КЕЛИ ФЕЙВЪР – За негова чест – книга 4 – част 16

***

На следващата сутрин Ред получаваше урок по тенис от някакъв професионалист от най-висок ранг, за когото Никол никога не беше чувала, докато тя ядеше прекрасна палачинка с пълнеж от нутела, който готвачът Роланд беше приготвил за нея.
Снощи и тази сутрин всичко между тях беше просто магия и Никол си напяваше някаква песен, докато буквално изяждаше трохите от храната си.
Навън беше още един прекрасен, слънчев ден. Никол си мислеше за всички дни, които им предстоят, за всички приключения, които ще споделят, докато създават семейство и преминават през всичко, което това пътуване включва.
Мисълта, че ще има дете, беше едновременно ужасяваща и вълнуваща и караше всеки детайл от сутринта да се чувства свеж и някак по-реален от всичко, което някога е усещала.
Чувствата на Никол бяха живи и пулсиращи, тялото ѝ беше пълно с енергия.
Мислеше си за Ред и се усмихваше като момиче, което се влюбва за първи път.
Сякаш връзката им сега беше толкова силна, че никой не можеше да се съревновава с нея – любовта им беше всичко и затъмняваше останалия свят.
След като изяде палачинката си, Никол отиде на верандата и седна с лаптопа си, разглеждайки възможни места за сватба. Снощи, докато лежаха заедно в леглото, целувайки се, смеейки се и говорейки, двамата се бяха съгласили, че датата на сватбата трябва да е скоро – вероятно в рамките на следващите два месеца.
Никол не искаше да се показва много на сватбата си. Вече можеше да си представи различните заглавия, които щяха да се появят в таблоидите, когато се разчуеше, че е бременна.
Но се учеше да се отказва от нуждата си да контролира историята, да не се интересува какво мислят за живота ѝ и за връзката ѝ с Ред група случайни хора, които дори не познава. Всъщност Никол не беше сигурна, че изобщо я интересува какво мисли собствената ѝ майка, да не говорим за читателите на таблоидния вестник.
Беше бременна, беше сгодена, а съвсем скоро щеше да се омъжи. А да се омъжи по-скоро рано, отколкото късно, означаваше да направят последната крачка един към друг. Никол нямаше търпение да признае любовта си към Ред и да наблюдава очите му, когато той и отвърне с тези думи.
Поканете таблоидите да влязат! Искаше и се да изкрещи. На кого му пука вече какво пишат?
Никол беше сигурна, че двамата с Ред са завинаги, и последното нещо, за което щеше да прекарва време, за да се тревожи оттук нататък, беше дали в глупавият интернет е публикуван някакъв нов слух за състоянието на връзката им.
Но колко бързо един невероятен, съвършен ден можеше внезапно да се обърне наопаки. Защото докато Никол седеше на верандата и разглеждаше местата за сватби, тя осъзна, че нещо я тревожи.
Беше странно как неусетно осъзна, че стомахът ѝ е разстроен. Отначало дори не беше забелязала дискомфорта, но после получи няколко спазми, които идваха и си отиваха.
Все още беше фиксирана върху екрана на лаптопа си и се опитваше да разбере какво място иска да избере за сватбения си ден – Никол едва ли щеше да си направи труда да помисли за нарастващото безпокойство в корема си.
Когато се влоши дотолкова, че трябваше да остави лаптопа настрана, Никол се зачуди дали не е яла лоша палачинка. Или може би е имала лоша реакция към нея. Казваха, че понякога, когато си бременна, изпитваш глад за определени храни, но други храни могат внезапно да те накарат да се почувстваш зле.
Поредният пристъп на спазми разтърси стомаха ѝ и тя се намръщи. Наистина започваше да я боли.
Никол стана и отиде до банята, за да провери дали има нужда да раздвижи червата си. Когато седна, нищо особено не се случи. Беше избила лека пот и дишането ѝ се учести.
Почти се чувстваше трескава.
След известно време тя се изпишка и се отказа от това да се случва нещо друго. Никол взе няколко квадратчета тоалетна хартия и се избърса, след което погледна тоалетната хартия.
По тоалетната хартия имаше кръв.
Сякаш вяздуха беше излязъл от нея.
Може би просто си въобразявам, помисли си тя, а сърцето ѝ вече биеше с ускорен ритъм в гърдите ѝ.
Тя поседя още малко и избърса отново и отново. Имаше още кръв. Спазмите се върнаха отново, удвоиха силата си и почти я накараха да се свие на кълбо на пода.
