***
Никол трябваше да знае, че Кейн Райт ще я проследи отново. Той нямаше да я чака да отиде при него.
Тогава не трябваше да се изненадва, когато по-късно същата вечер тъмната лимузина спря до нея и Даниела, докато вървяха по Пето авеню.
Идеята беше на Даниела да се измъкнат от апартамента и да прекарат известно време заедно в Манхатън. Никол се беше оплакала, че току-що е прекарала деня в Манхатън.
– Това не е същото – ти си работила. Да седиш в малка кабинка не е да прекараш деня в Манхатън. Можеше да бъдеш в Хобокен.
– Но не бях.
– И все пак.
Никол беше твърде слаба, за да се бори. Така че тя и Даниела бяха взели влака до града и се разхождаха, и изненадващо това беше всъщност забавно. Може би заради ходенето и свежия въздух, но Никол се усмихваше и се шегуваше за първи път от много време насам.
Това обаче не можеше да продължи дълго, а и не продължи. Лимузината спря до тях на улицата и те се обърнаха и се погледнаха една друга.
– Това ли е…? – Попита Даниела, а очите ѝ бяха разширени от страх.
Първата мисъл на Никол беше, че това е Ред. Ред се беше върнал, за да я спаси, за да я обича отново. Но тази мисъл продължи само миг, защото тя знаеше, че това не може да е той.
Това беше другият милиардер, онзи, когото никога повече не искаше да види.
– Не, това не е Ред – каза Никол, когато вратата на лимузината се отвори и Кейн Райт погледна двете отвътре. – Нека да поговорим – каза той.
Никол погледна неспокойно към Даниела.
Кейн ги погледна.
– Ти и твоята прекрасна приятелка – каза той. – Моля ви, обещавам, че няма да ви ухапя.
– Не е нужно да идваш. Ще те посрещна в апартамента – каза и Никол.
– Шегуваш ли се с мен? Няма да те оставя да влезеш там сама.
Никол се усмихна. Чувстваше се добре да знае, че Даниела ще се бори, за да я защити. Тя беше страхотна приятелка.
– Е, тогава нека приключим с това – промълви Никол.
Двете влязоха в просторната, луксозна лимузина и седнаха възможно най-далеч от Кейн Райт.
Той сякаш нямаше нищо против. Лимузината се отдалечи от бордюра и навлезе в движението по Пето авеню.
– Иска ли някоя от вас да пие? – Попита ги Кейн.
– Къде ни водите? – Пренебрегна въпроса му Даниела.
Той я погледна, без да отговори, и Никол се зачуди как ли се е чувствала Даниела, когато я е зяпал този богат и красив възрастен мъж. Очите му имаха онзи познат интензитет, онази пламтяща увереност. Тя наблюдаваше как приятелката ѝ отвръща на погледа му, отказвайки да отстъпи и сантиметър.
Накрая Кейн се настани на мястото си.
– Просто пътуваме наоколо. Казах на шофьора ми да обиколи малко Таймс Скуеър, докато си поговорим.
– Тя няма какво да ти каже – каза Даниела.
– О? Наистина ли?
– Да, така е.
– И коя може да сте вие? Нейният бодигард? – Каза той с блясък в очите.
– По-добро от това. Аз съм нейна приятелка.
– О, нейна приятелка – кимна Кейн. – Това е по-добре. Хубаво е да имаш надеждни приятели.
– Сигурна съм, че ти нямаш такива – отвърна Даниела.
– Нека не превръщаме въпроса във враждебен – каза Кейн. – Как се казваш? – Тя скръсти ръце.
– Не се притеснявай за името ми.
Той се усмихна и щракна с пръсти.
– Приличаш на Даниела. Обзалагам се, че това е името ти, нали?
Лицето на Даниела пребледня.
– Откъде знаеш името ми?
Кейн сви рамене и се усмихна. След това се обърна към Никол.
– И така, мислила ли си изобщо за предложението ми?
Тя кимна. После облиза устни.
– Мислила съм много за него. Но аз не мисля, че мога да ти се доверя, че ще удържиш на думата си.
– Как мога да спечеля доверието ти, Никол?
– Не мисля, че можеш.
Той кимна и се замисли за момент.
– Ами ако направя нещо повече от това да пазя мръсното бельо на Ред Джеймисън от общественото внимание?
– Не съм сигурна какво имаш предвид – каза тя.
– Аз съм приятен човек, Никол. Наистина съм.
– Само задниците казват, че са добри момчета – отвърна Даниела.
Кейн я погледна.
– Смятам, че имаш значителни дългове, нали?
Бузите на Даниела почервеняха и за момент тя изглеждаше зашеметена, сякаш той я беше ударил през лицето. Но после сякаш се съвзе.
– Всеки, който живее в Ню Йорк, има дългове. Хубаво предположение.
– Вярно, повечето хора имат – кимна Кейн, сякаш съпричастен към тежкото положение на обикновения човек. – Но ти – обърна се той към Даниела – си дори по-задлъжняла от повечето. Почти сто хиляди долара между студентските заеми и кредитните карти. Заемите можеш да разсрочиш за известно време, но тези кредитни карти… – той поклати глава.
Даниела се обърна към Никол.
– Откъде знае тези неща за мен? Името ми, финансовото ми състояние?
Никол сви рамене.
