КЕЛИ ФЕЙВЪР – За неговото завинаги – Книга 6 – част 2

***

Вълната се разбива в брега.
Шумът на океана върна Никол в реалността и тя осъзна, че е сънувала.
Мислеше си за водата в Белиз и за плуването с Ред – за онези сутрини и следобеди, изпълнени със слънце и сърф, и за нощите, прекарани в танци и пиене. Сякаш всичко това се беше случило само преди миг, а може би беше преди години и Никол беше сънувала всичко.
Сега тя седеше под голям чадър с кожа, ухаеща на слънцезащитен крем, червен бански костюм от една част, който покриваше колкото се може повече от нея, и големи кръгли слънчеви очила, които ѝ позволяваха да наблюдава другите плажуващи, които се пързаляха, играеха във водата и лежаха на одеялата си.
Ред беше във водата, толкова далеч, че дори не можеше да го види от мястото, на което седеше. Но от друга страна, Никол беше свикнала Ред да плува дълго време.
Тя сложи ръка на корема си и потърка гладката му заобленост – нещо, което правеше често – това я успокояваше. Понякога усещаше как бебето рита и това я успокояваше още повече.
Изминаха седем месеца.
Никол все още не можеше да повярва, че онези топли, слънчеви дни в Белиз са вече седем месеца в миналото.
За това време сякаш беше изживяла десетки животи. Беше изпитала страха да чака нещата да се объркат, да изчака да каже на семейството и приятелите си за бременността, докато д-р Росен не направи ехография, този път откри плода и сърцебиенето.
А след това имаше сълзи от радост и прегръдки, бяха проведени телефонни разговори, бяха планирани празнични вечери.
Но животът продължаваше. Бизнесът се развиваше по-бързо, отколкото Ред някога си беше представял – беше открил окото на тигъра и отново печелеше. Изглеждаше, че се е подновил, искаше да се докаже пред света и новото си семейство.
Никол продължаваше да работи до него, вярно, дори когато коремът ѝ бавно нарастваше и сънят ставаше все по-труден, а хормоните ѝ бушуваха.
Когато в крайна сметка разбраха пола на бебето – и че то е момиче, и двамата се съгласиха, че съдбата го е замислила точно така.
Тя вече не се чувстваше толкова бодра и красива, както през първите месеци на бременността. Сега се чувстваше като балон, който скоро ще се спука, а в този червен бански костюм се чудеше дали някое дете няма да я сбърка с такъв и да се опита да я улучи със стреличка.
Накрая Ред доплува по гръб до брега и се насочи към чадъра, все още мокър от водата. Той седна до нея и въздъхна доволно.
– Имахме нужда от това, Никол.
– Мисля, че си заслужихме малко почивка, след като през последните шест месеца работихме по седемнайсет и осемнайсет часа – съгласи се тя, взе бутилка с вода, която се потеше на сянка, и отпи дълго.
– Как се чувстваш? – Попита Ред. Гласът му беше лек, но Никол знаеше колко голяма тежест има този въпрос.
Въпреки че всички тестове бяха излезли добре и д-р Розен им беше казал, че бременността се развива гладко, никой от двамата не можеше да се отърси от чувството, че нещо непременно ще се обърка.
– Чувствам се огромна – каза тя с усмивка.
– Изглеждаш невероятно – отвърна той и хвана ръката ѝ, стискайки я. Тя знаеше, че той не го казва просто така. Начинът, по който Ред я гледаше, и подсказваше, че в очите му има любов и мекота.
– Благодаря, бебе.
Изведнъж телефонът на Никол иззвъня. Тя го взе от плажната си чанта и го погледна внимателно.
– Мисля, че е майка ти.
– Чудесно – отвърна Ред без ентусиазъм.
– Трябва да отговоря – каза тя, въпреки че не искаше да го прави. От първия имейл, който Ерика беше изпратила на Никол преди седем месеца, двете бяха започнали да общуват несигурно. Ред не беше съгласен с това, но и той не беше изрично и забрани да говори с отчуждената му майка.
Никол беше противоречива по отношение на Ерика Джеймисън, но смяташе, че в крайна сметка Ред ще иска да има майка си в живота си по някакъв начин – да не говорим за живота на момиченцето му. И така, Никол продължаваше да си кореспондира с прекъсвания, обикновено просто говореше за глупави неща като времето, а Никол задаваше на Ерика въпроси за работата и другия ѝ син, Джеб.
Нещата се промениха, когато Никол писа на Ерика за бременността си. По-възрастната жена поиска номера на мобилния ѝ телефон и след това веднага ѝ се обади, като изглеждаше, че е зарадвана от новината. Оттогава Ерика се обаждаше веднъж на няколко седмици, като обикновено просто питаше как се чувства Никол и беше мила и подкрепяща.
Тогава защо Никол все още изпитваше странно чувство в стомаха си, когато номерът на майката на Ред се появи на личната ѝ карта? Не беше напълно сигурна – може би просто имаше онова малко досадно усещане, че Ерика има някакъв план и все още не го е разкрила.
