КЕЛИ ФЕЙВЪР – За неговото вземане – книга 2- част 2

***

Никол Мастърс никога досега не беше изпитвала такава страст.
Никога никой мъж не я беше гледал така, както Ред Джеймисън.
Тялото на Никол откликваше на всяко негово докосване, на всяка негова дума. Тя имаше нужда да бъде взета – искаше той да направи с нея точно каквото пожелае.
Ред не беше обикновен мъж. Винаги контролираше ситуацията и винаги знаеше какво иска. Това, което Ред искаше точно сега, беше Никол.
– Обърни се по гръб – каза и той с дрезгав, съблазнителен глас, докато Никол лежеше върху червените сатенени чаршафи на леглото. Това беше същият апартамент, в който Ред за пръв път ѝ беше показал какво послушание изисква в спалнята.
И въпреки че наскоро ѝ беше предложил брак, Никол разбираше, че правилата тук не са се променили. Ред щеше да командва, а тя щеше да задоволява всяко негово желание.
Послушно Никол се обърна с гръб. Беше напълно гола, гърдите ѝ бяха хлътнали около розовите ѝ втвърдени зърна. Ред ги облизваше, смучеше и целуваше, като я довеждаше до самите върхове на удоволствието.
Той никога не бързаше – търпението му сякаш нямаше граници.
Сега той целуваше още по-ниско, надолу по корема ѝ, до мястото, където топлината ставаше все по-силна, където пламъците на страстта ѝ се разгаряха до крайност. Никол извика, когато Ред направи своята магия.
Тази вечер той беше толкова нежен, въпреки че все още ръководеше любовната им игра. Никол беше очаквала всичко, беше готова да направи абсолютно всичко, което той искаше, но нямаше превръзка на очите, нямаше камшици и вериги.
Накрая той я погледна в очите, докато се качваше върху нея и целуваше нежно устните ѝ.
– Моята годеница – прошепна той и се усмихна.
Тя му отвърна с усмивка, като позволи на пръстите си нежно да галят мускулестите му гърди и ръце. В тъмните му зеници имаше леко трептене на напрежение, докато го докосваше, докато пръстите ѝ се задържаха върху красивата му кожа. Никол веднага разбра защо е разтревожен. Ред не обичаше да го докосват, без предварително да му дадат указания по въпроса.
Той току-що и бе предложил брак по-рано през деня, пред очите на осъдителните родители на Никол, и тази вечер бе празник на връзката, която споделяха. Тя искаше да го докосне поне малко, за да изрази любовта и благодарността си към него. Но знаеше, че е направила грешка.
– Съжалявам – каза тя.
– Защо? – Попита той, докато се плъзгаше към нея, правейки я слаба от нужда.
– Знам, че не ти харесва, когато те докосвам.
Той побледня.
– Защо казваш това?
– Защото. Ти ми каза преди, че не трябва да го правя.
Ред се отлепи от нея и се претърколи в седнало положение.
– Това беше преди.
Никол протегна ръка и докосна гърба му и видя как мускулите му действително потрепнаха в отговор, както беше виждала да правят конете, когато върху тях кацнеше муха.
– Съжалявам, че казах нещо.
– Не е нужно да ми се извиняваш. – Той се обърна с гръб към нея.
– Защо ми обръщаш гръб?
– Защото това не е начинът, по който трябва да се случи. Ти го превръщаш в нещо друго.
– Върни се при мен, Ред. – Тя протегна ръка. – Моля те. Умолявам те. Имам нужда от теб.
Ред отново се обърна към нея, а тъмните му очи я гледаха с нещо толкова силно, че почти я изплашиха. Къдравата му тъмна коса висеше над челото му и изглеждаше така, сякаш можеше да бъде сниман точно в този момент за някое лъскаво списание.
Как беше извадила такъв късмет – че мъжът, който можеше да има всяка, която и да е жена, беше избрал нея?
– Кажи ми, че ще направиш всичко, което ти кажа – изръмжа той.
– Ще направя всичко, което кажеш. Просто ми заповядай, искам да го направя.
– Легни по гръб.
Тя отново легна по гръб. Той изведнъж се озова върху нея, като лъв върху плячката си, крайниците му се преплетоха с нейните, нахлувайки в нея с едно движение от което тя извика в екстаз. Ред я изпълни с мъжествеността си, зае всяка частица от пространството, докато се движеше в нея с контролирана страст.
С едната си ръка я хвана за косата и я дръпна.
– Ти си моя, нали Никол?
– Да, сър.
Той се усмихна на употребата на думата „сър“ от нейна страна. Не беше очаквал това. И, разбира се, това му хареса.

Назад към част 1                                                           Напред към част 3

 

LudatA

Автор: LudatA

25.05.1971 Пловдив Испания- Алберик

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *