Кели Фейвър – За неговото удоволствие – Заради името му – Книга 23 – Част 4

***

Грейс вече не можеше да се преструва, че е тук, за да разкара този богаташ. И Лиъм не се опитваше да я дразни с парите си. Сега вече изобщо не се говореше много, защото бяха казали всичко, което имаше да се каже.
Грейс не искаше да казва нищо повече.
Гласът ѝ я беше предал.
Искаше просто да забрави коя е и каква е – откъде идва и какво може да си помисли Лиъм или приятелите му за това.
Не беше пила, но се чувстваше пияна, докато го вдишваше, миришеше, вкусваше.
Ръцете на Лиъм сръчно вдигнаха роклята ѝ, като я вдигнаха до бедрата ѝ, а ръцете му се плъзнаха по голата ѝ кожа към бедрата ѝ.
Грейс държеше краката си отворени за него, докато той я обръщаше и притискаше бедрата си към задните ѝ части, а пенисът му се забиваше в бузите на дупето ѝ през панталоните.
Това е горещо. Това е чист секс.
Никога не е била с мъж, който да я накара да се чувства така. Лиъм сякаш знаеше какво и харесва, къде и как да я докосва, без тя да каже и дума. Някои мъже бяха тромави и макар Грейс да не беше много опитна, беше се навъртала достатъчно, за да знае, че повечето мъже мислят първо за себе си.
Но Лиъм изглеждаше, че знае как да се справи с женското тяло.
Едната му ръка хващаше пълната ѝ гърда над роклята, а другата се стрелкаше нагоре по крака ѝ и под роклята.
Когато пръстите му най-накрая достигнаха до влажността ѝ, той се поколеба извън бикините ѝ.
Грейс изстена, докато бедрата му се въртяха, притискайки дупето ѝ.
– Майната му – изстена тя.
– Какво да е? – Прошепна той и ухапа ушната и мида, докато го правеше отново.
– Докосни ме, моля те – помоли тя.
Ръцете ѝ се хванаха за бедрата му, помагайки ѝ да го придърпа към задните си части, докато върховете на пръстите му бавно, мъчително се плъзгаха под бикините ѝ. Скоро той докосна страните на гънките ѝ, голата ѝ путка.
Целувките на Лиъм по рамото, шията и ушната мида я подлудяваха, докато бедрата му продължаваха да се притискат към дупето ѝ, а ръката му започна да се приближава все повече към самия ѝ център.
Искам да е вътре в мен. Не само пръстите му. Целият той. Искам да обгърна пениса му около себе си и да го яздя, докато не свърши.
Докато мислеше за това, Лиъм плъзна два от пръстите си точно в гънките ѝ, натискайки клитора ѝ.
– Ще вкарам главата на члена си, само главата така – каза той в ухото ѝ. Дъхът му беше горещ срещу врата ѝ, докато бедрата му се въртяха в нея отзад.
Сега пръстите му търкаха клитора ѝ и тя усещаше как се подува и възбужда, как соковете ѝ текат по-свободно. Пръстите на Лиъм галеха гънките ѝ, насочвайки я да се отвори за него.
– Чукай ме отзад – каза тя. – О, моля те. Просто ме чукай сега.
Той вдигна роклята ѝ чак до бедрата ѝ и я притисна към стената. После чу как разкопчава панталоните си и скоро усети как се притиска към нея отзад, галейки члена си по бузите на дупето ѝ.
– Искаш ли да го вкарам в теб? – Попита той. Гласът му беше задъхан.
– Боже, да. Не мога да издържа, скоро ще свърша.
И тогава той плъзна члена си между краката ѝ, търкайки се срещу долната част на устните на путката ѝ. Тя усещаше голия му пенис в цялата му прелест, който натискаше гънките ѝ, но все още не влизаше в нея.
– Искам да свършиш на члена ми – каза той, хвана я за косата и я издърпа, докато другата му ръка я удари и хвана за бузата на дупето. Междувременно дебелият му член се плъзгаше по путката ѝ, търкаше гънките ѝ, стимулирайки клитора ѝ. Тя капеше по целия член на Лиъм Хюстън.
– Ще свърша – каза тя и тогава свърши, краката ѝ се разтресоха и Лиъм се притисна към нея отзад, плъзгайки члена си чак до путката ѝ, но все още не вътре в нея, когато тя свърши.
Ръката му се плъзна между краката ѝ и стимулира още повече клитора ѝ, когато тя отново свърши, а след това той се отдръпна напълно.
Грейс стоеше и се съвземаше. Чуваше как той вдига и закопчава панталоните си зад нея.
Изведнъж се почувства уязвима, путката ѝ беше напоена, роклята ѝ беше вдигната, краката ѝ трепереха, докато се изправяше пред стената. Тя свали роклята си и се опита да я оправи, преди да се обърне отново.
Лиъм прокара ръка през косата си.
– Искаш ли нещо за пиене?
– Не – каза тя, наблюдавайки как той се премества до мокрия бар и започва да си приготвя нещо.
– Ами аз ще изпия джин с тоник.
– Нещо не е наред ли? – Попита тя, докато той преминаваше през движенията като професионален барман.
– Съвсем не – каза той, докато довършваше наливането на тоника, дори наряза лимонов резен и го сложи в чашата. Отпи бърза глътка, докато тя стоеше неловко и го наблюдаваше. – Нещо не ти ли е наред? – Попита той.
– Не, просто…
Мислех, че ще ме чукаш, а ти не го направи.
Веждите му се вдигнаха очаквателно. – Просто какво?
– Нищо – каза тя и отвърна поглед. – Мога ли да използвам банята за момент?
– Разбира се – каза той. – Тя се намира отстрани на спалнята, през нея – каза той и посочи една голяма врата.
Грейс влезе в спалнята, която беше изненадващо чиста.
Недокосната, сякаш никой не беше спал там. Може би не възнамеряваше наистина да използва стаята, а може би домакините бяха влизали и я бяха оправили от сутринта.
Стаята беше голяма, богато украсена, с голямо старомодно легло с балдахин, камина и голям диван и столове. Тя мина покрай всичко това и влезе в банята, която беше искрящо чиста и пълна с мрамор.
Никога през живота си не беше попадала в подобна стая. Тя беше плашеща, само като използваше кранчето, за да плисне малко вода върху лицето си. Като се погледна в огледалото, Грейс с изненада установи, че външният ѝ вид не е чак толкова изтъркан и неглижиран, колкото се чувстваше.
Роклята ѝ беше черна, което ѝ помогна, и след като отдели няколко секунди, за да я оправи и изглади, роклята не изглеждаше по-зле от преди. А след това Грейс прибра косата си на конска опашка с помощта на връзка за коса, избърса лицето си с кърпа за ръце и после се усмихна бързо, за да види как изглежда.
Всичко е наред. Просто се престори, че си добре, и си тръгни, и ще забравиш, че това изобщо се е случило.
Поне технически не си се прецакала, макар да си била съвсем близо до това.
Говорейки за доближаване, той не беше свършил. След нейния оргазъм Лиъм просто беше спрял, сякаш нещо не беше наред. Дали тя го беше отблъснала по някакъв начин?
Грейс поклати глава, докато се гледаше в огледалото.
Знаеше, че това е лоша идея. А сега се чувстваш гадно. Щастлива?
Тя не беше щастлива. Беше объркана и разстроена от всичко, което се беше случило за толкова кратко време.
Но каквото и да беше, то явно беше приключило.
Като се върна в главния апартамент, Грейс откри, че Лиъм все още пие джин с тоник и говори по телефона с някого.
– …да приготви парите за утре – казваше той, което тя чу от деловия разговор. – Не, дори не е близо – каза той в телефона, отговаряйки на непознатия обаждащ се. – Но моето момче ще бъде готово за всичко, което има, и можеш да му го кажеш. – Лиъм се засмя и това изпрати кинжал в гърдите ѝ. Той беше добре, просто правеше своя богат плейбой, докато тя се чувстваше използвана и празна.
Каквото и да е. Свършено е. А сега се махай оттук, преди да е принуден да измисли някакво неудобно извинение, за да те убеди да си тръгнеш.
Грейс тръгна към вратата, без да си направи труда да махне, докато излизаше. Какъв беше смисълът? Тя не беше от хората, които молят – поне до тази вечер не беше.
– Хей – обади се Лиъм.
Тя продължи да върви. На вратата тя сложи ръка на дръжката и започна да я върти.
– Грейс – каза Лиъм. – Какво правиш?
Грейс обърна леко глава.
– Не е ли очевидно какво правя?
– Слушай, ще трябва да ти се обадя обратно – каза Лиъм в телефона си и след това го прибра. – Не знаех, че просто ще си тръгнеш като прилеп от ада. – Каза той, дошъл близо до нея, като все още държи питието си.
Тя се обърна и едва успя да срещне погледа му.
– Ами не ми се пие много. А ти изглеждаш доста зает.
Лиъм се усмихна леко, но очите му бяха объркани.
– Защо си толкова напрегната?
– Не съм напрегната. Бях ли напрегната преди няколко минути, когато ти беше вкарал ръката си между краката ми?
– Не чак толкова – каза той и се усмихна. – Но сега си друга.
– Ти също. – Тя го погледна, предизвиквайки го да бъде честен.
Той въздъхна и завъртя питието си.
– Слушай – каза той – искам да останеш през нощта при мен.
Грейс затаи дъх, изненадана, че си го е помислил, камо ли да го е казал.
– Искаш да преспиш с мен? В стаята си?
– Да, обикновено това означава фразата „оставам да пренощувам“ – засмя се Лиъм. Усмивката му избледня, а хладните му сини очи се засилиха. – Хайде – каза той. – Изпий едно питие и остани за известно време.
Тя изпита облекчение, но не искаше да си го признае. Беше се подготвила за голямата целувка, за извиненията – преструвката, че ще ѝ се обади, когато и двамата знаеха, че никога няма да го направи.
– Добре, предполагам, че мога да остана още малко. Не знам дали да остана през нощта.
– Добре – каза Лиъм, кимна и се върна в бара. – Но най-малкото, което можеш да направиш, е да ми позволиш да ти направя моето прочуто G&T.
– Наистина не обичам твърд алкохол – каза тя. – Понякога пия по една бира или чаша вино…
– Да, но никога не си пила моя специален G&T. – Той вече беше зад бара и бъркаше.
Грейс се засмя и позволи на раменете си да паднат малко.
Той е толкова шибан, сладък и секси и го знае. Сякаш може да го включва и изключва, а на мен дори не ми пука. Наистина искам само да ме чука.
Беше почти плашещо колко силно я привличаше той. Той знаеше точно къде и как да докосва тялото ѝ и дори само споменът за ръцете му върху нея я възбуждаше отново.
Тя се приближи до бара и наблюдаваше как той наряза лимона и пусна резенчето в чашата, преди най-накрая да я плъзне към нея.
– Благодаря – каза тя, навлажнявайки устни и надявайки се, че ще успее поне веднъж или два пъти да го опита, без да се отдръпне. Но когато го опита, Грейс се изненада, че е гладко и освежаващо. Вкусът на алкохола беше силен, но не прекалено силен или отвратителен.
– Признай, че е невероятно – каза той.
– Не е лошо – каза тя и отпи още.
Лиъм счупи кокалчетата на пръстите си и ѝ намигна.
– Забавна си – каза ѝ той.
– Какъв комплимент. – Грейс отпи още една глътка и направи физиономия.
– Не, искам да кажа в добрия смисъл на думата. Играеш си на кораво момиче, но аз виждам и другата ти страна и тя е сладка. – Той заобиколи бара и се облегна на него до нея.
Тя го погледна отстрани. Може би беше от алкохола, но изведнъж се почувства по-малко уплашена от него.
– А ти? – Попита тя.
– Ами аз? – Отвърна той, като поклати леко глава.
– Това ли е единствената ти страна? Наистина ли си този щастлив човек, на когото приличаш в момента?
Той сви рамене.
– Не бих казал това. Но не съм и нещастен.
Тя се спря на лицето му и на тези сини очи. Кафявата му коса беше разрошена, но секси, а челюстта му – силна и изваяна. Имаше вид, какъвто се предполагаше, че изглеждат кралските особи по филмите. Но той беше твърде реален.
– Мисля, че имаш проблеми – каза тя, усмихна се и отпи още една дълга глътка.
– Проблеми? – Усмихна се той. – Моля те, продължи, Грейс.
– Мисля, че обичаш да играеш игри.
Едната му вежда се изви.
– Каза един играч на игри на друг.
– Не – каза тя и поклати глава. – Аз не съм играч на игри. Аз съм пешката. Преместват ме по шахматната дъска и после ме жертват за по-добра фигура.
– Това не е начин да говориш за себе си.
– Но е вярно, нали? – Попита тя, почувствала се внезапно емоционална. – Аз съм тук просто на твое разположение. Можеш да ме изпратиш и аз ще си тръгна. Не съм достатъчно важна, за да имам значение.
– Това не е вярно – каза той.
Тя се вгледа в чашата в ръката си.
– Мисля, че това ме напива. – Каза тя и я сложи на бара.
– Грейс – каза Лиъм и сложи ръка на бедрото ѝ. – Би ли дошла да легнеш с мен в спалнята?
Тя въздъхна.
– Разбира се, че ще го направя.

Назад към част 3                                                          Напред към част 5

 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *


Молим ви да спрете защитите от реклами за нашия сайт. С показването на рекламите ще се осъществява поддръжката на сайта ни! Благодарим ви!