– Ало? – Отвърна Никол, докато Ред измърмори нещо под носа си и стана от стола си.
– Отивам да си взема сладолед – каза той. – Искаш ли? – Никол поклати глава с „не“.
– Никол, това е Ерика! – Изпищя по-възрастната жена. – Как си? Как минава ваканцията ти?
– Върви чудесно – каза тя.
– Е, имам малка изненада. И наистина се надявам да нямаш нищо против.
– Слушам – каза Никол, като сега се чувстваше още по-несигурна.
– Вчера дойдох на една работна конференция в Манхатън с Джеб. Оказа се, че Джеб е толкова зает с хобита с другите лекари, че аз имам свободно време. Така че си помислих, защо да не дойда до Хемптън, за да се видим утре?
Никол не знаеше какво да каже. Усмивката беше замръзнала на лицето ѝ.
– Утре?
– Ще те заведа на шопинг и на обяд – каза Ерика. – Ще бъде прекрасно да наваксаме и да видим как вървиш.
Никол погледна към плажа, където Ред стоеше на опашка в малкото ресторантче, в което се сервираше всичко – от пържени миди до сладолед. Имаше много дълга опашка от хора и Ред беше в края ѝ. Той чакаше там, скръстил ръце, и изглеждаше раздразнен.
– Това звучи като план – каза Никол, като и се искаше да има повече време да обмисли предложението.
Ерика се зарадва и каза, че ще ѝ се обади още сутринта, за да заковат нещата.
След като затвори, Никол беше дълбоко обезпокоена.
Досега всичко е вървяло толкова добре, помисли си тя. Възможно ли е това да е знак, че късметът им се обръща наопаки?
– Кали, можеш ли да върнеш децата тук, моля? – Никол отново бе изтръгната от мислите си от женски глас, силен и изискващ.
– Кали? – Този път по-настойчиво.
– Идвам, госпожо Данвърс! – Извика младата жена, за която Никол можеше само да предположи, че е споменатата Кали, от плитката вода, където държеше в едната си ръка малко дете, а другото се плискаше във водата до нея. Кали тръгна обратно към плажното одеяло с едното дете в ръка, а другото държеше за ръка.
На одеялото притежателката на взискателния глас – жена на средна възраст с изпъната кожа и изкуствени цици – седеше и се пръскаше с лосион за тен.
Кали се върна и сложи малчугана до жената, където той моментално започна да се опитва да се изправи и да си тръгне.
– Бен, върни се тук! – Изкрещя жената, без да помръдне и мускул, за да го спре.
Кали се засмя и коленичи, като го вдигна на ръце. Момиченцето се захили и скочи в пясъка, ритайки го така, че той се пръсна нагоре. Част от него посипа по-възрастната жена, която се намръщи.
– Кали, твърде много ли е да искам от теб да ги пазиш да не правят бъркотия на всяко място, където отидат? За Бога…
– Съжалявам, госпожо Данвърс – каза по-младата жена.
– Те трябва да се мажат със слънцезащитен крем на всеки два часа. – Тя се облегна на плажната си кърпа и нагласи дизайнерските си слънчеви очила. Госпожа Данвърс имаше маниер и тон на гласа, които Никол разпозна като идващи от човек, израснал в богатство, свикнал цял живот да нарежда на хората.
Никол дори не можеше да си представи, че се държи с хората по този начин, но беше свикнала да вижда много такива прояви, откакто се омъжи за Ред и се премести в социалните кръгове, които включваха най-богатите от богатите хора.
А сега, когато почиваше с Ред в Хемптън, тя сякаш беше открила една класа хора, за които думата „имам право“ беше съвсем ново ниво.
Кали се зае да слага слънцезащитен крем, като старателно нанасяше върху двете деца, които сякаш имаха намерение да ѝ попречат да си свърши работата.
Никол трябваше да и го признае – младата жена имаше добро отношение и поддържаше усмивката на лицето си по-добре, отколкото Никол би го направила в тази ситуация.
Госпожа Данвърс лежеше на одеялото си като дънер, като от време на време отваряше очи, за да направи коментар или да разкритикува нещо за това, което Кали правеше с децата – междувременно не предложи помощ нито веднъж.
Никол се ядосваше все повече и повече, докато наблюдаваше развитието на сцената. Тя беше типична по свой начин, особено по тези места.
Все пак Никол не сваляше слънчевите си очила и се опитваше да изглежда така, сякаш си почива на сянка, а не следи всеки момент от всяко взаимодействие.
Телефонът на госпожа Данвърс иззвъня и тя отговори, докато Кали играеше и се смееше с децата наблизо.
– Здравей, Брад? Тук ли си? – Попита Данвърс, като седна на лакътя си. Изкуствените ѝ гърди се поклащаха, докато се движеше. – Аз ще заведа децата до колата. Кали не може да се справи сама, през целия ден имаше големи проблеми.
