***
Той се върна в хижата около петнайсет минути по-късно, изглеждайки доволен.
Никол се разхождаше из хижата на бавно заздравяващия си глезен, опитвайки се да си възвърне малко подвижността. Беше много по-добре, отокът беше спаднал, а синините бяха преминали от тъмнолилаво в по-светло разпръснато синьо и зелено.
– И така? – Попита тя. – Как мина?
– Мина. Погрижих се за него. – Той хвърли ключовете от колата върху една от лавиците с книги и я погледна. – Ставаш по-стабилна.
– Цялата заслуга е на моя лекар. Не съм сигурна дали заради замразения грах, или може би късно снощи, когато намери някакви креативни начини да рехабилитира глезена ми.
– Като стана дума за това, имам предвид някои нови позиции за днес.
Тя изрази смесица от симулирана изненада и истинско удоволствие от това изявление.
– Аз съм много добър пациент.
– Забелязах. – Той отиде до шкафа и започна да рови в него. – Гладна ли си?
– Да. – Тя се свлече на един стол и го наблюдаваше. – И така, ще ми разкажеш ли какво точно се е случило, или не?
Ред я погледна през рамо.
– Казах на Кейн Райт да си завре каквото и да е доказателство срещу мен в задника си.
Тя се засмя.
– Не, не си го казал.
– Ум… да. Казах го.
– И това беше всичко?
– Казах му да остави годеницата ми на мира и го уверих, че разполага с много пари и има много отчаяни ескорти и секс работнички, които с удоволствие ще го освободят от част от тях.
– О, Боже – въздъхна тя и сложи ръка на челото си. – Това изобщо не звучи като да е минало добре.
– Всъщност мина чудесно. Гадове като Кейн Райт реагират по-добре на демонстрация на сила. Това е единственото нещо, което ги отблъсква.
– Но какво да кажем за Даниела?
– О, точно така. Почти забравих. – Ред отвори пакет багети, отиде до хладилника и извади яйца и бекон. – Закуска?
– Разбира се. – Освен това това е единственото друго ястие, което умееш да приготвяш.
– Вярно. Предполагам, че можех просто да ти направя тост. Той запали горелката и взе един тиган от горната част на печката.
– Все още чакам да чуя за ситуацията с Даниела.
– Няма никаква ситуация – отвърна Ред. – Кейн започна да псува как имало споразумение и го били измамили. Разказа ми сълзливата история как е изплатил дълга ѝ под фалшив претекст. Затова му казах, че ще се погрижа за това и го направих. Обадих се на счетоводителя си и го накарах да преведе парите на Кейн веднага след като се разбрахме.
– Значи току-що си похарчили сто хиляди долара за заемите на Даниела?
– Защо не? Това не е нищо за мен – и си струва да го измъкна от живота ни за добро.
– Чувствам се ужасно – каза Никол. – Не исках да ти създавам тези проблеми. Това са много пари. Сигурна съм, че Даниела ще се радва да ти ги върне с течение на времето…
Ред поклати глава. Той хвърляше лентичките бекон в тигана и те започнаха да пукат и щракат в мазнината.
– Не искам нейните пари. Приеми ги като мое официално извинение за това, че бях такъв задник и избягах от отговорностите си. Ако бях наблизо, никога нямаше да се окажеш в тази ситуация, за да приемеш.
– Предполагам. Просто ми е странно.
Ред се обърна към нея.
– Никол, това са нашите пари. Това, което е мое, е твое. Имаш ли нещо против това, че похарчих нашите пари, за да помогна на приятелката ти да излезе от затруднение?
– Предполагам, че не. – Тя обаче все още се чувстваше неловко. – Бих искала да и се обадя и да и кажа какво се е случило. Тя все още си мисли, че Кейн е изплатил дълга ѝ, а аз предпочитам да знае сегашното положение. Сигурна съм, че това ще я успокои.
– След закуска ще те закарам нагоре по пътя, за да можеш да и се обадиш – каза той. – Не можеш да шофираш с този глезен.
Никол не можеше да не се усмихне. Дори и сега Ред се опитваше да я предпази, макар и само от това да шофира една миля нагоре по пътя с изкълчен глезен.
Когато той приключи с приготвянето на закуската, те седнаха заедно на масата и се нахраниха.
– Не е лошо – каза му Никол. – Впечатлена съм. Сигурен ли си, че нямаш други рецепти в ръкава си?
Той и намигна.
– Може би една или две.
Тя закачливо го плесна по ръката.
– Лъжеш! Ти можеш да готвиш!
