КЕЛИ ФЕЙВЪР – За Неговото пазене – книга 3 – част 8

***

След дълъг, изтощителен ден, в който се опитваха да намерят решение на проблем, който изглеждаше нерешим, Никол и Ред най-накрая се върнаха обратно в хотела в седем часа вечерта.
Ред беше изтощен, по-уморен, отколкото тя някога го беше виждала. Той отиде да се изкъпе в сауната, а Никол се опита да се отпусне и да гледа телевизия. Повечето канали бяха на немски, но тя успя да намери един по-стар американски филм – „Хубава жена“.
Никол обичаше този филм и ѝ се стори иронично, че от всички филми, които можеха да дават по телевизията точно сега, „Хубава жена“ беше този, който беше намерила точно в този момент.
И тогава си помисли за майката на Ред, която основно я беше обвинила, че не е по-различна от проститутка. Ерика Джеймисън щеше да намери за повече от интересно, че един от любимите филми на Никол е за млада, красива проститутка, която се влюбва в богатия си клиент.
Но за Никол всичко беше свързано с любовната история, с любовта, която тържествува над всичко. Без значение колко различни са двама души, смяташе тя, ако се обичат, могат да намерят начин да бъдат заедно.
Ред беше оставил телефона си на нощното шкафче до леглото. Той започна да звъни по време на сцената, в която Джулия Робъртс се отнасяхе грубо с нея в луксозния магазин на Родео Драйв (която по случайност беше една от любимите сцени на Никол).
Тя погледна към мобилния телефон на Ред и видя, че номерът е непознат. По някаква причина Никол имаше странно вътрешно усещане, че това обаждане е важно.
– Ред! – Извика тя, грабна мобилния телефон и стана от леглото. – Ред, някой се обажда! – Извика тя, но от банята не последва отговор.
Инстинктивно тя отговори на телефона му, преди да успеят да прекъснат връзката.
– Ало?
Гласът от другата страна беше дълбок, приятен и определено не беше американски, макар че акцентът беше невъзможно да се определи.
– Сигурно съм сбъркал номера – каза той.
– Търсите мистър Джеймисън ли? – Попита тя, като гласът ѝ издаваше нервността ѝ, че е вдигнала телефона без разрешението на Ред.
– Вие неговата асистентка ли сте? – Попита мъжът.
– Аз съм… аз съм колежка – заекна тя.
– О – засмя се гласът с добродушно чувство за хумор.
– Колежка. Да, разбира се. Предполагам, че сте и доста красива млада колежка. Да не би случайно да се казвате Никол Мастърс?
Тя преглътна, а гърлото ѝ изведнъж пресъхна. Откъде този човек знаеше името ѝ? Първоначално тя не отговори. После се съвзе и каза:
– Мога ли да кажа на господин Джеймисън кой се обажда?
– Да, но първо искам да поговоря с теб, Никол.
Тя не знаеше какво да прави. Ако отречеше собственото си име, щеше да лъже без причина. Но също така не се чувстваше комфортно този странен мъж да знае коя е тя, когато тя не знаеше кой е той.
– Мисля, че просто трябва да повикам Ред – господин Джеймисън, имам предвид – на линия.
– О, това наистина е много лошо. Имате прекрасен глас.
– Благодаря. И за кого да кажа, че е на линия? – Попита тя за пореден път. Той се ухили.
– Един стар приятел.
Нещо в гласа му я накара да се притесни. И не знаеше откъде знаеше това, но Никол изведнъж изпита силно вътрешно усещане, че този непознат е същият човек, за когото бяха говорили през целия ден. Никога не беше чувала за него преди днешния ден, но Никол усещаше, че това е не друг, а Кейн Райт.
– Не съм сигурна, че Ред иска да говори с вас точно сега, господин Райт.
Изведнъж дойде ред на неговата пауза. След дълъг миг той се засмя, сякаш се радваше.
– Не сте ли вие малкият умен детектив? Нищо чудно, че Ред се увлича по вас. Красота и ум, пълен комплект.
