КЕЛИ ФЕЙВЪР – За неговото вземане – книга 2- част 5

***

Когато срещата приключи, всички се отправиха към вратата, а Никол се опита да привлече вниманието на Реми.
– Хей, имаш ли секунда? – Попита тя.
Докато си тръгваха, Глен и Едуард бяха потънали в разговор и скоро в стаята останаха само Никол и Реми.
– Наистина съм притисната, имам още една среща, за която трябва да стигна…- Каза Реми.
– Изглеждаш разстроена от мен – каза Никол.
– Защо да съм разстроена? – Реми все още не искаше дори да я погледне.
– Не знам. Може би защото ме повишиха?
Това накара по-възрастната жена да направи гримаса и да издаде звук на смях.
– Така ли го наричаш?
– Не знам. Как бихте го нарекли вие?
Реми сви рамене.
– Плащане за извършени услуги.
Никол се опита да овладее гласа си, но той трепереше, а сълзите бяха близо до повърхността.
– Помолих да остана в този екип, защото обичам да работя с вас. Ред щеше да ме премести във „Връзки с обществеността“.
Реми сгъна ръце и направи още една физиономия.
– Трябваше да поемеш работата в отдела за връзки с обществеността. Не виждам защо трябва да оставаш в творческия екип.
– Мислех, че харесваш работата, която върша.
– Харесваше ми, когато беше стажантка. Има определени начини, по които нещата винаги са били правени тук. Платила съм си дължимото в този бизнес. Не можеш да режеш линията само защото шефът харесва това, което правиш между чаршафите.
– Това не е честно.
– Ама не е ли?
Никол си пое дъх. Осъзна, че може би гневът и презрението на Реми са оправдани. Беше прекрачила границата, беше получила преференциално отношение от Ред Джеймисън и това беше неправилно.
– Предполагам, че може би имаш право – каза ѝ Никол. Една-единствена сълза се отрони и се стече по бузата ѝ. – Но наистина ми харесва да работя с теб.
Когато се обърна и си тръгна, и се стори, че видя как по лицето на Реми за кратко премина болезнено изражение, но Никол не се задържа.
Върна се на бюрото си, отвори интернет браузъра си и потърси в Гугъл „The Rag“. Той я отведе до таблоиден уебсайт за знаменитости, в който буквално по цялата страница имаше десетки истории, повечето от които с ужасни, унизителни заглавия.
Кошмарът с инжектирането на устни на Ким Кардашиян продължава! Кога Майли Сайръс отново ще изпадне в немилост?
Нарастване на теглото на Джеймс Спейдър… снимки от плажа Кликнете тук
И тогава най-лошото, онова, на което се надяваше противно на надеждата, не беше в сайта:
Ред „Могълът“ Джеймисън отива да мързелува!
И когато щракна върху връзката (противно на добрата си преценка), тя я отведе на страница с цялата история, включително снимки на нея и Ред заедно. Снимка как Ред я взима от апартамента ѝ, как спира за бензин и дори снимки от самото парти в дома на родителите ѝ.
Тя прочете всяка дума с нарастващ ужас.

НИЕ В The Rag бяхме приятно изненадани вчера, когато един мил приятел ни предупреди, че Ред Джеймисън отново е в действие с нова дама на ръката си. Винаги сме се възхищавали на красивите му черни къдрици и на още по-красивите му шест коремни мускула.
Така че, когато чухме, че сега се среща със „специален човек“, The Rag трябваше сами да проверим кой точно е този път! В края на краищата, Ред е бил забелязван да купонясва с Джена Джеймисън, Шарлийз Терон, Кейт Хъдсън и много други. Знаем, че сдържаният милионер обича дамите си и бяхме сигурни, че това ново момиче ще бъде знойно секс коте.
Представете си каква беше изненадата ни, когато разбрахме, че последната му любов е обикновена девойка като една от нас! Всъщност се говори, че са се запознали в офиса. Можете ли да кажете тормоз? Извънсъдебно споразумение?
Добре, добре. Може би ние в „The Rag“ просто ставаме циници на средна възраст, но беше малко разочароващо да видим как Ред заминава за дивата природа на северната част на щата Ню Йорк, за да си направи барбекю с група местни жълтурковци. Ако искаме да видим дебели момчета с шапки на Янкис, които пекат хотдог и пият Будвайзер, просто си отиваме у дома за празниците.
Искаме нашите знаменитости да са вълнуващи! Така че, Ред, можеш ли следващия път поне да се отбиеш в колибата на Jay-Z? Или още по-добре, обади се на Кейти Пери – чухме, че е забавна среща в петък вечер!!

