КЕЛИ ФЕЙВЪР – За негова чест – книга 4 – част 9

***

Никол знаеше, че трябва да каже на Ред за Кейн Райт, преди да е минало още време.
Бяха станали от няколко часа и глезенът ѝ беше много по-добре. Въпреки това Ред настояваше тя отново да повдигне глезена си, да го заледи – всичко това.
Беше излязъл до магазина и се върна с още храна, евтино вино и списания за нея.
Докато го нямаше, тя реши, че ще му каже веднага щом се върне.
Когато Ред влезе през вратата с торбите с продукти, тя го изрече, сякаш я беше сполетял внезапен случай на Турет.
– Кейн Райт се опитва да ни изнудва – каза тя.
Той спря в средата на стаята и я погледна.
– А?
Никол си пое дъх.
– Съжалявам, че ти го подхвърлям от нищото. Но Кейн Райт ми каза, че разполага с информация, документи, доказателства, които може да пусне в медиите и това ще те покаже в много негативна светлина.
– Това е абсурдно. И ти му вярваш? – Попита той, като поклати глава, занесе чантите до печката и ги постави на пода.
– Не знам на какво да вярвам, но да, той беше убедителен.
– Е, той е пълен с глупости.
– Значи никога не си наемали работници без документи?
Ред се завъртя и се изправи срещу нея.
– Това ли ти е казал?
– Не стана много конкретен, а и не исках да го прави. Не е моя работа кого си наемал да работи в „Джеймисън Интернешънъл“.
Челюстта му се стегна.
– Но ти по някакъв начин го направи своя работа, нали?
– Кейн Райт ме накара да го направя.
– Той не може да те принуди да направиш нещо, което не искаш, Никол. – Ред поклати глава още веднъж. – Чувствам се така, сякаш това е отново и отново дежа вю.
– Страхувах се за теб, Ред. Откъде да знам какво е вярно или не? Ти не беше наблизо, за да мога да говоря с теб.
Част от гнева се изцеди от лицето му, докато обмисляше думите ѝ.
– Знам. Знам и предполагам, че всъщност съм ядосан само на себе си, че те поставих в положение, в което Кейн Райт можеше да се възползва.
– Има и още нещо – каза тя.
– Разбира се. Винаги има нещо повече. – Той се засмя, но това звучеше като лай. – Ела тук, седни до мен – каза тя и потупа дивана.
– Трябва да прибера тази храна.
– Ред, недей да го правиш. Не се оттегляй, защото си разстроен.
Тя видя противоречивите емоции по лицето му. Трудността му да се довери на когото и да било отново излизаше на повърхността.
– Аз не се оттеглям, Никол. Просто прибирам храната – каза той. А след това отиде при торбите и започна да ги разопакова и да слага нещата в шкафа и хладилника.
След минута-две той се върна при нея, носейки няколко списания. Очите му бяха по-меки.
– Съжалявам – каза той. – Слушам те. – И ѝ даде списанията, които тя засега постави настрани.
– Ела да седнеш – каза му тя.
Въздъхвайки тежко, той седна на ръба на дивана. Главата му беше увиснала, сякаш беше бито куче.
– И така, разкажи ми всичко.
– Само ще те предупредя, че това вероятно ще те вбеси…
– Моля те, не ме измъчвай повече, Никол. Какво стана?
– Обещай ми, че ще изслушаш цялата история, преди да правиш предположения.
– Ще направя всичко по силите си. Но не мога да обещая нищо. – Ръцете му се свиваха и разпускаха в скута му.
– Добре. – Тя си пое дъх. – Кейн ме заплаши, че ако не направя това, което иска, ще пусне всички тези ужасни неща за теб в медиите. Бях в неговия клуб и…
– Ти си ходила в един от клубовете на Кейн Райт? Кой?
– Венчър, мисля, че така се казваше.
– Точно така. – Зъбите на Ред на практика заскърцаха в челюстта му.
– Той не ми каза много, Ред – само че ако не се срещна с него там, ще те унищожи напълно.
Ред изръмжа с още един безподобен смях.
– Ще унищожа лицето му следващия път, когато го видя. Направо съм бесен.
