КЕЛИ ФЕЙВЪР – За негова чест – книга 4 – част 5

***

На следващата сутрин тя отново повърна.
Този път беше, когато си миеше зъбите след сутрешния душ (нямаше как да издържи два дни без къпане, колкото и да беше депресирана).
Всичко вървеше прекрасно до момента, в който и стана лошо.
В един момент – типична делнична сутрин, а в следващия – бълххххх.
Стомахът ѝ се сви, тя се наведе над тоалетната чиния и всичко се появи отново. Това вече официално беше нещо странно.
Два поредни дни сутрин ѝ беше лошо.
„Имаше термин за това, нали?“
Помисли си Никол, докато преминаваше през вече познатия процес на избърсване на устата и брадичката си с тоалетна хартия и отмиване на бъркотията.
Сутрешно гадене.
Вълна от нереалност я заля и я накара да се замая, че трябваше да се хване за мивката и да затвори очи.
Това е съвпадение, каза си тя. Може би наистина имам наченки на грип. Нима снощи не се потих много? Събудих се и чаршафите ми бяха влажни. Това е грип. Вероятно дори имам малко температура, ако си измеря температурата.
Тя се опита да се пребори с това, защото алтернативата беше твърде плашеща.
Сутрешно гадене.
Неусетно Никол докосна стомаха си, сякаш можеше да успее да забележи едва доловима разлика там. Запита се какъв е инстинктът ѝ – и после примижа от изненада.
Кога за последен път съм имала менструация?
Ругаеше се, че не го е проследила по-добре. Обикновено отбелязваше това в календара на айфона си, но през последния месец беше забравила да го направи.
Не мога да съм бременна, помисли си тя за пореден път. От месеци съм на хапчета. Но все пак се случи. Знаеше, че хапчето не е стопроцентово – нито един метод за контрол на раждаемостта не е стопроцентов.
Беше толкова безотговорно от нейна страна да прави секс без предпазни средства с Ред, дори и да беше на хапчета.
Зашеметена, Никол излезе от банята и се отправи към спалнята си с хавлиена кърпа, опитвайки се да си спомни кога за последен път е имала менструация.
Спомняше си, че се е ядосала, защото е дошла в неудобен момент на работа. Дали по това време все още работеше върху каубойските неща за Реми? Никол се опита да направи изчисления, за да разбере дали изобщо е закъсняла.
Мисля, че ми е закъснял.
Разбира се, че е закъснял. Не можеш да имаш сутрешно гадене, без да закъснява, Никол.
О, Боже, помисли си тя. Върху това, че съм бременна, се побърквам.
Никол знаеше какво трябва да направи. Трябваше незабавно да отиде да си направи тест. Дали знаеше точно с колко и е закъснял, или не, вече нямаше значение. Направи теста и разбра със сигурност по един или друг начин.
Облече се с анцуг и тениска, обу джапанките си и тръгна към вратата.
За съжаление Даниела беше станала и ровеше в хладилника, когато тя излезе от стаята си.
– Хей, какво става? – Попита я Даниела, като се изправи и я погледна със странно изражение. – Защо си облечена така?
– О, току-що осъзнах… че трябва да… забравих, че трябва да взема нещо от „Дуейн Рийд“.
Даниела я погледна.
– Никол. Какво става?
На Никол ѝ се искаше да не е винаги с такова „четливо“ лице. Всеки винаги можеше да разбере какво мисли и чувства, когато нещо не е наред. Беше досадно никога да не можеш да скриеш нищо от никого.
– Нищо не се случва – излъга тя. – Просто излизам за две секунди. Имаш ли нужда от нещо?
– Трябва да поговорим, когато се върнеш – каза Даниела.
– За какво?
– Знаеш ли какво. За Кейн Райт. Не можеш да продължиш с това бягство.
– Трябва да тичам до аптеката – до магазина. А след това трябва да се приготвя за работа – каза тя. – Ще поговорим, когато се прибера по-късно.
– Никол, говоря сериозно!
– Съжалявам, трябва да бягам! – Извика Никол и излезе през вратата.
Най-близкият магазин на „Дюан Рийд“ беше само на три пресечки, така че тя беше там за по-малко от пет минути, препускайки по лавиците като луда, вземайки три различни теста за бременност и тичайки към гишето.