Когато Никол завърши да чете, тя се почувства така, сякаш я бяха ударили многократно в стомаха. Беше и лошо – лошо от шока. Бяха се подиграли с връзката ѝ, както и със семейството ѝ. И откъде изобщо са знаели за партито? За бога, Никол беше казала само на родителите си.
Не знаеше как таблоидите са разбрали и предполагаше, че
нямаше значение. Важното беше, че това беше отишло твърде далеч. Не можеше семейството ѝ да става за посмешище заради връзката на Никол.
Вбесена, Никол побърза да отиде до частния асансьор и беше качена на последния етаж. Тя се запъти към вратата на Ред и почука силно.
– Това е Никол – каза тя.
– Влезте.
Когато тя отвори вратата, той беше сам на бюрото си и я посрещна с широка усмивка.
– Това е неочаквано. – А после видя лицето ѝ и усмивката умря на устните му. – Какво става?
– Всъщност не знам откъде да започна. – Юмруците ѝ бяха стиснати и тя се потеше, лепнеше и трепереше. – В момента съм доста разстроена.
– Виждам това. – Той стана от стола си и се приближи до нея.
– Не. Остани там. Не мога да бъда близо до теб в момента. – Тя видя как за миг в чертите му се появи болка.
– Добре. Какъв е проблемът?
– Таблоидите знаят за нас.
Той сви рамене и тръгна към бара.
– Предполагам, че беше само въпрос на време да се досетят. Изненадан съм, че разбраха толкова бързо, но това е, което правят. Предполагам, че това е тяхната специалност.
– Не си ли чел историята? Превърнаха ни в шега. Изглежда, че не държа свещ на Кейт Хъдсън или на другите ти известни завоевания.
Ред се обърна и я погледна.
– Недей да четеш тези неща, Никол. Само ще те побъркат.
– Как да не го чета? Чух, че хората в офиса се смеят на това, подиграват ми се. Явно Каспър няма нищо общо с мен, когато става въпрос за пасторално бяла кожа.
Изражението на Ред се втвърди.
– Кажи ми имената им. – Той тръгна към нея. – Кажи ми ги, за да мога…- Той се опита да се овладее. – За да мога да си поговоря с тях.
– Не ги познавам, а дори и да ги познавах, нямаше да ти кажа. Не искам да уволнявам никого. – Тя се настани на стола срещу бюрото му. – Всичко се обърква.
– Добре дошла в моя свят – засмя се Ред, докато правеше две питиета на бара. – Екстра сухо мартини – каза той, носейки двете чаши и подавайки и едната.
– Не мога да пия през работния ден – оплака се тя, но все пак я взе.
– Това не е просто работен ден.
– Вярно. – Тя отпи от чашата и направи физиономия. – Уф.
– Продължавай да пиеш, ще свикнеш – каза той, отпи глътка от своята и доволно присви устни. – В старите времена мъжете от рекламата са пиели по около десет такива на ден и никой не е мигнал. Други времена.
– Ти не си бил рекламно лице в онези времена.
– Вярно е, но съм чувал истории, повярвай ми. – Той се усмихна и седна на ръба на бюрото, както в първия ден, когато се запознаха.
– Защо не си разстроен? – Каза тя.
– Първо, имах много време да свикна с тези неща. – Той отпи още една глътка от мартинито си. – И второ, не мога да си позволя да се въвлека в драмата на това, което хората говорят за мен. За теб и за мен. Няма да позволя да бъда въвлечен в калта – това искат тези хора. Те искат да ме наранят – да ме накарат да се обадя в офисите им с опровергаваща история. Те искат да им обърна внимание. И аз няма да им дам това, което искат.
– Правиш така, че игнорирането на обидите им да звучи лесно.
– Ами не е. Но аз съм добър актьор. – Той ѝ се усмихна. – Трябва да разбереш, Никол. Сега си в моя свят, а той е доста суров.
– Да, започвам да разбирам това. – Тя се поколеба.
Той стана от бюрото и се премести зад нея, като започна да масажира раменете ѝ. Силните му ръце се чувстваха толкова добре, толкова невероятно сигурни, а зърната ѝ се втвърдиха и блузата се стегна по гърдите ѝ.
– Спомням си първия ден, в който ти влезе тук, и едва се сдържах. Толкова силно те исках.
Тя затвори очи и се усмихна, докато ръцете му продължаваха да работят.
– Не изглеждаше така, сякаш ти ме искаше.
– Не можа ли да разбереш от начина, по който те гледах?
– Мислех, че си раздразнен.
Той се засмя.
– Едва ли.
Ръцете на Ред се преместиха от раменете ѝ и започнаха да се плъзгат под роклята ѝ.
– Ред… – изстена тя. – Не бива да го правим.
– Защо не?
– Защото…- Беше ѝ трудно да си спомни защо. И тогава очите ѝ се отвориха.
– Защото трябва да работя. Преди казваше, че не искаш да се възползвам от връзката ни. Помниш ли?
