Кели Фейвър – За неговото удоволствие – Заради миналото му – Книга 24 – Част 17

***

Щастието продължи около цели две минути, след като тя пристигна в офиса за втория си ден на платена работа.
Току-що беше седнала с чаша кафе, пуснала компютъра си и въздъхна с усмивка на лице, докато отново си мислеше за това как Лиъм я беше целунал, преди да си тръгне за деня.
И тогава Истън Ратър отвори вратата на кабинета си и излезе в офиса, а когато тя се обърна да го поздрави, той пусна огромна папка, пълна с документи, на бюрото ѝ.
– Всичко това са стари записи на клиенти, които трябва да бъдат въведени в базата данни на FileMaker Pro – каза той, посочвайки огромната папка. – Вие трябва да ги въведете ръчно, не могат да бъдат сканирани.
– Не знам – никога не съм го правила преди – каза тя и тревогата ѝ моментално се повиши, така че вече получаваше сърцебиене.
Истън стоеше там, извисяваше се над нея, а лицето му беше маска на недружелюбност. Той посочи към компютъра.
– Влезте, моля.
Тя влезе в системата, като се наложи да въведе паролата си два пъти заради нервите си.
Когато най-накрая влезе, тя му се усмихна.
– Съжалявам, но съм малко нервна.
– По-добре въвеждай данните по-бързо, отколкото въвеждаш паролата си – каза той, без да се усмихва.
– Съжалявам – каза тя отново под носа си.
– Щракнете върху иконата FileMaker Pro в горния ъгъл на работния плот там – каза той и тя последва инструкциите му, за да влезе в базата данни.
Истън отвори папката и натисна пръста си към първия запис на върха на купчината.
– Всички тези полета съвпадат с полетата в базата данни. Ако в базата данни няма поле за него, това означава, че не трябва да се въвежда. Само основната информация, това е всичко, от което се нуждаем.
– О, добре – каза тя и се усмихна. – Изглежда достатъчно просто.
Истън кимна.
– По-добре да е така. Защото ако не се справиш с тези файлове до края на деня, ще трябва да те освободя.
Тя преглътна.
– Съжалявам. Шегувате ли се?
– Не – каза той, обърна се и се върна в кабинета си. – Всеки изпълнителен асистент, който си заслужава, би могъл да се справи с тази задача със завързани очи.
– Захващам се с това – каза му тя.
– И не допускай грешки – обади се той от вратата на кабинета си. – Ще проверя на място работата ви, за да се уверя, че всичко е въведено правилно.
Тя стисна зъби и се опита да не заплаче. Да ти еба майката, Истън Ратър. Иска ми се баща ти да те беше ударил по време на сватбата ти, както се опита да направи.
Обмисляше да се изправи и да си тръгне от работа още тогава. В края на краищата, кой би могъл да я вини? Истън дори не ѝ беше дал шанс, беше я намразил моментално и без основателна причина.
Но после Грейс реши, че ще докаже на Истън, че греши. По някаква причина той се опитваше да я накара да напусне, а тя нямаше да го направи. Тя щеше да премине тъпия му тест с отличен успех.
Така че тя си пое дъх, успокои се, а после взе първия запис и започна да въвежда информацията в съответните полета в базата данни.
Първият запис и отне около пет минути, а следващият – около три. След това тя започна да се справя и да намира ритъм. Беше съсредоточена, решителна и знаеше, че ще се справи.
Първите двадесет записа и отнеха почти един час. Сега тя имаше малка купчина, подредена от другата страна на компютъра – готовата купчина. Тя беше засенчена от купчината „да се направи“. Поглеждайки към нея, тя прецени, че все още има близо петстотин записа, които трябва да бъдат въведени, което при сегашното ѝ темпо ще ѝ отнеме много повече време от оставащите ѝ седем часа.
Трябва да действам по-бързо.
Да удвоя темпото си на работа.
Тя започна да въвежда записите още по-бързо, а пръстите ѝ летяха по клавишите. Знаеше, че това темпо значително завишава вероятността да допусне множество грешки, но Истън беше дал ясно да се разбере, че ще бъде уволнена, ако не завърши.
Затова за нея беше по-важен приоритет да завърши купчината записи, отколкото да се увери, че работата ѝ е без грешки.
След още около час тя успя да ускори работата си до степен, в която въвеждаше средно по един или два записа на минута.
Това беше чудесно темпо, а купчината и „готови“ растеше все по-бързо.
Въпреки това гърбът я болеше, а очите ѝ бяха уморени. Започна да и се вие свят и тя си взе почивка и се изправи, протягайки се.
Вратата на кабинета на Истън беше затворена.
Какъв е проблемът му с мен? Зачуди се тя. Но от това чудене нямаше никаква полза.
Когато провери телефона си, видя, че Лиъм ѝ е изпратил съобщение.

Как върви работата досега? Тъжна ли си, че не си с мен?

Тя се засмя. Мъжът не познаваше значението на думата работа. Този вид живот беше немислим за него.

Работата е гадна – отвърна тя. Още ли не си станал от леглото?

Отговорът му беше почти мигновен.

Току-що станах и си поръчах рум сървис. Трябва да се върнеш и да го изядеш с мен.

Грейс поклати глава.

Не мога. Приятелят ти ме кара да работя като куче. Казва, че ако не си свърша задачата, ще ме уволни в края на деня.

Настъпи по-дълга пауза.

Шегуваш ли се????

Тя отговори.

НЕ.

А след това той и отвърна.

Ще говоря с него, когато дойда по-късно.

Тя завъртя очи.

Не е необходимо. Мога да се справя с това.

Тя седна и изчака отговора му, като се върна към въвеждането на данни. Минаха около пет минути, преди той най-накрая да отговори.

ДОБРЕ. Това е твоята работа.

– Точно така – промълви тя, осъзнавайки, че не бива да се дразни, че Лиъм иска да я защити. Истън беше негов приятел и Лиъм смяташе, че може да направи живота и по-лесен. Това беше добро качество, което той притежаваше.
Помисли си как се изправи срещу майка си – кралицата на кучките. Той се изправи срещу тази жена заради теб, Грейс. Трябва да го оцениш.
Беше вярно.
Когато се върна в реалността, тя осъзна, че е направила няколко грешки в последния запис, който въвеждаше. Отне ѝ известно време да поправи това и след това да провери отново последните няколко, които беше направила. Във всеки от тях имаше грешки, дължащи се на сънуването ѝ.
Съсредоточи се, Грейс. Не давай повод на Истън да те уволни. Ако иска да го направи, накарай го да си потърси основателна причина – не го улеснявай.
И с това Грейс удвои усилията си, работеше яростно, забравяйки за всичко около себе си. Виждаше само екрана на компютъра, клавиатурата и записите на бюрото пред себе си.
Тя започна да въвежда данни още по-бързо от преди.
Минаваха часове, а тя не забавяше темпото – почти не забелязваше дори когато Истън минаваше покрай нея и я поглеждаше.
Работеше през целия обяд, през всяка възможност за почивка и не спря, докато не завърши и последния запис.
Малко след четири часа тя премести последния запис на купчината „готово“ и въздъхна с облекчение.
– Направих го – каза тя и примигна. Времето беше минало бързо. Тя провери телефона си. Преди около десет минути беше получила съобщение от Лиъм.
„На път“ – гласеше то.
Обърна се на стола си и видя, че вратата на кабинета на Истън е открехната.
Искаше да му съобщи, че задачата е изпълнена, стана, като забеляза сковаността в краката си, отиде до вратата му и почука.
– Истън? – Каза тя.
– Да? – Отвърна той.
– Исках само да ти съобщя, че завърших задачата.
Последва дълга пауза.
– Добре.
Това беше всичко. Добре. Никакви благодарности, никакво добра работа, Грейс – нито дума на насърчение или благодарност.
Почти и беше дошло до гуша от отношението му към нея.
– Мога ли да вляза за малко? – Попита тя.
– Добре – отговори той.

Назад към част 16                                                          Напред към част 18

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *


Молим ви да спрете защитите от реклами за нашия сайт. С показването на рекламите ще се осъществява поддръжката на сайта ни! Благодарим ви!