Човекът зад касата преброи покупките ѝ със задоволство на лицето, сякаш си мислеше: „Добре, още една нюйоркска курва от „Сексът и града“ получава възмездие“.
Може би тя просто беше параноичка, а той просто си спомняше забавен виц, който някой му беше разказал, но не се чувстваше така. Чувстваше се съдена.
Но Никол нямаше време да се разстройва от това какво мисли за нея човекът от „Дюан Рийд“. Тя взе малката си торбичка с тестове за бременност и пробяга целия път до жилищната си сграда, после взе стълбите по две, докато стигна до вратата.
Вътре Даниела чакаше, готова да се нахвърли като загрижена пума.
– Никол, трябва да ми кажеш какво се случва – каза тя. – Не можеш да направиш това отново.
– Какво да направя отново? – Попита Никол, като се промуши покрай нея и тръгна към банята.
– Не можеш просто да ме изключиш, когато нямаш нужда от мен, а след това да захвърлиш всички свои проблеми върху мен, когато ти е удобно. Това не е честно.
Това забави Никол. Тя стискаше найлоновата торбичка, в която се намираха отговорите на един наболял въпрос, стискаше я толкова силно, че кокалчетата на пръстите ѝ бяха побелели.
– Съжалявам, ако съм била лоша приятелка. Не искам да бъда и наистина оценявам всичко, което си направила за мен – благодарна съм ти, Даниела. Но точно сега…
– Точно така, ще седнем и ще поговорим за Кейн Райт. Не можеш да осъществиш това пътуване до Кайманите. Ами ако той те изнасили?
Никол не можеше да не се засмее.
– Честно казано, това е най-малкото ми притеснение.
– Не би трябвало – каза Даниела и я посочи. – Той те иска, прави всичко възможно, за да те остави насаме с него някъде далеч от всякакви свидетели.
– Мисля, че той е просто много богат човек, свикнал да получава това, което иска.
– Точно така. Какво ще стане, ако някоя вечер реши, че иска да прави секс с теб?
Това беше основателна забележка.
– Не знам. Инстинктите ми подсказват, че той не е такъв тип човек. Да, той е подъл и праволинеен и не го харесвам много като човек. Но изнасилвач? Просто не го виждам.
– Е, може и да не виждаш, но този път аз ще се намеся, Ник. Сега вече ме замесваш. Трябва да се обадиш на Кейн и да му кажеш, че се отказваш от сделката.
– Мисля, че той вече се е договорил да изплати целия ти дълг – каза Никол. – Така че дори да се откажа, той ще е платил близо сто хиляди долара от твое име. Така или иначе ще му бъдем длъжни.
– Може би ще му се обадя и ще се справя сама.
– Слушай, Даниела, нямам време да споря. Съжалявам, че те въвлякох в това – сериозно, съжалявам. Но трябва да се приготвя за работа.
Даниела погледна чантата.
За миг беше сигурна, че Даниела е видяла през найлона и е разбрала, че Никол се е върнала в апартамента с куп тестове за бременност. Но после осъзна, че просто е параноична.
– Добре, прави каквото искаш, Никол. Просто вече ми омръзна да се отнасяш с мен като с нещо второстепенно.
– Съжалявам, ще те компенсирам.
– Това вече съм го чувала.
Никол не знаеше какво друго да каже. Даниела беше права, разбира се, но Никол имаше по-големи проблеми. Като например да разбере със сигурност дали страховете ѝ са неоснователни или дали ще преживее голяма житейска криза.
Тя стигна до банята и затвори вратата, като дори я заключи зад себе си. Никога досега не ѝ се беше налагало да си прави тест за бременност. Това беше първият път.
Откакто беше започнала работа в „Джеймисън Интернешънъл“, имаше много първи случаи. Повечето от тях бяха неща, които не си беше представяла, че ще преживее, и това със сигурност беше един от тези случаи.
Никол седна на тоалетната чиния и отвори комплекта с първия тест за бременност. Извади упътването и го прочете внимателно – макар да знаеше, че е толкова просто, че и седмокласник би могъл да го следва (а тя предполагаше, че в днешно време мнозина го правят).
