КЕЛИ ФЕЙВЪР – За негова чест – книга 4 – част 3

***

Тя беше сънувала сън за Ред – знаеше това. И тогава изведнъж се събуди, сърцето ѝ се разтуптя, усещайки, че той е точно до нея. Спомняше си всяко едно усещане от тялото му до нейното в леглото, как се събуждаше до него сутрин. Как миришеше, как къдравата му черна коса падаше върху възглавницата, как тялото му се разстилаше върху чаршафите.
Никол наполовина очакваше да го види как се обръща по гръб и ѝ се усмихва със сънливи очи. Да я издърпа през пролуката и да я прегърне.
Тя седна в леглото и се опита да се успокои, сякаш се възстановяваше от кошмар. Само че осъзна, че кошмарът е нейната реалност. В съня тя и Ред отново бяха заедно, отново щастливи, готови да прекарат живота си един с друг.
Именно в будния ѝ живот всичко се беше объркало.
Мигновено спомените за предишната нощ и заплахите на Кейн заляха съзнанието ѝ. Той беше толкова лош заместител на Ред Джеймисън; всичко в Кейн беше отблъскващо за Никол. Когато Ред беше агресивен, поне се знаеше, че е така, но при Кейн Райт всичко беше скрито. Той дори нямаше смелостта просто да ѝ заповяда да го чука. Вместо това се опитваше да я подкупи, да я изнудва – сякаш трябваше да я заблуди, за да бъде с него.
Но дали щеше да нарани Ред, ако тя откажеше да играе с него? Това беше въпросът за милион долара.
Никол се чуди какво би я посъветвал Ред да направи. Вероятно нямаше да посъветва нищо, защото беше прекалено зает с издирването на Кейн Райт, за да превърне лицето му в кървава каша.
Изведнъж стомахът ѝ се сви. Устата на Никол се заля от слюнка и гърлото ѝ се сви. Препъвайки се от леглото, тя изтича до банята и щом стигна до тоалетната, изпразни стомаха си.
Макароните със сирене от снощи (изядени набързо преди да излязат с Даниела) сега ясно се виждаха във водата на тоалетната чиния. Само погледът към него беше достатъчен, за да я накара да и се повдигне отново. Появиха се още, а после Никол използваше тоалетна хартия, за да избърше брадичката и устата си, като я хвърляше в тоалетната. Бързо пускане на водата и всичко отива надолу.
Тя потупа стомаха си, вече се чувстваше малко по-добре.
Чудеше се какво е това? Леко хранително натравяне? Никога досега не беше получавала хранително отравяне, но винаги беше предполагала, че е доста жестоко. Представяше си как се придържа към тоалетната чиния, как спи в банята и как на всеки двайсет минути я връхлита поредният пристъп на гадене.
Това изобщо не приличаше на това.
Може би се касаеше за стомашен грип? Никол определено се надяваше да не е така. Не ѝ се искаше да прекара следващите двайсет и четири часа в леглото.
Отиде до мивката и бързо изми лицето си, потупа го с близката кърпа за ръце, погледна се в огледалото. Очите ѝ бяха подпухнали, но освен това изглеждаше добре. Не страхотно, просто добре.
Как можеше отново да бъде страхотна? Беше изгубена без него.
Недей да мислиш така – каза си Никол. Напоследък много често си говореше за това, че трябва да се изправи, да остане силна и други клишета, които никога не помагаха.
Липсва ми Ред. Толкова ми липсва, че буквално ме боли. Може би затова повърнах.
Тя си мислеше луди мисли. Никол знаеше, че трябва да се съвземе. Но простият факт беше, че ѝ беше омръзнало да се държи смело, беше ѝ омръзнало да се преструва, че всичко е наред. Не само че той ѝ липсваше ужасно, във всеки един момент от деня – но сега трябваше и да се справя с Кейн Райт напълно сама.
Днес щеше да е ден без душ. В миналото, преди последната и най-велика раздяла с Ред, никога не е имало „ден без душ“ – тя вземаше душ поне веднъж, а много често и два пъти на ден.
Но напоследък не можеше да събере сили дори за това. Днес просто си вдигна косата, сложи си дезодорант и чисти дрехи, малко грим – и готово. Не се чувстваше нито секси, нито свежа, нито будна.
