***
Останалата част от деня беше странна за Рейвън. Тя се прибра в апартамента си и се излежаваше на дивана, гледайки риалити телевизия и тъпчейки се с лоша храна.
Знаеше, че наистина трябва да си търси друга работа, защото докато я наемат и започне да изкарва някакви пари, средствата ѝ щяха да са страшно малко, дори и да си намери нещо бързо.
Но умът ѝ се чувстваше изтощен, изпечен от вълнението и тревогата от всичко, което се бе случило през последните двадесет и четири часа.
Докато седеше и гледаше телевизия наполовина, тя все си спомняше за разговора с Джейк в лимузината. Спомняше си онзи изгарящ поглед в очите му, когато му беше казала онези ужасни неща.
Всеки път, когато си спомняше какво беше усещането да го нарече измамник и как я беше погледнал след това – в стомаха ѝ се появяваше усещане, което беше отчасти страх, отчасти очакване.
Между тях имаше нещо толкова химически наелектризирано, като силово поле, и това я объркваше. Джейк Новак се бе държал като пълен арогантен кретен, безразличен, подигравателен към проблемите, които бе създал в живота ѝ. И все пак под това тя усещаше, че той е нещо съвсем друго – като че ли беше неразбран от всички по света, които го познаваха или знаеха за него.
Не бъди глупава, Рейвън. Недей да си мислиш, че имаш някаква суперспециална връзка или разбиране за Джейк Новак. Това е заблуда, това е лудост и няма да те доведе до никъде.
Но тя не можеше да се отърси от това чувство, не можеше да спре да си припомня онези последни мигове с него и паниката, която я обзе, когато осъзна колко лесно би могъл да си пробие път с нея, ако се опиташе дори малко.
Тази кръгова рутина я караше да седи и да се храни до захарна кома, а когато вече беше достатъчно късно за лягане, не беше сигурна дали изобщо иска да си прави труда да се съблича, да си мие лицето, да си мие зъбите, изобщо да прави каквото и да било.
Може би просто ще заспя на дивана и утре ще се събудя с изкривяване на врата. На кого му пука?
Ти си депресирана. Ето какво е това.
Това нямаше значение. Изглежда, не можеше да се събуди, за да почувства нещо друго освен летаргия. По телевизията една Кардашиян крещеше на друга Кардашиян.
Всички сестри се размиваха.
И тогава тя чу бръмченето на мобилния си телефон от мястото му на масичката за кафе до празната бутилка диетична кола.
Рейвън го грабна и го вдигна, като видя непознат номер, но той не беше блокиран. Умът ѝ прехвърли дузина различни възможности за това кой би могъл да е той, но нито една от тях не беше добра.
И все пак, по някаква необяснима причина, тя реши да отговори. Може би защото откакто се прибра, не беше правила нищо друго, освен да се излежава и да яде сладки храни, може би защото всеки глас беше по-добър от самотата на телевизора и Кардашиянките, които си крещяха глупости една на друга.
Каквато и да беше причината, тя вдигна слушалката и каза „здравей“, подготвена за всеки, освен за този, който всъщност беше.
– Знаеш ли кой е това? – Каза той.
Мигновено тя се досети. Джейк Новак ѝ се беше обадил.
– Откъде имаш моя номер?
Той се засмя.
– Всъщност не е толкова трудно, Рейвън. Помисли за това.
Беше истина. Тя не беше в списъка, но той беше Джейк Новак и очевидно Макс Мендес имаше нейния номер, така че въпросът не беше съвсем уместен.
– Добре тогава – каза тя и седна, изведнъж много будна. – Защо ми се обаждаш?
Настъпи дълга пауза.
– Мисля си за това, което ми каза.
– О. – Тя преглътна, а сърцето ѝ биеше в гърлото. – Какво си мислеше за него?
– Мислех си, че имам какво да ти кажа. И после ми беше някак си интересно какво ще ми отговориш, ако ти кажа нещо от това.
Тя не можеше да не се усмихне на факта, че Джейк Новак – ТОЗИ ДЖЕЙК НОВАК – беше пресъздал разговора им от по-рано през деня, също като нея. Само че вероятно не го беше направил от легнало положение върху гаден диван, а наблизо на пода се валяха празни кутии от „Орео“ и „Прингълс“. Вероятно седеше в лимузината си или вечеряше в някой луксозен гурме ресторант.
Тя си пое дълбоко дъх.
– Може би трябва да ми кажеш това, което си искал да ми кажеш, и да разбереш.
– Може би ще го направя. – Настъпи още една дълга пауза. – Искаш ли да подишаш малко свеж въздух?
– А? – Сега тя се изправи, като се разхождаше нервно.
– Казах – искаш ли да подишаш малко свеж въздух – в смисъл, да излезеш с мен за малко? – Той се засмя.
– Не знам… аз съм… – Тя започна да тича в кръг, обзета от паника, опитвайки се да определи колко бързо може да бъде представителна.
– Не е страшно, Рейвън – каза той весело. – Не говоря за купуване на дом заедно, просто казвам, че искам да те взема на разходка и да поговорим няколко минути.
– Кога искаш да се срещнем?
– Е, в момента седя пред апартамента ти, така че близкото бъдеще би било чудесно.
Майната му. Гадно. По дяволите.
Рейвън изтича в спалнята си и скочи на футона. Тъй като се намираше в апартамент в сутерена, прозорците ѝ бяха много високо и имаше много малко такива. Като вдигна глава нагоре, тя успя да види улицата, но не можеше да разбере кой е навън.
– Ти си пред апартамента ми в момента? – Каза тя, като отчасти се надяваше да не е така, но и отчаяно искаше да казва истината.
– Аз съм тук – каза той. – Но не искам да чакам вечно, Рейвън.
– Къде искаш да отидем? Как да се облека?
– По всеки начин, по който ти е удобно. Срещаме се навън след пет минути. – И след това затвори.
Тя погледна мобилния си телефон, сякаш току-що я беше ухапал.
Джейк Новак е навън и те чака. Той пропътува целия път до Уотъртаун, за да се види с теб и само с теб. От всички жени по света – буквално милиони – той избра теб, за да ти се обади, теб, за да поговори с теб, теб, за да те покани на среща.
Но защо? Какво в нея привлече вниманието му?
Нищо от това не изглеждаше истинско и нямаше никакъв смисъл. Искаше и се да е от момичетата, които просто приемат всичко това, да се чувства равна на него, да се държи уверено и да очаква само най-доброто.
Точно сега обаче нямаше време за разсъждения и затова тя спря да се тревожи и започна да се движи. Пет минути изобщо не бяха много. Тя изтича до банята, съблече се, напръска се с парфюм, изми лицето си за по-малко от трийсет секунди, прибра косата си в конска опашка.
Назад към част 10 Напред към част 12