С радост прочете, че „ранната сутрешна урина“ съдържа най-висока концентрация на hCG и затова е най-добрата проба. Слава богу, че има малки услуги. Надяваше се, че сега поне щеше да е сигурна в точния тест.
Сърцето ѝ биеше все по-бързо, докато държеше лентата в ръката си. Трябваше ѝ чаша, в която да пишка, за което не беше помислила, а не искаше да ходи в кухнята, за да вземе такава. Да се сблъска отново с гнева на Даниела не беше нещо, което искаше да прави точно в този момент.
Но за щастие под мивката в банята имаше няколко резервни пластмасови чаши.
– Можеш да го направиш – каза си тя, грабна чашката, а след това свали анцуга и задържа чашата под себе си.
Тя пикаеше в нея, точно толкова, колкото да се увери, че може да покрие пръчката по начина, по който трябва, и след това довърши пикаенето в тоалетната.
Ръцете ѝ трепереха, докато седеше и потапяше тест лентата в урината. Преброи до три, след което извади лентата и я сложи върху сгънато парче тоалетна хартия върху мивката, за да я остави да изсъхне.
В инструкциите пишеше, че може да получи резултати още след четиридесет секунди, но за пълни резултати трябва да се изчака цялото време от три минути.
Затова Никол стана, загледа се в лентата, която лежеше върху мивката, и я наблюдаваше. Реши, че е нещо като да гледаш как съхне боя, само че много по-интересно. Целият ѝ живот щеше да се промени в зависимост от резултатите.
Стори ѝ се, че не е мислила дали наистина иска да има дете, или не. Очевидно щеше да е лудост да има дете в сегашната ситуация, но какво щеше да стане, ако Ред все още беше в картинката?
Бяха говорили за деца и Никол знаеше, че иска да създаде семейство някой ден, за предпочитане когато е достатъчно млада, за да има две или три деца, без да се притеснява за възрастта и репродуктивните си възможности.
Докато си мислеше за всичко това, а умът ѝ се въртеше в кръг от различни „какво ще стане, ако“ и възможности, очите ѝ изведнъж регистрираха какво се случва с тестовата лента. Първо се появи една чертичка, която, както знаеше, можеше да означава отрицателен резултат. Но бързо след това, като на магия, се появи и втората чертичка.
Никол примижа малко, наблюдавайки как малката лилава линия бавно (но по-бързо, отколкото някога бе очаквала) се появява върху малката пръчица.
– О, Боже мой – прошепна тя. – О, Боже мой. – Тя беше бременна.
Никол не знаеше какво да прави по-нататък.
Тя седна на тоалетната чиния, държеше в ръка теста за бременност и се чудеше как такова мъничко, крехко нещо може да има такова огромно, разтърсващо влияние върху бъдещето ѝ.
Без значение какво ще се случи оттук нататък, никога няма да мога да кажа, че не съм била бременна. Бременна съм с бебето на Ред Джеймисън.
Дори мисълта за тези думи не го правеше да изглежда реално. Реалността му само го правеше още по-… нереално.
Това беше думата, с която трябваше да се опише животът ѝ сега, помисли си Никол. Ако някой направи филм за нея или напише книга, тя ще се казва „Нереална“: Историята на Никол Мастърс.
Тя се усмихна малко на лудите си, объркани мисли, но после усмивката ѝ угасна, когато отново се вгледа в тест лентата. Добре, възможно е да е фалшиво положителен? Тя се зачуди.
Време е да опитаме отново.
Тя разкъса втория тест (съвсем друга марка) и потопи и него в чашата с урина.
Минута по-късно и той се оказа положителен.
И не след дълго тя направи третия (защото всички знаеха, че три пъти е чар и че при три удара си аут и т.н. и т.н.).
Всички казаха едно и също нещо. Никол Мастърс беше безспорно бременна и сега трябваше да разбере какво да прави по-нататък.

Назад към част 4                                                              Напред към част 6

LudatA

Автор: LudatA

25.05.1971 Пловдив Испания- Алберик

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Молим ви да спрете защитите от реклами за нашия сайт. С показването на рекламите ще се осъществява поддръжката на сайта ни! Благодарим ви!