***
Грейс се събуди първа, очите ѝ се отвориха и видя будилника до леглото. На него пишеше 7:45 ч. Лиъм се беше обърнал по някое време през нощта и сега беше с гръб към нея.
Тя се облегна на лакътя си и го погледна.
Гърбът му се разширяваше и свиваше, докато дишаше равномерно, спокойно, така, както само човек с неговия външен вид и пари може да спи по това време на деня.
Беше научена да се събужда рано от годините на ставане за работа, училище, дейности, които не можеха да се прехвърлят на някоя бавачка или на някоя наемна помощница. И така, макар да беше уморена, отпаднала и с махмурлук, Грейс беше будна.
Междувременно младият принц спеше спокойно в кралското си легло, в личния си апартамент в стените на замъка.
Грейс се чувстваше досущ като слугиня, която е била поканена за малко палавост, а сега трябваше да се прибере на мястото си в недрата на замъка. С изключение, разбира се, на факта, че тя дори не работеше в замъка.
Нямаше работа, нямаше длъжност. Беше безработна.
Онези десет хиляди долара, които ми обеща, щяха да ми дойдат много добре точно сега.
Но ти никога не си спала с него. Така че не си заслужила своята част от десетте хиляди, дори и да беше имал сериозно намерение да ти плати.
Но това не беше от липса на опит или желание да го направиш.
Докато Грейс ставаше и се обличаше, тя се замисли за това. Защо Лиъм беше проявил такова нежелание да прави секс с нея? Тя го беше молила да го направи.
Толкова силно го беше искала, че не се беше замисляла за никакви последствия от това.
Той явно е бил възбуден. Бяха правили орална любов, бяха правили почти всичко. Но по някакъв начин Лиъм беше този, който ги спря да не стигнат докрай.
А и тя не беше от хората, които ходят навън и имат връзки за една нощ. Грейс беше спала само с трима души и двама от тях бяха дългогодишни гаджета. Само с един беше ходила само на няколко срещи и два пъти бяха спали заедно, след което връзката им беше приключила.
Освен това, разбира се, от време на време се е случвало да се целува на парти или в бар, но никога не е срещала момче и не е била интимна с него, не и по начина, по който го беше направила с Лиъм Хюстън.
Най-накрая тя се облече и беше готова да си тръгне. Тя стоеше там и гледаше как Лиъм спи, кафявата му коса е разрошена, устата му е отворена, челюстта му е отпусната.
Той не знаеше, че тя го гледа, така че не можеше да се преструва.
Това беше просто той, истинският той, който лежеше там в леглото… и тя усети прилив на обич към него, който не можеше да обясни. В очите ѝ се появиха сълзи и тя прехапа долната си устна, чувствайки се съсипана.
– Сбогом, Лиъм – каза тя не много силно. И тогава се обърна.
– Хей, къде отиваш? – Гласът му се понесе към нея и тя се завъртя, за да го погледне отново.
– Ти си буден?
Той примигна и потърка очите си. След това я погледна през едното си отворено око.
– Току-що се събудих тази секунда. Буквално. Кое време е, по дяволите?
– Около осем часа. За повечето от нас това е достатъчно късно.
– Нека не започваме отново с това – каза Лиъм, като звучеше уморено.
Той се плъзна в леглото и чаршафите паднаха точно под кръста му. Беше гол, а на дневна светлина тялото му беше зашеметяващо. Набраздени коремни мускули, V-образен торс с мощни рамене, кожата му беше бледа, но безупречна.
– Трябва да си тръгвам – каза тя, без да има предвид това. Харесваше ѝ да говори с него.
Лиъм се усмихна.
– Казваш същата реплика от момента, в който те срещнах.
– Това е така, защото винаги е вярно.
– Къде трябва да бъдеш? – Каза той. – Какво е толкова важно, че да не можеш да закусиш с мен?
– Закуска? – Каза тя, като очите ѝ се разшириха при предложението.
– Да, това е това малко ястие, което ядем понякога сутрин. Обикновено идва между вечерята и обяда.
Тя му се усмихна в отговор.
– Благодаря, че изясни това.
Той разпери ръце и коремът му се всмука.
– Няма проблем – каза ѝ той, а погледът ѝ се премести надолу, където чаршафът едва покриваше бедрата му и се виждаше очертанието на члена му.
– Някак си вече съм гладна – каза тя, докато усещаше как зърната ѝ се стягат.
– Да? Добре – каза Лиъм, като изглежда не забелязваше тона на гласа ѝ.
Грейс никога преди не беше правила подобно нещо, но нещо в Лиъм Хюстън беше неустоимо. Тя се приближи до него, а след това застана близо до леглото, като сърцето ѝ биеше бързо в гърдите.
– Казах, че вече съм гладна.
Той прокара ръка през косата си и веждите му се смръщиха.
– Не си много търпелива, нали, Грейс?
– Не, не съм. – Тя погледна безцеремонно към разкрача му, облизвайки устни.
– Може би ще искаш да си запазиш място – не искам да развалям апетита ти – отвърна той.
Грейс седна на ръба на леглото и протегна ръка към чаршафа, като го дръпна леко надолу. Вече усещаше как пенисът му се втвърдява под ръката ѝ.
– Наистина имам апетит.
– Докажи го – каза Лиъм, а гласът му беше дрезгав.
– Ще го направя – каза му тя и дръпна чаршафа назад, за да може да се любува на пениса му с пълна видимост.
Беше перфектен, като скулптура на пенис, която можеше да бъде инсталирана в музей. Грейс започна бавно да го гали с ръка, а той затвори очи и издиша принудително.
Тя видя, че му харесва, защото валът му се втвърди още повече и сега беше твърд като скала. С едната си ръка тя го галеше, а с другата си ръка си играеше с топките му.
Грейс обичаше тялото на Лиъм. Тя дори не можеше да повярва колко съвършено е то – толкова солидно мускулесто. Имаше тяло на спортист или строителен работник – на човек, който прекарва часове от деня си, вдигайки тежки неща. Как се беше сдобил с това тяло от богатия, удобен живот? Зачуди се тя.
Не и се струваше, че това е тяло, създадено в някоя луксозна фитнес зала, защото обикновено тези момчета бяха изваяни, но без баланс – огромни ръце и кльощави крака или големи крака и никакви гърди. Докато тялото на Лиъм беше пропорционално и силно по начин, който изглеждаше практичен.
Тя го намираше за секси – това беше най-важното. Беше се възбудила само от това, че докосваше члена му и си играеше с топките му, а сега плъзна ръката си от вала му и я поглади по корема му, наслаждавайки се на усещането на хребета на корема му. После плъзна ръката си нагоре към гръдните му мускули, които се свиха и втвърдиха.
Когато плъзна ръката си обратно към основата на пениса му, тя се наведе и вкара целия му член в устата си.
– Mмммммм…
– Господи – прошепна Лиъм, докато тя плъзгаше устни надолу чак до топките му.
Грейс го погълна, колкото можеше. Преди днешния ден тя не би се определила като любителка на гладуването. Беше го правила, разбира се, и през годините беше получила някои комплименти. Но винаги го беше правила по задължение. Просто момчетата го искаха и тя го правеше.
Но това беше различно.
Беше забавно и секси, а тя обичаше вкуса и усещането на члена му в устата си.
Докато го смучеше, тя масажираше с ръце горната част на бедрата и корема му. Путката ѝ отново беше станала толкова влажна, че вибрираше от удоволствие, докато го вкарваше и изкарваше от устата си.
Боже, може би наистина ще свърша от това. Колко странно е това?
И беше странно. Никой не докосваше путката ѝ, нищо не се случваше там долу, но тя беше толкова невероятно гореща от това, че прави свирка на Лиъм, и това я побъркваше.
Скоро бедрата на Лиъм се движеха в такт с клатещата се глава на Грейс и въпреки че челюстта ѝ я заболя, тя беше прекалено възбудена, за да ѝ пука. Пенисът му беше мокър, гладък, изцапан със слюнката ѝ. Тя вече усещаше вкуса на спермата му, защото той все повече се приближаваше към края.
Когато усети, че се подготвя, Грейс започна да гали вала му с една ръка, докато продължаваше да смуче трескаво горната част на пениса му.
– Господи – каза Лиъм. – Ебаси, да. – И тогава той избухна в устата ѝ, и то дори повече, отколкото снощи.
Тя се опита да погълне колкото може повече от него, но част от него се изля по вала му и капеше върху ръцете ѝ. Грейс го обичаше. Обичаше усещането за власт и изведнъж и тя свърши – центърът ѝ се сви и се разпука от интензивен, кратък оргазъм, който беше съвсем различен от всички, които беше имала досега.
Няколко последни тласъка и той свърши, изтощен, и се отпусна назад, докато Грейс седна и стана от леглото.
Отиде в банята и се почисти по най-добрия възможен начин.
Когато излезе отново, Лиъм се избърсваше с кърпа и все още беше напълно гол.
– Ще си взема душ – каза той.
– Добре – отвърна Грейс, като отново се почувства малко смутена.
Това не съм аз. Кой прави това? Какво точно правя в момента?
– Слушай – каза Лиъм и срещна погледа ѝ.
О, Боже. Ето го и него. Голямото отхвърляне.
– Слушам – каза тя и се подготви.
– Все още искам да дойдеш на закуска – каза той. – Можеш ли да почакаш малко?
– Сигурен ли си? Защото нямам нужда на закуска от съжаление.
Той се засмя.
– Това не е закуска от съжаление, Грейс. Ти си толкова цинична, че чак е впечатляващо.
– Това съм аз – въздъхна тя. – Впечатляващо цинична.
– Ще изляза след малко – каза ѝ той, докато небрежно влизаше в банята. Тя се загледа в изваяното му дупе и мрежата от преплетени мускули на гърба му, докато той се отдалечаваше от нея.
Очите ѝ се присвиха, когато видя ясни синини в областта на бъбреците му, както и няколко червени рани отстрани на бедрото му.
Чудеше се какво, по дяволите, му е направило това. През нощта не беше успяла да види нищо от това, но днес беше очевидно, че е претърпял някакъв инцидент.
Или може би не беше инцидент, каквото и да му се беше случило.
Всичко, което знаеше, беше, че все още е с него, почти двадесет и четири часа след първата им среща. И той я молеше да остане.
Защо?
Тя нямаше и най-малка представа. Но това и харесваше.
Назад към част 5 Напред към част 7