КЕЛИ ФЕЙВЪР – За негова чест – книга 4 – част 2

***

Кейн Райт каза на Никол да се срещне с него в клуба му Венчър, намиращ се в квартала Meatpacking. Даниела искаше да отиде с нея, за да се увери, че тя е в безопасност, но Никол ѝ каза да си остане вкъщи.
– Кой ще се обади на полицаите, ако и двете изчезнем? – Попита я Никол. Това накара Даниела да замълчи временно.
Но когато таксито спря пред апартамента и Никол се приготви да тръгне, Даниела застана пред вратата.
– Това е наистина лоша идея. Защо все още се бориш за него, Никол?
Защо все още се боря за Ред?
Тя не си направи труда да се опита да отговори, защото нямаше отговор – поне нищо, което би задоволило свръхпротективната съквартирантка на Никол. Никол се бореше за Ред, защото нямаше друг избор и защото въпреки всичко все още знаеше, че той я обича и би го направил за нея, ако ситуациите се обърнеха.
Пътуването с такси беше дълго, а кварталите ставаха все по-лоши, докато наближаваха адреса на клуба.
Накрая, тъкмо когато стигнаха до най-запустялото и запустяло място от всички, таксито забави ход и шофьорът обяви, че са пристигнали.
Застанала пред Венчър, Никол съжаляваше, че няма Даниела до себе си. Таксито потегли, преди тя да успее да помоли шофьора да изчака малко, докато тя е на сигурно място вътре.
Улицата около нея беше празна и тя беше заобиколена от градска разруха, сгради, които изглеждаха неизползвани, рушащи се. Тя си помисли, че вероятно има няколко процъфтяващи наркокомуни в района.
Самият клуб изглеждаше затворен, но тя чуваше равномерния тътен на индустриална музика, идващ отвътре.
Никол се опита да отвори вратата и установи, че е заключена. Тя удари няколко пъти с юмрук по нея.
– Ало? – Извика тя, чувствайки се като идиот.
Миг по-късно вратата се отвори и един мъж в оскъдна тъмна тениска я изгледа. Беше блед, толкова блед, че тя беше сигурна, че трябва да е албинос. Или пък беше просто странен човек, който се преструваше на албинос? Така или иначе, Никол реши, че той я плаши по един сериозен начин. Бледите му очи бяха като две блестящи бели топчета в главата му.
– Даааааа? – Попита той със странна, кривогледа усмивка.
– Тук съм, за да се видя с Кейн Райт – каза му тя.
– О, скъпа – измърмори той и поклати глава към нея. – Не мисля, че той иска да те види.
– Той ме очаква. – Тя се опита да отстоява позицията си, дори когато всичко в нея ѝ подсказваше, че просто трябва да избяга колкото се може по-бързо.
Албиносът направи изкривена физиономия, сякаш наистина и наистина не можеше да проумее идеята, че Кейн Райт би искал да има нещо общо с момиче, което прилича на нея.
– Ако ми губиш времето, ще се погрижа да съжаляваш за това.
Въпреки разкрепостеното поведение на мъжа Никол усещаше, че той е опасен човек. От една страна, беше мускулест, вироглав – и освен това изглеждаше така, сякаш навремето е участвал в много пререкания. Бледи, дебели белези се виждаха по шията, бузата му, а един белег минаваше по дължината на бицепса му.
– Няма да ти губя времето – каза му тя. – Но ти губиш времето на господин Райт, а аз се чудя дали това ще му хареса.
Мъжът албинос отново ѝ се усмихна – с подигравателен, алчен поглед.
– По-добре се надявай, че наистина си гост на мистър Райт, мила. За твое собствено добро.
Тя скръсти ръце, когато той затвори вратата и изчезна обратно вътре. Никол отново се замисли дали да не се обърне и да се махне по дяволите от това място, но преди да успее да се убеди да го направи, вратата отново се отвори.
Мъжът албинос се върна, но със силно променено поведение.
– Трябва да побързаме – каза той, а усмивката му бе изтрита от лицето. – Ела с мен.
Никол се опита да сдържи усмивката си.
