***
Когато се прибраха у дома в имението в Кънектикът, Ред не искаше да има никакъв контакт с външния свят. Той изключи телефона си и каза на Никол да направи същото, откачи интернет рутера, изключи телевизорите в къщата – поне повечето от тях. Кой имаше време да мине през двайсет
стаи за гости и да изключи всеки един телевизор?
Вместо да прекарват времето си на телефоните или в интернет, те се занимаваха с различни неща в имота. Плуваха, печеха се на слънце, изиграха няколко игри на тенис (тя беше ужасна и едва успяваше да уцели с ракетата си топката), разхождаха се из терена и, разбира се, правеха любов.
Общо взето, мислеше си Никол, докато падаше нощта на втория ден вкъщи, нещата можеха да бъдат и много по-зле.
Може би Кейн Райт беше сгрешил в прогнозите си за Ред – може би Ред наистина беше готов да пусне „Джеймисън Интернешънъл“. Той изглеждаше по-щастлив и по-спокоен от дълго време насам – може би най-спокойният, откакто го познаваше.
Никол му каза, че иска да сготви вечерята тази вечер, така че докато Ред се качи под душа, тя се зае да му приготви хубава вечеря с кюфтета. Удивително е количеството на храните и консумативите, с които разполагаше тази кухня, помисли си тя, докато събираше смляното филе, кетчупа, соса „Уорчестър“, чесъна, лука, кимиона и другите продукти.
Започна да реже лука, наслаждавайки се на миризмата му и знаейки колко хубаво ще се получи това кюфте, ако успее да изпълни докрай рецептата на майка си. Разбира се, може би нямаше да е от онези изискани неща, които Ред беше свикнала да яде от шеф Роланд или от онези петзвездни ресторанти, но понякога хубавото домашно ястие, приготвено с любов, беше още по-хубаво.
Тя въздъхна доволно, докато работеше, мислейки за факта, че това наистина беше всичко, от което се нуждаеше. Никол би била повече от щастлива да живее с Ред в някоя къща с две спални в Ню Хемпшир или Върмонт, с малка градина, малко земя, няколко деца и куче.
Тя нямаше нужда от всички тези други неща, които идваха с начина на живот на Ред и неговата работа. Това, което я правеше истински щастлива, беше просто да бъде с него, да прекарват времето си заедно, да говорят, да се смеят и да се обичат.
Така че може би наистина нямаше да е лошо, ако Ред изгуби бизнеса си, макар че самата мисъл за това все още я смразяваше до кости.
Напомни си, че Ред никога не е бил по-добър или по-щастлив от днес, докато смесваше лука, чесъна и яйцата с говеждото месо.
Миризмата ставаше все по-богата и по-хубава.
Изведнъж се чу бръмчене на домофонната система. Знаеше, че има директна линия от охраната, поставена на портата отпред, но никога не беше виждала да се използва преди.
Бързо си изми ръцете, когато телефонът отново зазвъня, Никол отиде до него и вдигна.
– Ало?
– Госпожо, това е Джеф Филипс от ADS Security. Имаме мъж на входната врата, който казва, че е брат на Ред и иска да бъде пуснат вътре.
– О. И вие проверихте ли личната му карта? – Попита тя, като се чудеше дали е възможно мъжът да е някакъв измамник.
– Да, госпожо. Шофьорската му книжка изглежда валидна и всичко се проверява от тази страна. Но не ми беше дадено никакво указание, че Ред очаква посетители тази вечер.
– Не, не сме го очаквали… – каза тя объркано. Но ако това беше братът на Ред, помисли си тя, той със сигурност щеше да иска да го види. На Никол не ѝ се струваше правилно да го кара да чака още по-дълго, отколкото вече беше. – Пусни го да мине – каза тя.
– Абсолютно. Благодарим и просто ни звънни, ако имаш нужда от нещо. – Линията замря.
Никол окачи слушалката и бързо изтича нагоре към главната баня, като почука на затворената врата.
– Ред! – Извика тя.
След миг вратата се отвори и там стоеше мъжът ѝ в цялата си гола прелест. Беше мокър, косата му все още беше напоена, а по краищата на къдравите му кичури висяха капки. С едно бързо движение на ръката си той отметна всичко назад.
– Какво става? – Каза той. – Всичко наред ли е?
– Тук е брат ти.