На Никол обаче не ѝ пукаше много. Може би съм депресирана, помисли си тя. Тя откри, че и това не я интересува много.
А след това се отправи на работа за деня.
Работата се беше превърнала в съвсем различно място, откакто Ред беше уволнен. Забавлението беше напуснало Джеймисън Интернешънъл. Имаше временен изпълнителен директор, човек, за когото никога не беше чувала, който преди няколко дни изнесе двадесетминутна реч. Говореше много за кораби, които пътуват в бурни морета, за работа в екип, за това как да сме силни в трудни моменти, и още, и още.
След няколко минути Никол се усети, че се отдръпва и просто мечтае за Ред. За съвместните им работни обеди, за начина, по който я гледаше, за глада в очите му.
Но тя знаеше, че не е единствената, на която той липсва. Дори Реми го беше коментирал един ден. Реми не беше от хората, които се размекват и носталгират по когото и да било или по каквото и да било, но тя се обърна случайно към Никол и каза:
– Вчера пуснах автобиографията си в интернет. Просто не мога да се видя на работа тук след шест месеца. Целият живот е изчезнал от това място.
Никол просто кимна, защото ако беше проговорила, можеше да се разплаче, а последното нещо, от което се нуждаеше, беше да я видят да ридае в кабинета си.
Психически срив на работното и място? Не, благодаря.
За щастие днес имаше натоварен ден. Едуард я използваше като свой универсален асистент, което означаваше да го придружава на срещите му, да си води бележки, да подрежда графика си и да преглежда реорганизираните файлове в мрежата.
Да си зает беше добре. Заетостта беше единственото, което караше Никол да остане цяла.
И все пак, в тези кратки прекъсвания, в тихите моменти, независимо колко кратки бяха те – тя веднага се питаше къде е Ред и какво прави в момента. И, разбира се, най-клишираната реплика от всички: Дали му липсвам така, както на мен ми липсва той?
Към края на работния ден мобилният ѝ телефон започна да звъни. Сърцето ѝ се разтуптя от самата възможност това да е той – че Ред най-накрая ще прекъсне самоналоженото си изгнание.
Това беше майка ѝ.
– По дяволите. – Никол избягваше обажданията ѝ. Беше се обадила само веднъж, във време, когато знаеше, че майка ѝ няма да е наблизо, и беше оставила кратко съобщение, в което се държеше така, сякаш е разочарована, че я е пропуснала.
Но сега започваше да се чувства виновна. И въпреки угризенията си, тя най-накрая вдигнат.
– Здравей, мамо.
– О! Толкова бях свикнала да получавам гласова поща, че съм малко изненадана да чуя истинския глас на дъщеря си.
Никол се усмихна – всъщност това беше по-скоро гримаса.
– Съжалявам за това, мамо. Нещата тук бяха много натоварени.
Бях заета с това да мрънкам, да не се къпя и от време на време да повръщам без видима причина. Ето защо напоследък не съм се вдигала.
– С какво си заета? – Попита майка ѝ с нотка на подозрение в гласа. Разбира се, тя подозираше, че Никол отново се среща с Ред – нищо друго не обясняваше липсата на комуникация.
– Работата е доста луда в момента.
– Прочетох във вестника, че Ред е бил освободен – каза тя.
Никол въздъхна. По дяволите. Беше забравила, че целият живот на бившия ѝ годеник е описан в медиите, така че, разбира се, родителите ѝ знаеха за събитията в компанията.
– Да, съветът на директорите се събра и реши, че е необходима промяна, за да се улесни новата посока.
Господи, звуча така, сякаш в момента съм временно изпълняващ длъжността изпълнителен директор, помисли си тя.
– Как се чувстваш по този въпрос? – Попита майка ѝ.
Никол се поколеба.
– Малко тъжно – призна тя.
– Хммм. – На майка ѝ явно не ѝ беше приятно да чуе това. – Е, винаги е тъжно, когато някой загуби работа. Но понякога това е необходимо. Понякога промяната е нещо хубаво. – Никол можеше да преведе думите на майка си по-добре от всеки друг след всичките тези години.