– Моля те, успокой се.
– Правя всичко възможно, Никол, но тази твоя история наистина започва да ме побърква.
– Нищо не се е случило. Добре съм. Сега съм тук с теб. – Той я погледна, а челюстта му потрепна.
– Продължавай.
– Отидох в клуба и около него имаше някакви страшни хора. Определено се занимава с нещо незаконно като наркотици или… дори не знам с какво.
– Сигурен съм, че е така. Човекът е парче боклук.
– Но той беше доста учтив с мен, като изключим заплахата, че ще унищожи репутацията на човека, когото обичам, тоест.
– О, да. Той е много учтив.
– Както и да е – продължи тя, като хвана ръката му в своята – той ми каза, че се интересува да ме опознае по-добре.
Лицето на Ред положително стана лилаво.
– Моля те, кажи ми, че не е казал това Никол.
– И ме покани със себе си на едно пътуване до Каймановите острови.
Сега Ред се изправи, а ръцете му бяха стиснати в юмруци.
– Това е всичко, връщам се в града. Точно сега. Къде са ми шибаните ключове за колата?
– Ред, спри.
Той я погледна, а очите му бяха пълни с ярост.
– Този човек – този човек, който унищожи компанията ми и на практика открадна здравия ми разум – се опита да посегне на бременната ми съпруга. И ти искаш от мен да седя тук и да слушам? Не мога да направя това, Никол. Ще извия врата на този задник. – Той тръгна към кухнята. – А сега къде си сложих проклетите ключове?
– Това ме кара да не искам да ти казвам нищо – извика тя след него. – Всеки път, когато ти казвам нещо подобно, ти побесняваш и после пак се разделяме.
Той сложи глава в ръцете си.
– Аз обаче не мога да го понеса. Трябва да направя нещо.
– Трябва да пораснеш.
Той пое няколко дълбоки вдишвания и се изправи, кимайки с примирение.
– Добре. Добре. Права си. Просто… не съм много добър в тези неща.
– Добре знам. А сега ела тук и седни.
Той се върна и отново седна. Държаха се за ръце и той срещна погледа ѝ.
– Готов ли си да чуеш останалото? – Попита тя.
Той кимна покорно.
– Разбира се. Защо не? Това е само едно от най-трудните неща, които някога ми се е налагало да слушам през целия си живот.
– Кейн ме покани да отида с него на Кайманите. Разбира се, че отказах. Той даде ясно да се разбере, че не очаква да правя секс с него, каза, че няма да има никакви обвързващи условия.
Ред изхърка.
– Каква класа – каза той с повече от малко сарказъм.
– Отново казах „не, благодаря“. Е, мисля, че просто му казах, че трябва да си тръгна, а той ме помоли да го обмисля да отида с него.
Ред я погледна.
– И така, ти отказа ли му или какво? Не разбирам.
– Мисля, че го оставих малко отворен, защото не исках да ти създам неприятности.
Ред затвори очи и облиза устни.
– Запази спокойствие – каза той, сякаш говореше само на себе си. – Спокойно.
– И после последното нещо, което се случи – каза Никол. – Той взе Даниела и мен в лимузината си, докато се разхождахме в Манхатън. Сигурно ме е следил или нещо подобно.
Тя усети как цялото тяло на Ред се напрегна, докато изричаше думите. Знаеше, че всичко това е сбъднат най-лошият му кошмар. Но той не каза и дума.
– Даниела му казваше, че е кретен, а Кейн изглежда нямаше нищо против. Даде да се разбере, че е направил достатъчно проучвания, за да знае коя е тя и дори колко пари дължи по кредитни карти и студентски заеми.
– Е, вече виждам накъде отива това – въздъхна Ред. – Не ми казвайте, че си му позволила да плати шибания ѝ дълг.
Никол се поколеба.
– Това е частта, с която не се гордея толкова.
– О, Никол. Не си го направила.
– Направих го. Казах, че ще отида с него на Кайманите, ако той плати дълга ѝ – на стойност почти сто хиляди долара – и освен това те държи далеч от медийното внимание.
