***
Тя се разплака по време на пътуването с влака до дома. Не и пукаше, че хората я гледат и я мислят за луда.
Продължаваше да мисли за изражението на лицето му, когато приключи интервюто. Беше и показал вратата, а там беше онази куха секретарка и следващото нещо, което Никол знаеше, беше, че е на улицата. Нито дума за това, че е наета за стажантската позиция.
Беше ясно, че е загубила работата, защото Ред не я е харесал.
Тя не спря да ридае дори когато се прибра вкъщи и падна на леглото, а сълзите все още се стичаха по лицето и.
Никол преиграваше интервюто с Ред Джеймисън отново и отново в съзнанието си, правеше дисекция на всяка словесна размяна и се опитваше да я осмисли. Какво беше променило мнението му толкова бързо? Дали това, че тя каза, че не вярва на историята му за отвличането? Или пък когато я огледа и установи, че не е красива?
Тя съблече скъпите си дрехи „Прада“ и гневно захвърли всичко на пода в стаята си.
За щастие Даниела все още не беше вкъщи, така че не и се налагаше да се занимава с въпросите, които със сигурност щяха да дойдат от любопитната и съквартирантка.
Никол стоеше по сутиен и бикини, спиралата се стичаше по бузите и, а косата и беше разбъркана. Тя се огледа в огледалото. Нищо чудно, че той не ме иска, помисли си тя. Отвратителна съм. Тялото ми не е като тялото на онази руса рецепционистка. Нямам лицето на модел на „Вог“.
Беше отхвърлена от най-харизматичния и влиятелен мъж, когото някога беше срещала. Мъж, когото тя смяташе за идол, за знаменитост. И това, което го влошаваше, беше чувството, че е била толкова близо до него. Всички там я бяха харесали. Беше успяла да премине през хилядите автобиографии, а след това и през телефонното интервю, и дори през тримата членове на отдела, с които се беше срещнала.
Всички те я бяха одобрили, до него. Докато самият Ред Джеймисън не я отхвърли. Сякаш усещаше срама, провала и незначителността си. Ако искаш да разбереш, той я беше изхвърлил със смях от офиса.
За първи път в живота си Никол беше толкова ядосана, толкова изпълнена с ярост и отчаяние, че буквално не знаеше какво да прави. Беше замръзнала на място. В крайна сметка вдигна мобилния си телефон и провери дали е получила имейл, гласова поща, нещо.
Когато не го намери, за миг се замисли дали да не разбие мобилния си телефон в стената. Защо не? С кого би искала да говори след този ужасен провал? Това щеше да е добро извинение да избягва всички.
Съжалявам, мамо, но не можах да ти се обадя и да ти кажа как са минали нещата на интервюто. Телефонът ми е счупен.
Беше лудост, но може би си заслужаваше, помисли си тя, вдигна мобилния телефон в ръка и обмисли последиците от неговата смърт. И точно тогава той започна да бръмчи.
Тя го обърна и се вгледа в него, хипнотизирана. Той бръмчеше точно навреме, сякаш знаеше, че ще бъде изстрелян и унищожен само след секунди.
На номера пишеше само частен, но тя все пак отговори.
– Ало?
– Търся Никол Мастърс – каза мъжкият глас.
– Аз съм. – Тя задържа дъха си.
– Обажда се Ред Джеймисън.
Тя буквално не можеше да говори. Защо, по дяволите, Ред Джеймисън щеше да и се обажда на мобилния и телефон? Имаше милион души, които имаха повече смисъл. Представителят на отдел „Човешки ресурси“, дори Глен Голдман бяха по-разумни от изпълнителния директор на компанията.
– Все още ли си там? – Попита той.
– Да… да… просто съм изненадана.
– Решихме да ви наемем за стажантската позиция.
– О. – Тя беше толкова зашеметена, че това беше буквално единствената дума, която излезе от устата и. О. Звучеше така, сякаш не можеше да и пука по-малко.
– Все още ли се интересувате? – Попита той, като сега звучеше леко развеселен.
– Разбира се – побърза да отговори тя. – О, Боже мой, аз съм… нямаш представа колко развълнувана съм.
– Както и ние. Мисля, че ще направиш големи неща в тази индустрия.
Тя усещаше как лицето и става все по-горещо с изминаването на секундите. И тогава осъзна, че все още е гола. На телефона с милиардера магнат Ред Джеймисън, чисто гола!
– Не мога да ви благодаря достатъчно, сър.
– Можете ли да започнете от утре?
– Разбира се!
Той въздъхна дълбоко.
– Добре, Никол. – Последва дълга пауза. – А, и между другото…
– Да?
– Тези обувки „Прада“. Не е нужно да се разоряваш, за да си купуваш модни тоалети, за да идваш на работа при мен. Просто носете нещо с вкус, но на достъпна цена. Скъпите неща ще дойдат с времето.
– Да, господине. – Тя падна по гръб на леглото, скривайки лицето си в ръце.
– На сутринта се явете при Глен – каза той тихо. – Сбогом, Никол.
И след това затвори. Тя изпищя за себе си и започна да се превива от вълнение.
– Да! – Никол се изправи и вдигна юмруци във въздуха, разтърсвайки ги към небето. – Направих го!
Тя се облегна в леглото, обмисляйки телефонното обаждане. Като се замисли, обаждането на Ред Джеймисън беше най-странното нещо, което и се беше случвало. Нямаше абсолютно никаква причина той да го направи. Времето му беше толкова ценно. Защо той сам се обади? Дали го правеше с всички нови стажанти и служители?
Тя искаше да разбере.
Но първо се сети за гласа му. Мислеше за тъмните му очи. Начинът, по който произнесе името и. Беше шокиращо да осъзнае колко е била мокра, след като просто е говорила по телефона с него. Никол никога не се е смятала за много сексуален човек. Всъщност тя не мастурбираше толкова много. Когато Даниела се беше преместила за първи път, тя се беше пошегувала с всичките си вибратори и дилда и беше шокирана, когато Никол разкри, че не притежава такива.
– Никога ли не се възбуждаш? – Попита я Даниела.
– Понякога. Просто… използвам ръката си.
– А колко често го правиш?
– Не знам. Няколко пъти годишно.
Даниела беше потресена от това признание.
– Няколко пъти годишно? Шибана година?
Никол не се беше шегувала със сексуалните си наклонности. Тя не се смяташе за суетна, нямаше проблем с предбрачния секс или нещо подобно. Просто не се интересуваше толкова от всичко това. Беше правила секс само с две момчета през живота си. Единият беше приятелят и от гимназията, Тим, с когото се срещаше почти четири години.
Вторият беше Алек – момче, с което беше ходила само на няколко срещи през последната година в колежа.
И в двата случая самият секс беше забравен, нито лош, нито добър. Със сигурност не беше достигнала до оргазъм – още един факт, който Даниела намираше за непонятен.
Но лежейки гола в леглото, след като бе чула най-добрата новина в живота си и бе разговаряла с влиятелен мъж, когото на практика боготвореше – Никол установи, че е невероятно възбудена. Да се каже, че това е рядко срещано явление, би било подценяване.
И беше толкова мокра. Пръстите и проследиха краищата на путката и, устните, толкова меки, нежни и чувствителни. Тя затвори очи и отново чу гласа му.
Никол.
Начинът, по който я беше погледнал, когато беше в кабинета му, сякаш я оценяваше до последната клетка. В края на краищата той явно не я намираше за отвратителна. Как тогава трябваше да приеме оценяващия му поглед? Как да тълкува този личен телефонен разговор?
Тя бавно вкопчи двата си пръста във влажната си цепнатина, бавно прониквайки в пластовете плът, влизайки вътре. Тя пулсираше от топлина и възбуда. За него. За Джеймисън. За единствения мъж, който някога я беше разгорещил толкова много.
Само след няколко минути на бавна мастурбация, тя направи силен натиск и бедрата и се люшнаха във въздуха. Виждаше таза си в огледалото в цял ръст отсреща. Виждаше как седалищните и части се повдигат нагоре, как кожата и се покрива с пот, докато ръката и търка клитора.
О, Боже, помисли си тя. В какво съм се забъркала?
Назад към част 3 Напред към част 5