Вътре тя чуваше по-ясно туп-туп-туп на базата от онази индустриална музика. Коридорите бяха тъмни и предчувстващи, приглушената стробоскопична светлина мигаше и се включваше, а докато вървяха, тя осъзнаваше, че сенчести хора ги наблюдават как минават.
Тя усещаше как очите им са върху нея, как я наблюдават, как си мислят само Бог знае какво за нея.
Мъже с голи гърди, полуголи жени, татуирани, облечени в кожа – това бяха хората, които обитаваха клуб „Венчър“.
Мъжът албинос поведе Никол към едно стълбище и когато влязоха в него, тя чу стонове, стенания и хлъзгави звуци, които отскачаха и отекваха от стените. Звуците идваха от един етаж по-надолу – това трябваше да е сутеренът. Можеше да е двойка, а можеше да са и петима души там долу и Никол не се интересуваше от това кои са те.
Започнаха да се изкачват по стълбите.
На втория етаж албиносът спря и ги изведе от стълбището в друг дълъг коридор с врати от двете страни.
– Спусни се чак до последната врата вляво – каза ѝ той. – Почукайте и господин Райт ще ви пусне да влезете.
Тя започна да върви по дългия коридор.
– Довиждане, скъпа – извика ѝ той. – Надявам се скоро да се видим отново. – И след това се отдалечи.
Останала сама в коридора, Никол почти пропусна своя албинос-придружител, но не съвсем. Тя вървеше бавно, като отново чуваше по-силно гърмящата музика. Накрая стигна до последната врата вляво и почука.
Когато вратата се отвори, зад нея стоеше Кейн Райт. Беше облечен в кремав костюм, косата му беше безупречна и ѝ се усмихваше, сякаш беше стар приятел, който е дошъл в лятната му къща изневиделица.
– Никол, скъпа моя. Толкова ми е приятно да те видя. Влезте вътре, моля.
Тя се изненада, че стаята, в която влезе, беше голяма, добре осветена, с бял килим и бели, модерни мебели в тон с него. Прозорецът на лявата стена гледаше отгоре към вътрешността на клуба за танци. Стробоскопичните светлини пулсираха и мигаха, а тълпата от хора се движеше почти като един организъм под тях.
Макар че тази стая беше отдалечена от клубната атмосфера, тя все пак я попиваше малко.
– Питие? – Предложи Кейн.
Тя поклати глава веднъж. Не.
– Моля, седнете тогава. – Той направи знак към едно от белите канапета. Тя седна и усети непосредствения му лукс, потъна в него точно толкова, колкото да се почувства обгърната.
Никол беше положила много грижи да се облече за тази среща.
Искаше да няма объркване, затова беше облякла нелицеприятни дънки, сандали и светлосив пуловер. Косата ѝ не беше особено оформена и не беше сложила никакъв грим.
Кейн отиде и си наля някакво питие, след което седна срещу нея, приветлив, какъвто винаги изглеждаше.
– Някакви проблеми с придвижването дотук?
Тя сви рамене.
– Имате странен служител, който работи на вратата, но освен това беше добре.
– О – усмихна се той. – Сигурно имаш предвид Джефри. Той е достатъчно приятен, щом го опознаеш. И стига да не му се подиграваш, че е блед.
– Какво ще стане, ако му се подиграваш?
Кейн отпи дълга, луксозна глътка от питието си и след това присви устни.
– Мисля, че последният човек, който се пошегува, накрая напусна клуба на носилка.
– Колко мило. Какъв хубав служител да работи за вас.
Кейн сви рамене, явно не се интересуваше какво мисли тя за сътрудника му.
– И така – каза той, накланяйки чашата си към нея, – чувала ли си нещо за Ред напоследък?
– Защо просто не ми кажеш какво искаш? – Каза тя, като ставаше все по-нетърпелива. Кръстоса крака и постави челюстта си, като леко наклони глава по начина, по който го правеше, когато беше ядосана или се чувстваше застрашена.
Кейн обърна внимание на позата ѝ.
– Не се дръж толкова враждебно, Никол. Не съм се държал грубо с теб, нали?
– Заплашил си някого, за когото много ме е грижа.
– Интересно е, че толкова много защитаваш човек, който непрекъснато те наранява, Никол.
– Това не е твоя работа.
– Може би не – въздъхна Кейн. – Но по някаква причина имам чувството, че искам да ти помогна.