Ред отдръпна ръката си от нея и потърка челюстта си.
– Майната му.
– Съжалявам, знам, че беше глупаво. Просто си мислех… че ще минат само няколко дни и няма да мога да се свържа с теб. Даниела беше в беда и ти беше в беда и може би всичко щеше да се оправи.
– Неприятно ми е да го кажа, но това не беше най-умния ход, който си правила някога – каза той. – Иска ми се да кажа нещо много по-лошо, но знам, че те обичам и че не си имала намерение да ме нараниш.
– Не съм искала. Честно казано, опитвах се да те защитя, Ред.
Той потърка ръце върху коленете си.
– Добре. Добре. Ще остана спокоен тук.
– Страхувам се, че ако се откажа от сделката…
– Разбира се, че ще се откажеш – каза ѝ Ред. – Не ми пука какви доказателства има за мен. Да, наех работници без документи. Знаеш ли защо?
Никол поклати глава.
Той продължи да говори, гласът му беше нисък, с едва потисната ярост.
– Това бяха хора, които търсеха политическо убежище, но вече не можеха да влязат в Съединените щати заради цялата бюрокрация и репресиите на Вътрешна сигурност. Говоря за добри хора, които говореха срещу ужасяващите си правителства и животът им беше в опасност. От време на време намирахме начин да им помогнем. Много, много рядко, но го правехме и аз също не се срамувам от това.
Никол не можа да се сдържи да не каже онова, което и се въртеше в главата.
– Но ти си сигурен, че те не са били терористи или нещо подобно? Сигурен ли си, че не са те заблудили, за да повярваш, че имат добри намерения?
Ред се засмя.
– Да, сигурен съм. Те бяха пълна противоположност на терористите. Това бяха репортери, борци за мир, мъже и жени, които бяха достатъчно смели, за да се изкажат срещу диктаторите и злоупотребите с власт в съответните държави. Това, което направихме, не беше законно – но мисля, че беше морално. И не ме интересува дали Кейн ще публикува онези така наречени уличаващи документи. Майната му.
– Обичам те – каза тя и се усмихна на страстта и смелостта му. Това беше мъж, който беше готов да постъпи правилно, дори ако това го излагаше на риск.
Той ѝ се усмихна.
– Е, аз също те обичам, любима.
– Но сега, когато Кейн изплати заемите на Даниела, аз също се страхувам за нея. Не мога да си представя какво ще направи, ако не бъде компенсиран по някакъв начин.
– Слушай, аз ще се погрижа за това точно сега. – Ред се изправи и отиде до шкафа, отвори го, поразрови се. – Знам, че съм си сложил мобилния телефон някъде тук.
– Явно си възнамерявал да забравиш за него.
– Чувствах се добре да спра да използвам телефона за известно време – казва той. – А, ето го. – Вдигна го и ѝ го показа. – Ще се обадя на Кейн Райт и ще се справя с тази малка ситуация.
– Сигурен ли си, че това е добра идея?
– Никога не съм бил по-сигурен. – Той и се усмихна. – В хижата нямам никаква връзка, трябва да карам малко нагоре по пътя, за да получа сигнал. Почакай тук, аз ще се върна веднага.
– Не прави нищо лудо – каза тя, внезапно уплашена.
– Никога през живота си не съм бил с толкова ясна глава. – Той грабна ключовете си рафта, до мивката, и сви ръка около тях в юмрук. Усмихна се и в този момент Никол осъзна нещо. Ред Джеймисън беше възкръснал.

Назад към част 8                                                                 Напред към част 10

LudatA

Автор: LudatA

25.05.1971 Пловдив Испания- Алберик

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *


Молим ви да спрете защитите от реклами за нашия сайт. С показването на рекламите ще се осъществява поддръжката на сайта ни! Благодарим ви!