***
Не след дълго и двамата се съгласиха, че е време да си легнат за през нощта.
– Притеснявам се да не нараниш глезена си, ако се опитаме да спим заедно в това малко легло – каза и той.
– Трябва да съм близо до теб тази нощ. – Тя седна на дивана и сви крака си на пода. Глезенът вече дори не я болеше толкова много, въпреки че беше невероятно скован и неудобен за движение. – Ще тичам до банята – или ще хобя, предполагам – и ще се преоблека.
– Позволи ми да ти помогна – каза той, приближи се до нея и я подкрепи, докато тя се изправяше. – Как се чувстваш? Можеш ли да го натоварваш?
Тя опита. Болеше я. Но не я болеше толкова силно, че да иска да спре да ходи – просто трябваше да внимава.
– Добре съм. Просто ще се облегна на теб.
– Обичам, когато се облягаш на мен, бебе. – Ръката на Ред беше преметната около кръста ѝ, а нейната – през рамото му, но той трябваше да се наведе, защото беше по-висок.
Накрая двамата прекосиха кабината и стигнаха до вратата на банята.
– Вземи ми чантата? – Каза тя.
Ред я беше донесъл от колата по-рано, а сега я грабна и я занесе до мястото, където тя стоеше.
– Ти дойде подготвена.
– Не исках да се прибера вкъщи, без да те видя.
– Как изобщо ме намери тук? Почти никой не знае, че това място съществува.
Тя се облегна на стената.
– Ами опитах в къщата, но охранителят не ми каза нищо.
– Добре – каза той. Тя го погледна.
– Това означава, че си вършат работата – обясни той.
– Да, ако тази работа е да те държат далеч от годеницата ти.
– Съжалявам, не исках да кажа това.
– Бях на края на силите си. Така че накрая се обадих на брат ти на работата му.
– Джеб? – Каза той, а веждите му се вдигнаха от изненада.
– Как иначе мислиш, че щях да разбера това?
– Не знам – каза той и се замисли. – Бях толкова щастлив да те видя и поразен от цялата случка – не ми пукаше как си разбрала къде съм.
– Сега пука ли ти? Ядосваш ли ми се, че му се обадих?
Никол го наблюдаваше внимателно.
Тя можеше да каже, че в него се води някаква битка. Старият Ред щеше да е раздразнен – най-малкото разочарован – от това, че се е свързала с Джеб след разрива, който двамата братя имаха. Никол се надяваше, че той няма да позволи на темперамента си да разруши този почти перфектен ден до този момент.
– Напълно разбирам защо си му се обадила – каза той след дълъг момент. – Трябваше да опиташ всички възможности, за да ме намериш, а аз се бях направил напълно недостъпен за теб. Срамувам се, че ти причиних това, Никол. Прости ми?
– Разбира се, че ти прощавам. – Тя го целуна. – Сега трябва да се преоблека. – Той се усмихна. – Предпочитам да се върнеш без дрехи.
– Това може да се уреди.
– А?
– Ще видим. – Тя му се усмихна злобно и след това се запъти към банята. Глезенът беше провалил всички шансове за секси излизане, но о, добре. Направи най-доброто, на което беше способна.
Никол реши да се срещне с Ред по средата на пътя. След няколко минути на разкрасяване и подготовка, тя се появи отново, облечена само с тениска, която стигаше до горната част на бедрата ѝ.
– О, боже – промърмори той, когато тя отвори вратата и той я погледна.
Тя присви мигли към него.
– Може ли едно момиче да получи помощна ръка тук?
– По всяко време – каза той. И след това я вдигна на ръце, сякаш не тежеше повече от перо. Ред я отнесе до малкото легло до стената и я сложи на него.
– Уютно – каза тя, въпреки че беше всичко друго.
– Това нещо? – Каза той. – То е толкова уютно, колкото да спиш върху купчина камъни.
– По-скоро е като да спиш на тънък матрак върху купчина камъни – каза Никол.
– А на мен ми е все едно, стига да си тук с мен. – Тя потупа леглото до себе си.
– Почти няма място.
– Свикнал си да спиш в гигантски легла. Това е по-добро. Искам да сменя леглото ни в главната спалня с такова, което да е с този размер. Може би ще можем да ги разменим едно с друго.
Ред се засмя на това.
– Ти си луда – каза той и се качи в леглото при нея. – Глезенът ти?
– Добре съм. Просто не сядай върху него и сме добре.
– Ще направя всичко възможно да не сядам върху него.
– Добре. – Тя се завъртя така, че да е с гръб към него, а той я обгърна със силните си ръце, притискайки цялото си тяло до нейното.
Никол веднага се почувства топла и щастлива, толкова доволна, колкото никога досега.
– Това е хубаво – промърмори тя.
– Много по-добре от хубаво. – Устата му се допря до тила ѝ и тя усети как членът му се втвърдява срещу нея от вътрешността на боксерките му. Той носеше боксерки и тясна тениска.