Той отново се засмя.
– По това време…
– Не. – Тя стана и се изправи пред него. – Осъзнаваш ли, че сега всички там ме мразят?
– Не, не. – Той не приемаше нищо от това на сериозно. Лицето му носеше недоволна усмивка и това малко я разстрои.
– Мразят ме, Ред. Гледат ме, сякаш съм най-долният боклук. Тази история в „The Rag“ и това, че ме повишаваш в един и същи ден… Осъзнаваш ли колко зле ме кара да изглеждам?
Усмивката му избледня.
– Знам, че е трудно – каза той. – Трябваше да те предупредя повече за това какво може да се случи, с какво може да ти се наложи да се справиш, когато си ангажирана с мен.
Тя кимна.
– Щеше да е хубаво да ме беше предупредил.
– Не бих те упрекнал, ако се оттеглиш – каза той тихо.
– Да се оттегля?
– Да се откажеш от годежа ни. Това ще бъде неприятна работа в пресата – таблоидите, колегите ти долу. Всички ще говорят разни неща, ще ревнуват, ще се озлобяват и ще измислят истории за теб. За нас.
– Никога не бих развалила годежа ни. – Тя се взираше в очите му. – Замислял ли си се? Искам да кажа, че може би аз съм срам за теб пред хората повече, отколкото си предполагал, когато си ми предложил.
Ред я погледна в очите и я хвана здраво за раменете.
– Ти не си срам за мен. Аз съм този, който се чувства неудобно в момента, защото начинът, по който съм живял живота си, е довел до ситуация, която ти причинява болка. Изживях живота си пред камерите, насърчавайки медиите да отразяват личния ми живот, насърчавайки определен имидж. Макар че това може да ми е донесло малко пари и слава, нищо не си струва да ти причини дори най-малък дискомфорт.
Тя му повярва. Вдигна ръка и го погали по бузата.
– Ще бъда по-силна, Ред. Отсега нататък няма да се оплаквам от историите. Просто… всичко това ме изненада.
Той кимна.
– Разбира се, че е така. Трябваше да поговоря с теб за това, но вече съм свикнал с подобни неща. Беше грешка от моя страна, че не се сетих за теб.
Тя се усмихна нагоре към него, знаейки, че сега са заедно – истински екип. За пръв път в живота си Никол наистина чувстваше, че има някой на нейна страна, който се бори с нея и за нея.
Благодарение на думите на Ред и на начина, по който я държеше, един ужасен ден се беше превърнал в нещо вълшебно.
– Обичам те, Никол – прошепна той и я целуна толкова нежно по устните.
След красивата целувка тя го погледна.
– Аз също те обичам. Благодаря ти.
– Остани още малко – каза той.
– Трябва да се върна на бюрото си.
Ръцете му се спуснаха надолу, където блузата ѝ беше прибрана в полата. Започна да издърпва блузата ѝ, като плъзгаше ръце между плата, а пръстите му докосваха голата кожа на бедрото ѝ.
– Не си тръгвай още. – Устата му беше до ухото ѝ, топъл дъх, който гъделичкаше и възбуждаше сетивата ѝ.
– Не мога да остана. Не и сега.
– Остани. – Гласът му беше настойчив, гладен. – Позволи ми да ти помогна.
– Как?
Тя искаше той да ѝ покаже и той започна. Той я хвана за кръста и я повдигна. Тя обви краката си около кръста му и той я отнесе до бюрото, а тя легна на него.
Ред избута документите, книгите и малките статуетки с награди от страната на бюрото и те се разпиляха по пода.
Краката на Никол бяха широко разтворени, докато той притискаше бедрата си към нея, а ноздрите му се разширяваха.
Блузата ѝ беше с малки копчета, а той посегна към нея и започна да ги разкопчава едно по едно. Първо се показаха гърдите ѝ, а след това и коремът ѝ. Той се възхищаваше на тялото ѝ, докато лежеше там.
Ред постави по една ръка на всеки крак, а след това прокара ръка по цялото протежение на крака ѝ, нагоре по бедрото, избутвайки полата до талията ѝ. Докато едната му ръка се движеше бавно нагоре по горната част на бедрото ѝ, другата се плъзна нагоре по стомаха и към гърдите ѝ, плъзна се под сутиена ѝ и започна да си играе с едното зърно.
След това я целуна силно по устата, а езикът му изследваше, достигаше. Никол усети как между краката ѝ се надига топлина, докато той стимулираше тялото ѝ с пъргавите си пръсти. Тя се изви в него и сграбчи катарамата на колана му.
– Не – каза той. Той я хвана за китката и притисна ръката ѝ над главата, докато тя лежеше на бюрото. След това хвана другата ѝ китка и също я притисна над главата ѝ. Той притисна тялото си към нейното и тя усети твърдостта му през панталоните, която се търкаше в нейната влага.
– Искам да си в мен – умоляваше тя и се извиваше под него.
