КЕЛИ ФЕЙВЪР – За Неговото доверие – книга 5 – част 12

***

Тази нощ си легнаха заедно и Никол заспа свита в прегръдките на Ред. Изглежда имаха негласно споразумение да не обсъждат сватбените въпроси и просто да бъдат добри един към друг.
На следващата сутрин Ред беше тръгнал за работа преди шест часа. Единственото, което каза, преди да си тръгне, беше, че тя трябва да му се обади за всякакви „важни новини“. След това я прегърна, целуна и ѝ каза, че я обича.
След като той си тръгна, Никол беше достатъчно разтревожена, за да се обади рано сутринта на сватбения си плановик и да изпрати още един имейл, отбелязан като спешен.
Два часа по-късно все още не беше получила отговор.
Сега тя отново се обади на майка си, този път на работа, и попита дали може да се отбие до дома на Марси в обедната си почивка. Майка ѝ каза, че ще го направи, но по-късно се обади отново, за да съобщи, че Марси не е вкъщи и също не ѝ се е обадила.
Никол отчасти се притесняваше, че нещо се е случило с Марси, отчасти се притесняваше, че жената е просто пълна откачалка, а също така се дразнеше, че нищо не може да се получи по отношение на тази сватба.
Знаеше също така, че ако Марси наистина беше направила бързата поръчка вчера, то по всяка вероятност сега вече щяха да ги печатат и евентуално да ги изпращат. Още няколко часа и щеше да е твърде късно да я върне.
Марси ѝ се обади малко след пет следобед.
– О, скъпа, не мога да ти опиша колко абсолютно ужасни бяха последните петнайсет часа от живота ми – каза тя, за да започне разговора.
– Добре ли си – всички ли са добре в дома ти? – Попита Никол.
– Е, вече са. Но за известно време нищо не беше наред. Първо, изгубих си телефона – или ми го откраднаха. Не съм сигурна какво точно. Със съпруга ми излязохме да хапнем снощи и разбрах, че съм оставила телефона си в колата му на паркинга. Така че излязох, предполагайки, че ще бъде на седалката или нещо подобно – и нищо. Отначало си помислих, че трябва да е някъде другаде, но после започнахме да търсим и да търсим и той така и не се появи.
– Уау – каза Никол, преглъщайки раздразнението си. Дори не беше сигурна, че вярва на това, което тази жена ѝ казваше.
– И знаеш ли, че щях да проверя гласовата си поща от телефона на мъжа ми или да проверя електронната поща от компютъра си, но тогава Харолд започна да изпитва болки в гърдите на всичкото отгоре. А той има сърдечно заболяване, имай предвид.
– Добре ли е?
– Наложи се да отидем в спешното отделение, а след това му направиха толкова много изследвания… в един момент изглеждаше сигурно, че е получил инфаркт. Но в ранния следобед изглеждаха сигурни, че е добре и мога да го заведа вкъщи. Но трябваше да спра и да изпълня няколко рецепти за тези нови лекарства, които му преписаха, а след това излязох и веднага купих нов телефон.
– Получи ли съобщенията ми?
– Получих, скъпа, и се обадих на продавача.
– Те вече са ги изпратили, нали? – Каза Никол, вече знаейки отговора.
– Много, много съжалявам, скъпа. Иска ми се да можех да го върна. Наистина искам. Но това беше просто един лош, ужасен късмет.
Никол въздъхна, сбърчи вежди и се замисли. Честно казано, не знаеше какво да прави сега, освен да приеме, че това се е случило и е било катастрофа. В по-голямата си част това беше нейна собствена вина. Ако не беше ядосана и импулсивна, нямаше да не са в тази ситуация.
– Радвам се, че съпругът ви е добре – каза тя накрая. – Здравето е най-важното нещо.
– Толкова е вярно, скъпа. Толкова е вярно. И аз знам, след като имам болен съпруг, колко истински са тези думи.

***

Когато Ред се прибра вкъщи същата вечер, Никол му разказа за разговора си с организатора на сватбата и той я изслуша със скептично изражение. След като тя приключи с обясненията, той каза:
– Вярваш ли ѝ?
Никол сви рамене.
– Честно казано, не знам на какво да вярвам в момента. А ти?
Той се усмихна леко.
– Това е малко пресилено, но всичко е възможно.
– Каква причина би могла да има, за да не отмени поръчката?
Той се засмя.
– Много причини. Може би получава отбив от доставчика при големи поръчки. Може би защото знае, че колкото повече хора има на тази сватба и колкото по-голяма е тя, толкова повече ще се повишат акциите ѝ, когато каже, че я е планирала в автобиографията и уебсайта си.
– Или може би си е загубила телефона и съпругът ѝ се е разболял.
Ред се усмихна.
– Сватбените снимки в сайта ѝ ще изглеждат адски впечатляващо, когато на тях присъства огромна тълпа.
– Аз го провалих и всичко е по моя вина. Нека просто да наречем нещата с истинските им имена – каза Никол.
Ред не отговори. Той само я погледна многозначително.
– О, значи наистина смяташ, че всичко е по моя вина – каза тя, внезапно ядосана и виновна едновременно.
– Аз не съм казал нищо. Мисля, че се държа доста мило с цялото това нещо, като се има предвид, че току-що преминахме от малка интимна сватба с най-близките ни приятели и семейство към превръщането ни в Том Круз и Кейти Холмс. Може би просто трябва да поканим папараците, докато сме в това положение.
– Нямам нищо против – каза Никол. – Не се срамувам, че се омъжвам за теб. – Той направи отвратителна физиономия.
– Не ми говори такива глупости, Никол.
– Какви глупости?
– Да се срамувам, че се омъжвам за теб? Сериозно? Това ли е най-доброто, с което разполагаш?
– Не се опитвам да доказвам, че мога да се справя с теб в областта на остроумието, Ред. Това не е една от целите на живота ми. – Той поклати глава и се отдалечи от нея.
Искаше ѝ се да вика и да крещи, за да привлече вниманието му, но това беше загубена кауза.
Тази глупава сватба почти беше разрушила всичко.

Назад към част 11                                                             Напред към част 13

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *


Молим ви да спрете защитите от реклами за нашия сайт. С показването на рекламите ще се осъществява поддръжката на сайта ни! Благодарим ви!