КЕЛИ ФЕЙВЪР – За неговото завинаги – Книга 6 – част 10

***

Никол беше шокирана, когато на следващата сутрин се събуди от миризмата на пържещ се бекон. Отначало си помисли, че това е дело на Ред, но той не беше открит никъде. В кухнята беше само Кали, която готвеше и се усмихваше, докато довършваше подреждането на някои от лентите.
– Хей! – Засмя се Никол, държейки се за стомаха. Беше гладна. Бебето ритна няколко пъти, сякаш за да ѝ каже, че и то е доста гладно. – Не беше нужно да правиш цяла продукция за нас.
– Исках да ви благодаря, че ми позволихте да остана снощи – каза Кали, докато Ред се приближи зад Никол и я целуна по врата, обгръщайки я с ръце по средата.
– Къде си ходил тази сутрин? – Попита го Никол.
– Аз? Имах известни проблеми със съня – събудих се рано, затова отидох в офиса и отговорих на няколко имейла. – Той я целуна отново и след това се изправи. – Уау, това ухае невероятно.
– Как обичате яйцата си? – Попита ги тя, като вдигна шпатула.
Те ѝ казаха и тя се зае да работи като готвач на кратки поръчки, правейки храната им бързо и ефикасно, а вкусът ѝ беше невероятен.
Тя все още носеше дрехите, които Никол ѝ беше дала снощи, и Никол знаеше, че скоро ще трябва да направят нещо по въпроса.
– Как спа, Кали?
Кали най-накрая седна със собствената си чиния – малка порция бъркани яйца и няколко ленти бекон.
– Спах страхотно. Чувствам се напълно освежена и вчерашният ден ми се струва като лош сън.
– Добре – каза и Ред. – Мислила ли си изобщо за това къде искаш да отидеш след това?
Никол го побутна леко под масата. Тя не искаше да кара Кали да се чувства нежелана, но той просто я игнорира.
Кали счупи парче бекон наполовина и избута от лицето си кичур меденоруса коса.
– Предполагам, че може би трябва да се върна в Охайо.
– Сигурна ли си, че искаш това? – Каза Никол.
Кали въздъхна.
– Не съм сигурна. Но всъщност не виждам друг вариант. Имам някакви пари, но не достатъчно, за да издържа повече от месец-два. И съм почти сигурна, че вече няма да мога да работя за моята агенция. Все още трябва да им се обадя и да им съобщя какво се случи вчера. – Тя поклати глава. – Какво бедствие.
Никол сложи ръка на рамото на момичето.
– Недей да мислиш за това все още. Ще поговоря с Ред за няколко неща и после всички ще съберем глави и ще разберем това, добре?
Кали се усмихна.
– Не е нужно да правиш нищо повече от това, което вече си направила. Искам да кажа, че всъщност не ме познаваш и че съм била огромно натрапване на семейството ти.
– Не е голяма работа. И освен това ти изравни резултата с тази закуска. Мисля, че в предишния си живот може да си била готвач.
Свършиха с яденето и този път Кали настоя да почисти – размяна на ролите в сравнение с дейностите от предишната вечер. Никол се възползва от възможността да издърпа Ред нагоре към спалнята, за да могат да поговорят насаме.
Тя затвори вратата и понижи гласа си, така че Кали определено нямаше да може да чуе разговора им.
– Мисля, че трябва да я поканим да остане за няколко дни или седмица – каза Никол.
Ред седна на ръба на леглото и въздъхна дълбоко.
– Какво ще постигнем с това?
Никол стоеше в центъра на спалнята с ръка върху корема си. – В момента тя не вижда никакви възможности. Но мисля, че ако успее да се ориентира, да поговори с агенцията си и може би да се обади на няколко приятели в Ню Йорк, може би ще успее да измисли начин да остане.
– Сигурен ли си, че не проектираш собствените си неща върху това момиче? – Никол поклати глава.
– По какъв начин?
