***
Не беше очаквала Истън Ратър да е в офиса тази сутрин.
Всъщност тя си спомни конкретно как Ред Джеймсън ѝ каза, че Истън се връща у дома по-рано от медения си месец, но че няма да е в офиса веднага.
И все пак, когато тъкмо сядаше на бюрото си (след като беше пусната в офиса от жената от отдел „Човешки ресурси“, която я беше придружила дотам), Истън Ратър влезе вътре.
Той влезе енергично, облечен в прецизно ушит син костюм, лилава вратовръзка и обувки, излъскани толкова ярко, че се виждаше как светлината се отразява от тях. Когато видя Грейс, седнала на бюрото, а до нея стоеше служителката от отдел „Човешки ресурси“, той спря студено.
– Здравейте – каза той, като поклати леко глава настрани.
– Господин Ратър – каза жената – това е нова служителка. Тя започва работа като ваш изпълнителен асистент от днес.
Истън Ратър насочи вниманието си към Грейс и тя се почувства така, сякаш можеше да се разтопи в локва нерви под тези стоманени очи.
– Не знаех, че някой е бил избран за тази позиция. Така че това е новина за мен – усмихна се той, макар че усмивката му не беше много сърдечна.
– Да, ами господин Джеймисън възнамеряваше да ви уведоми за това тази сутрин, но после изненадахте всички ни, като дойдохте по-рано. – Сега жената носеше напрегнато изражение на лицето си.
– Имам работа за вършене – каза той грубо. Очите му се отклониха от Грейс и се насочиха към жената. – Днес съм тук само през част от деня, а после ще замина, за да заведа жена си на лекар.
Грейс изведнъж осъзна, че дори още не се е представила. Беше парализирана от страх. Затова сега се изправи и протегна ръка напред.
– Здравейте, аз съм Грейс Ноулс – каза тя.
Истън стисна ръката и, но я стисна толкова здраво, че тя наистина почти изсъска от болка, но вместо това се усмихна широко. Той бързо се отдръпна от ръкостискането.
– Радвам се, че сте на борда – каза ѝ той, но очите му не срещнаха нейните, когато го каза, и тя разбра, че това не е вярно.
Дори и малко.
Чудесно. Той ме мрази от пръв поглед.
– Е, тъкмо запознавам Грейс с нашите формуляри и правила… всички тези забавни неща – каза жената и се засмя учтиво.
– Не ми пречете – каза им Истън и се запъти към вратата на кабинета си.
След като той я отвори и влезе вътре, а вратата се затвори с трясък, Грейс издиша.
– Ужас – прошепна тя под носа си.
– Мисля, че ще откриете, че да работиш за човек като Истън Ратър си има своите… предизвикателства – каза и тихо жената. – Ще свикнеш с това.
Или няма да свикна, помисли си Грейс. И ще ме уволнят по-бързо, отколкото Истън щраква с пръсти.
– Благодаря – каза Грейс. – Наистина съм развълнувана от тази възможност, просто е малко непознато.
– За нула време ще станеш стар професионалист – отвърна жената, наведе се над бюрото и започна да вади формуляри и да ги обяснява с миниатюрни и скучни подробности.
Парфюмът ѝ се понесе към ноздрите на Грейс, докато тя се обърна и погледна колко добре облечена беше жената от отдел „Човешки ресурси“ – всичко, от кройката на блузата ѝ, през блясъка на обеците ѝ, та дори и маникюра на ноктите ѝ, беше съвършено изискано и елегантно.
Всичко в тази жена издаваше професионализъм. В сравнение с нея Грейс се чувстваше окаяна.
Тя толкова се гордееше с новите си дрехи и дизайнерската си чанта, но истината беше, че беше нищо. Беше дребна, провинциалистка от предградията, и това си личеше.
Истън Ратър я беше забелязал от километър.
Ти не знаеш това, помисли си Грейс. Самият Ред Джеймсън смяташе, че имаш всичко, което е необходимо, а той е шеф на Истън.
Но все пак. Ред беше мил. Беше я харесал още от самото начало. Истън Ратър, от друга страна, изглежда я презираше от момента, в който влезе в офиса.
А това беше човекът, който трябваше да я хареса, ако искаше да издържи повече от седмица-две на новата работа.