– Джеб? – Очите му се разшириха от загриженост. – Той е тук. Сега. В къщата? – Ред изглеждаше шокиран.
– Току-що ми се обадиха от входната врата. Би трябвало да е на вратата през следващите няколко минути. Казах им да го пуснат да мине. – Тя изведнъж почувства тревога, че Ред ще ѝ се разсърди, че не е попитала първо него.
– Добре. – Той поклати глава, все още зашеметен. – Не мога да си представя какво би довело Джеб тук без предупреждение по този начин.
– Ами, телефонът ти беше изключен – напомни му Никол. – Вероятно вече се е опитал да се свърже с теб и не е успял да се свърже.
– По дяволите. – Той въздъхна тежко и се обърна, за да вземе суха кърпа. Тя не можеше да не се възхити на пулсиращите мускули на гърба му и стегнатия му задник, докато го правеше. Когато той се обърна отново с лице към нея, лицето ѝ беше зачервено.
– Трябва да сляза долу и да се подготвя за срещата с него – каза Никол.
– Той е добър човек – каза ѝ Ред. – Ще ти хареса много. Аз само ще облека някои дрехи и после ще сляза долу.
Донякъде облекчена, че се е справила с тази ситуация по правилния начин, Никол се върна долу и зачака пристигането на Джеб.
Най-накрая на входната врата се почука и тя отвори, като направи най-добрата си усмивка и го прегърна, сякаш беше собственото ѝ семейство.
– Аз съм Никол – каза тя, когато той влезе вътре и се огледа с удивление.
– Джеб – отвърна той. – Приятно ми е да се запозная с теб, Никол.
Тя вървеше редом с него, докато той влизаше.
– Никога преди не съм бил тук – каза Джеб, като вдигна малък куфар през прага. – Отсядал съм в старата къща на Ред, но тя не беше нищо подобно на това чудовище… искам да кажа, на това красиво архитектурно чудо. – Усмихна се той.
Тя го хареса веднага. Той и Ред изглеждаха като ден и нощ – полярни противоположности. Там, където Ред беше тъмнокос, смугъл, почти екзотичен – Джеб беше светлокос, блед и американски. Имаше обикновено, доверчиво, момчешко лице, но бързо и изненадващо забавно остроумие, което веднага я привлече.
– Искаш ли да се настаниш за минута? – Попита тя. – Мога да ти покажа една от стаите за гости, а след това, ако имате нужда да се отпуснете, да се преоблечете, да използвате банята…
– Ред наоколо ли е? – Каза той, като погледна нагоре по спираловидното стълбище във фоайето.
– Тъкмо излиза от душа, ще слезе след няколко минути.
Джеб въздъхна леко, сякаш се надяваше по-скоро да се размине с неприятната работа.
– Разбира се, с удоволствие бих се възползвал от един-два мига почивка. Благодаря.
Докато го водеше в една от прекрасните стаи за гости, Джеб спомена, че не е успял да се свърже с Ред по телефона.
– Опитах се да му се обадя около четири или пет пъти, а при последния ми каза, че пощенската му кутия е пълна. Започнах доста да се притеснявам.
– Той е добре – каза тя. – Той просто си изключи телефона за малко, защото имаше нужда от почивка.
Челото на Джеб се набръчка при тази новина.
– Ред има нужда да си почине от работата? Предполагам, че тук се е променило повече от новата му къща.
Тя го остави в стаята за гости и му съобщи, че приготвя вечеря в кухнята.
Джеб изглеждаше достатъчно доволен от това и затова Никол се върна, за да продължи да приготвя кюфтетата си, като се чувстваше уверена, че това ще бъде обикновено семейно посещение. Изглеждаше, че Джеб просто проверява Ред, след като не е успял да се свърже с него за продължителен период от време.
Тя тъкмо прибираше сместа за кюфтето в тавата, когато Джеб се появи на входа на кухнята и се усмихна криво.
– Мислех си, че Ред със сигурност ще има цял екип от готвачи тук, които да ти помагат с тази прекрасна вечеря.
– Не, само аз съм, малката стара жена – засмя се тя.
Джеб се настани в близкия кът за закуска и я наблюдаваше как работи.
– И така, от колко време се виждате?
