***
Примигвайки, тъй като водата все още капеше по бузите ѝ, тя погледна и видя момиче, което беше достатъчно привлекателно и без куп грим или някаква луда прическа. Може би не беше от момичетата, които обръщат всяка глава, когато влязат в някоя стая, но не се нуждаеше от звънчета и свирки, за да изглежда симпатична.
Стига да изкарам трохите от Орео от ъгълчетата на устата си, съм добре.
Това ѝ напомни за цялата нездравословна храна, която беше похапвала през целия ден, и тя грабна четката си за зъби и си изми зъбите, изплакна ги с вода за уста, след което изтича обратно в спалнята, нахвърляйки дънки, лек пуловер и равни обувки.
В огледалото в цял ръст си помисли, че изглежда достатъчно симпатично, макар че това нямаше да е първия ѝ избор, ако наистина имаше време да се облече.
Може би обаче беше по-добре да не се замисля. Във всеки случай това не беше среща. Джейк ѝ беше дал ясно да разбере, че не се интересува от връзка и иска само да ѝ плати за „услугите“, каквото и да означаваше това. Ако това не беше среща, нямаше нужда да се притеснява, че ще изглежда секси.
Докато напускаше апартамента, тя отново бе поразена от нелепостта на ситуацията. Навън, точно в този момент, я чакаше най-голямата звезда в света и искаше да говори с нея.
Какво щеше да каже Скайлър?
Какво щеше да си помисли всеки, който я познаваше?
Тя не знаеше, знаеше само, че това се случва. Всичко беше твърде реално.
И тогава тя избяга от апартамента си, изкачи стълбите и излезе през вратата на улицата, търсейки навсякъде колата – може би лимузината – където той трябваше да бъде.
Но не видя никаква кола.
И тогава чу силно давене на двигател, обърна глава и видя мъж на мотоциклет, който спря до тротоара наблизо. Той носеше мотоциклетна каска, така че не можеше да бъде разпознат – докато не я свали.
Джейк Новак беше стигнал до апартамента ѝ с наистина елегантен, красив мотоциклет, сякаш беше герой от някой от филмите му. Беше облечен в дънки и обикновена бяла тениска, а камуфлажното му яке висеше разкопчано.
Той слезе от мотора и сложи стойката, така че той леко се наклони. После отиде до задната част на мотора, където малка товарна мрежа държеше друга каска.
– В настроение ли си за свеж въздух, или не? – Попита той, като я погледна и видя резервираността на лицето ѝ.
– Никога не съм се качвала на това – каза тя, слезе на тротоара и бавно се приближи.
– Това е мотор, а не питон – каза той. – Няма да ти навреди, ако се приближиш.
Не, но можеш да ме нараниш, ако се приближа твърде много до теб.
Джейк откачи каската от задната седалка и ѝ я подаде. Тя я хвана – беше гладка и по-тежка, отколкото очакваше.
– Няма да се движим прекалено бързо, нали?
– Какво би било прекалено бързо? – Попита той, като се взираше директно в очите ѝ.
Рейвън изведнъж се сети за двойния смисъл на въпроса и мислите ѝ започнаха да се надпреварват, а съзнанието ѝ се изпълни с всякакви образи, за които знаеше, че са неуместни.
Но аз искам да съм прекалено бърза с теб, помисли си тя. Искам да стигна докрай и искам да крещя с пълно гърло.
Разбира се, тя не каза нищо от това. Вместо това сви рамене, страхувайки се да говори и да се уличава.
– Хайде, Рейвън – каза Джейк, като наклони глава към мотоциклета.
След това го обкрачи и си сложи каската.
Рейвън се поколеба за миг, но накрая реши, че няма да се уплаши, така че може и да спре да отлага неизбежното.
Тя бързо отиде до мотоциклета и след това се качи зад него, като плъзна каската надолу по главата си.
– Обгърни с ръце кръста ми – обади се Джейк, докато се готвеше да запали двигателя.
Тя направи каквото ѝ каза, изпитвайки тръпка, когато ръцете ѝ обгърнаха твърдия му торс, увиха се около него и усетиха твърдостта на стомаха му.
Жените по целия свят щяха да позеленеят от завист, ако можеха да видят това, което тя изпитваше. Да си толкова близо до Джейк Новак беше като да спечелиш от лотарията, само че по-голямо. Парите бяха едно – това беше нещо съвсем различно.
Това беше секс. Това беше чист адреналин, чиста чувственост.
Тялото му беше неземно, усещането за него… краката ѝ се разтвориха… тя се придвижи по-близо зад него, докато той вкарваше мотоциклета в действие, а мотора бучеше и пулсираше под тях.
Мотоциклетът беше като живо ръмжащо животно и Джейк го беше опитомил, без усилие го контролираше, карайки я да се чувства някак в безопасност въпреки мощта и скоростта на машината.
И тогава те караха – по-скоро летяха – по улиците на Уотъртаун към някаква неизвестна дестинация.
Рейвън знаеше, че това е лудост, знаеше, че за пореден път се държи безотговорно, но някак си се чувстваше в безопасност с Джейк. Нямаше как да го обясни рационално.
Докато вятъра брулеше тялото ѝ и тя наблюдаваше пейзажа, който се носеше покрай нея със скоростта на светлината, никога не се беше чувствала толкова жива и свободна, а може би дори щастлива.
Но спомни си какво се случи последния път, когато се довери на популярно момче, на някой, когото смяташе за толкова съвършен, дори прекалено добър за теб.
Спомни си какво ти направи. Почти те съсипа напълно.
Джейк Новак не беше момче, той беше мъж. А Рейвън вече не беше някакво момиче от гимназията без опит в реалния свят. Тя беше възрастна жена, която можеше да взема решения и да избира, а точно сега нейния избор беше да бъде на това пътуване с него.
А коя жена със здрав разум би отхвърлила подобен шанс?
Нито една.
Караха дълго, но Рейвън обичаше всяка секунда от това. Тя можеше да се усмихва и да се смее с каска на главата и никой не знаеше и не виждаше какво си мисли. Всъщност, след като и двамата бяха прикрити от каските си, никой на улицата не се сещаше, че известната суперзвезда Джейк Новак кара бясно по улиците на Бостън с лудо момиче зад него.
Назад към част 11 Напред към част 13