името на приятелката си? – Попита една по-възрастна репортерка.
Лиъм се усмихна и кимна, като стисна ръката на Грейс, докато говореше.
– Това е моята приятелка, Грейс Ноулс. Тя е моята опора през цялото това време.
Грейс усети как лицето ѝ се изчервява и погледна надолу.
Започнаха да се сипят още въпроси, сякаш репортерите бяха група акули, които току-що са получили кокъл, хвърлен във водата близо до тях.
– Грейс, откога се виждате?
– Вие двамата сериозно ли е? Влюбена ли си в него?
– Бракът част от уравнението ли е и какви са отношенията ви с останалата част от семейството на Лиъм?
Тя поклати глава.
– Аз… не…
Лиъм им махна с ръка.
– Това е достатъчно. Моля ви да ни дадете малко уединение и да уважите факта, че това е много труден момент за семейството ми. – Той дръпна леко ръката на Грейс, докато се обръщаше и влизаше в хотела.
Тя се стараеше да се държи близо до него и след това вече бяха във фоайето на хотела и вървяха към асансьорите.
– Какво се случи току-що? – Попита го тя, чувствайки се леко зашеметена.
Стигнаха до асансьорите и вратите се отвориха за тях. След като влязоха вътре, останаха сами и вратите се затвориха. Лиъм я наблюдаваше.
– Това, което се случи, е, че медийната буря започва. Всички са се нахвърлили върху тази история. Една династия в смут.
– Но ти току-що им каза…
– Знам какво направих – каза и той.
– Опитваш се да разгневиш брат си и сестра си по начина, по който разгневи Истън ли?
– Опитваш се да ме обидиш ли? – Попита я той.
Тя се намръщи, отдръпна се от него и сгъна ръце.
– Това не е обида. Просто не знам защо правиш някои от тези неща. Да разказваш на репортерите за мен, когато брат ти и сестра ти са толкова ядосани от връзката ни.
Той прокара ръка през косата си.
– Мислех, че ще ти хареса фактът, че се застъпих за теб – за нас.
Тя сви рамене. Когато вратите към апартамента се отвориха, тя отново заговори.
– Може би просто вече не съм сигурна, че това е добра идея.
Той излезе от асансьора, но спря да върви, когато думите ѝ бяха регистрирани. Тя наблюдаваше наклона на главата му, докато се обръщаше встрани от нея.
– Моля те, кажи ми, че се шегуваш. – Гласът му леко се разтрепери.
– Лиъм…
Той се завъртя и се изправи срещу нея.
– Залагам задника си на карта заради нас и ти няма какво да губиш. И все пак ти си тази, която се опитва да се оттегли.
– Не го казвам за себе си, а за теб. За семейството ти. Защо трябва да рискуваш толкова много за човек, когото почти не познаваш?
– Никога не съм обичал никого през живота си, а теб те обичам – каза той. – Това е достатъчно основание за мен.

Назад към част 1                                                         Напред към част 3

 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *