***
Оказа се, че „навсякъде“ означава Белиз, карибски остров, който се намира само на няколко часа път със самолет от Ню Йорк. Това беше едно от малкото места в Централна Америка, където английският се говореше като официален език. Ред каза на Никол, че вече е бил там веднъж по работа и си е пожелал да се върне някой ден със специален човек.
Ред се занимаваше с всичко.
Той беше организирал полетите и резервирал настаняването в курортите до момента, в който те бяха събрали багажа си. Никол дори не беше осъзнала колко много ѝ е липсвало да се грижи за нея, докато не усети топлата му, защитна енергия, която я обграждаше отново.
След толкова много дни на стрес и напрежение тя най-накрая успя да се отпусне по време на полета и заспа мигновено с ръката на Ред около себе си.
А след това се приземиха в Белиз и ги откараха в Almond Beach Resort, китна, живописна вила на брега на морето, разположена в непосредствена близост до малък град. Градчето Хопкинс беше пълно с малки магазинчета и симпатични, цветни къщи и сгради.
Когато пристигнаха в собственото си бунгало в Алмънд Бийч, Никол разбра, че ще и хареса там.
Тя си пое дълбоко дъх, когато Ред пусна чантите си и ѝ се усмихна.
– Добре дошли в първия ден от остатъка от живота ви, госпожо Джеймисън.
– Наистина ли ще го направим – сами тук?
– Искаш ли?
Тя кимна.
– Да. – Самото изказване я изнерви, защото това означаваше, че церемонията изведнъж е много по-близо, отколкото преди ден. Сега вместо след два месеца, до нея можеше да останат само няколко дни.
– Трябва да подам молба за разрешително за сватба – каза той, – и ще минат няколко дни, преди да ни одобрят. Но това е добре, защото искам да съм сигурен, че всичко е наред за нашия ден.
– Какво означава това? – Засмя се тя. – Да се увериш, че всичко е наред?
– Ще видиш – каза и той.
***
Следващите няколко дни бяха прекрасни във всяко едно отношение. Събуждаха се късно и лежаха в леглото, смееха се, говореха си и се държаха един за друг. Буквално изтичваха през входната врата на островното си бунгало и скачаха направо в Карибско море, където Никол плуваше няколко минути, а после излизаше и се отпускаше на плажа, бавно затопляйки се с изгрева на слънцето.
Ред обичаше водата и понякога плуваше по час или повече, като се отдалечаваше толкова много от брега, че това караше Никол да се притеснява – въпреки, че знаеше, че той е отличен плувец.
След това хапваха лека закуска с плодове и кафе, след което можеше да е време да се разходят до града, да разгледат магазините и евентуално да хапнат нещо.
Единственото правило, което и двамата спазваха, беше да не пускат мобилните си телефони. Бяха настроили изходящите си съобщения да обясняват на хората, че са на меден месец, и само в редки случаи проверяваха съобщенията или електронната поща.
Вечерта щяха да имат хубава вечеря, а на плажа често имаше музика и танци. Последните две вечери Ред и Никол се напиха леко и след като танцуваха и пяха, като тийнейджъри се върнаха в бунгалото си и се съблякоха голи, скочиха в леглото заедно и правеха бавна, интензивна любов.
Накрая, на четвъртия ден в Белиз, Ред стана по-рано от обикновено и я събуди, за да ѝ каже, че заминава за няколко часа.
– Трябва да отида да проверя за лиценза – каза ѝ той и я целуна по челото, когато тя безсъзнателно отвори очи и го погледна.
– Позволи ми да дойда с теб – прошепна тя.
Той я погали по косата.
– Не, не. Ще бъде безкрайно, да седим в някакъв задушен офис и да чакаме да попълним формуляри. Ще се върна след няколко часа и ще ти се обадя, ако ме задържат.
Никол въздъхна.
– Толкова те обичам. Нямам търпение да бъда мис Джеймисън. – Аз също те обичам.
И тогава той тръгна.
Никол седна в леглото и се прозя, чудейки се какво ще прави през следващите няколко часа, докато Ред се опитва да получи разрешително за сватба.
Отиде в банята и се погледна в огледалото. Никол се изненада, като видя колко е загоряла през последните няколко дни. Кожата ѝ беше кафява, а тя никога не е била кафява. Беше свикнала да бъде бледа.
Но Никол откри, че харесва как изглежда кожата ѝ в момента, макар да знаеше, че това не е най-здравословният вариант в дългосрочен план.
Тя скочи под душа и просто се изми и изплакна набързо, не се задържа твърде дълго. После излезе и се преоблече в розовия бански от две части, който си беше купила, докато се разхождаше из града с Ред предния ден.
Няколко минути по-късно тя отиде да плува, а после се свлече на плажа и легна, като задряма малко, докато прибоят бучеше в ушите ѝ.
– Здравей? – Обади се глас с акцент отблизо.
Никол се стресна и отвори очи. Нима беше спала? Тя дори не беше разбрала. Погледна нагоре и видя дребен мъж, облечен в курортната униформа, заедно с висока жена, които стояха на вратата на бунгалото, чукаха и викаха.
Никол се изправи, като избърса пясъка от ръцете и краката си.
– Здравейте, мога ли да ви помогна с нещо? – Попита тя, като се затича към тях.
Мъжът, който сигурно беше портиер, държеше куп тъмни, дълги чанти, които бяха по-високи от него. Ръката му се напрягаше, за да не ги влачи по земята. До него висока, изключително слаба жена беше преметнала през рамо друга голяма чанта.
– Мис Мастърс? – Попита жената с гладък, културен глас.
– Да?
– Наредено ми е да ви помогна да се подготвите за сватбата си днес.
– Какво?
Малкият мъж се напрягаше, за да не позволи на чантите да се влачат.
– Бих искал да ги сложа на някое сигурно място.
– Разбира се, влезте. – Никол отвори вратата и ги пусна в стаята. – Съжалявам за бъркотията – каза тя.
Портиерът сложи чантите на леглото и жената му даде бакшиш, който сигурно беше доста щедър, защото на лицето му се появи огромна, белозъба усмивка.
– Поздравления, госпожо – каза той на Никол. – Успех днес!
Той побърза да излезе през вратата.
– Наистина съм объркана – каза Никол. – Ред не ми е казвал, че някой ще дойде да ми помогне да се приготвя. Всъщност той излезе, за да провери дали изобщо можем да получим лиценз за брак.
Жената се усмихна търпеливо.
– Казвам се Лиз Ийстман. – Тя протегна ръка на Никол, за да я стисне.
– Името ви ми звучи смътно познато.
– Това са моите рокли – каза тя и кимна към чантите на леглото. Никол изтръпна.
– Вие сте Лиз Ийстман?
Разбира се, тя беше чувала за линията дрехи на Лиз, но мозъкът ѝ беше твърде изненадан, за да събере две и две. Лиз Ийстман беше дизайнерката на „Ийст Енд Фешън“, а роклите ѝ бяха носени от личности като Кейти Пери и Рейчъл МакАдамс.
Лиз Ийстман беше огромно име в света на модата и Никол не можеше да повярва, че е дошла чак в Белиз, за да помогне лично на Никол да оформи стила си за сватбата.
– И така, нямаме време за много разговори – каза Лиз и премина към работа. – Трябва да разгледаме тези рокли и да видим дали ще можем да те напаснем правилно.
Лиз отиде до леглото и започна да разопакова чантите, да вади роклите и да ги окачва в близкия шкаф. След като всички бяха окачени, Лиз и Никол обсъдиха кои от тях трябва да пробва.
Всички рокли бяха изящни.
Никол никога не беше пробвала нещо толкова скъпо и красиво, колкото една от тези рокли – които със сигурност трябваше да струват хиляди и хиляди долари.
Тя не можеше да повярва, че Ред е измислил това за сватбата им. Беше толкова щастлива, че той е направил нещо повече – нещо повече, беше довел някого през половината свят заради нея.
Никол първо пробва дантелена сватбена рокля без презрамки. Когато я облече, Лиз я накара да се обърне няколко пъти, а след това започна да мърмори и да я дърпа на различни места.
– Тази е доста красива върху теб – каза Лиз. – Но мисля, че можем да се справим и по-добре.
След това тя накара Никол да пробва една копринена рокля на етажи в цвят слонова кост, която беше като да облечеш облак. Всичко беше меко и плавно и Никол всъщност каза:
– Чувствам се като принцеса в нея – което беше най-нахалното нещо, което някога беше изричала на глас. Да не говорим, че го беше казала в присъствието на един от най-невероятните дизайнери на планетата.
Това беше един от най-смущаващите моменти в живота ѝ досега.
Но третият път беше истински чар – семпла сватбена рокля от шифон с флорални сребърни и стъклени мъниста. Тя обгръщаше тялото на Никол, докато тя вървеше, и беше невероятно удобна и прилепнала по тялото, но все пак романтична и елегантна.
– Изглежда така, сякаш години наред сме правили промени – каза Лиз и плесна с ръце. – Ти просто имаш перфектното тяло, за да носиш тази рокля. Просто съм изумена.
За Никол беше чест, че Лиз Ийстман изглеждаше толкова доволна от това как изглежда на нея.
– Сега трябва да намеря прическа и грим – каза Лиз. – Дайте ми един момент.
– Извинете, казахте ли току-що прическа и грим? – Извика Никол, докато Лиз забърза от бунгалото.
Никол седеше в невероятно скъпа сватбена рокля и започваше да се поти. Чудеше се къде е Ред и какво е подготвил за нея по-нататък.
Всичко това беше твърде много.
И все пак на лицето ѝ се появи огромна усмивка, защото всъщност беше перфектно и не можеше да иска повече.
Около десет минути по-късно Лиз Ийстман се върна в стаята с друга жена. Очевидно тя беше много успешна и търсена стилистка, която имаше шикозен салон в Белиз, обслужващ много богати туристи.