Ред ѝ се усмихна и протегна ръка. Никол я пое и той я придърпа към себе си.
– Толкова много се идентифицираш с нея. Младо, наивно момиче, което идва в големия град и се чувства объркано и използвано от богат, по-възрастен мъж.
– Разликата е, че в случая на Кали тя наистина е била използвана. Ти ме прелъсти честно и почтено.
– Но ти си мислиш, че тя е като теб, а тя не е. Кали е напълно различен човек и тя каза, че иска да се върне в Охайо.
Никол вдигна пръст.
– Не е. Това, което каза, беше, че не мисли, че ще има пари да остане повече в Ню Йорк. Знам какво е това усещане. Искам да ѝ помогна.
– Къде свършва това?
– Нека и дадем няколко дни, за да си стъпи на краката и да си изясни нещата. Мога да кажа, че е добро дете, Ред. Няма да ме убедиш, че тя всъщност е сериен убиец.
Ред кимна.
– Знам. Накарах моите хора да направят щателна проверка тази сутрин.
– Ти какво?
– Не можех да позволя на някакъв потенциален психопат да остане в къщата ни, без да я проверя. Всичко се върна по-чисто от чисто. Тя е скаутка.
Никол се усмихна и извъртя очи.
– Ти наистина си луд, Ред Джеймисън.
– Луд в любовта. – Той я придърпа още по-близо. – Ела тук. – Гласът му се снижи и в очите му се появи поглед, от който тя моментално се стопли цялата.
И тогава проклетият мобилен телефон иззвъня, при това в най-неподходящия момент. Беше Даниела.
– По дяволите. Ще ѝ се обадя обратно – каза Никол.
– Няма страшно, приеми го – засмя се Ред и се отдалечи от нея. – Така или иначе трябва да скоча под душа.
Никол поклати глава, натъжена от пропуснатата възможност. За пореден път имаше мимолетното усещане, че нещата между тях са се променили – но може би наистина само е прекалила.
Тя отговори на телефона, опитвайки се да звучи така бодро, както би трябвало да звучи една бъдеща майка.
– Здравей, непознат.
– Добре, решихме да организираме парти и искаме да дойдете! – Каза Даниела, очевидно развълнувана извън всякаква логика.
– Парти, кога?
– Тази вечер. Знам, че е много скоро, но Кейн понякога е толкова импулсивен…- Въздъхна Никол. Не ѝ се искаше да се разкрасява (почти невъзможно в сегашното ѝ състояние), но напоследък не беше виждала Даниела толкова често, колкото очакваше. В края на краищата Даниела и Кейн също се бяха сдобили с жилище в Хемптън (Ред твърдеше, че Кейн го копира, както обикновено), но двете двойки сякаш никога не успяваха да съчетаят графиците си.
– Не съм сигурна за тази вечер – каза ѝ Никол, докато Даниела драматично стенеше в телефона. – Ще го проверя с Ред.
– Кейн му пише в момента, така че той знае. Моля, моля, моля, моля. Ще бъде супер небрежно, а и времето се подобрява.
Тогава Никол се сети за импровизирания им гост и изведнъж перспективата да отиде не беше толкова неразумна. В края на краищата Кали заслужаваше да излезе и да се забавлява след това, което беше преживяла. Защо да не вземат момичето със себе си?
– Добре, ще видя дали ще успея да уговоря Ред да дойде. И имаш ли нещо против да доведа приятел?
– Разбира се. Някой от познатите ми?
– Не мисля, че е така. Просто едно хубаво момиче, което срещнах на плажа онзи ден.
– Вземи я със себе си! Само ми обещай, че няма да се откажеш.
И тя се опита да обещае, без да е сигурна дали Ред ще се съгласи, а после слезе долу и го намери да си пише с Кейн.
Той я погледна.
– Това момче е такъв пич.
– На практика сега сте най-добри приятели, с кого се шегуваш?
