***
През остатъка от деня напрежението в Никол само нарастваше.
Майка ѝ и Марси отдавна ги нямаше и тя се радваше на това. Истината беше, че бяха постигнали много за времето, което прекараха заедно. Беше избрала място и за церемонията, и за приема (имението в Бранфорд, близо до университета в Кънектикът), беше избрала какви цветя и покривки иска да има и най-накрая беше решила какъв да бъде дизайнът на поканите.
Но когато сватбеният организатор си тръгна, Никол започна да се съмнява в решението си да наеме Марси. Жената беше неприятна, шумна и властна. И изглеждаше, че е в пакет с майката на Никол, което може би беше най-лошото от всичко.
Никол отиде и си взе една много дълга, гореща вана и се опита да подтисне напрежението.
Държеше мобилния си телефон на ръба на ваната и го следеше с орлов поглед, надявайки се, че Ред може да намери само един-два мига свободно време, за да ѝ се обади или да ѝ напише съобщение и да ѝ каже, че я обича и ѝ липсва.
Никол започна да си спомня за времето, прекарано заедно в хижата, когато нито един от земните им проблеми не пречеше на любовта им. Сега изглеждаше, че целият свят е заговорничил срещу тях, като ги е отдалечавал все повече и повече, тъй като отговорностите им са се увеличавали.
Ред беше толкова зает с тази нова компания и това беше почти всичко, за което мислеше или правеше, ден и нощ. Разбира се, тя знаеше, че това е необходимо, за да се започне нов бизнес, но се надяваше, че той поне може да отдели една кратка секунда, за да ѝ каже, че я обича.
И сега тази сватба прерастваше в нещо по-голямо, отколкото наистина бе възнамерявала, но Никол не знаеше как да го спре. Имаше нужда Ред наистина да ѝ помогне да разбере кои хора наистина иска да присъстват на сватбата и кои не иска и не го интересува така или иначе.
Запази спокойствие – напомни си Никол, докато седеше във ваната и се киснеше, докато кожата на ръцете и краката ѝ не започна да прилича на сливи.
Запази спокойствие. Утре сутринта всичко ще се оправи. Ще уредим този нелеп списък с гости веднъж завинаги и ще мога да започна да се отпускам.
Същата вечер Ред се прибра толкова късно от работа, че Никол вече спеше в основната спалня. Беше заспала с пуснат телевизор, гледайки лоши риалити предавания за суетни богати домакини. Това беше неправилният избор на материал за гледане за настроението, в което беше изпаднала.
Ред я събуди, когато се настаняваше в леглото за през нощта.
– Здравей – каза тя, замаяна от съня. – Колко е часът?
– Късно – отговори той. – Върни се да спиш, бебе. – Той се плъзна под завивките и разтри гърба ѝ.
– Липсваше ми. Какво правеше толкова до късно?
– Работих по този проект за велосипедите Erikson. Те могат да бъдат голям първи клиент, ако се справим.
– Джия беше ли там?
– Тя работи в компанията, скъпа. Не мислиш трезво – полузаспала си.
Никол вдигна глава и го погледна гневно.
– Не съм полузаспала. Знам, че Джия работи с теб. Но беше ли там, докато си тръгна тази вечер?
Той въздъхна.
– Да.
– Кой друг остана?
– Не знам. Почти всички.
По някаква причина Никол започваше да се убеждава, че не само всички не остават до късно да работят заедно, споделяйки малки шеги и мимолетни, флиртаджийски докосвания. Били са само Ред и Джия, а сега лъжеше, защото знаеше, че тя ще му се разсърди, ако разбере.
– Можеше поне да ми се обадиш, Ред.
– Съжалявам. Просто толкова се заплеснах по работата, бебе. – Той се приближи до нея и я целуна по врата.
Топлината на тялото му и обичта му я успокоиха малко.
– Все още можеш да ми се обадиш и просто да ми кажеш, че ме обичаш – прошепна тя.
– Отсега нататък ще го правя. Знаеш обаче колко много се нуждая от теб и колко много те обичам. Нали?
Тя кимна и се сгуши близо до него.
А след това заспа, преди дори да го осъзнае.
Когато Никол се събуди отново, Ред вече беше станал от леглото и беше под душа. Чувстваше се напрегната, но не толкова разстроена, колкото вчера. Вместо това с нетърпение очакваше най-накрая да състави списъка с гостите, за да може да го изпрати по имейл на Марси, която на свой ред да го предаде на доставчика. Оттам щеше да го разпечата и изпрати по пощата.
Никол стана, облече анцуг, слезе долу и започна да приготвя закуска. Шеф Роланд беше в отпуск и тя се радваше. Тя обичаше да готви за Ред, а той наистина обичаше да яде това, което тя приготвяше. Тази сутрин тя направи любимите му палачинки с шоколадови парченца и наденички. Това беше благодарност към него, че най-накрая намери време да работи по този списък за поканите, който Никол знаеше, че мрази. Не искаше да мисли за нещата с майка си и брат си и само Бог знае какво още. Тя разбираше това.
Докато слезе долу в синия си костюм и червената си вратовръзка, тя вече беше приготвила чинията му.
– Никол, не трябваше да го правиш – каза той, но тя разбра, че въпреки това е много доволен.
– Хайде, сядай и яж – каза тя. – Аз отивам да си взема лаптопа.
– Нямаш нужда от лаптопа си – каза той, разряза палачинката си и започна да яде.
– Защо?
– Защото вече…- Той погледна панталоните си и потупа джоба си.
Никол чу познатото бръмчене на мобилния му телефон и след това той отговори.
– Да?
Тя неволно стисна юмруци, докато слушаше неговата част от разговора.
– Имам нещо, което трябва да направя точно сега – каза той. – Не могат ли да се справят без мен?
Тя чу далечното мърморене на женски глас. Ред поклати глава и извъртя очи.
– Точно така. Но можем просто да презаснемем… да. Да. Добре. Кажи им, че ще бъда там, но не съм доволен от това.
Той се отдръпна от телефона и я погледна.
– Не го казвай – предупреди го тя. – Обеща ми, че ще го направим.
– Това беше Джия. Имало е проблем с видеозаснемането, което правят тази сутрин. Трябваше да уволнят режисьора и аз им трябвах там, за да разбера какво следва.
Никол сложи ръка на челото си.
– Дори не знам за какво говориш. За какъв видеоклип?
Той се изправи.
– Снимаме видеоклип за терена на Erikson Bikes. Губя пари с всяка изминала секунда. Трябва да сляза там и да се опитам да спася това нещо.
– Не и преди да поговорим за списъка с гостите.
Той спря и сложи ръце на хълбоците си, а изражението му беше напрегнато.
– Хайде, Никол. Дай ми малко почивка.
– Ти каза, че ще го направиш. Отлагаш го всеки път, когато те помоля, а сега отново го отлагаш. Трябва да изпратим тези покани.
– Слушай, вчера разпечатах всичките си контакти и адреси и ги донесох вкъщи. Там има всички. Когато се прибера вкъщи тази вечер, двамата с теб можем да прегледаме всеки един от тях…
– Ти не си разпечатал нищо.
– Напечатах. Донесох го със себе си снощи и е точно на горния етаж. Но сега се появи нещо неочаквано и просто нямам време да прегледам всичко. Съжалявам.
Очите на Никол се напълниха със сълзи.
– Толкова ми омръзна да се поставям на трето място след твоята работа и… всички останали.
– Всички останали? Кого още да поставям пред теб?
– Джия – каза тя, като се мразеше, че звучи като петнайсетгодишно разглезено дете.
– Джия? – Каза той, зашеметен. – Ти я нае, Никол!
– Защото се обърках. Не разбрах, че тя щеше да стане новата ти съпруга. Тя се вижда с теб повече от мен! – Тя удари по масата в знак на неудовлетвореност.
– Нямам време за това – каза той. – Обичам те…
– Просто тръгвай, не ме лъжи отново, че ще го направим по-късно.
Той я погледна, лицето му беше зачервено, очите му бяха тъмни от едва потиснат гняв.
– Обичам те, Никол. И ще се справим с това тази вечер, когато се прибера.
Тя само поклати глава и дори не го погледна. Искаше и се да изкрещи. В интерес на истината, искаше да блъсне гърдите му и да изпадне в пристъп като малко дете. Само че това не беше нито мило, нито смешно, нито глупаво. Беше истински разярена.
Ред си тръгна и вратата се затръшна. Когато чу как двигателят на колата му запалва, тя изкрещя.
– Иди си еби малката курва! – Колкото можеше по-силно, като знаеше, че няма как да я чуе.
Чувстваше се едновременно добре и ужасно да каже тези думи. Не че искрено вярваше, че той прави секс с Джия. Просто чувството, което и даваше, когато той си тръгваше от вкъщи, защото Джия му се обаждаше, знанието, че прекарват дни заедно, докато Никол е останала вкъщи.
Чувстваше се безсилна. Всяко решение, което вземаше, макар да имаше за цел да подобри нещата, сякаш само влошаваше положението.
Никол се качи на горния етаж в спалнята и огледа стаята. На бюрото видя дебела купчина хартия и отиде да я разгледа по-внимателно. Това беше списъкът с контакти, за който Ред беше споменала, заедно с телефонни номера и адреси.
Той беше просто огромен. Със сигурност щеше да им отнеме часове и часове да прегледат всички тези хора и да решат кой може да дойде и кой не.
Тя го прелисти и изпита обикновена, чиста ярост от отказа му да направи и най-малък опит да ѝ помогне със списъка на гостите.
– Петдесет души? – Промълви тя. – Петдесет души?
Просто нямаше как да съкратят този списък, за да го поберат на сватба от петдесет души. Освен ако Ред не възнамеряваше да обиди почти всеки приятел, познат и член на семейството си, като покани само шепа от стотиците хора, които познаваше.
Кръвта на Никол закипя. Тя се обади на мобилния му телефон и той отиде директно на гласова поща. Вместо да остави съобщение, тя затвори слушалката.
Какво да прави с този списък? попита се тя.
Не получи отговор. Предполагаше, че просто ще трябва да изчака завръщането му късно вечерта и да се надява, че ще благоволи да и даде няколко нищожни минути от скъпоценното си време за нейното глупаво планиране на сватбата.
Никол блъсна дебелата книга с контакти обратно на бюрото и започна да излиза от стаята. Точно тогава чу силното звънене от телефона на долния етаж, този, който беше свързан с портала за сигурност.
Тя изтича долу и отговори, задъхана.
– Госпожо, това е Дерек, охраната отпред. – Той обясни, че Даниела е на входната врата и иска да бъде пусната вътре.
Изненадана, че Даниела не си е направила труда да ѝ се обади предварително, Никол му каза, разбира се, да я пусне.
След това тя излезе отпред, за да изчака приятелката си.
Няколко минути по-късно отпред спря жълто такси и Даниела излезе, хлипайки – лицето ѝ беше маска от сълзи. Никол моментално изпита ужасното усещане, че Кейн Райт е мъртъв.
– О, Боже, Даниела, какво стана?
Даниела едва успяваше да говори през риданията си. Никол буквално не можеше да я разбере.
– Ела и седни – каза Никол, опитвайки се да я успокои. – Разкажи ми какво се случи.
Таксиметровият шофьор излезе.
– Ей, тя каза, че ще ми платиш? – Никол вдигна поглед.
– О. Да, разбира се. Колко?
– Осемдесет и седем долара и петдесет цента – каза и той. Никол бързо отиде, взе кредитната си карта и плати на шофьора, който бързо си тръгна.
Даниела все още ридаеше на предните стъпала
Никол ставаше все по-загрижена и разочарована от неспособността на приятелката си да произнесе едно цялостно изречение.
– Даниела, трябва да ми кажеш какво се случва. – Тя седна и я хвана за раменете. – Можеш ли да го направиш?
Даниела кимна, като все още плачеше. Тя започна да говори, но това бяха предимно бълнувания, изкривени от раздиращите я ридания.
Никол отиде да и налее чаша вода, след което се върна.
– Ето, изпий това – каза тя и разтри гърба на момичето. Даниела беше без обувки, облечена само в лека лятна рокля. Косата ѝ беше разрошена. Нямаше чанта, нищо със себе си, нито телефон.
Може би е била нападната или изнасилена. Ако беше Кейн, помисли си Никол, тогава той щеше да си плати много за това.
Най-накрая сълзите на Даниела започнаха да се разсейват достатъчно, за да може тя да говори и да бъде разбрана.
– Трябваше да се махна от него – проплака тя.
– Разбира се, че трябваше, скъпа. Нарани ли те той?
Даниела започна да се тресе.
– Реших да му направя омлет тази сутрин. Броколи и сирене – каза Даниела. – Станах рано и приготвих всичко, така че когато дойде в кухнята, да има пресен портокалов сок, кафе и яйца, точно както той обича.
Никол слушаше внимателно и чакаше кога ще бъде нанесен първият удар. Тя погледна лицето на Даниела, търсейки синини, но не видя такива.
– И какво се случи след това?
– Той отхапа една… х… х…. хапка – каза Даниела, обърна се към Никол и избухна в нова порция сълзи. – И тогава…
О, не, идва ударът, помисли си Никол и се подготви за него.
– И тогава той каза, че трябва да ми покаже едно-две неща за правенето на омлет. – Даниела започна да плаче. От носа ѝ потекоха сополи.
Никол просто я гледаше. Трябва да има нещо повече, каза си тя. Бъди търпелива, защото трябва да има нещо повече от това.
– Всичко е наред – успокои я тя и отново разтърка треперещия гръб на Даниела.
– Кейн стана и започна да приготвя чисто нов омлет – каза тя. – Каза ми да дойда и да гледам, за да науча как се прави правилно. И говореше за този известен френски готвач, който го бил научил, и беше толкова грубо и обидно. – Сега Даниела отново плачеше, не толкова неконтролируемо, колкото преди, но сълзите се стичаха по бузите ѝ. – Той беше толкова… толкова… снизходителен… и злобен. Той е голям идиот. Казах му го. А той ми каза, че просто съм наивна и не знам нищо за широкия свят или нещо такова. И тогава му изкрещях, а той ми отвърна с викове и… и… си тръгнах. Трябваше да се махна оттам.
Тя падна в прегръдките на Никол и още известно време ридаеше.
Никол установи, че се ядосва на Даниела за това колко незряла, глупава и прекалено драматична е била. После Никол си припомни колко пъти Даниела е била до нея в такива моменти. Затова Никол се опита да бъде търпелива, въпреки че беше раздразнена и предпазливостта ѝ определено беше къса от всичко, което се беше случило през последните двадесет и четири часа.
Накрая Даниела избърса очите си и се опита да се засмее. – Имах нужда от това – каза тя и се разсмя.
– Знам как е – каза и Никол. – Да си омъжена за много силен и уверен мъж може да бъде невероятно трудно.
– Разкажи ми за това.
– Била съм там – каза Никол. – Ще се оправи, обещавам.
– Наистина? Така ли мислиш?
– Да, мисля. – Тя се усмихна. Разбира се, нещата се подобриха. После сякаш отново се влошиха – най-добре да не споменавам тази част.
– Достатъчно за мен – каза Даниела. – Трябва да се съсредоточа върху нещо друго, нещо забавно. Разкажи ми за сватбата си. Какво се случва с нея?
Никол усети как стомахът ѝ се свива като юмрук.
– Нищо особено не се случва.
– Какво? Но ти ми каза колко заета ще бъдеш с планирането на всичко. Ако аз бях на твое място и имах възможност да имам голяма, луксозна сватба с всички тези известни хора, щях да се възползвам. Но Кейн никога нямаше да ме покаже на света така, както Ред прави с теб, защото Кейн се срамува от мен. – Изражението на Даниела беше положително горчиво. – Оказва се, че ти имаш добрия.
– Не казвай така – каза Никол. – Сигурна съм, че Кейн те обича повече от всичко.
Даниела сви рамене и изкриви лицето си.
– Разкажи ми нещо за сватбата. Имам нужда да живея чрез теб като заместител.
– Няма какво да разказвам.
– О, хайде, Ник. Решихте ли поне за дата?
– Сериозно, Даниела. Наистина не искам да се впускам в това точно сега. – Тонът ѝ беше по-суров, отколкото възнамеряваше.
Даниела се обърна встрани от нея.
– Добре. Господи. Съжалявам, че попитах. – Никол се изправи и скръсти ръце. – Чувстваш ли се по-добре?
Даниела я погледна.
– Не разбирам защо се държиш така, Никол. Изведнъж не съм достатъчно добра, за да обсъждаш с мене сватбата си? Защо, защото не съм някаква си сватбена планьорка?
– Това няма нищо общо с това, Даниела. Защо не можеш просто да го оставиш?
– Защото не го разбирам. Какво съм направила погрешно?
Никол я погледна.
– Ами, като за начало, твърде много се интересуваш от най-дребните детайли на сватбата ми.
Лицето на Даниела е шокирано – сякаш Никол наистина я е ударила.
– Какво?
– Знаеш за какво говоря, не се прави, че нямаш представа. Таблоидът, който съпругът ти притежава и управлява, току-що направи гадна история за сватбата ни с Ред. Почти никой не знаеше за това, освен теб и много малко други хора.
Даниела я гледаше със страхопочитание.
– Мислиш, че аз съм им дала материал за твоята сватба?
– Не, мисля, че вероятно си разказала за нея по време на разговора с Кейн на възглавницата, но що се отнася до мен, няма никаква разлика, защото всичко, което ти казвам, свършва в ухото му, а след това той вероятно говори по телефона с Андерсън от „The Rag“ около пет минути по-късно.
– Това е нелепо. Не казвам на Кейн за сватбата ти и той не проявява ни най-малък интерес към нея. – Тя се изправи. – Не мога да повярвам, че точно това мислиш за нашето приятелство, Никол.
– Не знам какво друго да мисля.
– Може би това е била майка ти – отвърна Даниела. – Знаеш, че тя е също толкова склонна да направи това, колкото и аз.
– Не се опитвай да ми говориш за майка ми.
– Ами не ме обвинявай за проблемите си, Ник. Господи, на кого изобщо му пука, че някой знае кога е тъпата ти малка сватба?
– А на кого му пука, че Кейн се е опитал да те научи как се прави омлет? Може би той е по-добър в това от теб – отсича Никол.
– Много ми се иска да се махна оттук – отвърна Даниела и започна да върви по частния път с босите си крака.
– Предай на момчетата от „The Rag“, че ги поздравявам – извика Никол след нея.
Даниела просто продължи да върви.
Никол се замисли дали да не тръгне след нея, особено като знаеше, че Даниела няма нито мобилен телефон, нито пари, нито нищо. Вместо това тя се обади до входната врата и ги предупреди, че Даниела върви по частния път, и помоли да уредят такси, което да я откара до дома ѝ.
Няколко минути по-късно се обадиха обратно и казали, че са се погрижили за това и тя се прибира вкъщи.
Никол беше толкова разстроена, че дори не знаеше какво да прави. Защо не можеше да поеме по високия път с Даниела, вместо да се принизява до нейното ниво?
Трябваше да поговори с Ред веднага. Никол се нуждаеше от успокояващ глас, имаше нужда от съпруга си. Тя вдигна мобилния си телефон и му се обади, а сърцето ѝ се разтуптя.
– Хайде, моля те, просто вдигни – молеше се тя. – Моля те. – Най-накрая, по милостив начин, линията беше вдигната. Но това не беше Ред.
– Ало? – Перхидроленият женски глас прозвуча в ухото на Никол.
За част от секундата тя си помисли, че сигурно е набрала грешен номер. Но после погледна и разбра, че това изобщо не е грешен номер.
– Здравейте, кой е това? – Попита Никол.
– Казвам се Джия. И кой се обажда?
Никол усети как във вените ѝ се влива нова, свежа омраза.
– Джия, това е Никол Мастърс, годеницата на Ред, и ще ти бъда благодарна, ако незабавно го свържеш с телефона.
Гласът на Джия стана положително бодър.
– О, Никол. Да, в момента е на среща, така че приемам съобщенията вместо него.
– Разбирам, че е зает, но трябва да поговоря с него.
– Той ми даде строги инструкции. Съжалявам. – Тя изтегли последната сричка на думата „съжалявам“, така че тя прозвуча по-скоро радостно, отколкото извинително.
Никол усети как кръвното ѝ налягане се покачва.
– Добре е, че спазваш инструкциите – каза тя с премерен тон. – Много благодаря за помощта ти, Джия.
– Добре дошла…
Никол ззатвори. Челюстта ѝ беше толкова стегната, че ѝ се струваше, че ако не внимава, може да раздроби зъбите си на прах. Не можеше да повярва на наглостта на това момиче, нито пък можеше да проумее, че Ред ѝ позволява да борави с мобилния му телефон – нещо, което Никол дори не правеше!
Това беше прекалено. А сега трябваше да седи и да чака като добро момиченце мъжът ѝ да се върне у дома и да ѝ даде извиненията си отново, и отново, и отново.
Не. Днес наистина и беше писнало да я ритат. Никол целенасочено се качи на горния етаж и грабна купчината документи, които Ред беше разпечатал и оставил на бюрото.
След това отиде в офиса и започна да ги изпраща масово по факс на Марси.
Няколко минути по-късно Никол се обади на Марси и ѝ остави гласова поща.
– Здравей, Марси, това е Никол. Изглежда, че сватбата ще бъде доста по-голяма от първоначално предвиденото. Сега ти изпращам по факса списъка с гостите на Ред и той е доста обширен. Ще ти изпратя последващ имейл с прикачен мой списък.
Тя се качи на лаптопа си и прекара остатъка от следобеда, добавяйки всеки един приятел и член на семейството си към списъка.
Остроумно и с голямо самочувствие и възмущение Никол остави Даниела извън списъка си с гости. Даниела нямаше да получи покана за сватбата. Никол знаеше, че това е гръмко и безвъзвратно послание за състоянието на тяхното приятелство, но в този момент не ѝ пукаше особено.
Марси се обади скоро след това и каза, че изпраща всичко на доставчика, който се занимаваше с отпечатването и изпращането. Сега изглеждаше, че на сватбата им ще бъдат поканени малко над четиристотин души. Разбира се, много от тях нямаше да могат да присъстват в толкова кратък срок. Марси каза, че трябва да планират нещо около триста гости.
Назад към част 9 Напред към част 11