Това, което тя наистина искаше да каже, беше: Надявам се, че все още не си разстроена от раздялата с Ред Джеймисън, защото той очевидно е неудачник. Първо загуби теб, а сега загуби дори собствената си компания. Надявам се, че не копнееш за него.
Но с майка ѝ нещата рядко се изписваха по този начин, освен ако не знаеше, че може да ѝ се размине. А и след толкова време без разговори майка ѝ не би искала да разстрои Никол и след това да не говори отново в продължение на седмици.
– Да, необходима е промяна – отвърна Никол след дълга пауза. – И така, какво още е ново?
Ами сигурно ще ти е интересно да знаеш, че един много богат мъж се опитва да ме подкупи, за да прекарам няколко нощи с него на Каймановите острови. Може би дори няма да ми се наложи да го чукам – все още уточняваме подробностите.
Тя се усмихна, като си представи как майка ѝ би реагирала на подобно описание. Вместо това Никол разказа малко за цялата работа, която вършеше за Едуард и за това как тя и Даниела прекарват много време заедно.
Опита се да запази оптимистичния и лек тон.
Но, разбира се, майка ѝ знаеше. Майките винаги знаят, помисли си Никол.
– Радвам се, че си заета, скъпа.
В превод: Радвам се, че намираш за възможно да стоиш далеч от Ред Джеймисън.
– Благодаря, мамо. Как е всичко там? Как е татко?
– Нещата тук са добре. Същото. Макар че простатата на баща ти отново се появи. – Тя започна дълъг разказ за това как миналата година татко е отишъл на лекар, след като месеци наред се е чувствал некомфортно, а после са му казали, че има увеличена простата. Не рак или нещо подобно, а просто увеличена простата. Само че дискомфортът продължавал и продължавал, а той толкова дълго се съпротивлявал да отиде на лекар. Накрая мама го накара да отиде и се оказа, че има инфекция.
– Но той се чувства по-добре? – Никол каза. Сега тя наистина се чувстваше виновна, че не се е обадила. Баща ѝ е бил болен, а тя дори не е знаела.
– Да, той се чувства много по-добре. Този човек просто мрази да ходи на лекар. Кълна се, че понякога ме побърква.
– Да, мъжете могат да бъдат трудни, нали?
– Някои мъже повече от други.
Никол също знаеше какво точно означава това. Разбира се, баща ѝ можеше да е упорит и да носи дънките си, докато коленете не се скъсат и не се протрият, а на мама ѝ се налагаше на практика да се бори с него, за да ѝ позволи да ги изхвърли – но все пак той беше добър, надежден мъж. Ред Джеймисън, от друга страна, беше от друга порода. Беше несигурен, нестабилен и напълно неподходящ материал за съпруг.
Ред Джеймисън можеше да смени дънките си, когато имаха нужда от смяна, и можеше да отиде на лекар, ако се наложи, но това не компенсираше всичко останало, което не беше наред с него.
– Трябва да вървя – каза Никол. – Все още съм много затрупана с работа. С всички промени и всичко останало е невероятно забързано.
– Но ти си добре? Щеше да ми кажеш, ако нещо не беше наред?
Никол беше изненадана, че майка ѝ е загрижена и наистина е попитала. За миг почти ѝ беше казала всичко. Щеше да е хубаво просто да излезе навън и да се изсипе пред майка си по телефона, да ѝ каже колко тежки са станали нещата. Но знаеше, че това е невъзможно. Не искаше да седи там и да слуша как майка ѝ злослови за Ред, за да се опита да накара Никол да се почувства по-добре. Това нямаше да помогне за нищо.
Затова накрая тя просто кимна с глава.
– Добре съм, мамо. Кълна се.
– Сигурна съм, че в момента е объркващо с всички промени в работата ти – деликатно каза майка ѝ. Това беше най-близкото до това да каже, че съжалява за Ред.

Назад към част 2                                                              Напред към част 4

 

 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *


Молим ви да спрете защитите от реклами за нашия сайт. С показването на рекламите ще се осъществява поддръжката на сайта ни! Благодарим ви!