– Искам да ти сваля гащите – отвърна той и пусна дясната ѝ китка достатъчно дълго, за да разкъса малките ѝ черни гащички от нея. Когато полата ѝ беше вдигната до бедрата, въздухът в стаята беше хладен срещу голата ѝ долна половина.
– Толкова съм мокра.
– Позволи ми да опитам сам. – Той я пусна напълно и се спусна надолу, като издърпа краката ѝ през раменете си. Ред погълна топлината ѝ.
Никол стенеше и се мяташе, толкова близо до оргазъм, искаше да го получи, но и да го отложи. Тя обаче не можеше да се спре да свърши – устата и езикът на Ред бяха майсторски, свиреха всички правилни ноти на инструмента ѝ.
Тя се размърда и се притисна към устните му, а той притисна езика си към зърното ѝ и го галеше безкрайно, докато тя викаше в екстаз.
Най-накрая тя беше изтощена. Ред се изправи и се усмихна. – Това сигурно е облекчило напрежението, Никол.
Тя слезе от бюрото му, докато той оправяше дрехите си. Никол закопча копчетата на ризата си и свали полата си, като коригира дрехите си със самосъзнание.
– Не мога да повярвам, че току-що го направихме в твоя офис. – Тя погледна към огромния панорамен прозорец и очите ѝ се разшириха от ужас. – Твоят прозорец. Всеки може да види вътре – папараците, всеки!
– Спокойно – засмя се той, вдигна мартинито си и отпи още една глътка. – Прозорецът е затъмнен, никой не може да види вътре. Не съм пълен глупак.
– О. – Никол въздъхна с облекчение. – Така че сега предполагам, че трябва да се върна долу и да се преструвам, че всичко е нормално, въпреки че нищо не е.
Ред се приближи и я прегърна с ръка, целуна я по челото.
– Просто бъди себе си. Ти си трудолюбива работничка. Много си умна и квалифицирана. Нищо от това не се е променило. Не им позволявай да те карат да се срамуваш от това, което си.
Тя кимна, не напълно убедена, но все пак се чувстваше по-добре, отколкото преди няколко минути.
– Благодаря – каза тя, – за вдъхновението и… за другото.
– По всяко време. И имам предвид това. – Той се приближи до бюрото си и започна да събира документите и нещата, които беше захвърлил на пода.
– Позволи ми да ти помогна – каза тя.
– Не – махна и той. – Връщай се към работата. Върви. Върви.
И така тя си тръгна, след като първо целуна Ред по чисто избръснатата му буза. Чувстваше се странно палава, но и подмладена.
Докато пътуваше с асансьора надолу, Никол започна да се ядосва малко на начина, по който колегите ѝ се бяха отнесли към нея днес. Кои бяха те, за да я съдят? Никой дори не си беше направил труда да я попита какво се е случило и да разбере нейната версия. Просто бяха решили, че тя е златотърсачка, която получава специални привилегии заради аферата си с Ред Джеймисън.
И какво от това, че я бяха наели на начална позиция, без да си е „плащала таксите“, както всички останали? Такива неща се случваха постоянно в бизнеса и поне Никол беше трудолюбива, готова да се учи и да се развива.
Никол реши да се справи с отношението на Реми към нея, като излезе от асансьора и отиде право в кабинета на шефа си. Вратата беше затворена, така че тя почука два пъти, категорично.
– Влезте.
Когато Реми видя кой влиза в кабинета ѝ, тя извърна очи.
– В момента съм доста заета. – Обърна се към компютъра си и започна да пише.
– Можем ли да поговорим само за минута-две? Или мога да дойда след малко, когато не си толкова заета?
– Кой е казал, че след малко ще съм по-малко заета? Работя по цял ден, не си взимам отпуск за извънкласни дейности.
Никол скръсти ръце.
– Това към мен ли е нападка?
Реми въздъхна.
– Наистина нямам време за това, Никол.
– Е, няма да се поддам на тормоз, за да напусна или да се преместя в друг отдел. Оставам на тази позиция.
По-възрастната жена най-накрая обърна поглед към Никол.
– Добре. Искаш да работиш усилено – искаш да си извоюваш място в този бизнес? Ще се погрижа да заслужиш всеки червен цент, който ти плащаме, с кръв, пот и сълзи.
Никол се усмихна леко. В сърцето си тя знаеше, че е боец. Никой от тези хора – с изключение на Ред – не разбираше това в нея.
– Заповядайте.
– Мога, мис Мастърс. Мога и ще го направя. Сега. – Реми размаха пръсти на Никол, а по-младото момиче се обърна на пети и излезе от офиса.

Назад към част 4                                                    Напред към част 6

 

LudatA

Автор: LudatA

25.05.1971 Пловдив Испания- Алберик

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *