КЕЛИ ФЕЙВЪР – За неговото удоволствие – книга 1 – част 14

***

Караха дълго време. Близо четиридесет и пет минути, и то голяма част от тях по магистралата. Тя се опита да го разпита, но Ред отказа да каже къде отиват. Отначало беше убедена, че ще я заведе в онова място до Клуб „Доминион“, но очевидно не беше така.
– Спокойно – засмя се той, когато тя се изнерви от отказа му да ѝ каже накъде са се запътили. – Изненадата е част от това.
Затова тя превключи на друга скорост и го попита за работата.
– Все още ли ти харесва?
Той помисли известно време, като маневрираше лесно между две коли, а след това даде допълнителна газ на Бентлито, така че да се изстрелят напред и да навлязат в нова лента. Шофирането му беше толкова бързо и дръзко, но тя никога не се чувстваше в опасност от това, което правеше.
– Наслаждавам се на това – каза той. – Но нещата са различни сега, когато сме толкова утвърдени. Наистина ми харесваше, когато шансовете бяха насочени срещу мен. Когато всички казваха, че ще се проваля, че няма да мога да спечеля голямата поръчка. Че се развивам твърде бързо.
– А сега?
Той сви рамене.
– Сега всички очакват да спечелим.
– Иска ми се да знаех какво е усещането.
Той я погледна.
– Някой ден ще разбереш, Никол. И ще осъзнаеш, че не всичко е така, както се представя. Издигането е забавната част.
В крайна сметка той излезе от магистралата.
Тя забеляза няколко табели за летище Тетербъро и започна да се чуди дали това е съвпадение. Но докато продължаваха, знаците се приближаваха един до друг, а той продължи да ги следва и скоро стана ясно, че наистина отиват там.
– Къде, по дяволите, отиваме? – Извика тя, когато видя светещите светлини на пистата за кацане, а над главата ѝ прелетя самолет.
– Още не съм решил.
– Трябва ни самолет, за да стигнем дотам?
– Не обичаш ли да летиш?
– Само когато трябва да стигна до някое далечно място. А за последно когато проверих, отивахме на среща.
– Точно така. – Той ѝ се усмихна.
– Радвам се, че сме съгласни.
Паркираха и той я поведе към летището, където го третираха като цар. Никакво стоене на опашки, никакво чакане. Двамата бяха ескортирани веднага на асфалта, където ги чакаше частен самолет.
Пилотът лично посрещна Ред и Никол, когато те изкачиха стъпалата, за да се качат на борда му.
– Добър вечер, господин Джеймисън – каза пилотът, а гласът му издаваше характерна южняшка нотка. – Добър вечер, госпожо.
– Добър вечер, Уил – каза Ред и му подаде ръка. – Как са децата?
– Чудесно, сър. Най-големият току-що навърши осемнайсет години.
– Харесва ли баскетбола?
– Харесва.
– Кой е любимият му отбор?
– Всъщност той е фен на Кентъки.
– Ще помоля Лейси да му изпрати като подарък четири билета за турнира NCAA.
Пилотът поклати глава.
– Няма как. Не мога да приема това. – Но се усмихваше.
– Ще приемеш – засмя се Ред, докато се качвахме на борда.
Вътрешността на самолета не приличаше на нито един самолет, на който някога съм била, а повече на някаква футуристична дневна.
Имаше плюшени столове, дълъг диван, телевизор с плосък екран, пълен бар. Единственото нещо, което доказваше, че все още се намира в самолет, беше входът към пилотската кабина и малките кръгли прозорци, които имаха само самолетите. Всичко беше много стилно, в кремав цвят, без крещящите червени и черни неща.
– Сега ще ми кажеш ли къде отиваме? – Попитах аз, когато седнахме на две от седалките и се закопчахме за излитане.
Самолетът започна да рулира по пистата.
Той държеше ръката ми и ме гледаше в очите.
– Флорида.
– Флорида?
– Не исках да те отведа твърде далеч от дома, но достатъчно далеч, за да бъде романтично. Ако вятърът се задържи в тази посока, ще бъдем там за по-малко от три часа.
– Ти какво, пилот ли си? Знаеш ли посоката на вятъра?
– Уил ми каза. – Той се усмихва. – Нека да пием по едно питие, за да отпразнуваме бягството си от Ню Йорк.
Той звънна за стюардесата, красива жена, която присви очи и флиртува безсрамно с Ред точно пред Никол.
Но Ред явно не се интересуваше от нея. Тя им донесе две чаши шампанско, докато самолетът се издигаше в нощното небе. Никол гледаше през прозорците и наблюдаваше как малките ярки светлини на града под тях стават все по-малки и по-малки.
За първи път от много време насам се чувстваше наистина щастлива.
– За една красива нощ – каза Ред, вдигайки чашата си – и за жената, която завладя сърцето ми.
Те изпиха шампанското и се хванаха за ръце.
Накрая самолетът се стабилизира и те можеха да се движат из кабината. Така че седнаха на дивана и гледаха телевизия заедно, чувствайки се като истинска двойка. Тя лежеше с краката си в скута му и Ред масажираше стъпалата ѝ нежно, внимателно. Ръцете му бяха топли и познати. Към края бях толкова отпусната, че задрямах.
Събудих се, когато самолетът се приземи меко на пистата във Флорида.
– Аз през цялото време ли спах? – Извиках и седнах.
Ред се засмя.
– Искаха да се преместим обратно на местата си за кацането, но аз отказах да събудя моята спяща красавица.
Самолетът намали скоростта и спря близо до летището. Аз разтърках очите си.
– Това може би е най-странната нощ в живота ми.
– Перфектно – каза той.

***

Беше малко след десет и трийсет, когато с такси пристигнахме на Систа Кий, малък туристически остров, за който Никол само беше чувала, но никога не беше ходила. Главната улица беше симпатична, изпълнена с малки ресторантчета на открито, барове, в някои от тях имаше музиканти, които свиреха за многобройните клиенти.
Множество хора се разхождаха нагоре-надолу по ивицата и всички изглеждаха щастливи, сякаш играеха малки роли в романтичния филм, който беше животът на Никол.
Ред я заведе в една изненадващо нормална скара, наречена „Клуб Баха“. Седнаха навън, където въздухът беше топъл, ароматен и влажен. Тя усещаше мириса на плажа, на океанския въздух.
Беше като в сън.
– На това място имат най-добрите рибни такос, които някога съм ял – каза той. И продължи да поръчва рибни такос и бира за двамата, без да си прави труда да попита какво тя би искала.
Никол не му се скара за това, защото досега очакваше, че той ще поеме отговорността за почти всичко.
И освен това беше прав за рибните такос. Бяха невероятни.
– Това може би е най-доброто ястие, което някога съм яла – призна тя.
Той кимна, сдъвка огромно парче храна и го последва глътка бира.
След като приключиха с яденето, двамата се разхождаха ръка за ръка по ивицата с другите туристи, просто обикновена двойка, излязла на разходка. Единственото, което ги отличаваше, беше облеклото им. Ред беше свалил сакото и вратовръзката си и беше запретнал ръкави, но беше единственият, който носеше модни панталони и риза с копчета.
Накрая стигнаха до плажа. Ред се наведе и започна да развързва обувките си.
– Какво правиш? – Попита тя.
– Ще се разходим по този плаж – каза той. – Хайде.
И така, тя свали обувките си с токчета, а той събу обувките и чорапите си. Сега той носеше толкова много различни дрехи, че накрая захвърли всичко на купчина до един от свободните спасителни столове.
Тя постави високите си обувки в купчината и те продължиха разходката си, този път точно до водата. Пясъкът беше хладен по стъпалата и между пръстите ѝ. Когато водата стигна до стъпалата им, тя леко потрепери.
– Как може изведнъж да изглеждаш толкова нормален? – Попита тя. – Това игра ли е или какво?
Ред я хвана за ръката и я спря. Той я погледна в очите. Лицето му беше окъпано в сенки.
– Правя това, защото искам да те направя щастлива – каза той. И след това я целуна.
Обичам те, помисли си тя. Уплаши се от тази мисъл, но и се зарадва.
Той я взе и я сложи да легне достатъчно далеч от водата, за да не ги достигнат вълните, докато се целуваха на плажа. По нея имаше пясък, но на нея изобщо не ѝ пукаше.
Скоро той свали блузата ѝ. А после свали и дънките ѝ.
Тя беше гола. Бяха достатъчно далеч по плажа и беше достатъчно тъмно, за да не се страхува, че ще я видят. И освен това беше вълнуващо.
Ред я погали по лицето, каза ѝ, че я иска. Каза ѝ, че тя е всичко за него.
– Липсваше ми, когато бяхме разделени. Не искам повече да се разделяме.
– Обичам те – каза му тя.
След това той започна да гали гърдите ѝ, зърната ѝ. Въздухът беше хладен срещу голата ѝ кожа.
Той целуна корема ѝ до онази част от нея, която го желаеше най-много.
Между краката ѝ. Тя изстена и извика, когато той я целуна и там.
– Прави любов с мен – каза му тя.
Когато този път влезе в нея, беше различно. Тя знаеше какво да очаква от размера му, който все още беше невероятен за нея. Но сега се чувстваше толкова свързана с него, толкова уверена в намеренията му.
Той беше нежен. Тя знаеше, че той е нежен заради нея.
Тя свърши повече пъти, отколкото можеше да преброи. В един момент се вкопчи в рамото му, за да не изкрещи. Заби нокти в гърба му, докато той се впиваше в нея, навлизайки толкова дълбоко, че очите ѝ се завъртяха в главата, а бедрата ѝ се притиснаха към него. Тя стисна с ръце стегнатите му задни части, когато той отново се напъна.
– Свършвам – прошепна той в ухото ѝ. И тя също го усети.

Назад към част 13                                                    Напред към част 15

 

LudatA

Автор: LudatA

25.05.1971 Пловдив Испания- Алберик

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Молим ви да спрете защитите от реклами за нашия сайт. С показването на рекламите ще се осъществява поддръжката на сайта ни! Благодарим ви!