Кели Фейвър – За неговото удоволствие – Заради миналото му – Книга 24 – Част 4

***

Лиъм сгъна ръце.
– Ти си гледка за болни очи.
Тя се приближи.
– Защо се държа така преди малко? – Попита тя. – Взе и ги накара всички да ти се разсърдят.
Той се усмихна.
– Но ти не си ядосана, нали?
Тя трябваше да се усмихне.
– Не съвсем. Беше някак си смешно.
Той се засмя.
– Знам, че беше. Всички са толкова припрени, особено майка ми. И аз понякога не мога да я понасям. Просто трябва да натискам копчетата ѝ.
– Е, може би трябва да се успокоиш. Знаеш ли, тя дори не искаше да идвам тук, нито да чакам в болницата по този въпрос. – Грейс се приближи до леглото му, а той протегна ръка и взе нейната в нея.
– Някак си обаче не си тръгна – каза Лиъм и стисна силно ръката ѝ. – Защо?
– Не знам – каза тя. – Откакто се запознахме, не сме се разделяли за дълго. Сякаш съм… не знам… – измъкна се тя.
– Сякаш сме привлечени един към друг – като гравитация. Това е сила, която е по-голяма от всеки един от нас – каза Лиъм.
Тя се вгледа в него, опитвайки се да разчете изражението му.
– Шегуваш се?
– Съвсем не. Искам да кажа, не го ли усещаш?
Тя въздъхна, а пеперудите ѝ се завърнаха с пълна сила.
– Да.
– И аз мога. – Той я придърпа по-близо, като силата му отново я изненада. – Все си мислех за теб – каза тихо Лиъм. – През цялото време, докато ме качваха в линейката и след това, докато правеха изследвания. Представях си лицето ти, усмивката ти и това ме правеше щастлив.
Кожата ѝ настръхна.
– Иска ми се само да разбирах какво се случва.
Той сви рамене.
– Как да го обясня, когато не го разбирам по-добре от теб?
Тя смени темата.
– Майка ти ме мрази. Мисля, че сестра ти и брат ти също, но не мога да кажа.
Лиъм се засмя.
– Това е нещо от Хюстън – каза той. – Ние сме много странен клан.
Грейс поклати глава.
– Просто ми се иска да знам какво да правя с теб.
Той все още се усмихваше.
– Да правиш с мен? Просто бъди с мен, Грейс. Можеш ли да го направиш?
– Мисля, че да.
– Добре, тогава. Издърпай един стол и се настани удобно, ще останем тук известно време.
Тя отиде и придърпа един стол до леглото му, а Лиъм включи монтирания на стената телевизор, хванаха се за ръце и през цялото време гледаха лош филм и се шегуваха.
Грейс се изненада колко лесно беше да се смее с Лиъм, да се забавлява с него, когато той не правеше нищо. Тя седеше в тази скучна болнична стая, а Лиъм почти не можеше да се движи или каквото и да било друго, и въпреки това се забавляваше с него толкова много, колкото не си спомняше от много време насам.
Той наистина беше забавен и я караше да се смее дълбоко в стомаха си.
Те бяха свързани, реши тя, когато усети как той стиска ръката ѝ.
Може би това се случваше. Връзка – толкова просто нещо, но и толкова загадъчно. Защо можеше да е толкова силна с някого, когото току-що си срещнал, а изобщо да не е такава с други, които познаваш цял живот?
Грейс погледна към Лиъм, който гледаше телевизионния екран.
Влюбвам се в него. Това наистина се случва и аз не мога да го контролирам.
Мисълта беше плашеща, но и вълнуваща.
Може би дори ще бъда щастлива, осъзна тя, а това беше още по-страшно от влюбването в този мъж, който идваше от напълно различен свят от нейния. Да бъдеш щастлив беше толкова чуждо и Грейс се отнасяше подозрително към тази емоция.
Кой е щастлив? Щастливи бяха само глупавите, невежи хора.
Поне така си казваше тя. Но изведнъж тя беше с Лиъм Хюстън и се усмихваше толкова много, че бузите ѝ се разраниха.
И точно тогава получи съобщение от брат си. Телефонът ѝ избръмча и тя видя, че е съобщение от Скот.

КАКВО, ПО ДЯВОЛИТЕ, СИ НАПРАВИЛА

Думите изпратиха копие от студен страх в гърдите ѝ. Тя седна изправена и Лиъм я забеляза.
– Нещо не е наред ли?
– Не – промълви тя и се изправи, като все още стискаше здраво телефона. – Трябва да отида до тоалетната.
– Можеш да използваш моята – каза той, като направи жест към банята в непосредствена близост до стаята.
– Всичко е наред. Искам да си опъна краката и да се поразходя за секунда.
Лиам смръщи вежди.
– Сигурна ли си, че си добре, Грейс? Изглеждаш разстроена.
Тя се усмихна фалшиво.
– Добре съм. Ще се върна, преди да се усетиш.
Лиъм се върна към гледането на телевизора. На екрана Патрик Суейзи риташе някого с карате през бара и Лиъм запляска с ръце.
– Ето за какво говоря! – Развесели се той.
Тя излезе от стаята и моментално набра номера на брат си обратно.
Скот отговори веднага и гласът му я лаеше злобно по телефона.
– Грейс, ти си малка неблагодарница. Имаш ли представа какво ми причини?
– Какво се е случило? – Извика тя, когато една от медицинските сестри на главната станция на етажа се обърна да я погледне. Тя продължи да върви покрай станцията и излезе през двойната врата, в празната чакалня.
– Това, което се случи – каза Скот, – е, че ти унищожи бизнеса ми. Унищожи го.
– Успокой се…
– Няма да се успокоя – каза той и тя чу тежкото му дишане, сякаш стоеше точно до нея.
– Нямам представа за какво си разстроен. Как съм унищожила бизнеса ти? – Тя отиде до прозореца и погледна надолу към студения, сив хоризонт, с колите, които се движеха по криволичещия път, паркираха на паркинги, а отсреща се трудеха строителни работници в голяма сграда, която се строеше, за да се разшири болницата.
– О, не знам, Грейс. Може би съм разстроен, защото майката на Лиъм Хюстън – една от най-могъщите и влиятелни жени в цял Ню Йорк току-що ми се обади и лично ми каза, че ще съсипе бизнеса ми. – Той се засмя бурно и Грейс се почувства отпаднала и гадна едновременно.
– Кога ти се обади?
– Преди около пет минути – каза Скот. – Сега пия около галон уиски и обмислям от какъв покрив искам да скоча.
– Просто се успокой за секунда – каза Грейс, затвори очи и се опита да помисли. – Кажи ми точно – искам да кажа дословно – какво ти каза.
На Грейс ѝ беше трудно да повярва, че майката на Лиъм наистина е направила това. В края на краищата, само преди малко бяха били заедно в една стая.
Тя чу звука от гълтането на брат си, който вероятно изпиваше уискито, за което говореше, а после дълго съскаше в телефона, преди да отговори.
– Обадиха ми се по телефона и не разпознах номера. Затова вдигнах и на телефона се обади една много богата дама, която ме попита дали съм същият Скот Ноулс, който планираше сватбата на Истън Ратър. Аз, разбира се, се развълнувах, защото си помислих, че съм на път да закача голяма риба – една от богатите дами, които присъстваха на сватбата, иска да ме използва!
Брат ѝ отново се изкикоти и тогава тя чу още гълтащи звуци.
– Скот, отпусни се и продължавай да говориш – каза му тя, въпреки че собствените ѝ мисли се блъскаха и тя беше на ръба на паниката.
– Да, толкова съм спокоен, Грейс. На път съм да направя гореща йога и да хапна малко шибано мюсли. – Изхърка той. – Както и да е, след като и казах, че съм Скот Ноулс, тя ми съобщи името си след това. Ан шибаната Хюстън. Толкова съм щастлив, че започвам да се хиля колко е прекрасно да говоря с нея, колко прекрасни неща съм чул за нея. – От телефона се чуха още гълтащи звуци. – И тогава тя ме съсипа. – Казва Скот. – Със стария си глас на магьосница ми съобщи, че благодарение на моята идиотска, злобна, златотърсаческа сестра тя няма друг избор, освен да петни името ми навсякъде, където отиде, и че ще си постави за задача да изгони мен и бизнеса ми с планиране на сватби от града и да ме върне обратно в провинцията, откъдето съм дошъл.
– Тя наистина ли ме нарече златотърсачка? – Попита Грейс, а гърлото ѝ се сви.
– Разбира се, това е, което те интересува – каза Скот. – Бизнесът ми, който градих години наред и заради който се самоубих, е на път да се срине в пламъци, а единственото, което можеш да попиташ, е дали тази жена те е нарекла златотърсачка. Защо изобщо трябва да се учудвам?
– Не, не само това ме интересува. Просто не разбирам защо е казала това.
– Защото е луда, богата кучка, която си мисли, че синът ѝ е шибан дар от Бога. И със сигурност не иска нейният наследник на трона да се разхожда с момичета от трейлъра, които могат да се появят и да отнесат със себе си половината от шибаното семейно богатство! – Изкрещя Скот, а гласът му беше толкова дрезгав в ухото ѝ, че тя се размърда и отмести глава от телефона.
Най-накрая тя върна телефона до ухото си.
– По-добре спри да ме обиждаш, Скот.
Той се успокои.
– Така или иначе това няма значение. Животът ми е приключил.
– Не е. Мога да поправя това. Обещавам ти, че ще го направя своя мисия, и знам точно какво трябва да направя.
– Не мисля така – каза той, звучейки победен, а сега и леко пиян. – Не мисля, че някой може да поправи това.
– Просто излей остатъка от уискито в мивката и си легни, а аз ще се справя.
Скот се засмя отчаяно.
– Грейс, знаеш, че те обичам, кукло. Но в този случай си много над главата си.
И след това той затвори и тя остана да стои в празната чакалня, загледана през прозореца в сивото, празно небе.

Назад към част 3                                                          Напред към част 5

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *


Молим ви да спрете защитите от реклами за нашия сайт. С показването на рекламите ще се осъществява поддръжката на сайта ни! Благодарим ви!