Никол наблюдаваше изражението на Кали, което не се промени, дори когато жената продължаваше да я омаловажава. Тя беше красиво момиче, с небесносини очи, медено руса коса и тяло на танцьорка.
Нищо чудно, че госпожа Данвърс изглеждаше толкова раздразнена от нея, помисли си Никол. Сигурно ѝ беше писнало да гледа това естествено, красиво момиче и да се чуди защо не може да си купи гърди и лице, които да са равни на нейните.
Никол се почувства малко виновна, че съди толкова строго възрастната жена, но от друга страна, тя се държеше ужасно във всеки един момент, в който Никол я бе наблюдавала досега.
По-възрастната жена изведнъж забеляза, че Никол гледа в тяхна посока. Тя се взираше директно в Никол, без да помръдне и мускул.
– Ето какво трябва да очакваш – каза тя с враждебен тон, в който се криеше чувство за хумор. – Наслаждавайте се на времето и тишината, докато все още можете.
Никол не отговори, само кимна леко и се обърна настрани от сцената.
– Кали, време е да тръгваме – изкомандва гръмко жената. – Можеш ли да ми помогнеш да обуя обувките на децата? Моля, не забравяйте да избършеш краката им преди това, защото в противен случай ще има пясък по целия Range Rover.
– Да, госпожо Данвърс – каза Кали.
– И бихте ли могли да опаковате всичко и да го занесете до колата, моля?
Скоро след това госпожа Данвърс събра децата и ги изведе по стълбите до паркинга и чакащия ги „Рейндж Роувър“, а Кали остана сама да се опитва да премести всички плажни принадлежности на семейството.
Никол реши, че не може просто да седи и да не каже нищо. Затова бавно се надигна от плажния си стол и отиде до мястото, където младата жена събираше вещите на семейството.
– Не можех да не забележа, че имаш нужда от помощ. – Кали погледна към нея.
– О, не! Моля те, добре съм.
– Мога ли да кажа нещо? – Попита я Никол.
– Разбира се.
– И се надявам, че това не е пресилено, тъй като изобщо не те познавам. Но гледах как се справяш с тези деца и мисля, че се справяш чудесно.
Кали видимо се проясни.
– Оценявам това – каза тя и се засмя. – Понякога ми се струва, че съм просто най-лошата бавачка в историята. И се чудя дали Данвърс ще ме изпратят с първия полет обратно в Охайо.
– Оттам ли си?
– Родена и израснала – каза Кали.
– Казвам се Никол – каза Никол и протегна ръка. Кали я стисна с усмивка.
– Кали Йънг.
– От колко време работиш като бавачка?
Момичето започна да сгъва жълтото плажно одеяло, а Никол се наведе (с известно усилие), хвана два ъгъла и ѝ помогна.
– Около шест месеца. Винаги съм искала да се преместя в Ню Йорк, а тази възможност се появи и не можах да устоя.
– Знам как става това – засмя се Никол. – Повярвай ми.
Сгънаха одеялото, а после Никол ѝ помогна да прибере останалите материали и да изхвърли боклука.
– По-добре да тръгвам – каза Кали. – Беше ми много приятно да се запозная с теб. Кълна се, че тук сякаш съм невидима. Ти си първият човек, когото срещам и който наистина се опитва да разговаря с мен.
– Да ти кажа честно, аз самата не съм намерила много приятели тук – каза Никол. – Може би можем да се срещнем на кафе или нещо подобно. И тогава поне ще имаме един човек, с когото да говорим.
– Това би било наистина чудесно – каза Кали. – Можеш да вземеш номера ми, ако искаш.
– Определено. – Кали се усмихна. – Би било чудесно.
– Всъщност можем да си разменим номерата.
Никол изтича – по-скоро бързо се запъти – обратно към стола си и взе мобилния си телефон. Въведоха данните за контакт на всяка от тях в телефоните си, говорейки за това, че непременно трябва да се опитат да се срещнат на кафе.
Тогава Кали събра наведнъж вещите на семейството и като шерпа изкачи всичко нагоре по стълбите и изчезна от погледа.
Ред се върна с две кофички сладолед.
– Помислих си, че може да искаш една, въпреки че каза, че не искаш.
Тя се засмя.
– Познаваш ме твърде добре.
Той ѝ подаде конуса.
– Видях те да говориш с някакво момиче. За какво ставаше дума?
Никол облиза сладоледа си. Беше вкусен. Както обикновено, Ред знаеше точно от какво има нужда, понякога преди самата тя да го е разбрала.
– Тя беше една наистина приятна бавачка, на която жената, за която работеше, беше направила тежък проблем. Отидох при нея и поговорих с нея за минута.
– Значи си намерила приятелка? – Попита той.
– Всъщност мисля, че се сприятелихме.

Назад към част 1                                                                    Напред към част 3

 

 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *


Молим ви да спрете защитите от реклами за нашия сайт. С показването на рекламите ще се осъществява поддръжката на сайта ни! Благодарим ви!