Тя погледна към него, за да прецени изражението му. Ред беше споменал, че Джеб е близък с майка си, така че със сигурност тя трябва да му е казала мнението си за връзката им. И Никол прецени, че вероятно не е било нещо положително. Все пак Никол не беше останала с впечатлението, че Джеб автоматично приема най-лошото за нея, затова се опита да остане честна и открита.
– Не много дълго – каза тя. – Няколко месеца.
Веждите на Джеб се повдигнаха по начин, който ѝ напомни за Ред.
– Това е доста бързо. – Той вдигна ръце. – Не се обиждай.
– Не се обиждам – усмихна се тя. Пръстите ѝ бяха залепнали от парчета сурово месо, лук и яйца. В момента не се чувстваше точно като образец на съвършенство.
– Никол, ще бъда напълно откровен с теб – каза Джеб. – Мисля, че…
В този момент в стаята нахлу Ред.
– Какво, за бога, правиш тук? – Извика той с огромна, щастлива усмивка на лицето си. Ръцете му бяха разтворени. – Хайде, негоднико, донеси се за истинското нещо.
Смеейки се, Джеб стана от табуретката и отиде да прегърне брат си. Ред разроши косата му и го плесна по рамото.
– Изглеждаш страхотно, докторе. На какво дължа това удоволствие? – Джеб пъхна ръце в джобовете си. До Ред той изведнъж изглеждаше по-млад и по-малко самоуверен, отколкото преди малко.
– Е, опитах се да ти се обадя на няколко пъти. Предполагам, че нарочно си се оттеглил, имал си нужда да си починеш от цялата тази суматоха?
– Точно така – отвърна Ред и се приближи зад гишето, където заби целувка в бузата на Никол. Той подсмъркна към кюфтетата. – Мммм… изглежда адски добре, бебе.
Джеб се върна и отново седна в кътчето за закуска.
– Има много за теб в интернет и дори по телевизията.
Ред го погледна.
– Ти не слушаш тези глупости, нали?
– Не знам. Нима CNN е достатъчно реномирана за теб?
– О – засмя се Ред. – Този вид бърборене. Е, вярно е, че бизнесът върви надолу.
Изражението на Джеб стана по-загрижено.
– Колко надолу?
Ред го погледна.
– Напълно.
– И какво означава това?
– Ей, не знам. – Ред отново се усмихна. – Единственото, което знам, е, че имам тази красива дама в живота си и кюфтета в тигана, а скоро ще са и в стомаха ми. Няма да изпреварвам себе си.
– Звучи като план – засмя се Джеб.
– Нека просто да се насладим и да хапнем, нали?
– Абсолютно – отвърна Джеб, но Никол разбра, че иска да каже още нещо.
Очите им се срещнаха за част от секундата и тя видя как усмивката умира на устните му, но след това Ред отиде до хладилника и им взе по няколко бири.
– Скъпа – извика Ред, – имаш ли нищо против, ако аз и брат ми отидем да постреляме малко преди вечеря?
– Разбира се – отвърна Никол, обичайки факта, че той я нарече скъпа.
– Навън е малко тъмно – каза Джеб несигурно.
– Затова сложих светлини на игрището, манекене – засмя се Ред. – Хайде, ще те обучавам като в старите времена.
– В сънищата ти. – Двамата се отправиха заедно навън.
Никол поклати глава, когато входната врата се затвори и гласовете им заглъхнаха. Тя сложи кюфтето си във фурната и се зае с довършителните работи по глазурата. Освен това трябваше да се увери, че гарнитурите и ще бъдат готови навреме. Малко картофено пюре, зелен фасул и консервирана царевица.
Докато работеше, си представяше как Ред и Джеб играят баскетбол, как си говорят за глупости, как се смеят като братя. Смяташе, че Джеб е доста мило момче, което беше казал и Ред за него.
И все пак сега знаеше, че тук го е довело нещо повече от това, че не е успял да се свърже с Ред в продължение на ден-два.
Никол беше сигурна, че това има нещо общо с ужасната им майка, а може би и със състоянието на връзката на Ред и Никол. Стомахът ѝ се сви при мисълта, че Джеб казва негативни неща за нея, неща, които Ред можеше да чуе от човек, когото уважава.
Джеб изглеждаше прекалено мил, за да направи подобно нещо, но какво всъщност знаеше за него?
И дали Ред наистина щеше да се вслуша, ако Джеб се опита да подкопае връзката им по някакъв начин? Никол честно казано не вярваше, че ще го направи, но никога не можеш да бъдеш напълно сигурен. Притегателната сила на семейството беше изключително силна. Тя знаеше това колкото всеки друг.
Никол реши да не си позволява да се занимава с това, което Джеб беше дошъл да обсъжда – това си беше между него и брат му. Трябваше да се довери на Ред, а тя му се доверяваше.
Съсредоточи се отново върху приготвянето на вечерята, като намаза кюфтетата със специалната си глазура и ги върна във фурната за последния етап от готвенето.
Няколко минути по-късно Ред и Джеб влязоха вътре, все още смеейки се и говорейки развълнувано като двойка тийнейджъри, докато тя довършваше ястието.
– Света крава, това ухае невероятно – каза Ред. Челото му беше покрито с пот и изглеждаше ободрен. – Имам нужда от малко гориво, след като набих задника на този човек един на един.
Джеб беше леко разчорлен, но също се смееше.
– Напомни ми отново, че съм прекалено стар, за да играя баскетбол с хиперконкурентния си брат, без да има свидетели наоколо, които да видят явните фалове и постоянните измами.
– Само защото вървя силно към коша – каза Ред. – Не бъди хейтър.
– О, прав си. Простете ми хейтърските начини.
– Вечерята е готова – каза тя. – Защо вие двамата не отидете да седнете навън на верандата, а аз ще донеса храната на масата.
Няколко минути по-късно всички вече се хранеха и се оказа, че кюфтетата на Никол все пак бяха хит. Ред изяде три порции, Джеб – две, а самата Никол дори изяде няколко порции.
По време на храненето говореха предимно за работата на Джеб. Беше очевидно, че му харесва да бъде лекар и да се грижи за пациентите си. В същото време не се свенеше да се шегува с тях, разказвайки няколко истории от болницата. Разказа една история за възрастен мъж, който често идвал при него, оплаквайки се от киселини, и след милион и едно изследвания най-накрая се сетил да спомене, че имал навика да яде хартия.
– Да, този човек наистина ядял пакети хартия, ден след ден. – От това имаше сериозни проблеми с храносмилането – каза Джеб и се ухили. – И когато аз му казах, че трябва да се откаже, той ме погледна и каза, че ще живее с киселините и няма да спре да яде хартия.
– Това е лудост – каза Никол.
– Както и пушенето – отвърна Джеб – но това никога не е спирало никого.
– Вярно е.
Накрая всички приключиха с храната, потупвайки стомасите си и отбелязвайки колко вкусно е било всичко.
– И какъв е планът сега? – Попита брат си Ред. – За колко време ще останеш?
– Утре имам полет за връщане – каза му Джеб.
– Толкова скоро? С удоволствие бих получил още един шанс да ти набия задника по баскетбол. Можехме да играем и тенис. Знам, че си мислиш, че имаш шанс там, но повярвай ми, не е така.
Джеб вече не можеше да се насили да се усмихне.
– С удоволствие бих го направил, но не мога да си взема повече отпуск от работа. Дойдох да се уверя, че си добре.
– Не би могло да бъде по-добре – каза Ред, усмихна се щастливо и потупа Никол по ръката.
– Виждам това – каза Джеб. След това, като се събра, продължи. – Знаеш ли, това не е единствената причина, поради която дойдох да те видя.
– А? – Попита Ред, а очите му се свиха съвсем леко.
– Мама ми говори за това, което се е случило по време на посещението ѝ.
– Разбира се, че го е направила – каза Ред без никаква емоция в гласа си. Джеб въздъхна.
– Мразя да съм по средата така.
– Тогава не се поставяй там. – Ред избърса устата си със салфетка, смачка я и я хвърли на масата.
Никол сложи ръка на крака му и го стисна успокоително. В съзнанието си тя го призоваваше да се успокои.
– Нямам избор – каза Джеб. – Не мога да позволя на теб и майка да се карате по този начин.
– Не можеш да ни позволиш? Кой те е направил арбитър на мира тук?- Попита го Ред. – Неприятно ми е, че идваш в дома ми със скрити намерения.
– Хайде – каза Джеб и се засмя.
– Това не е смешно.
– Не съм крил намеренията си. Исках да се уверя, че си добре. Това беше първият ми приоритет.
– Ами ти го направи. Разбра, че съм добре – всъщност по-добре от добре.
– Сигурен ли си в това? – Попита Джеб.
– Да, сигурен съм.
Джеб сви рамене.
– И също така исках да се уверя, че не се държиш прекалено гадно с мама.
Ред сгъна ръце.
– Тя очевидно те е приклещила с изкривяванията си, за случилото се. Виждал съм и съм чувал всичко това и преди. Сега тя те е изпратила тук като неин заместник, за да се опита да ме обвини…
– Тя не ме е канила да дойда. Аз исках да дойда.
– Глупости – изръмжа Ред. – Ти си нейното момче за поръчки, изпълняваш нейните заповеди, както винаги си го правил.
Сега беше ред на Джеб да се обиди.
– Момче за поръчки? Аз съм лекар със собствена практика, собствен живот и собствено мнение.
– Ето защо и позволяваш да диктува романтичните ти интереси – каза му Ред.
– Тя не диктува романтичните ми интереси. И аз се възмущавам от намеците ти.
– Какво ти е казала? – Попита Ред. – Какви нови лъжи изрече този път?
Джеб поклати глава.
– Тя просто каза, че двамата сте се карали ужасно, че си я изгонил от къщата. Тя плачеше, чувстваше се ужасно…
– Глупости – изсумтя Ред. – Не се е чувствала ужасно, тя е майстор на манипулациите.
– Лесно ти е да я виждаш по този начин – каза му Джеб.
– И на теб ти е по-лесно да носиш очила – отвърна Ред. – Коя майка поставя ултиматум на сина си, за да го принуди да скъса с момичето, в което е влюбен?
Ръцете на Джеб се стиснаха, а челюстта му потрепна, подобно на тази на Ред, когато беше ядосан.
– Говориш за нещо, което се е случило преди години. Защо го повдигаш сега?
– Това е напълно уместно за този разговор – каза Ред и посочи с пръст брат си. – Тя извърши нещо напълно безсъвестно спрямо теб и ти и позволи да се измъкне. Все още оправдаваш поведението ѝ.
– Аз не се оправдавам. Тя е нашата майка. И каквото и да е друго – заслужава малко проклето уважение.
Ред се изправи, избута стола си назад със сила и постави ръцете си здраво на плота. Изражението на лицето му беше гръмотевично.
– Имаш късмет, че си по-малкият ми брат, Джеб. Иначе, да ми е на помощ бог, щях да те пребия като червенокосо доведено дете за това, че говориш такива глупости в къщата ми. Не искам да обсъждам тази жена – не искам да чувам думите, които излизат от устата ти като някакъв шибан вентрилоквистки манекен. Свърших. Разбираш ли?
– Ясно и категорично. – Джеб се изправи и погледна Никол. – Много ти благодаря за вечерята. До края на вечерта ще бъда в стаята си, а утре сутринта ще се кача на първия полет. Освен ако не предпочиташ вместо това да отида в хотел?
Ред сгъна ръце и отказа да го погледне.
– Не ми пука какво правиш – промълви той.
Никол искаше да се помирят по някакъв начин, но нямаше представа какво да каже. Джеб излезе от верандата и тя се обърна обратно към Ред.
– Много съжалявам, че това се случи.
– Да. Аз също. – Сега той се взираше в тъмнината, със същото дистанцирано и предпазливо изражение на лицето си. Тя знаеше, че в това състояние той е недостижим.
Вместо да се опитва да говори с него, Никол реши просто да го остави на мира. Тя разчисти масата и занесе всичко до мивката, изми чиниите. Накрая той напусна верандата и се качи на горния етаж, вероятно в кабинета си.
Никол отново изпита леко неприятно чувство в стомаха си. Каза си, че това е труден момент в живота на Ред и като негова годеница трябва да е готова да го преживее заедно с него.
Но все пак ѝ беше мъчно за брат му.
Джеб не искаше да направи нищо лошо – той просто имаше съвсем различен поглед върху ситуацията.
Когато приключи с поставянето на чиниите в съдомиялната машина, почистването на масата на верандата и избърсването на плота, Никол беше доста уморена. Искаше и се да отиде горе и да провери как е Ред, да се увери, че се държи добре.
И тогава видя Джеб да стои на входа на коридора и да я наблюдава. Тя издаде уплашен звук и сложи ръка на гърдите си.
– Извинявай, изненада ме – засмя се тя.
– Не, аз съм този, който съжалява – каза Джеб и влезе по-навътре в кухнята. – Не исках да предизвиквам сцени тук.
– Всичко е наред – каза му тя. – Разбирам. Знам как може да бъде с братята и сестрите.
– Ти имаш ли сестра или брат?
Тя се засмя.
– Всъщност не. Нямам. Но мога да си го представя.
Сега и той се засмя, а когато очите им се срещнаха, тя отново усети, че той е добър човек.
– Нашето семейство е сложно – каза и той. Тя усети, че в това изказване има много повече, отколкото се вижда на пръв поглед.
Никол кимна, с присвити очи.
– Ред е емоционален напоследък. Не мисля, че е искал да бъде толкова строг към теб.
– Не? – Джеб се засмя – крехък, суров звук.
– Мисля, че майка ти е чувствителна тема за него в момента. Ти не беше тук, когато тя гостува, но мога да те уверя, че беше доста ужасно.
– Сигурен съм, че е било – каза и Джеб. – Но ти не виждаш другата страна на нещата. Ред е толкова властен. Темпераментът му е неконтролируем и прави така, че хората да ходят на пръсти около него. Майка ми не е от този тип.
– Със сигурност не – съгласи се Никол, като си спомни за коментарите на Ерика и за това как бе открила по-възрастната жена да се промъква из спалнята им.
– Виж – каза Джеб, като се облегна на плота. – Не казвам, че майка ми е най-лесният човек, с когото можеш да се разбираш. Тя е много трудна. Имала е труден живот и е направила най-доброто, което е могла, при трудни обстоятелства. Но тя обича децата си. Много обича брат ми и я убива начинът, по който приключи посещението.
Никол въздъхна. Колкото и да не харесваше Ерика Джеймисън, тя също така мразеше да мисли, че ангажиментът ѝ с Ред може да е допринесъл за това синът да не говори с майка си.
– Сигурна съм, че това ще отшуми с времето – каза тя. – Хората просто се нуждаят от малко дистанция, за да погледнат на това от нова перспектива.
– Ред не е известен с това, че променя мнението си, след като веднъж го е взел.
– Мисля, че в него има повече компромиси, отколкото може би му приписвате – отвърна Никол.
– Е, очевидно е, че той има страхотна жена до себе си. Това ме кара да се чувствам малко по-добре.
– Благодаря.
Той почука с кокалчетата си по плота.
– Уморен съм, мисля, че ще си легна. Но може би би могла да поговориш с Ред по някое време и да му напомниш, че има хора, които се грижат за него – хора, които имат същата кръв, която тече във вените му, и че на тези хора той много им липсва.
Никол кимна несигурно. Тя осъзна, че току-що отново е била натоварена със задачата да накара Ред да преосмисли решението, което е взел. И за пореден път се бе впуснала в разговор с някого, с когото Ред враждуваше и за когото той вероятно не искаше да чува много.
Джеб изчезна обратно в стаята си за гости, а Никол бавно се отправи нагоре към основната спалня.
Когато тя влезе, Ред беше в леглото и четеше книга.
Той вдигна поглед от нея и се насили да се усмихне.
– Здравей – каза той.
– Здравей. – Тя седна на ръба на своята страна на леглото. – Съжалявам, че направих сцена. Това не беше правилно – каза той тихо.
– Знам, че си бил в трудно положение, опитвайки се да защитиш избора си пред брат си.
– Този човек е просто сляп, когато става въпрос за майка ми. Той не иска да признае, че тя е напълно психотична и разрушителна.
Никол се обърна и го погледна.
– Ще поговориш ли поне с него, преди да замине утре?
Ред поклати глава и отново взе книгата си.
– Не знам. В момента определено не мога да го направя.
Никол беше разкъсана. Сега се питаше каква ще бъде реакцията му, когато му разкаже за разговора ѝ с Джеб. Но не искаше да направи същата грешка като в Германия, когато беше запазила разговора си с Кейн Райт за себе си.
– След като ти се качи горе, брат ти се върна в кухнята и ми се извини – каза тя накрая.
Ред я погледна отстрани.
– Наистина?
– Да. – Тя го погледна, като нервно стискаше ръцете си една в друга. – Моля те, не ми се ядосвай.
Ред пое дълъг, бавен дъх.
– Какво му каза?
– Само, че разбирам, че е трудно.
Изражението на Ред потъмня.
– Какво означава това?
