***
Не след дълго той бавно я чукаше и беше прав – тя щеше да свърши отново, толкова бързо, че беше почти срамно.
Сърцето ѝ блъскаше в гръдния кош и тя стенеше, а устата му беше превзела устата ѝ, дишаше заедно с нея, пенисът му бавно проникваше, после се отдръпваше, проникваше отново – стимулираше я на сантиметър от оргазма, преди отново бавно да се отдръпне.
Имаше чувството, че може да изкрещи, да заплаче и да се разсмее едновременно.
Как можеше да каже толкова точно какво чувства тялото ѝ?
Как знаеше какво точно се случва?
– Майната му – извика тя, когато той я блъсна с бедрата си, зарови члена си докрай и след това започна да я чука по-бързо, ритмично, удряше клитора ѝ, смучеше циците ѝ и тя свърши – оргазмът беше див и неистов.
След това между краката ѝ се стичаха струйки – струйки от това, че го желаеше и че беше дразнена от него. Той извади члена си и го удари по путката ѝ, като се ухили.
– Човече, от тази путка капе. Уау. – Той удари главата на члена си отново и отново по путката ѝ и тя започна да се мята.
– Лиъм – извика тя.
– Обичаш това, нали?
– Да.
– Ще свършиш отново, нали? Не е ли така? – Той отново напъха члена си в нея и тя наистина свърши, сякаш самите му думи можеха да го направят.
Той я чукаше, докато тя свърши отново. После забави темпото, целувайки я, докато тя отчаяно се опитваше да си поеме дъх, да си възвърне здравия разум.
Колко бяха оргазмите?
Можеше ли да умре от твърде много наведнъж?
Може би ще разбера, помисли си тя, наполовина в екстаз, наполовина в паника, когато той започна да движи бедрата си в малки, съвършени полукръгове, бедрата му да се притискат в нея точно така, пенисът му да прониква точно толкова, колкото трябва, палецът му да обработва клитора ѝ, докато продължаваше да я чука точно така, както тя се нуждаеше от това, искаше го, трябваше да го има.
И тя достигна кулминацията за пореден път и този път тя беше наистина неудържима сила. Беше присипнала от толкова силни викове и сега усещаше възбудата му, която я накара да свърши още по-силно.
– О, Боже, Грейс, ти си мокра – промълви той, а след това и каза, че свършва – и я чукаше и свършваше вътре в нея, удряйки таза си в нейния, докато тя се усмихваше от радостта, от безразсъдната отдаденост на двамата заедно.
Когато Лиъм свърши, той се отпусна, а после бързо развърза китките и глезените ѝ и свали превръзката от очите ѝ.
Двамата бяха голи на леглото, с дълги парчета плат, вързани за рамката на леглото, и горящи свещи, а тя го гледаше и той я гледаше… и двамата започнаха да се смеят.
Беше лек смях и Грейс си помисли, че е правилно.
Това, помисли си тя, беше повече от правилно. Чувстваше се повече от добре.
– Това беше… нещо – каза тя, без да може да намери думи.
– Ела тук – каза ѝ той, легна в горната част на леглото и я помоли да легне в прегръдките му.
Тя го направи, като с удоволствие сви тялото си в свивката на ръката му, поставяйки главата си върху мускулестите му, потни гърди, докато той я галеше по косата и прокарваше пръсти нагоре-надолу по рамото и ръката ѝ, от което преминаха ледени тръпки.
Грейс потрепери.
– Усещането е невероятно.
– Да – съгласи се той. – Наистина.
Тя го погледна и целуна гърдите му.
– Притесняваш ли се какво ще стане, ако някой разбере за нас?
– Не съвсем. Мисля, че притесненията са по-скоро твой ресор.
– Донякъде се притеснявам. Брат ми избухна днес, когато чу, че работя в компанията на Ред Джеймсън.
– Е, това е малко странно – каза Лиъм.
Тя вдигна глава и се вгледа в него.
– Значи си съгласен с брат ми?
– Не – каза той. – Поне не и ако той смята, че не трябва да работиш там, аз не смятам така. Но в същото време трябва да признаеш, че всичко това е много внезапно. Не можеш да обвиняваш брат си, че е резервиран. Той просто се опасява, че ще се нараниш.
– Той се притеснява за себе си – поправи го тя.
– Може и да е така, но съм сигурен, че се притеснява и за теб.
– Аз също – отвърна тя.
Хладните сини очи на Лиъм не мигаха.
– Никога не бих те наранил.
– Но майка ти…
– Нека не стигаме дотам – каза той.
– Трябва да го направим в някакъв момент. Искам да кажа, че може би ще успеем да скрием това за известно време, но накрая тя ще разбере. И тогава…
Лиъм изведнъж се измъкна изпод нея и се претърколи през леглото, като грабна мобилния си телефон от близкото нощно шкафче. Той се изправи и започна да набира номера.
– Ще се погрижа за това нещо веднъж завинаги.
– Лиъм, не!
Той се обърна към нея.
– Не се опитвай да ме спреш, Грейс. Омръзна ми да говоря за това с теб – сега е време наистина да направим нещо.
– Моля те, недей – прошепна тя, страхувайки се от най-лошото. В стомаха ѝ се надигна ужасно усещане – нещо толкова ужасно, че не можеше да се опише. – Недей да го правиш – молеше тя, сега плачеше, но беше очевидно, че Лиъм е взел решение.
Лицето му беше строго, а изражението му – решително, докато крачеше по пода на спалнята с телефона до ухото си.
– Майко – обяви той, звучейки официално, въпреки че, колкото и да е нелепо, все още беше напълно гол.
Ако само Ан Хюстън можеше да го види в момента, помисли си Грейс и едва не се разсмя като хиена, но успя да го потисне навреме. Това не беше повод за смях.
Настъпи дълга пауза и той сякаш се заслуша за миг, преди да продължи.
– Всъщност реших да не оставам в замъка тази вечер. Ще ти е интересно да знаеш, че съм с Грейс Ноулс, в една хотелска стая точно в този момент – каза той.
Грейс сложи глава в ръцете си и изстена.
– О, Боже, Лиъм. Защо правиш това сега? Защо?
Лиъм се обърна с гръб към нея и продължи да говори.
– И искам да знаеш нещо много важно, Ан, затова слушай внимателно. Много ме е грижа за Грейс и ако чуя каквото и да е съобщение, че се опитваш да злепоставиш нея или брат ѝ, или когото и да е от семейството ѝ – никога повече няма да говоря с теб. – Той направи пауза и се заслуша. – Не се шегувам, майко. Говоря смъртно сериозно. – Гласът му стана по-силен. – Мислиш, че това е смешно? Наистина ли мислиш, че това е шега? Аз съм влюбен в нея – каза той, гласът му беше суров и същевременно уязвим.
Грейс седна обратно в леглото, сякаш беше простреляна – и в известен смисъл беше така.
Тя сложи ръка на гърдите си.
Какво каза той току-що? На майка си, от всички хора?
Той дори не е казал, че ме обича, на мен!
Грейс се взираше в него, без да знае какво да мисли. Той все още стоеше с гръб към нея и слушаше как майка му очевидно говори известно време. И тогава раменете му се свиха.
– Правете каквото си искате с моето наследство – почти изкрещя Лиъм. – Трябваше да знам, че ще паднеш толкова ниско. Ти наистина си горчива стара мома, осъзнаваш ли това? Осъзнаваш ли, че всъщност си се превърнала в това, за което баща ти винаги те е обвинявал? Не ме интересува дали ме заплашваш и не ме интересува дали ме нараняваш. Но ако направиш нещо на Грейс или нараниш по какъвто и да е начин Грейс, ще разбереш на какво съм способен. – Той затвори мобилния телефон, след което го хвърли на леглото.
Грейс се взираше в телефона, сякаш беше радиоактивен.
– О, не – прошепна тя тъжно.
– Свършено е – заяви той.
Назад към част 14 Напред към част 16