– Кой според теб е научил шеф Роланд на всичко, което знае?
– Ами кой е той? Мислех, че той те е научил.
Ред сви рамене и отказа да отговори.
– И така, продължаваме нататък, имаме по-големи риби за пържене – така да се каже.
– Имаме?
Той отчупи ивица бекон и я пъхна в устата си, кимна и посочи корема си.
– Малкият слон в стаята. По-конкретно в корема ти.
Тя автоматично сложи ръка на корема си и погледна надолу.
– Лудост ли е, че за момент забравих?
– Не знам. Просто знам, че имаме много неща за обсъждане. – Като например?
– Като например, кога искаме да кажем на хората, че си бременна? И каква е следващата стъпка? Не трябва ли да те запишем на лекар и всички тези неща?
Никол преглътна.
– Аз не знам отговора на нито един от тези въпроси.
Никога преди не съм била бременна.
– Аз също не съм бил, така че предполагам, че ще го разберем заедно. – Той сдъвка бекона си и хвана ръката ѝ в своята. – Толкова съм щастлив, че правим това – каза той. – Да създадем семейство заедно.
– Имаш ли предпочитания?
– Предпочитам детето ни да няма акцента на Кейн Райт.
– Имам предвид пола.
Той седна на седалката си и сякаш се замисли истински.
– Не. Не, мисля, че и в двата случая може да бъде невероятно. Да имаш малко момиченце, което изглежда и говори и се държеше като теб, ще е прекрасно. Но от друга страна, би било страхотно да имам момче, с което да мога да правя и момчешки неща. Разбираш ли какво имам предвид?
Тя кимна, а очите ѝ блестяха от сълзи.
– Разбирам.
Ядоха и разговаряха още малко и Никол беше приятно изненадана да открие, че почти винаги са на едно мнение за нещата, свързани с нероденото дете. Никой от двамата не искаше да се напряга, за да вкара детето в луксозни частни училища, както правеха много богати нюйоркчани. И двамата искаха да разберат пола на детето предварително. Нито един от двамата не искаше семействата им да бъдат прекалено ангажирани с решенията за отглеждането на детето. А Никол определено не искаше да бъде една от двойките, които използват бавачки, за да вършат цялата тежка работа по отглеждането на детето.
Ред също беше съгласен с това – в по-голямата си част.
– Мисля, че трябва да се намери баланс. Познавам твърде много богати родители с деца, които са по-привързани към помоща, отколкото към майка си и баща си.
– Помощта. Това звучи толкова аристократично и надменно. Надявам се да не се превърна в една от онези неприятни майки, които пият вино и псуват помощниците.
Той се засмя.
– Не те виждам като такъв тип. Лош избор на думи от моя страна. – Той целуна ръката ѝ. – Въпреки това, да имаш някой наблизо, който да ни помага от време на време, може би не е толкова лошо.
– Да, наричат ги детегледачки.
– Туше.
Тя му се усмихна.
– Не се опитвам да се заяждам – каза тя. – Искам да кажа, че това е нещо съвсем ново за мен. Просто си мисля на глас.
– Позволено ни е да мислим на глас – каза и той с усмивка. Тя му отвърна с усмивка.
– Не мисля, че някога съм била толкова щастлива.
– Изчакай до довечера, когато ти покажа тези нови позиции.
***
До настъпването на нощта Никол направи два опита да се обади на Даниела, но без успех, а и нямаше пропуснати обаждания или гласови съобщения от нея.
– Доста е странно – каза Никол, докато седяха пред хижата на два стола до огнището, което Ред беше направил. Огънят пукаше и от него хвърчаха искри, които се носеха и се издигаха в небето.
– Какво е странно?
– Даниела. Не мога да разбера защо досега не ми се е обадила.
Бяха препекли маршмелоу и този на Ред се беше запалил. Той го дръпна към устата си и издуха пламъка. Сега половината от зефира беше черен.
– Сигурен съм, че просто е заета. Може би има гореща среща.
– Не. – Никол поклати глава. – Познавам Даниела и тя ще ми се обади, независимо от всичко. Тя винаги се тревожи за мен, а освен това – казах ѝ, че това е важно.
– Искаш ли да се върнем в града тази вечер?
Никол се замисли, докато слагаше разтопения си маршмелоу между два крекера грахам и парче шоколад „Херши“.
– Прекалено много се забавлявам в момента. Това егоистично ли е от моя страна?
– Да – каза той през пълна уста с храна.
Тя сви рамене и отхапа от своето „s’more“.
