***
Когато Никол се върна в собствения си апартамент същата вечер, беше доста след осем часа вечерта. След работа тя и Ред бяха излезли да вечерят в малък тайландски ресторант в Горен Уест Сайд.
Той искаше след това да се върне в къщата му (тяхната къща) в Кънектикът, но Никол обясни, че първо трябва да говори със старата си съквартирантка. Даниела може да е била гаднярка и може би приятелството им да се е изчерпало, но Никол не се чувстваше добре просто да изчезне без обяснение.
Ред прояви разбиране към желанията ѝ, макар и да беше разочарован.
– Поговори си от сърце с Даниела и после се върни при мен. Мога да те изчакам в колата. Аз съм търпелив – беше и казал той.
Но просто се чувстваше погрешно да го направи. Промените, които настъпваха, бяха огромни и Никол трябваше да се опита да си върне контрола върху живота си. Уреждането на отношенията с Даниела беше част от това. Освен това щеше да има много нощи, в които да споделя новия си дом с Ред, но това можеше да е последната ѝ нощ в стария ѝ апартамент, в стария ѝ живот.
Когато Никол отвори вратата, Даниела седеше на лаптопа си на кухненската маса. Тя вдигна поглед и видя Никол, а челюстта ѝ се отвори. Даниела беше толкова изненадана – изглеждаше така, сякаш се канеше да изпусне пясък от устата си. Беше толкова комично, че за кратък момент Никол трябваше да сдържи изблика на смях.
Не искаше да започне нещата със смях в лицето на бившата си съквартирантка, не и след всичко останало, което се бе случило между тях напоследък.
– Не очаквах да те видя тази вечер – каза Даниела и бързо затвори лаптопа си. Това накара Никол да се зачуди какво точно е правила – може би е чела „The Rag“ или някой от интернет форумите, опитвайки се да измъкне мръсотия за Никол и Ред? Сигурно всички домакини щяха да казват колко гадно е, че Ред е избрал да бъде с такова грозно, обикновено момиче, когато е можел да има супермодели и актриси?
– Съжалявам, че не съм ти се обадила – каза Никол, пусна чантата си на кухненския плот и се облегна на него.
Даниела кимна.
– Разбирам. Била си заета…
– Слушай – каза Никол. Тя си пое дълбоко дъх, знаейки, че трябва просто да го каже и да приключи с това. – Върнах се тази вечер, за да поговоря с теб за ситуацията с апартамента.
– Добре. – Очите на Даниела се свиха. – Не знаех, че има „ситуация“, за която да говорим.
– Е, донякъде е така. – Толкова много се страхуваше от този разговор, че трудно успяваше да изкара думите. Накрая се принуди да натисне спусъка. – Премествам се.
Изражението на Даниела не се промени външно, но все пак имаше едва доловима промяна. Челюстта ѝ се стегна под повърхността на кожата, очите ѝ се втвърдиха.
– Ще се изнесеш, защото казах на родителите ти за Ред?
Никол категорично поклати глава.
– Не. Не заради това.
– Тогава защо? Толкова лоша съквартирантка ли съм била? Разхвърляна ли съм, неприятна ли съм, какво е?
– Премествам се при Ред. Той ми предложи брак в неделя и сме сгодени. – Самото произнасяне на думите беше толкова странно, а от изражението на Даниела се виждаше, че и на нея и звучи толкова странно, колкото и на Никол.
– Сгодени.
– Да. Знам, че звучи смешно.
– Смешно? Не е думата, която бих използвала. – Даниела се изправи и започна да прибира косата си в конска опашка. – Виждаш се с него от колко седмици?
– Няма да защитавам избора си пред теб, Даниела. Дойдох тук, за да ти кажа, че се изнасям, и да те уведомя, за да можеш да си намериш нов съквартирант.
– Ти също си в договора за наем, Ник. Ти си тази, която трябва да си намери заместник.
– Добре, мога да го направя. Но все пак си мислех, че…
– Ти не ми дължиш нищо. Иди да си играеш на „Домакини на богатите и известните“ или каквото там правиш с онзи човек. Наистина не ме интересува. – Тя се усмихна. – Не се обиждам.
– Даниела, моля те, не се дръж така. Искам да си останем приятели.
– Просто си плащай навреме наема и намери човек, който да заеме твоето място в договора за наем. Предпочитам да е жена и, разбира се, ще искам първо да имам възможност да се запозная с когото и да е, за да съм сигурна, че можем да се разбираме.
Никол въздъхна.
– Разбира се.
Даниела приключи с прибирането на косата си.
– Как изглеждам? – Каза тя, като разпери широко ръце. – Чудя се дали изглеждам достатъчно красива, за да си намеря богат мъж, който да се грижи за мен.
– Изглеждаш страхотно, но се държиш като шестгодишно дете.
Даниела се усмихна.
– Значи сега си възрастна. Преди да се появи Ред, ти беше малката мис Невинност. Никога не си имала дори оргазъм, за бога!
– Какво общо има това с нещата?
– Той е просто човек, Никол. Той е човек, който ти е дал страхотен оргазъм, а ти бъркаш това с любов. Не е възможно да си влюбена в мъж, когото току-що си срещнала, мъж, за когото вероятно не знаеш почти нищо.
– Нямаш представа какво знам за него или какво сме правили заедно – каза Никол, но думите на Даниела попаднаха неприятно близо до дома. Наистина ли тя познаваше Ред достатъчно добре, за да направи подобен скок? Ами ако тя греши за него?
– Може би за три седмици си научила всичко, което трябва да знаеш за един тридесет и пет годишен мултимилиардер, който управлява компания от Fortune 500 и се е срещал с десетки и десетки красиви жени – каза Даниела. – Сигурна съм, че си разбрала всичко за Ред Джеймисън.
– Никога не съм казвала, че съм го разбрала. Защо не можеш просто да се радваш за мен?
– Щях да съм щастлива за теб, ако правеше нещо здраво, нещо амбициозно, умно и даващо сили. Но всичко, което правиш, е да се превърнеш в поредното сладко момиче, което се опитва да си намери богат захарен татко, за да може да живее в света на фантазиите.
– Това е нелепо.
– В Ню Йорк момичетата като теб са десетки.
– Благодаря, че сподели проницателното си мнение, Даниела. Мисля, че сега ще отида в стаята си. – Никол се отправи към стаята си. Докато затваряше вратата, тя чу как Даниела изкрещя последна прощална обида.
– Не идвай да ми плачеш, когато той те разочарова, Никол! Защото аз няма да бъда тук за теб!