Тя нямаше нищо под тениската си и той сигурно можеше да го разбере точно сега.
– Искам да остана така завинаги – промълви тя, докато ръцете му галеха гърдите ѝ над тениската. Зърната на Никол се втвърдиха – както винаги, тя реагираше мигновено на докосването му.
– Ще бъдем така завинаги. Ти си моята сродна душа – каза той, целувайки шията ѝ отново и отново.
– Вярваш ли в това? Вярваш ли, че наистина сме сродни души? – Тя погледна назад към него.
– Да. Да, вярвам. Предполагам, че в миналото може би съм отхвърлял идеята, но сега, когато се запознахме, знам какво наистина означава този термин. Няма никой друг на света, който да ме разбира така, както ти.
– И ти ме разбираш – каза тя, притисна дупето си към него и се размърда. Той се притисна по-близо до нея. Тя усети как върхът на твърдия му член се притиска към нея, изпращайки вълни на удоволствие през долната ѝ половина. Никол изведнъж се овлажни, искаше го така, както никога през живота си не беше искала нищо.
– Разбирам всичко – каза той. – Не е ли така? – Ръцете му вече стискаха гърдите ѝ по-здраво, а пръстите му правеха кръгове около зърната ѝ.
– Всичко от мен. Всяко парче от мен. Всяка част от мен.
– Кажи ми какво получавам – каза той, а гласът му стана дрезгав, докато ръцете му работеха върху гърдите ѝ.
– Получаваш устните ми – каза тя.
– И аз мога да накарам тези устни да направят всичко, нали? – Това беше по-скоро изявление, отколкото въпрос.
Никол се възбуди още повече при внезапната представа как устните ѝ се плъзгат нагоре-надолу по вала му. Сега той се люлееше срещу нея, а върхът му се плъзгаше по бедрата ѝ отзад. Тя изстена и облегна глава назад към него, докато горещите му устни се докосваха до шията ѝ, хапеха и смучеха ушната ѝ мида.
– Ще направя всичко, което кажеш – отвърна тя накрая, почти бездиханна от възбуда.
– Какви други части от теб ще получа?
– Циците ми.
– И?
– Путката ми.
– Ами останалата част от тялото ти?
– Всичко, което имам, е твое – каза тя.
В отговор на това ръцете му се преместиха надолу и стигнаха под тениската ѝ. Ръцете му бяха големи и топли, толкова познати, но и непредсказуеми. В зависимост от настроението си Ред можеше да бъде нежен и по-мек от мек, а можеше да бъде груб и агресивен като човек, току-що излязъл от затвора след двадесет години.
Тази вечер той изглеждаше като перфектна комбинация от нежност и агресивност. На Никол ѝ харесваше, когато беше груб, харесваше ѝ постоянният тласък на сексуалните му желания. Той беше едновременно тъмен и светъл, мек и твърд, любящ и безмилостен.
Тя искаше всичко от него. Обичаше всичко от него – дори трудните части.
Ръцете му се плъзнаха по корема ѝ, като останаха там достатъчно дълго, за да ѝ покаже, че все още много добре осъзнава за какво става въпрос сега. В нея растеше живот и по-скоро, отколкото някой от тях можеше да си представи, той щеше да се роди на този свят и да се нуждае от двама силни родители, които да го защитят.
Но Никол чувстваше дълбоко в сърцето и душата си, че Ред ще бъде там – ще бъде там и за двамата, дори ако трябва да се бори със зъби и нокти, за да го направи.
Въпреки всички трудности, всички караници и неразбирателство, никой от тях не можеше и не искаше да се откаже от това, което споделяха. Сега тя знаеше това.
Той погали върховете на бедрата ѝ, оставяйки следа от топлина навсякъде, където отиде. Скоро докосна мястото, където бедрото ѝ се срещаше с ханша, плъзгаше се все по-близо и по-близо до най-горещото място, а тя капеше за него. Зъбите ѝ се стиснаха.
Моля се само да го оставя да ме докосне там, за да мога да освободя всичко, което е било натрупано, помисли си тя. Толкова силно се нуждая от него. Моля.
Но Никол знаеше, че е по-добре да не пита. Ред правеше всичко в собственото си време, а когато ставаше дума за нея, той не бързаше.
Знаеше точно къде се намират копчетата ѝ – всички – и му харесваше да ги натиска едно по едно, като бавно я приближаваше все повече и повече към пълното ликуване, докато я тласкаше и към лудостта.
– Искам те – изстена тя.
– Моли за това – каза и той.
– Моля те, искам да ме докосваш. Искам да си вътре в мен. – Разкажи ми повече.
В тъмнината на хижата тя усети колко много са само те двамата и от километри насам няма никой друг. Вътрешността на хижата беше тъмна, но през прозореца проникваше малко лунна светлина.
Бяха толкова близо и топло в това малко двойно легло, крайниците им бяха увити един около друг, а топлината от телата им се смесваше. Никол се потеше, а цялото ѝ тяло беше хлъзгаво от нужда и желание.
Ред я желаеше силно – тя знаеше това. Затова му каза колко много иска и тя.
– Искам пениса ти в устата ми и в путката ми. Искам да запълниш всяка частица от пространството в мен – прошепна тя, докато ръцете му работеха нагоре-надолу по тялото ѝ под тениската.
Скоро върховете на пръстите му леко натискаха входа на най-интимното ѝ място, разтривайки сладките влажни сокове по външната страна на кожата ѝ, нагоре и надолу по процепа, карайки бедрата ѝ да се движат в такт с ръцете му.
– Кажи ми как искаш да го направя, докато си играя с теб – заповяда той.
В този момент Никол едва успяваше да говори.
– О, Боже… – извика тя.
– Кажи ми или ще спра – предупреди той.
Пръстите му настоятелно се притискаха към гънките ѝ. Те станаха по-хлъзгави, по-влажни от преди. Тя капеше все повече и повече, докато той я докосваше.
– Искам да влезеш вътре в мен, само с главичката на члена си – каза тя.
– Да, точно така – съгласи се той и пръстите му се плъзнаха в нея, по-малко от
сантиметра, навътре и навън, навътре и навън ритмично – сякаш изпълнявайки желанията ѝ.
– А после от време на време ще се плъзгаш дълбоко, толкова навътре, че ще усещам как топките ти се удрят в мен.
Когато му каза това, той на свой ред вкара пръстите си докрай в нея и за миг тя можеше да се закълне, че членът му наистина влиза, прониквайки през всичките ѝ пластове.
Бедрата на Никол неволно се размърдаха, докато я връхлитаха приятни усещания. Всеки нерв, всяка фибра и всеки хребет на плътта ѝ горяха.
– О, Ред! О, Боже…
– Продължавай да говориш – каза той с дълбок, контролиран глас.
Никол усещаше члена му толкова твърд, колкото никога досега, който все още я притискаше отзад.
– Искам да се съблечеш, за да мога да почувствам голите ни тела едно срещу друго – каза тя.
– И ще можеш да ме усещаш целия, дори члена ми, точно срещу голата си плът – напомни ѝ той.
– Да, толкова много го искам.
За момент той свали ръцете си от нея и тя чу как сваля боксерките и блузата си. Когато сега се върна срещу нея, тя усети само кожа върху кожа и ерекцията му, която се впиваше директно в нея. С един лесен тласък той можеше да се вмъкне вътре, помисли си тя и започна да върти бедрата си към него, надявайки се да го примами вътре.
Той ѝ позволи да го направи, като държеше главата на мъжеството си на цепнатината ѝ, така че устните на путката ѝ да се търкат директно в него.
И докато тя се движеше около него, той контролираше бедрата ѝ с една ръка, като не ѝ позволяваше да се качи отгоре му, както тя желаеше. Вместо това с другата си ръка разтриваше набъбналия ѝ клитор, докато главичката на члена му висеше срещу нея, търкаше, натискаше и подтикваше, но така и не ѝ даваше възможност да го вкара.
Ръцете на Никол хванаха китките на Ред, докато тя се движеше срещу него.
– Добре, качи се отгоре ми, ако можеш да го направиш, без да си нараниш глезена – каза той, като легна по гръб.
Сега за нея беше лесно да се плъзне върху члена му. Всъщност глезенът я болеше, но тя не му каза, защото Никол не се интересуваше от болката точно сега.
Болката в глезена беше нищо в сравнение с удоволствието, което изпитваше в путката си, когато твърдата му като камък ос се плъзна в нея.
Никол се спусна докрай върху него, толкова дълбоко и дълбоко, колкото можеше да стигне, и се отпусна в пълнотата на всичко това. Очите ѝ всъщност се завъртяха в главата ѝ, усещането беше толкова хубаво.
– О, Никол – просъска той. Ръцете му задържаха гърдите ѝ за момент, а после се плъзнаха надолу към бедрата ѝ, където ѝ помогна да се плъзне нагоре-надолу по него.
С всяко ново проникване тя беше все по-близо до кулминацията.
Тя погледна надолу към Ред, към тъмните му очи, към тъмнината, която го заобикаляше, и все пак той не беше част от тъмнината, осъзна тя.
– Толкова си красива – каза ѝ Ред.
Той беше в пламъци, осъзна тя. Беше чиста бяла светлина и беше ангел, макар да беше държан в тъмнина толкова дълго, че си беше помислил, че тъмнината е това, от което е направен.
Тя погали лицето му, докато движенията и дишането ѝ ставаха все по-бързи и по-бързи и по-бързи.
Скоро те се сляха, и двамата едновременно, и тя гледаше своя мъж и го виждаше такъв, какъвто е в действителност, и знаеше, че той е добър и силен и гори ярко само за нея.
Назад към част 7 Напред към част 9