Ред се засмя. Истината беше, че след като Ред протегна маслиновата клонка и покани Даниела и Кейн на сватбената им церемония, Кейн изглежда наистина се трогна от жеста и напълно промени отношението си. Като част от „сватбения си подарък“ за двамата Кейн беше забранил на „The Rag“ да съобщава за връзката на Ред и Никол. По-късно той дори беше поканил Ред да излезе с няколко високопоставени приятели на известни личности за една вечер в града.
Оттогава двамата сякаш бяха изковали неприязнено уважение един към друг. Никол предполагаше, че са се случвали и по-странни неща, но не можеше да се сети за много неща, които да са по-сюрреалистични от това да гледа как Ред си прави планове с Кейн Райт чрез SMS.
– Готова ли си за парти тази вечер? – Попита я Ред. – Мисля, че ще е забавно за Кали.
– За Кали? Искаш да я доведеш? – Попита той със съмнение.
– И ще и кажа, че е поканена да остане още няколко дни, ако иска.
Ред въздъхна.
– Не виждам това да свърши добре.
– Защо не?
– Просто усещане.
Никол му се изсмя и се качи горе в стаята за гости, за да види дали Кали иска да дойде с тях на партито.
Докато се качваше нагоре, отново усети лек прилив на световъртеж, а когато стигна до втория етаж – учестено сърцебиене и задух. Тя спря пред затворената врата на стаята на Кали и се опита да възстанови равновесието си.
Мигът мина и тя се изпоти, но отново се чувстваше нормално – вероятно просто прилив на хормони (това беше стандартното ѝ оправдание за всички странни чувства или симптоми, които изпитваше по време на бременността).
Никол почука и Кали я покани да влезе.
– Здравей – каза Никол, влизайки вътре. Кали лежеше на леглото си и четеше списание.
– Как върви?
– Добре. – Кали седна. – Предполагам, че трябва да се обадя на нашите и да ги помоля да ми резервират полет за вкъщи, но отлагам неизбежното. Съжалявам. Това просто е толкова хубаво и уютно тук.
– Всъщност исках да поговоря с теб за това – каза Никол. – Бих искала да ти предложа тази стая, в която да останеш за известно време, докато разбереш нещата.
Очите на Кали се разшириха.
– Наистина? Да остана тук?
– Ред и аз говорихме и си помислихме, че би било несправедливо да се откажеш от мечтите и плановете си само защото не си имала късмет с една работа. Затова бих искала да ти помогна да си стъпиш отново на краката, като ти осигуря място, където да останеш, и известно време, за да се обадиш и да разбереш дали можеш да продължиш да живееш в Ню Йорк.
– Уау, не знам какво да кажа. – Поклати глава Кали. – Това е едно от най-хубавите неща, които някой някога е правил за мен.
Никол се усмихна.
– Знам какво е да се чувстваш така, сякаш си притиснат до стената в Ню Йорк. На мен ми се случи веднъж, не много отдавна.
– Всичките ми вещи все още са в къщата на Данвърс – каза Кали, – а аз се страхувах да се обадя в агенцията си, за да им кажа какво се е случило. Знам, че Трина и Брад ще са заети да размазват името ми пред всеки, който ще ги слуша, и никой няма да ми повярва заради тях.
– Ред и аз можем да помогнем с това – каза Никол. – От друга страна, една моя добра приятелка организира непринудено парти тази вечер в дома си. Бихме искали да дойдеш с нас – може да е забавно да се запознаеш с някои хора и да забравиш проблемите си за една вечер.
Кали се усмихна.
– Защо не? – После погледна дрехите си. – Единственото нещо е, че нямам какво да облека.
– Можем да поправим това – каза и Никол. – Значи всичко е решено?
Кали кимна.
– Решено е.
– Добре. – Никол се обърна и започна да излиза от стаята. Точно когато излизаше от спалнята, я удари внезапно появило се главоболие. То всъщност я спря за пореден път.
– Никол? – Извика Кали.