Успокой се, отпусни се. Не се изнервяй, каза си тя. Най-лошото нещо, което можеше да направи сега, беше да се притесни прекалено и да влоши случващото се.
Кръвта, която излизаше от нея сега, беше повече от зацапване, тя знаеше това. Сякаш получаваше менструация.
Никол намери тампон под мивката и го сложи в бикините си, излезе от банята и пробва мобилния телефон на Ред. Той не вдигна. Разбира се, че не, той играеше тенис.
Поредната крампа премина през вътрешностите ѝ.
Тя се насили да изхлипа и отново опита телефона му. Кортовете бяха достатъчно далеч, за да не иска да се опитва да ходи дотам. Вместо това Никол отиде до телефона на охраната и се обади на входната врата.
Отговори един мъж.
– Джереми Лайънс, сър. С какво мога да бъда полезен?
– Джереми, това е Никол Мастърс, годеницата на Ред.
– Да, госпожо.
– Ред е на тенис кортовете и имам нужда да отидеш и да му кажеш да се върне в къщата незабавно, добре?
– Да, госпожо. Всичко ли е наред? Добре ли сте?
Добре ли съм? Тя се зачуди. Не знаеше как да отговори на този въпрос.
– Просто му кажи да се върне веднага, важно е.
Никол затвори линията и излезе да чака отпред. Усещаше как капе там долу, знаеше, че все още кърви. Челото ѝ беше хлъзгаво от пот и сега беше ужасно уплашена.
След като минаха часове, но всъщност вероятно бяха само няколко минути, Ред дойде с кола по частния път и спря до нея.
Лицето му беше поразено, никога не го беше виждала да изглежда толкова уплашен, колкото когато я видя.
– Никол! Какво се случи? – Той слезе от колата и изтича до мястото, където тя седеше, придърпала краката си към себе си, докато се опитваше да прогони спазмите.
– Нещо не е наред. Трябва да отида в болницата.
– Какво е?
– Започнах да имам спазми и сега кървя. Сякаш имам менструация, но е различно. Нещо не е наред.
– Хайде, сега ще ни закарам към болницата и ще направя няколко обаждания. Познавам един от най-добрите акушер-гинекологзи, който би трябвало да може да ни приеме веднага.
Той помогна на Никол да се качи от страната на пътника в колата, а след това изтича и се качи от страната на шофьора. Колата изпищя, когато той се отдалечи от къщата и се стрелна към главния път.
Оловото се върна в крака му по-скоро, отколкото някой от нас си е мислил, че ще стане, помисли си Никол и нещо в това я накара да се разплаче.
Ред караше с контролирана неотложност. Сложи Bluetooth слушалката си и веднага се свърза по телефона с някой влиятелен човек. По начина, по който Ред казваше нещата, тя разбра, че това е някой, който може да ги прегледа веднага.
– Тя трябва да бъде прегледана веднага – каза Ред в слушалката си. – Аз ще я докарам до петнайсет минути, но искам д-р Росен, освен ако не е заета по някаква причина. Ако не, моля те да ми осигуриш следващия най-добър наличен човек. Добре?
Той я погледна и се опита да се усмихне.
– Добре съм – прошепна тя, без да се чувства ни най-малко добре. Но можеше да каже, че и той се страхува, и искаше някак да го успокои.
Бебето ще се оправи, каза си тя.
Малко след това пристигнаха в болница „Йейл-Ню Хейвън“, Ред я придружи и отново се обади по телефона.
Минути по-късно дойде и ги посрещна самият лекар.
– Аз съм д-р Росен – каза тя на Никол. – Добре ли си, ще можеш ли да ходиш? Можем да използваме инвалидна количка, ако ви е неудобно.
– Не, нямам проблем да ходя – каза Никол.
Д-р Росен веднага я успокои със спокойното си поведение. Тя ги заведе на четвъртия етаж, в акушерското крило на болницата, като задаваше въпроси, докато вървяха.
– От колко време имате спазми? – Попита Д-р Розен.
– Може би около час – каза Никол.
– И кървене? Леко зацапване ли е или…
– Не. Силно е, като менструация.
Пристигнаха в една от стаите за прегледи и д-р Росен попита за тестовете за бременност, които Никол си е направила, за да установи, че всъщност е бременна.
– Възможно ли е по някакъв начин да е бил фалшиво положителен? – Попита я Никол.
– Това се случва много рядко, особено след като сте направили повече от един тест. Не приемаш хранителни добавки с hCG или нещо подобно, нали?
– Дори не знаех, че съществува такова нещо – каза Никол и се опита да се засмее на абсурдността на всичко това.
– Да, това е нова мода в диетите и може да доведе до проблеми с изкуственото повишаване на hCG на жената – каза тя.
Д-р Росен се извини и помоли Никол да се облече в болнична престилка. Ред стоеше там със скръстени ръце, опитвайки се да изглежда по-малко нервен, отколкото беше, докато Никол се преобличаше.
Когато приключи с преобличането, тя седна на масата и двамата се спогледаха.
– Ами ако нещо се е случило с бебето? – Попита тя.
– Знам, че ще се оправи – каза той, но тя видя дълбоката загриженост в очите му.
– А ако не се?
– Тогава ще се справим заедно, нали?
– Да. – Тя кимна, без да се чувства по-добре. Той се приближи и хвана ръката ѝ.
Няколко минути по-късно д-р Росен се върна вътре и каза на Никол да легне на масата за прегледи и да постави краката си на стремената.
– Ще направя само кратък преглед на таза – каза тя и се усмихна. – Опитайте се да не се притеснявате, добре?
– Добре. – Никол се опита да се усмихне отново. Този път напълно се провали.
– Може да почувствате някакъв натиск или малко дискомфорт – просто ми кажете, ако усещаш някаква болка, добре ли е Никол?
– Да.
Ред наблюдаваше с огромно внимание, но се държеше много спокойно и тихо. Тя срещна погледа му и се опита да мисли само за това, че той я защитава.
Той няма да позволи да ми се случи нещо лошо, помисли си тя.
Д-р Росен докосна нежно голия корем на Никол и го притисна, като опипа цялата коремна област.
– Досега всичко наред ли беше – има ли нежни или болезнени зони? – Попита тя.
– Не. Всичко беше наред.
Е, това беше лъжа – но може би можеше да прояви нормалност, ако просто играеше ролята.
– Добре. – Д-р Росен използва спекулума, за да продължи прегледа. – Има малко кръв – каза тя. – Но шийката на матката изглежда както трябва.
Ред продължи да я гледа в очите и да я успокоява с присъствието си.
– Просто ще погледна още малко, тук – обясни д-р Розен. – Вагиналните стени съответстват на бременност – каза тя. – Обикновено бих ви накарала да направите кръвен тест, за да се уверите, но предвид естеството на ситуацията ви мисля, че ще е най-добре да направим трансвагинална ехография. Това ще даде най-бърз отговор на въпросите ни.
– Как ще стане това? – Попита Ред.
– Тук имам ултразвуков апарат – каза д-р Росен и отдръпна стола си, за да им говори. – Можем да го направим веднага.
Ред погледна към Никол.
– Нямаш нищо против нали?
– Просто искам да се уверя, че бебето е здраво.
Д-р Росен обясни процедурата, като спокойният ѝ, любезен глас отчасти позволяваше на Никол да остане оптимистично настроена.
Може би всичко е наред. Може би тя ще ми каже, че всичко това е напълно естествено и нормално и че бебето ни е здраво. Лекарката я попита дали иска да продължи с ултразвуковото изследване.
– Да – каза Никол и кимна.
Д-р Росен премести монитора, така че тя да вижда ясно екрана, и след това извади сонда, нави презерватив върху нея и нанесе малко лубрикант.
Сега Никол започна да се тресе. Имаше ужасно, ужасно чувство за това, което се случваше.
– Добре ли си, Никол? – Попита Д-р Росен.
Никол кимна. Тя погледна към Ред и той се приближи, за да държи ръката ѝ по време на процедурата.
– Просто ми кажи, ако изпитваш някакъв дискомфорт. Ако трябва, направете няколко дълбоки релаксиращи вдишвания.
Когато д-р Росен вкара сондата, Никол наистина усети натиск, но нямаше никаква болка и тя имаше пълно доверие в способностите на д-р Росен. В повечето случаи просто се страхуваше, защото знаеше какво ще открият.
– Добре, виждам плода – каза д-р Росен, докато бавно местеше сондата от една страна на друга. – Получавам снимка и сега просто се опитвам да открия сърдечния ритъм.
Мина много време.
Лицето на д-р Росен беше израз на чиста концентрация, взирайки се в монитора. Откакто беше казала, че се опитва да открие сърдечния ритъм на бебето, не беше казала и дума.
Секундите продължаваха да текат и Никол усети как очите ѝ се насълзяват.
– Всичко е наред, Никол – каза Ред, но гласът му беше задушен.
Д-р Росен започна да говори, но в ушите на Никол се чуваше силен звън и тя не можеше да чуе какво и казва жената. Никол вече не слушаше.
Единственото, което знаеше, беше, че нероденото ѝ дете няма сърдечен ритъм.

Назад към част 15

 

 

 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *


Молим ви да спрете защитите от реклами за нашия сайт. С показването на рекламите ще се осъществява поддръжката на сайта ни! Благодарим ви!