– Това е странно. Ти дори не ме познаваш.
– Странно е. Самият аз бях озадачен от това. Но мисля, че ако успеем да се разберем тази вечер, ще успея да разбера какво точно ме е привлякло към теб.
– Може би си просто самотен.
– Може би. Но има много жени, които искат да ми правят компания, Никол. Това всъщност не е проблем. Това, което е по-трудно, е да намериш някой който да си заслужава времето ми.
– Може би трябва да се опиташ да бъдеш малко по-малко надут – каза тя.
Кейн ѝ се усмихна, сякаш току-що му беше направила огромен комплимент.
– Виждаш ли? Това е част от проблема. Харесва ми твоята дързост. Харесва ми, че няма да отстъпиш. Разбира се, в началото може да изглеждаш като малка мишка на момиче. Но отлепиш ли няколко слоя назад, там е Лара Крофт, която чака да те засипе с куршуми.
– Аз вече не нападам гробници. Официално съм пенсионирана, господин Райт.
– Моля. Наричайте ме Кейн.
– Не ми е много интересно да играя игри, Кейн.
Той кимна леко.
– Разбрах. Но аз не се опитвам да играя игра с теб. Опитвам се да те опозная по-добре.
– Сигурно имаш странен начин да го правиш.
– Може би, би могла да ми дадеш шанс да започна на чисто. Бих искал да дойдеш с мен на Каймановите острови следващата седмица.
Никол всъщност се засмя. Не можеше да се сдържи – смяташе, че това е едно от най-безумните неща, които някой някога ѝ е казвал.
– Често ли жени, с които току-що си се запознал, се съгласяват да те придружат в чужбина?
– Разбира се, че се съгласяват – каза той. – И мисля, че имаш повече причини от повечето да ми дадеш шанс.
– Каква е тази причина?
Той седна назад и сложи ръце върху корема си.
– Неотдавна открих обезпокоителна информация за Ред Джеймисън. Информация, която би могла да бъде много проблематична за него, ако бъде оповестена публично.
– Каква информация?
Той въздъхна.
– Информация за незаконните му дейности. Възможно е да влезе в затвора за това и със сигурност общественото мнение ще бъде много сурово, ако нещо от това излезе наяве.
– Не ви вярвам. Не мисля, че Ред е направил нещо незаконно.
– Съпрузите рядко мислят най-лошото за своите близки.
– Ще ме заплашиш, че ще разпространиш тази информация за Ред, ако не се съглася да отида с теб на Кайманите? – Тя поклати глава невярващо. – Ти си дори по-лош, отколкото си мислех.
Кейн просто я погледна.
– Знам, че известно време ще ми се сърдиш, но съм сигурен, че ще го преодолеем. А ако в края на пътуването все още ме мразиш, тогава… – Той сви рамене.
Никол се изправи.
– Дори няма да удостоявам това предложение с отговор.
– Никол, не тръгвай – каза той.
Тя спря и се обърна да го погледне.
– Ако искаш да нараниш Ред, не мога да те спра, като правя секс с теб. Съжалявам, но отказвам да го направя.
Кейн започна да се смее.
– Кой е казал нещо за секс?
– Мисля, че да ме поканиш на екскурзия до Кайманите е доста ясно, че очакваш да спя с теб.
– Ти не ме познаваш, Никол – каза той, все още смеейки се. – Ред трябва наистина да те е травмирал с поведението си, ако мислиш, че това ти посочвам.
– Тогава какво искаш да кажеш?
– Просто те моля да прекараш известно време с мен – няколко дни. Да се опознаем.
– Все още съм влюбена в Ред.
Усмивката на Кейн угасна на устните му. Явно беше човек, който не е свикнал да му се казва „не“.
– Той е слаб, Никол. Когато нещата между вас двамата станаха трудни, той избяга. Какъв мъж е това?
– Не мога да променя чувствата си – каза тя.
– И не очаквам от теб да го направиш.
– Тогава какво очакваш? – Попита тя, знаейки, че трябва просто да си тръгне, но се страхуваше да го направи.
Кейн се изправи и се приближи с една крачка до нея.