– Той е богат и е решил, че иска нещо от мен. Сигурно е поръчал на частен детектив да състави досие за мен и за всички мои близки.
– Не забравяй, че съм проучвал Ред Джеймисън от много време. Всеки, който е близък до него, получава същото отношение – усмихна се Кейн. – Това не е нищо лично.
– Остави Даниела настрана от това, това е между нас – каза Никол.
– Опитах се да я оставя настрана, но тя чурулика като птичка в ухото ми – каза той. – Така че мисля, че може би бих искал да подсладя малко гърнето. Бих искал да помогна на Даниела.
– Не искаш да ми помогнеш – каза Даниела и поклати глава. – Интересуваш се единствено от това да се опитваш да сплашваш хората.
– Това е далеч от истината – каза той и се обърна обратно към Никол. – Така че позволете ми да ви помогна с решението ви. Единственото, което поисках, е да прекараш известно време в моята компания. За няколко дни в тропическия рай, в който ще задоволя всяка твоя нужда, съм готов да ти дам доста в замяна. Първо, предложих името на Ред да не се появява в медиите във връзка с нещата, които обсъждахме.
Никол кимна предпазливо.
– Разбирам.
– И по-нататък, ще направя още една стъпка, за да ти покажа, че сърцето ми е на правилното място, Никол. Искам да помогна на теб и на хората, за които те е грижа. Така че ако дойдеш с мен на Кайманите, тогава ще изплатя студентските заеми и дълговете по кредитните карти на Даниела. Почти сто хиляди долара изтрити, тя ще бъде свободна и чиста.
– Той лъже, Никол – каза и Даниела. – Не слушай глупостите му.
Кейн погледна обратно към Даниела.
– Ти наистина не ме познаваш. – Нещо в начина, по който го каза, я накара да замълчи. Определен блясък в очите му, тон на гласа – нещо в него се промени и изведнъж пълното му присъствие беше осезаемо в колата.
Изведнъж осъзнаваш, че седиш до човек, който има повече богатство от малки държави, който буквално може да те купи и продаде. Той можеше да вдигне телефона и да накара някого да бъде убит, да накара някого да изчезне или да изтрие стотици хиляди долари дълг така, както някой може да вземе чека за обяда в магазина на ъгъла.
– И така, Никол, какъв е твоят отговор? Няколко дни с мен, без обвързване, нищо не се изисква, освен малко от времето ти. А в замяна получаваш много повече за най-близките си хора.
– Не го прави, Ник – промълви Даниела.
– Само ме остави да помисля за секунда – каза Никол.
– Това предложение е валидно само за времето на това пътуване с кола – каза им Кейн. Той погледна златния си „Ролекс“. – Никога не правя лоши сделки, Никол. Всъщност основната причина да съм толкова богат, колкото съм, е, че отказвам да сключвам сделки, освен ако не ми е от най-голяма полза. Не обичам да се чувствам така, сякаш получавам по-лошия край на нещата, но по някаква причина при теб е различно.
Очите му се спряха на нея. Тя не можеше да го погледне.
Какво щеше да ѝ каже Ред да направи? Тя се зачуди. Разбира се, че щеше да каже, че Кейн Райт е змия, че не може да му се вярва, всичко това.
Но от друга страна, Ред не беше тук. И заради това тя беше сама, справяше се с акула в дълбоки води, без никой да ѝ помогне.
– Добре съм – каза ѝ Даниела. – Нямам нужда от неговата помощ.
Но Никол не беше толкова сигурна. Неотдавна беше видяла Даниела да плаче, да отваря сметки и да клати глава, казвайки, че не знае колко още може да издържи в града.
– Ако кажа „да“, как мога да съм сигурна, че ще спазиш обещанията си?
– Ако кажеш „да“ точно сега, ще се обадя на счетоводителя си и ще се погрижа за финансовото състояние на Даниела незабавно. До края на работния ден утре тя ще бъде свободна и чиста. Още преди да се качим заедно на самолета, най-добрата ти приятелка ще има нов живот.
Никол погледна Даниела. Тя поклащаше глава с „не“, но Никол някак си не можеше да и повярва.
– Ще го направя – каза тя. – Ще отида с теб.
– Никол, недей! – Извика Даниела.
Кейн Райт се усмихна като горд баща.
– Добро решение, Никол. Няма да съжаляваш.
– Разбира се, че ще съжалява. Тя не е проститутка.
– Никога не съм твърдял, че е такава. Никол не е длъжна да прави секс с мен, много ясно казах, че единственото, което искам, е да прекараме известно време заедно.
– Това са глупости. Кой мъж минава през толкова много проблеми заради жена, с която не иска да спи?
– Никога не съм казвал, че не искам да спя с нея. Казах, че няма да имам никакви очаквания тя да го направи по време на това пътуване. Сделката е просто за част от нейното време. Това е добра сделка, особено за теб, Даниела.
– Аз не я искам.
– Независимо от това, утре по това време няма да имаш никакъв дълг. Кредитните ти карти и студентските ти заеми, дори наемът ти за тази година – ще бъдат изплатени изцяло.
Никол го погледна и той ѝ се усмихна.
Знаеше, че не може да му се довери, и все пак – за първи път – се запита дали по някакъв начин не е преценила погрешно Кейн Райт.
Назад към част 3 Назад към част 5