Никол се изправи и се съвзе. Главоболието се усили до степен, в която си помисли, че може да извика от болка. А после бавно отстъпи до тъпо пулсиране в слепоочията ѝ и тя направи треперещо вдишване.
– Просто имах момент – каза тя. – Това се случва понякога.
– Сигурна ли си, че си добре? – Кали стана от леглото.
– Сигурна съм. – Никол се обърна и се усмихна.
– Изглеждаш бледа.
– Благодаря. – Тя се усмихна вяло.
– Извинявай, просто не изглеждаш добре.
– Понякога ми се вие свят или ме боли, но винаги минава – каза И Никол. Другата жена кимна несигурно и Никол продължи по пътя си. – По-късно ще се отбия в стаята ти с една премяна! – Обади се тя.
А след това отиде в собствената си спалня и легна на леглото, като гърдите ѝ бързо се издигаха и спускаха. В интерес на истината беше малко уплашена от това, което чувстваше. Но Никол си каза, че това не е нищо – просто неразположение. Лекарят дори беше казал, че странните усещания могат да идват и да си отиват, а като човек, преживял спонтанен аборт, тя вероятно щеше да реагира прекалено остро на тези дребни инциденти.
Просто дребен инцидент, каза си тя, плъзна ръка към корема си и зачака да усети как бебето се раздвижва в стомаха ѝ. Не усети никакви ритници, но почувства слаба болка, която я накара едновременно да се почувства гадно и уплашено. След няколко минути болката отшумя.
Когато след няколко минути Ред се появи в стаята, тя все още лежеше там.
– Защо лежиш? – Попита той.
– Просто изведнъж се уморих много. – Тя реши, че това е добро описание на случилото се, макар и не съвсем точно.
– Добре ли си? – Той се приближи, седна до нея и я погали по косата.
Тя му се усмихна. Чувстваше се по-добре сега, когато той беше с нея.
– Да – кимна тя. – Мисля, че просто съм някак изморена от всичко. Срещата с майка ти…
– О, Боже – каза той и поклати глава.
– Казах ли ти, че тя измисли начин да пазарува бебешки дрешки, а накрая ме накара да ги платя?
– Не, не си го казвала.
С тъмния поглед в очите му Никол реши, че няма да каже нищо повече за странната среща – особено не и за коментарите на майка му относно склонността на Ред към млади и красиви жени.
– Беше забързан ден.
Ред я погледна надолу, а на лицето му беше изписана загриженост.
– Мисля, че трябва да отменим това парти – каза той.
– Не – поклати глава тя. – Искам да кажа, че мисля, че трябва да си остана вкъщи и да си почина, но искам ти да отидеш с Кали.
– Какво? Това няма как да стане.
– Моля те, Ред. Даниела и Кейн ще бъдат толкова разочаровани, ако изобщо не се появиш, а Кали се нуждае от малко забавление в живота си точно сега.
Той изглеждаше раздразнен.
– Защо си толкова вглъбена в това, от което се нуждае Кали? Тя е възрастна, Никол.
– Наясно съм с това.
– Тя не е малката ти сестра – всъщност е почти на същата възраст като теб.
– Знам, Ред.
– Тогава какво се случва? Защо те е грижа толкова много?
Никол само поклати глава.
– Не знам – може би майчинският ми инстинкт се проявява. Моля те, просто я заведи на партито. Заради мен.
– Звучи като взрив – промълви той. След това въздъхна, сякаш приемаше молбата ѝ и допускаше възможността да не е толкова лошо. Но когато я погледна отново, в очите му отново се появи тревога.
– Не мисля, че трябва да те оставям тук сама, ако се чувстваш зле.
– Не се чувствам зле – засмя се тя, като си каза, че това е вярно – имаше момент, но като цяло се чувстваше добре.
– Сигурна ли си?
– Сто процента съм сигурна.

Назад към част 9                                                                Напред към част 11

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *


Молим ви да спрете защитите от реклами за нашия сайт. С показването на рекламите ще се осъществява поддръжката на сайта ни! Благодарим ви!