***
Когато Никол се събуди, Ред излизаше от банята с кърпа, увита около кръста му.
– Добро утро, сънливке.
Тя се прозя.
– Още ли се караме?
Той спря и ѝ се усмихна.
– Надявам се, че не. Последното нещо, което искам да правя, е да споря с теб по време на срещата ни с Кейн Райт днес.
– Какво? Каква среща?
– Помислих си за това, което ми каза снощи, и разбрах, че си била права. Трябва поне да обмисля партньорството с този гадняр, дори и това да е последното нещо, което искам да направя в момента.
– О, Ред. Не го прави заради това, което казах!
Той се изсмя на тревогата ѝ.
– Не се притеснявай, аз съм голямо момче и сам вземам решенията си. Но съм достатъчно умен, за да позная добрия съвет, когато го чуя.
Сега тя се чувстваше подчертано виновна за това, което му беше казала, като по-голямата част от него беше просто папагал на това, което самият Кейн Райт ѝ беше казал по телефона. Сякаш беше в съюз с Кейн – двоен агент – и не ѝ харесваше как се чувстваше вътрешно.
– Не съм сигурна дали това беше добър съвет – каза тя и седна. – Може би трябва просто да се довериш на инстинктите си.
Той поклати глава и отиде до гардероба, където взе от закачалката тъкмо изчистен костюм.
– Сигурно обичаш да объркваш мъжете – каза Ред.
– Съжалявам. Просто… пих снощи. Не знам какво съм казала.
– Както и да е. Вече направих срещата и инстинктът ми подсказва, че трябва да отидем. Нека изиграем това нещо, да видим какво е готов да направи. – Ред хвърли костюма през леглото, после отиде до чекмеджето на скрина и взе риза, боксерки и чорапи. – Кейн Райт не иска някаква протяжна битка, която да обезкърви „Джеймисън Интернешънъл“, преди да го превземе. Предпочита да получи компанията сега, докато все още има нещо останало от нея.
– Добре – каза Никол, като се чудеше дали да му каже за телефонното обаждане, което беше получила вчера.
И тогава Ред се обърна и я погледна, а очите му бяха светли, блестящи-като старото му аз.
– За първи път, откакто нещата се влошиха напоследък, най-накрая се чувствам чист – каза и той. – Мисля, че отново виждам пътя пред себе си. Приятно е усещането и дължа всичко това на теб, бебе.
Тя въздъхна и се отпусна на възглавницата, знаейки, че не би могла да понесе да му каже сега и да види разочарованието на лицето му, когато осъзнае, че просто е бил надхитрен за пореден път от Кейн Райт.
Истината беше, че Никол все още смяташе, че това е правилното нещо, което трябва да направи. И тя щеше да намери възможност да разкаже на Ред за това телефонно обаждане – когато дойдеше подходящият момент.
***
– Това е начинът да започнеш едно голямо партньорство – каза Кейн Райт, докато тримата стояха на палубата на частната му яхта, плаваха по река Шпрее и наблюдаваха сградите и улиците на Берлин, докато минаваха покрай тях.
Хората, стоящи на моста с изглед към водата, им махаха, докато плаваха под него.
– Много хубаво – съгласи се Ред, наблюдавайки пейзажа с усмивка на уста. – Винаги съм искал да си купя яхта.
– Скоро ще можеш да си купиш две-три такива – отвърна Кейн и погледна Никол, която беше решила да говори колкото се може по-малко по време на тази екскурзия.
– Мога да си купя две или три още сега, ако искам.
– Все още?
Ред погледна по-възрастния мъж.
– Все още.
– Разбира се – съгласи се Кейн. – Милиардерът магнат Ред Джеймисън никога не губи нито думи, нито средства.
Вятърът развяваше светлокафявата коса на Кейн Райт и я разрошваше, докато той стоеше и разсъждаваше на палубата на масивната си лодка. Беше облечен с разкопчана риза поло на синьо и бяло райе, бели панталони и безупречни бели обувки. Изглеждаше жизнен и мускулест, което издаваше факта, че дори за човек, наближаващ пенсионна възраст, очевидно е в огромна форма.
Ред погледна назад към канала, докато се носеха близо до голяма двуетажна лодка с туристи на борда. Ред им помаха и някои от туристите му отвърнаха. Много от тях гледаха през бинокли.
– И така, докъде води този канал? – Попита той.
– В крайна сметка до Балтийско море или до Рейн – каза Кейн. – Можем да отидем до Полша, ако искате.
Ред се обърна и му се усмихна.
– Може би следващия път.
Кейн се усмихна в отговор.
– Както желаеш. – Обърна се към Никол, като я фиксира с острия си поглед. – А ти? Къде би искала да пътуваш днес?
Тя просто сви рамене.
– Винаги ли е толкова тиха? – Кейн се обърна към Ред.
– Не, не е – каза му Ред. – Може би просто не те харесва. – Кейн сложи ръка на сърцето си.
– Ой.
– И така, нека поговорим за бизнес – каза най-накрая Ред. – Тази лодка е красива, както и пейзажът, но ние не сме тук за круиз. Тук сме, за да разберем дали можем да сключим сделка.
– Добре, да влезем вътре, от говорене в този вятър ще ни стане студено.
Върнаха се в лодката и влязоха в голям хол, където имаше няколко големи дивана, столове, масичка за кафе и телевизор. Всичко беше бяло, със синя украса, дори диваните. Никол трябваше да потисне усмивката си, когато разбра, че облеклото на Кейн всъщност съвпада с интериора на лодката му.
Никол и Ред се настаниха на един от диваните.
Кейн ги попита дали биха искали да пийнат по нещо, но Никол отказа. Ред и Кейн изпиха по чаша уиски.
Когато Кейн седна, той подаде на Ред питието си, но очите на по-възрастния мъж бяха съсредоточени само върху Никол.
Тя не можеше да не забележи за пореден път интензивността и глада в тях. Толкова много прилича на Ред, помисли си тя. И тогава се зачуди какво друго би могъл да направи като Ред, което я ядоса на себе си.
Никол не можеше да отрече, че Кейн Райт е силен, харизматичен мъж. Но не искаше да има дори мимолетна мисъл за него по този начин, защото беше влюбена в Ред и се чувстваше като предателство дори да си мисли такива неща.
Кейн се настани на стола си срещу тях.
– И така, ето ни най-после – каза той.
– Отворен съм да чуя предложението ти – каза му Ред, кръстоса крака и отпи малка глътка уиски.
– Моето предложение е толкова просто – отвърна Кейн. – Ще закупя компанията ти от теб, като ти оставя може би десет процента от акциите. Аз ще притежавам контролния пакет акции на „Джеймисън Интернешънъл“ и всички нейни дъщерни дружества. В голяма степен обаче ще ти позволя да продължиш да я управляваш, както си го правил през последните десет години.
– Защо ще го правиш, след като напоследък го управлявам до основи? – Кейн погледна към Никол. Ако Ред забеляза, той не реагира.
Изведнъж Никол получи вътрешно усещане, че тук нещо не е наред. Защо чак сега и хрумна, че цялата причина Кейн да ги заведе на тази яхта е била в нейна полза?
Никол усети, че в нея започва да се надига паника, и се зачуди дали това наистина е възможно, или просто егото ѝ тотално излиза извън контрол.
Достатъчно налудничаво беше един бизнесмен милиардер да се интересува от нея, камо ли двама. И все пак не можеше да се отърве от усещането, че Кейн Райт се интересува много повече от нея, отколкото от Ред – единствената причина, поради която беше предприел тази среща, беше, че може да прекара време с Никол.
Което е нелепо, каза си тя. И все пак не можеше да се отърси от подозренията си.
– Ти не си провалил бизнеса си – каза Кейн на Ред, без да обръща внимание на нарастващия дискомфорт на Никол. – Аз провалих бизнеса ти.
Ред се усмихна.
– Не осъзнавах, че ти си причината еврото да се срине.
– Може би не аз съм причината за спада на еврото – каза Кейн. – Но когато то падна, знаех колко силно е изложена на риск компанията ти – бях наясно, че си инвестирал много в пазарите на ЕС. Следих следващия ти ход и когато видях, че поемаш риска да придобиете Aufrührerische Kreativität за близо сто милиона, разбрах, че имам своя шанс.
– Колко мило от твоя страна да споделиш тактиката си с мен – каза Ред.
– Готов съм да сложа всичките си карти на масата – каза му Кейн, като погледна още веднъж към Никол.
– Казваш го често, но някак си не ти вярвам – отвърна Ред. – Това е жалко, защото правя всичко възможно, за да те уверя, че намеренията ми са добри. – Кейн се изправи. Сега лодката се поклащаше леко, което предизвика у Никол странно чувство в стомаха. Лодката се накланяше ту на една, ту на друга страна и това не ѝ харесваше особено.
Ред се наведе напред.
– Каква гаранция ще имам, че ще ми позволиш да имам пълна автономия в управлението на „Джеймисън Интернешънъл“?
Възрастният мъж пъхна ръце в джобовете на панталоните си и отиде до прозореца.
– Изглежда, че се задава буря – каза той.
Лодката се наклони и се поклати, сякаш се съгласи с оценката му.
– Отговори на въпроса ми, моля – каза Ред.
– Никога не съм твърдял, че ще ти дам пълна автономия. Разбира се, че ще ти давам някакви напътствия, защото съм по-възрастен и по-мъдър и имам знания, които мога да ти предам.
– А какво ще стане, ако не съм съгласен със съветите ти? Ще ме принудиш ли да вземам стратегически решения, с които не съм съгласен?
– Може би – отвърна Кейн.
Този път те се носеха на вълна, която приличаше на влакче в увеселителен парк. Никол осъзна, че ѝ става лошо. Устата ѝ се напълни със слюнка и тя затвори очи.
– Бебе, добре ли си? – Попита Ред.
Тя кимна.
– Добре съм. Добре съм. Не се притеснявай за мен.
– Сигурна ли си? Какво става?
– Просто… чувствам малка морска болест. – Тя отвори очи и видя, че небето зад прозорците е потъмняло и вали дъжд.
– Няма да можем да акостираме по-рано от след около час – каза им Кейн, – но ще кажа на капитана ми да се върне обратно.
– Благодаря ви – каза Ред, докато Кейн излизаше от стаята.
Никол отново затвори очи.
– Много съжалявам, че развалих срещата ви.
– Това не е твоя грешка.
– Мисля, че ще повърна.
– Хайде – каза Ред, хвана я за ръка и я вдигна на крака. Той я изведе обратно навън на палубата, където застана до парапета. Бяха навлезли в по-голям воден път и небето беше отворило шлюзовете си. Гръмотевици и светкавици също.
– Това дойде от нищото, нали? – Попита го тя.
– Да, изобщо не съм видял да се събират буреносни облаци – каза той и я разтриваше по гърба. – Не се притеснявай, ако ти се наложи да повърнеш.
– Боже, мразя да повръщам – извика тя. Това беше истина. От малка Никол винаги се е борила да не се разболее стомаха и. Ненавиждаше загубата на контрол, начина, по който стомахът ѝ се свиваше и изкривяваше, изгарянето на жлъчката в гърлото и в носа.
Докато си мислеше за това, всичко и дойде в повече и тя повърна над борда на яхтата.
Когато свърши да се надига, се почувства по-добре. Косата и дрехите ѝ бяха мокри.
Кейн излезе навън и ги видя.
– Хайде, можем да я заведем в една стая, за да си почине.
– Не, добре съм – каза тя.
– Не си добре – отвърна Ред. – Имаш ли нещо за морската и болест?
– Да – каза Кейн.
– Нямам нужда от него, кълна се. – Тя ги остави да ѝ помогнат да влезе обратно вътре, а след това в малка стая с двойно легло и един кръгъл илюминатор, гледащ към водата. Никол легна, затвори очи и се опита да се съсредоточи върху това да не повърне отново.
– Ако искаш нещо за гаденето – каза и Кейн, – просто ми кажи.
– Засега съм добре – каза тя, без да отваря очи.
Усети тежестта на Ред, който я притискаше към леглото, а после ръката му, която леко галеше косата на челото ѝ. Той се наведе и я целуна по бузата.
– Добре ли си да си сама?
– Да, иди да говориш. Моля те, ще се оправя.
Той стисна ръката ѝ, а след това я остави в леглото, където тя се унесе в неспокоен сън.
Когато се събуди, корабът беше акостирал, а Ред стоеше над нея и се усмихваше.
– По-добре ли си? – Каза той и протегна ръка.
– Да – кимна тя и седна. Стомахът ѝ все още се чувстваше странно, сякаш някой го беше сложил в пералнята на режим на въртене. Но тя знаеше, че скоро ще напуснат яхтата.
Кейн беше на палубата, когато бяха готови да слязат от яхтата. Двамата с Ред си стиснаха ръцете и си казаха, че се радват, че са разговаряли. Никол усети, че нещата между тях са се развили в общо взето добра посока, но не беше сигурна как се чувства в момента.
Когато възрастният мъж я погледна, очите му бяха напрегнати и я накараха да се изнерви.
– Много съжалявам, че разходката разстрои стомаха ти – каза той. – Но това се случва на всички ни по едно или друго време.
– Благодаря, че ми позволи да използвам леглото ти – отвърна тя и веднага съжали за избора си на думи.
– По всяко време – каза той.
Назад към част 12 Напред към част 14