– Ще му кажа, че си се обадил.
– Не – каза той и чарът се стопи от гласа му. – Кажи му, че съм уредил вечеря за нас тримата тази вечер в най-ексклузивния ресторант в цял Берлин.
– Тази вечер?
– Да – отвърна Кейн. – Райнстоф, точно в девет и тридесет. Моля те, не ме карай да чакам, Никол. Търпението ми се простира само дотам.
– Е, аз не…
И тогава линията замря. Тя погледна телефона като отровна змия, чувствайки се така, сякаш току-що можеше да получи отровно ухапване заради импулсивността си да отговори на телефона на Ред. Какво си беше помислила? Той щеше да е бесен.
Зашеметена, тя отново почука на вратата на банята, но той все още не отговаряше. Тя отвори вратата, но парата от сауната на Ред я удари с пълна сила. Банята беше огромна и тя заобиколи ъгъла до кабинката отзад.
– Ред, трябва да ти кажа нещо – извика тя.
– Никол? – отвърна той и гласът му отекна. Той излезе от сауната с увита около кръста хавлиена кърпа, а тялото му блестеше, покрито с тънък слой пот. Бисери вода се стичаха по черните кичури на косата му, които падаха по челото му. – Всичко наред ли е? – Каза той.
– Не знам. – Тя му подаде мобилния му телефон. – Може би просто съм направила някоя глупост.
Той провери идентификатора на обаждащия се и видя последния маркиран номер.
– Кажи ми какво се случи – каза той.
– Телефонът ти започна да звъни и имах чувството, че е важно, затова отговорих.
Ред я погледна изненадано.
– Ти отговори на телефона ми?
– Съжалявам.
Тогава той се усмихна и се премести, за да целуне устните ѝ. Целувката му имаше солено-сладък вкус.
– Скъпа моя, разбира се, че можеш да отговориш на телефона ми. Нямам какво да крия.
Тя въздъхна с облекчение.
– Не бях сигурна дали… дали ще си помислиш…- Той махна с ръка на притесненията ѝ.
– А сега ми разкажи останалото.
– Беше Кейн Райт – каза тя.
Очите му станаха плоски и студени. Устните му се стегнаха в права линия, а челюстта му се сви по онзи познат начин.
– Какво искаше? – Попита през зъби Ред.
– Някак си е знаел, че аз съм на линия, без да съм му казала.
Ред отиде до мивката, взе още една малка кърпа и попи лицето си.
– Разбира се, че е знаел. Той чете всичко, следи щателно всички свои конкуренти – особено мен.
– Мисля, че се опитваше да флиртува с мен.
Ред я погледна в огледалото, а очите му вече пламтяха.
– Той флиртуваше с теб?
– Малко, по джентълменски, учтив начин. Изглеждаше достатъчно безобидно, но аз си помислих, че трябва да ти кажа за това.
– Не се влюбвай в стария му европейски чар, Никол. Този човек е паразит.
– Не ме впечатли – каза тя. – Ти си единственият, който може да ме очарова.
Ред се обърна и я погледна.
– Сигурна ли си в това, Никол?
– Разбира се.
– Може би ще бъдеш подложена на изпитание за това по-скоро, отколкото някой от нас си е мислил.
Тя сгъна ръце и наклони брадичката си нагоре, вече предизвикателно.
– Това няма да е изпитание за мен – каза тя. – Обичам теб и само теб.
– Добре. Къде ни каза да се срещнем с него? – Ред попита, като хвърли кърпата на мивката.
– Откъде знаеш, че иска да се срещне с нас?
Ред се засмя.
– Изучавал съм го толкова дълго, колкото и той мен.
Никол му каза ресторанта и часа. Ред кимна.
– Тогава по-добре да се приготвим.

Назад към част 7                                                           Напред към част 9

LudatA

Автор: LudatA

25.05.1971 Пловдив Испания- Алберик

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *


Молим ви да спрете защитите от реклами за нашия сайт. С показването на рекламите ще се осъществява поддръжката на сайта ни! Благодарим ви!