***
Тъкмо напускаха „Ле Паркър Меридиен“, когато Лиъм получи текстово съобщение от сестра си.
Той спря на място и го прочете пред хотела, на тротоара.
– Всичко наред ли е? – Попита го Грейс. Отначало тя предположи, че е нещо от баща му. Тя все още се въртеше от съобщението на Тод, че е обвинен в „нередности“ с жени. Не беше ясно точно какви са обвиненията срещу него, но Лиъм от привидно ненавиждащ човека се беше превърнал в твърдо застанал в ъгъла на баща си.
Лиъм препрочете текста и след това отговори, като пръстите му летяха, докато говореше на Грейс в обяснение.
– Вера току-що ми писа, че трябва да се срещнем в офисите на адвокатите ни, за да обсъдим нещо важно за имението. – Той поклати глава. – Точно от това имам нужда, да се занимавам с тази гадост в деня преди погребението на майка ми.
Грейс сложи ръка на рамото му.
– О, Лиъм.
Той се отдръпна от допира ѝ.
– Каквото и да е – предполагам, че просто трябва да се справим с това. Ще дойдеш ли с мен, Грейс?
Тя го погледна.
– Разбира се. Всичко, от което имаш нужда.
– Имам нужда да си с мен – каза той, като я погледна внимателно.
– Искам да бъда с теб.
Той се наведе и я целуна нежно, а после хвана ръката ѝ.
– Хайде – каза той.
Бяха се възползвали от услугите на шофьора му, така че лимузината ги чакаше и те се качиха вътре. Лиъм каза на шофьора къде да отидат, а след това си наля едно силно питие и предложи и на Грейс.
– Не, благодаря – каза тя разтревожено. – Не е ли малко рано да започнеш да пиеш, Лиъм?
– Определено не – отговори Лиъм, изпи питието и си наля още едно.
– Вера каза ли какво точно ще обсъждате?
Лиъм поклати глава и този път просто отпи от питието си. За момент затвори очи. Когато ги отвори отново, той се усмихваше горчиво.
– Не беше нужно да казва какво ще обсъждаме. Знам, че брат ми и сестра ми са загрижени единствено за себе си и за своето парче от семейния пай.
– Съжалявам, че се занимаваш с това. Иска ми се да има нещо повече, което да мога да направя.
– Няма нищо – отговори Лиъм. Той въздъхна и след това смени темата. – И така – каза той, почуквайки леко по чашата си – какво мислиш за стареца?
Тя се поколеба.
Лиъм повдигна вежди.
– Толкова лошо, а?
– Не – каза тя, бързайки да го успокои. – Не, той беше очарователен и ярък, забавен и много мил с мен.
– Но… – Погледна я с любопитство Лиъм.
– Но, не знам. – Тя сви рамене.
Как можеше да каже, че има чувството, че той е там само защото има нужда от нещо от Лиъм? Как можеше да каже, че баща му изглежда като потребител?
– Всичко е наред – каза Лиъм. – Знам, че е гадняр. Но той все още е мой баща.
– Сигурна съм, че ще го обикна, когато го опозная по-добре.
Само че тя изобщо не вярваше в това.
Лиъм кимна.
– Както и да е – каза той – имаме по-големи риби за пържене. Аз съм наследник на семейното богатство. Като най-възрастен мъж винаги се е разбирало, че аз ще контролирам бизнеса и ще ни води в бъдещето. Но сега, когато бъдещето всъщност е тук, може би братът и сестрата вече не се вълнуват толкова от него.
Грейс преглътна, а гърлото ѝ внезапно пресъхна.
– Знаеш ли, като се замисля – мисля, че сега ще изпия това питие.
Лиъм ѝ се усмихна.
– Това е моето момиче. – Той посегна към бутилката.