Тя се казваше Анджела и заедно с Лиз се заеха да превърнат Никол в самото определение за перфектна булка – оформиха косата ѝ, гримираха я, коригираха роклята и външния ѝ вид от момент на момент.
Тя се чувстваше като жива кукла.
Докато приключат с нея, бяха минали почти два часа и двете изглеждаха наясно, че трябва да я изкарат от вратата.
– Къде отивам? – Попита тя.
– Всичко е уредено. Но ние трябва да тръгваме – обясни Лиз.
Те я изпроводиха през вратата на бунгалото и в този момент дъхът на Никол секна. Дълъг, красив бял килим беше постлан от вратата на бунгалото, чак до плажа и почти до самия край на океана. По белия килим бяха разпръснати листенца от рози. В края му, точно до водата, стоеше малка група хора.
Никол се смееше и плачеше.
– Ето, вземи ги и отиди при съпруга си – прошепна Лиз, като подаде на Никол букет цветя.
Музиката беше започнала да звучи тихо. Наблизо имаше двама цигулари, виолончелист и китарист, които свиреха Канона на Пахелбел, докато тя вървеше по пътеката.
Никол поклащаше глава в пълно възхищение от ситуацията. Ред стоеше в черния си смокинг и я чакаше в края на островчето. До него стоеше висок, по-възрастен джентълмен в сив костюм. В ръцете си държеше малка книга и Никол разбра, че той трябва да е министърът.
Но точно встрани от тях стояха единствените други двама свидетели на церемонията.
Даниела и Кейн бяха там, сякаш бяха влезли в нейния сън. Даниела беше облечена в разкошна виолетова рокля, а Кейн – в един от своите елегантни сини костюми.
По някакъв начин Ред беше организирал всичко това за нея – тя не знаеше как е успял. И не можеше да повярва, че е бил толкова любезен да позволи на Кейн Райт да присъства на нещо толкова интимно.
Но от друга страна, Ред я обичаше и може би това беше всичко, което наистина имаше значение.
Никол се усмихна на Даниела и Даниела ѝ отвърна със сълзи на очи.
Дори Кейн Райт, който обикновено е студен като стомана, беше емоционален. Той се усмихна и примигна, а тя знаеше, че сам задържа водните работи.
Накрая тя стигна до Ред и двамата се хванаха за ръце, взирайки се в очите си.
Свещеникът си пое дъх и застана пред тях, отваряйки книгата си.
– Ние сме тук в този прекрасен ден, в този тропически рай, за да станем свидетели на нещо специално между двама души. Знам, че е специално, защото когато преди няколко дни говорих с Ред, той ми обясни какво означава за него тази церемония. Проведохме дълъг, изненадващо откровен разговор за живота му и за жената, която се е появила в неговия свят и е наложила дълбока и трогателна промяна върху него. – Свещеникът направи пауза и погледна малката си аудитория.
Ред стисна ръцете на Никол, а тя му отвърна с признанието, че са заедно в това. Очите му бяха добри и любящи както винаги и Никол знаеше отвъд сянката на съмнението, че той ще я обича завинаги и тя ще му отвърне с любов.
– Сега сме тук, за да помогнем на Ред и Никол да сключат свещен ангажимент, доживотен ангажимент да се почитат и ценят един друг чрез духовното си израстване като човешки същества. От прочувственото описание на Ред пред мен знам, че пътуването им вече е предприето и че и двамата с нетърпение очакват да направят следващите стъпки като съпруг и съпруга. Така че нека да започнем.
Свещеникът погледна към Ред.
– Ти, Ред Джеймисън, вземаш ли Никол Мастърс за своя законна съпруга, за да я имаш и да я държиш от този ден нататък, в добро и лошо, в богатство и бедност, в болест и здраве, докато смъртта ви раздели?
– Да. – Ред го каза убедено, като гледаше Никол в очите, без да се поколебае ни най-малко.
Свещеникът се обърна към Никол и повтори клетвата вместо нея.
– Да – отговори тя.
– Моля, донесете пръстените – заяви свещеникът. Даниела се приближи и поднесе пръстените.
Свещеникът се усмихна.
– Сега поставете този пръстен на пръста ѝ и кажете: „С този пръстен се венчавам за теб.“
Ред постави пръстена на пръста на Никол и произнесе думите. Пръстенът беше платинен пръстен, инкрустиран с диаманти, и блесна на пръста ѝ. Тя едва не изгуби дъх, когато го видя.
– А сега е ваш ред, госпожице Мастърс – каза ѝ свещеникът.
Даниела подаде обикновена златна халка на Никол, след което я нахлузи на безименния пръст на Ред и каза:
– С този пръстен се венчавам за теб.
– Сега ви обявявам за съпруг и съпруга. Моля, целунете булката.
И тогава Ред я целуна и въпреки че се бяха целували толкова много пъти преди това, този път наистина беше различно. Никол не осъзнаваше, че всъщност ще се почувства по този начин, но сега тя беше целуната от съпруга си. Ред Джеймисън наистина и действително беше неин съпруг.
Това беше официално.