– Помисли за предложението ми. Няколко дни на Кайманите с мен. Обещавам, че няма да имам никакви изисквания към теб, освен да прекараш известно време с мен, ядейки прекрасна храна, лежейки на плажа, плувайки в кристално чиста вода. Повечето хора плащат доста пари за подобна ваканция.
– А ако се съглася, ще се погрижиш тази информация за Ред никога да не се превърне в проблем. Никога няма да я издадеш на никого?
Той я погледна право в очите.
– Кълна се, че никога няма да я разглася. А и може да е много лошо за него, ако някога нещо излезе наяве. Особено Вътрешна сигурност би била много заинтересована.
– Дали? – Каза тя. – Защо Вътрешна сигурност да се интересува от това, което прави Ред?
– Той помагаше на работници без документи от страните от Близкия изток да получат достъп до САЩ чрез работа в неговата компания.
– Защо би го направил? – Попита Никол. – За мен това е безсмислено.
– Трябва него да го попиташ защо го е направил – каза и Кейн, обърна се към прозореца, който гледаше към дансинга. – Може би Ред Джеймисън не е човекът, за когото го смяташ.
Никол се въртеше от всичко, което Кейн току-що ѝ беше казал. Заплахите и обещанията му жужаха в главата ѝ като рояк пчели.
– Мисля, че трябва да се прибера вкъщи – каза тя.
Той кимна.
– Нека накарам Джефри да те закара.
– Сигурно се шегуваш.
Изведнъж Кейн избухна в момчешка усмивка.
– Разбира се, че се шегувам, Никол. Освен това Джефри има някакви проблеми с шофьорската си книжка точно сега. Вместо това ще поръчам на личния си шофьор да те закара до вкъщи.
Кейн извади мобилния си телефон и написа нещо набързо. След това погледна към Никол.
– Помисли върху предложението ми – каза той.
Тя сдъвка малко долната си устна, мислейки си какво би било два-три дни насаме с Кейн. Нямаше как да бъде привлечена от него. Всъщност едва ли щеше да издържи на физическото му присъствие. От друга страна, ако той удържеше на думата си за това пътуване, всичко, което трябваше да направи, беше да стисне зъби и да го понесе. Да разговаря, да плува, да хапне няколко пъти с него. Разбира се, тя щеше да остане в собствената си стая – това беше уговорката.
А когато всичко свършеше, Ред отново щеше да е в безопасност. Само че нямаше представа дали Кейн Райт ще спази споразумението.
– Просто не съм сигурна, че мога да ти се доверя – каза тя.
– Какво имаш да губиш? – Попита Кейн.
– Много – каза тя и очите ѝ се спряха на неговите. – Това, че не съм богата като теб, не означава, че нямам какво да губя.
– Ето номера на мобилния ми телефон – каза той и ѝ подаде визитна картичка. – Не отговаряй сега. Поспи върху това тази вечер.
Никол дори не погледна визитката му – просто я пъхна в чантата си.
Кейн я изведе от стаята и я поведе по коридора към стълбището. Докато слизаха, той нежно постави ръка на гърба ѝ. Никол почти му каза да не я докосва, но реши, че не си заслужава.
Жестът му я накара да усеща липсата на Ред още повече. Ако Ред беше тук, той щеше да разказва вицове. Тя щеше да приветства силната му твърда ръка на гърба си или около кръста си.
Кейн Райт може и да беше условно красив, но не беше подходящ за нея. И най-лошото беше, че не му пукаше особено. Беше от онези мъже, които толкова са свикнали да получават това, което искат, че никога не му е хрумвало, че някой друг не е чувствал същото като него. Достатъчно беше, че беше „привлечент“ от нея, сега щеше да намери начин да я накара да почувства същото към него.
Когато стигнаха до нивото на улицата, тя се обърна и го погледна.
– Знаеш ли, има последствия от това как се отнасяш към хората, Кейн. Мисля, че ще разбереш това по трудния начин.
Преди той да успее да отговори, тя отвори вратата и бързо се насочи към лимузината, която чакаше до тротоара.
И след това беше отведена у дома.

Назад към част 1                                                               Напред към част 3

 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *


Молим ви да спрете защитите от реклами за нашия сайт. С показването на рекламите ще се осъществява поддръжката на сайта ни! Благодарим ви!