***
По време на пътуването към дома Никол се чувстваше тъжна, въпреки че най-накрая се почувства по-добре по отношение на нещата между нея и Ред.
Когато Ред спря на изхода на около петнайсет минути от дома им, Никол въздъхна с облекчение. В този момент трябваше да се наспи – беше изтощена и щеше да е хубаво да се върне в собственото си легло.
Въпреки изтощението си, тя просто не можеше да спре да мисли за това колко много беше избързала да съди и да не се довери на двама от най-близките си хора.
– Разбирам защо Кали ми е ядосана – каза Никол. – Това, което не разбирам, е как ти не ми се сърдиш дори малко след начина, по който се отнесох с теб.
– Ти беше затворена и ти беше много трудно – каза ѝ Ред, опитвайки се да облекчи чувството ѝ за вина. – Стресът от диагностицирането на прееклампсията заедно с историята, която имахме при последната бременност – кой би могъл да те обвини, че си с къс фитил?
– Не знам. Чувствам се така, сякаш съм подвела всички.
– Всичко е наред, Никол, и Кали не е твоя отговорност. Тя е възрастна и може да се справи. А ако не може – е, това не е наш проблем.
– Предполагам. – Никол погледна през прозореца.
Ръката на Ред намери нейната и той я стисна.
– Просто очаквам с нетърпение най-накрая да останем отново сами.
– Само ние и шеф Роланд.
– Точно така, забравих – засмя се Ред.
Никол почувства внезапно спазми и болка в корема си. Тя направи физиономия и леко изстена.
– Добре ли си? – Попита я Ред, като я погледна нервно.
– Мисля, че е така, да. Просто някакви киселини или нещо подобно. Прекалено много стрес. Трябва да се опитам да се отпусна и да дишам. – Тя отпусна глава назад и се съсредоточи върху дишането си, но в стомаха ѝ се появи нова болка – този път по-силна.
– Ауч.
– Имаш ли контракции?
– Не мисля. – Тя сложи ръка на стомаха си. – Контракциите трябва да настъпват постепенно, нали? Това е като остра болка. – Болката удари отново и този път тя наистина се сви.
Ред вече беше разтревожен.
– Кажи ми какво се случва, Никол.
– Добре съм – вероятно просто трябва да се прибера вкъщи и да си легна. Не съм спала твърде дълго.
Те караха мълчаливо още минута-две и тогава Никол получи още една болезнена контракция, а веднага след това и няколко бързи спазми. Вече се потеше, а сърцето ѝ галопираше в гърдите.
– Мисля, че нещо не е наред – изпъшка тя. Болката се засилваше.
– Да те заведа ли в болницата?
– Не – каза му тя и поклати глава. – Всичко е наред. Ще отмине.
– Не знам, Никол. Мисля, че…
– Добре съм, Ред. Не ме карай да се страхувам.
Тя се страхуваше, но това не беше негова грешка. Никол се съсредоточи върху това да се отпусне, съсредоточи се върху дишането си. Вдиша, издиша и да се отпусне.
Но тогава я удари поредната болезнена крампа и тя едва не се удвои.
– Това е, ще те закараме в болницата – изръмжа той, а колата изведнъж ускори и те полетяха по улицата.
Никол не се интересуваше, че той ускорява, защото беше уплашена и се чувстваше наистина много странно.
Там долу имаше влажно усещане, тя погледна надолу и видя тъмно, червено петно, което се разпростираше в долната предна част на панталона ѝ.
Кървя, помисли си тя. Обхвана я чувство на нереалност.
Защо? Защо това се случва отново?
За щастие не бяха далеч от болницата, а с шофирането на Ред и мощния двигател на колата му стигнаха за рекордно кратко време.
Ред паркира точно пред болницата до входа на спешното отделение и помогна на Никол да излезе от колата. Той започна да крещи на всеки, който искаше да слуша, че има спешен случай.
Скоро Никол беше заобиколена от болничния персонал, който ѝ задаваше въпроси, слагаше я в инвалидна количка, а след това имаше още викове и те се движеха бързо по коридора.
Тя беше уплашена, но и силно кървеше. Тъмното петно се беше разпространило бързо по крачолите на панталона ѝ и тя се чувстваше доста отпаднала.
Или може би беше шок.
Ред продължаваше да я гледа надолу и да я пита дали е добре. Казваше ѝ, че ще се погрижи за нея, да не се притеснява.
А после отново чуваше само високото жужене в ушите си – кошмар, който се повтаряше – и откъслечни разговори, когато към събиращата се компания се присъединяваха още хора.
– …силно кървене… трети триместър… д-р Розен… съпругът казва, че е имала предишен спонтанен аборт… оплаква се от спазми… прееклампсия… препоръчва почивка на легло… възможно е отлепване на плацентата… спешно цезарово сечение…
Всичко беше объркано, а Ред я държеше за ръката и тя просто си мислеше, моля те, нека бебето ми да е добре. Моля. Моля. Моля.
***
Кали беше онлайн и разглеждаше еднопосочни полети обратно до Охайо (и си мислеше, че скоро ще е време да се обади на родителите си и да им каже), когато получи съобщение от Ред Джеймисън.
Той никога – въпреки че Никол можеше да иска да повярва – не ѝ беше писал или звънял.
Това, което беше написал, накара сърцето на Кали да прескочи.
Никол е в спешна операция. Цезарово сечение. В очакване на новини. Ще актуализирам веднага щом ми кажат нещо.
Всъщност ѝ стана лошо в стомаха. Как можеше Никол да бъде оперирана по спешност толкова скоро, след като е напуснала Хамптън и се е върнала у дома в Кънектикът? Бяха минали само няколко часа и някак си в този кратък период от време нещо ужасно се беше объркало.
Изведнъж Кали трябваше да погледне истината в очите. Беше наранена, че Никол я е обвинила в такова ужасно нещо като това, че е спала с Ред, и затова искаше да си тръгне и да се върне в Охайо. Кали осъзна, че по същество е избухнала, за да даде на Никол да разбере колко много са я наранили тези коментари.
Но Никол беше приела Кали в онзи ужасен ден, когато Брад я беше нападнал, Никол беше откликнала на призива на Кали за помощ, въпреки че беше напълно непозната.
Никол се беше отнасяла към Кали като към семейство. И Кали наистина се чувстваше така, сякаш са сестри, а сестрите трябва да могат да преминат през нещо подобно.
Най-важното беше, че Кали се беше уплашила. Тя не можеше просто да седи в Хамптън и да чака новини от текстови съобщения.
Тя потърси в Гугъл таксиметрова служба и след това бързо се обади, като обясни, че трябва да я закарат до Кънектикът възможно най-скоро. Заради продължителността на пътуването ѝ казали, че ще трябва да плати фиксирана такса от триста долара.
– Това е добре, просто стигнете дотук колкото се може по-скоро – каза им тя.
Щеше да плати всичко в оскъдната си банкова сметка, за да бъде до Никол, когато тя има нужда от нея.