Кели Фейвър – За неговото удоволствие – Заради името му – Книга 23 – Част 14

***

На вратата се почука около час по-късно и Грейс отвори, изнервена, но с облекчение, че е пристигнало подкрепление.
– Здравей – каза първият мъж. Той ѝ подаде ръка. – Аз съм Ред Джеймсън, а това е моят приятел, доктор Фогел.
Беше достатъчно обезсърчително да покани Ред Джеймсън в тъмната си и разпадаща се колиба – Ред Джеймсън, който летеше с частни самолети и отсядаше в най-добрите петзвездни хотели. Ред Джеймсън, когото Скот бе повикал като услуга за нея, знаейки, че само друг богат и влиятелен човек би знаел как да се справи с тази бъркотия.
Д-р Фогел беше само малко по-малко плашещ. Беше по-нисък и много по-малко красив от Ред, с широко чело и очи, които изглеждаха твърде тясно поставени в лицето му. Но се усмихваше, докато минаваше покрай нея, носейки черна медицинска чанта като някой лекар от старовремско телевизионно предаване.
Докато ги водеше нагоре по стълбите към спалнята си, тя обясни какво се е случило с боя и как Лиъм е настоял да бъде отведен в нейния апартамент, а не в болницата.
От първия път, когато повърна, Лиъм беше повръщал още веднъж и изглеждаше, че иска само да спи.
– Много ти благодаря, че дойде в кратки срокове – каза тя. – Сигурна съм, че това е крайно необичайно за вас.
Д-р Фогел кимна.
– Да, така е. Но аз съм задължен на Ред дотолкова, че той би могъл да ме накара да правя домашни посещения всеки ден през следващата година, ако иска.
Ред се ухили, като подари на Грейс успокояваща усмивка.
– Д-р Фогел е скромен. В интерес на истината, той ми дължи домашни посещения само за около шест месеца.
Те влязоха в стаята и Лиъм седна в леглото, изненадан.
– Какво по дяволите? – Каза той.
– Спокойно, Лиъм – каза му Ред. – Помниш ме, нали? Бяхме заедно на сватбата на Истън.
Лиъм го погледна.
– А кой е този? – Каза той, като погледна лекаря недоверчиво.
– Аз съм доктор Патрик Фогел – каза той и пристъпи напред. – Аз съм началник на хирургията в болница „Мт Синай“ и Ред ме помоли да дойда да те прегледам. Чух, че не обичате болниците.
Лиъм погледна към Грейс.
– Трябваше да ми кажеш – каза той.
Тя се отдръпна от недоверчивия му поглед.
– Съжалявам, просто…
Ред я накара да замълчи с поглед и се обърна към Лиъм.
– Тя постъпи правилно. Не изглеждаш толкова секси.
– Това е хубава първа оценка – каза Фогел, като се приближи до леглото. – Но трябва да се разровим малко по-дълбоко. Защо не ми разкажеш какво се е случило днес?
Лиъм поклати глава.
– Добре съм, момчета. Просто имам нужда от малка операция.
Грейс примигна.
– Хирургия?
Сега Фогел и Ред размениха погледи.
– Казваш, че се нуждаеш от малка операция? – Попита докторът, докато отваряше медицинската си чанта.
Лиъм въздъхна и отново се облегна на леглото.
– Казах, че просто имам нужда от малко сън, това е всичко.
Доктор Фогел се обърна и погледна към Ред, а след това и към Грейс с мрачно изражение.
– Бихте ли имали нещо против да излезете за момент от стаята? Искам да остана насаме, за да проведа прегледа си.
– Разбира се, Пат – отвърна Ред, след което изведе Грейс от стаята.
Той затвори вратата след тях.
– Искаш ли кафе или нещо друго? – Попита го тя, без да знае какво друго да направи.
– Разбира се – отвърна той и я дари с любезна усмивка.
Слязоха долу и Грейс се зае да им направи кана кафе. Чувстваше се добре, че трябва да се занимава с нещо, вместо просто да чака резултата. Докато го приготвяше, тя установи, че бърбори, докато Ред седеше и слушаше търпеливо.
Тя обясни за боя и за това колко добре се е справил Лиъм, как се е върнал като Роки и накрая е победил.
– Звучи вълнуващо – каза ѝ Ред и се усмихна, докато тя му подаваше чаша кафе.
– Беше вълнуващо – призна тя. – Но сега съм притеснена. Той не изглежда добре, нали?
Усмивката на Ред избледня, докато отпиваше от чашата.
– Твърде рано е да се каже. Понякога, след тежка битка, момчетата могат да се държат малко несигурно. Но ти постъпи правилно, като му осигури помощ, Грейс.
Тя застана до плота и отпи от кафето си. То имаше малко горчив вкус и тя се почувства зле, че това е най-доброто, което може да предложи на Ред Джеймсън. Той беше от тези, които вероятно получаваха специална смес, доставяна със самолет от Швейцарските Алпи или нещо подобно.
– Просто се надявам да е добре. Наистина го харесвам. – Грейс се изненада, че току-що бе изрекла тези думи на глас – и то точно на Ред Джеймсън, когото току-що бе срещнала.
Но Ред не изглеждаше шокиран от признанието ѝ.
– Изглежда мило момче – съгласи се Ред. – И доста жилаво, ако днешната ситуация е показателна. Ще се оправи.
Това я накара да се почувства по-добре. Лиъм беше издръжлив. Тя просто се надяваше, че не е прекалено твърд за собственото си добро.
Бяха седели в кухнята само няколко минути, когато Ред получи съобщение от д-р Фогел, който ги помоли да се върнат на горния етаж.
Грейс започваше да си представя как лекарят ѝ обяснява, че Лиъм е късметлия и въпреки че лицето му изглежда зле, всъщност е добре. А после обясняваше как оставя рецепта за някакви болкоуспокояващи и че до ден-два Лиъм ще се излекува и ще е готов да се върне към нормалния си живот.
Но когато се качиха на горния етаж, д-р Фогел ги чакаше с мрачно изражение.
– Линейката е на път – каза той. – Притеснявам се, че той има по-сериозна травма на главата и трябва да го закараме на преглед.
– Наистина? – Каза Грейс, шокирана, че наистина е толкова сериозно.
– А сега, ако ме извините, искам да се върна в стаята и да се погрижа за него – каза Фогел. – Не бива да го оставяме сам.
Лекарят отвори вратата на спалнята и се върна вътре.
Ред сложи ръка на рамото ѝ.
– Сега трябва да се свържем със семейството му. – Каза той тихо.

Назад към част 13                                                            Напред към част 15

 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *


Молим ви да спрете защитите от реклами за нашия сайт. С показването на рекламите ще се осъществява поддръжката на сайта ни! Благодарим ви!