– Боже, това е хубаво. – Наслаждаваше се на богатия шоколад, който се разтапяше върху езика ѝ. – Сигурна съм, че тя е добре. Просто имам странно усещане, това е всичко. Притеснявам се, че Кейн Райт може да е стигнал до нея, преди да сме имали възможност да разберем.
– Това би приличало на него – съгласи се Ред.
– Благодаря, това ме кара да се чувствам по-добре.
– Просто ти казвам, че той може да се е свързал с нея и да и е объркал главата. Но щом поговорим с нея, тя ще се успокои, дори и да е нервна в момента.
– Стига да е само нервна, а не… нещо по-лошо.
– По-лошо? За него работят някой съмнителни личности. Не мислиш ли, че той би накарал някой да я нарани?
Ред ѝ се усмихна.
– Какво, мислиш, че Кейн Райт е поръчал убийство на съквартирантката ти заради мизерните сто хиляди? – Той се засмя. – Може да е задник и да е психопат, но определено не е глупав. И би трябвало да е идиот, за да я нарани заради незначителна сума пари.
– Сто хиляди долара не са значителна сума за повечето хора.
Ред кимна.
– Знам. Но Кейн Райт не е повечето хора. Този човек харчи сто хиляди за шибано парти за гледане на „Оскар“, за бога.
– Добре, добре. Вярвам ти. – Никол премести стола си по-близо до този на Ред и се притисна до него.
– Чувствам се като в летен лагер – засмя се той.
– Само че ние сме последните останали лагерници за сезона.
– Освен ако не сме избрали грешен летен лагер и това не е петък 13-ти или нещо подобно.
– Дори не се шегувай за това. Тук е прекалено тъмно и изолирано.
– О, хайде. Ще те защитя, бейби. – Той я обгърна със силна ръка и тя се усмихна, защото истината беше, че се чувстваше защитена.
– Можем ли просто да останем тук завинаги?
– С удоволствие. Нямам причина да се връщам.
– Имам работа – каза Никол. – Както и да е, ще ми се разсърдят, че три дни подред се отказвам от тях.
– Майната им. Ние с теб просто ще основем собствена компания.
Никол го погледна, за да разбере дали се шегува. Той беше препекъл още един зефир и този също гореше.
– Ред, сериозно ли говориш сега?
Той издуха маршмелоуа, погледна я и след това пъхна цялото нещо в устата си.
– Ммммхммм.
– Това „да“ ли е?
Той кимна.
– Мммм.
– Ред. Наистина ли ще откриеш нова компания?
Той дълго дъвчеше и накрая преглътна.
– Когато се върна в живота ми вчера, сякаш цялата ми система получи скок. Допреди да се появиш ти, аз просто сечех дърва и се разхождах, плувах, ловях риба. Много се стараех да не мисля за това какво може да последва за мен. Не усещах, че има нещо следващо без теб в живота ми.
Тя примигна и се опита да не пролее още една глупава сълза.
– О.
– Но в момента, в който ти се върна при мен, усетих цялата тази енергия. И днес, за първи път, наистина исках да се върна в микса – каза той, въртейки пръчката си в ръце и взирайки се в пламъците. – Кейн Райт ще придобие официално „Джеймисън Интернешънъл“ следващата седмица и когато това стане, аз ще седя върху планина от пари. Не е това, което можеше да бъде или трябваше да бъде – уточни той. – Акциите паднаха и с всички лоши новини Кейн Райт успя да ги получи за една песен – относително казано.
– И какво означава това?
– Ами, това е страхотна сделка за него. Джеймисън Интернешънъл все още е фундаментално стабилна компания и затова Кейн ще я върне към стабилност, ако може. – Ред продължи да гледа огъня, сякаш хипнотизиран от сиянието му. – Но днес се замислих. Майната му. Може би трябва да започна своя собствена компания – нова компания от нулата. И може би ще го изритам в задника, този път.
Никол не беше сигурна, че и харесва как звучи това. Звучеше така, сякаш Ред се готвеше да се върне в битката и може би да рискува всичко.
– И ти… искаш да кажеш, че ние… ние имаме парите да го финансираме?
Ред седна на стола си.
– Мила, ще имаме нещо от порядъка на половин милиард долара, когато изкупуването приключи. Това не е това, което имах преди. Загубих почти две трети от нетната си стойност заради всичко, което се случи с ЕС и Германия. Но все още имам много пари. – Той я погледна и се усмихна. – И се връщам в играта. Ще накарам Кейн Райт да съжалява, че някога ме е виждал.