– Хайде, Ред. Какво трябва да направя, да кажа на брат ти да се маха, когато ми се извинява?
– Никога не съм казвал това. – Той остави книгата настрана и я погледна право в очите. – В същото време имам чувството, че каквото и да направя, ти винаги се съмняваш в мен. Доверявам ти се, слушам те – и следващото нещо, което знам, е, че ме въртиш в кръг.
– Как те въртя в кръг, Ред?
– В Германия ми каза да сключа сделка, после ми каза да не го правя, а по време на полета към дома каза, че може би трябва да сключа сделката отново. А сега ми казваш да отида да се помиря с Джеб. Утре сигурно ще ми кажеш, че Джеб е гадняр и не бива да му говоря повече.
– Хайде. Това не е честно спрямо мен. Какво трябва да направя?
– Не знам, Никол. Защо не ми кажеш за какво още сте говорили с Джеб зад гърба ми?
– Знаех си, че ще го направиш – прошепна тя. – Знаех го.
– Какво знаеше? – Поиска той.
Тя погледна зачервеното му лице, изпъкналите му очи. Беше толкова уморена да се защитава от всяка нова грешка, която беше направила.
– Не мога да направя това точно сега.
– Какво, по дяволите, означава това?
– Просто не мога. Моля те, спри да говориш.
Ред се взира в нея.
– Никол, скъсваш ли с мен?
– Имам нужда от малко време. Просто… просто ме остави на мира. – Тя стана избяга от спалнята и слезе долу. Искаше да си тръгне, но беше късно, а и не искаше да прави по-голям проблем от този, което вече беше направила.
Вместо това отиде в една от стаите за гости в далечния край на къщата и легна в студеното, неприветливо легло. Включи телефона си и видя, че има пропуснати повиквания – няколко. Няколко обаждания бяха от родителите ѝ и едно-две от Даниела.
Никол знаеше, че не може да каже на майка си и баща си нищо от това, те просто щяха да ѝ кажат, че Ред е ужасен човек и как трябва да се махне от него.
Тя набра номера на Даниела и изчака приятелката ѝ да вдигне.
– Вижте кой е – изпищя Даниела в другия край на линията. – Мислех, че си забравила всичко за мен.
Никол се усмихна при звука на приятелски глас.
– Съжалявам за това. Знам, че съм била гадна приятелка.
– Хей, какво става? Добре ли си, Никол?
– Да. Донякъде.
– Кажи ми какво става. Кажи ми го веднага.
И Никол го направи. Тя ѝ разказа за майката на Ред, за неговите бизнес проблеми и за спора им в Германия, а след това и как са се развили нещата, когато са се върнали в имението в Кънектикът.
– Чувствам се като такава кралица на драмата – каза тя. – Знам, че звуча като напълно луда.
– Просто малко луда – призна Даниела. – Виж, всички сме били там. Трудно е, когато наистина държиш на някого, а връзката е бурна. Трудно е да разбереш дали можеш да го преодолееш, или просто не сте подходящи един за друг.
– Работата е там, че в повечето случаи усещането е толкова правилно – прошепна Никол. – Искам да кажа, че той е наистина мил и любящ и знам, че го е грижа за мен. Имам чувството, че би направил абсолютно всичко за мен.
– Добре, това е страхотно – каза Даниела.
– Но след това той има такива настроения. Знаеш ли, след майка му е толкова нещастен човек, мисля, че той има много проблеми. На всичкото отгоре бизнесът му се разпада и това е наистина стресиращо за него. Знам обаче, че той се опитва. Виждам колко много се старае.
– Обичаш ли го?
Никол дори нямаше нужда да мисли за това.
– Да, обичам го напълно.
– И вярваш, че той те обича?
– Знам, че ме обича.
– Е, тогава – каза и Даниела. – Мисля, че ако и двамата сте влюбени, тогава някак си дължите на връзката си да се опитате да я разберете. Очевидно е, че трябва да измислите по-добри стратегии, начини за разрешаване на конфликти.
Никол кимна. Отново се беше разплакала.
– Просто е трудно. Понякога той си го изкарва на мен, ядосва ми се, че съм направила нещо нередно. Аз просто правя най-доброто, на което съм способна.
– Е, това не е добре. Той не трябва да те кара да се чувстваш зле заради това, че си себе си. Ти не се държиш злонамерено към него и той трябва да се справи със собствените си проблеми.
– Да. – Кимна Никол. Тя вече се чувстваше по-лека. – Благодаря, Даниела. Ти си добра приятелка, знаеш ли това?
– Всъщност, да. Знам го.
– Ти, как си?
– Не мога да се оплача.
– Не, сериозно. Разкажи ми какво се случва с теб. Омръзна ми да се занимавам със собствените си глупави проблеми – засмя се Никол.
Даниела също се засмя. И тогава тя ѝ разказа за момчето, което беше срещнала миналата седмица и което се беше оказало пълен кретен. Беше я поканил на хубава вечеря, беше платил за нея и почти предполагаше, че това означава, че има право поне на свирка.
Никол просто благодари на щастливите си звезди, че Ред не е от тези момчета. Даниела каза, че ѝ е било трудно да живее сама в апартамента им, и се е чувствала все по-самотна, усещайки липсата на спътник в живота си.
– Ще се върна и ще прекарвам повече време с теб – каза Никол. – Ще се срещаме повече, обещавам.
– Всичко е наред – каза Даниела. – Аз се справям добре, сериозно.
– Знам, че си добре, но мисля, че ще е забавно да си направим една женска вечер – да си направим маникюр, да си направим прическа. Може би по-късно ще ядем сладолед и ще гледаме лоша телевизия.
– Разбира се – засмя се старата ѝ съквартирантка.
– Хей, още веднъж ти благодаря, че ме изслуша и че ми даде толкова добри съвети.
– Няма проблем, Ник.
Никол свали телефона, усмихна се на себе си и си помисли колко голям късмет има. Животът ѝ беше очарователен и през повечето време дори не го оценяваше, толкова беше погълната от ежедневните глупости на работата и проблемите на Ред, и тяхната връзка.
Почувствала ново усещане за цел, Никол изсуши сълзите си и се върна горе, за да поговори с Ред и да се извини, че е напуснала стаята по този начин.
Но когато стигна там, той си беше тръгнал.
В стомаха ѝ се появи странно трептящо усещане. Тя провери в банята, но и там го нямаше.
След това отиде в кабинета, като се надяваше, че няма да го намери отново в тази проклета стая.
За съжаление точно там се намираше той.
– Здравей – каза тя, като го наблюдаваше как седи на същия стол до прозореца и пие някакъв алкохол. Почти имаше чувството, че се е върнала назад във времето.
– Здравей – отвърна той, без да си прави труда да я погледне.
– Съжалявам, че си тръгнах по този начин. Трябваше да остана и да се опитам да реша нещата, но просто се чувствах разстроена и претоварена.
– Напълно го разбирам – каза той и отпи бърза глътка от чашата си. Завъртя течността разсеяно, без да я погледне.
Никол влезе в стаята.
– Добре ли си?
– Не, не особено.
– Какво става? Малко ме плашиш.
Накрая той се обърна и я погледна. Очите му имаха кръгове под тях, а изражението му беше болезнено.
– Съжалявам, ако те плаша, Никол. Никога не трябва да се чувстваш уплашена. Никога.
– Просто искам нещата да се върнат към нормалното – каза му тя. – Да отидем да лежим в леглото заедно и да се смеем, да говорим и да се целуваме. Това е глупаво.
– Не, не е. – Той бавно поклати глава. – Мислих много за това как се отнасям към теб и не мисля, че е много добре. Не е това, което заслужаваш.
– Отнасяш се чудесно с мен. Просто имаш някои неща, които трябва да решиш.
– Не, това е много повече от това – каза той. – Аз не съм добър за теб, Никол. Аз съм лош човек и всеки, който е с мен, рано или късно ще се окаже на лошо място. Не мога да позволя това да ти се случи. Твърде много ме е грижа за теб.
Тя се приближи още повече и се опита да докосне рамото му, но той се отдръпна.
– Ред, ти си уморен и разстроен. Трябва да се наспиш и тогава ще поговорим утре.
Той я погледна тъжно.
– Добре – каза той.
Тя протегна ръка.
– Ела в леглото с мен.
– След минута – каза той тихо. След това се върна да гледа навън.
Тя излезе от кабинета, а стомахът ѝ се преобръщаше, докато се опитваше да разбере какво точно се случва. Каза си, че на сутринта нещата ще се оправят.
Назад към част 16 Напред към част 18
