***
Един от моделите, които стояха до него, сложи ръка на ръката му и отметна глава назад, смеейки се на нещо, което Джейк беше казал, а след това той се наведе и прошепна в ухото ѝ.
Явно беше намерил някого, от когото наистина се интересуваше, някого от неговата лига. Всичко това беше някак депресиращо. Това не се различаваше толкова много от това да го гледаш на големия екран – той се чувстваше също толкова недостъпен и нереален в известен смисъл.
Рейвън изпита внезапно, силно желание да пие, докато не можеше да вижда направо.
Докато Скайлър стоеше и продължаваше да слюноотделя, Рейвън отиде до бара и си поръча студен чай „Лонг Айлънд“.
Това беше най-силната напитка, за която можеше да се сети, но от която нямаше да се задави.
Нарочно не погледна към Джейк Новак, докато чакаше бармана да ѝ направи питието. Барът беше по-близо до неговия ъгъл на стаята, но това я караше да се преструва, че той не съществува, още по-силно.
По някакъв начин той беше като магнит, който я привличаше към себе си, вкарваше я в своята орбита, а това ядосваше Рейвън. Тя се държеше точно като всички останали глупави фенки, които бяха превърнали Джейк Новак в някакъв Бог.
Беше нелепо.
– Нелепо – промълви тя на глас. Дори не осъзнаваше, че ще говори, докато думите не излязоха от устата ѝ.
– Какво е нелепо? – Попита някой точно зад нея.
– Нищо – каза тя, смутена, че избухването ѝ е било чуто.
Обърна се, за да види кой ѝ говори, и замръзна.
Джейк Новак стоеше там, на метър от нея, и я гледаше с очите на филмова звезда и с усмивката, която сваляше бикини.
– Мислиш ли, че няма да разбера? – Попита той. – Обзалагам се, че ще разбера.
Рейвън преглътна. Отблизо харизмата му беше толкова силна, че тя изпадна в паника, сърцето ѝ заби, гърлото ѝ се сви, имаше чувството, че може да припадне.
Той стоеше там и я гледаше с кафявите си очи и с лицето, което беше виждала изписано на безброй билбордове, на телевизионните екрани, дори в киносалоните. Очите му бяха напрегнати, изучаваха я, сякаш знаеше точно какъв ефект има върху нея в този момент.
– Един студен чай „Лонг Айлънд“ – извика бармана, спасявайки я.
С благодарност Рейвън се завъртя и взе напитката, като я изгълта за няколко секунди с надеждата да успокои изхабените си нерви.
Джейк се приближи до бара и си поръча бира, след което отново се обърна към нея.
– Така и не отговори на въпроса ми. Какво е нелепото?
Сега тя усещаше одеколона му, неговия аромат, и откри, че той е толкова опияняващ, колкото и всичко останало в него. Той беше точно такъв, какъвто обещаваше да бъде в онези глупави филми, които тя твърдеше, че не гледа, но тайно се наслаждаваше на тях късно вечер, когато никой не беше наблизо, за да види как тя се усмихва мечтателно на популярното момче.
Алкохолът бе постигнал желания резултат, макар че очите ѝ леко се насълзиха от паренето в гърлото, след като бе изпила толкова много и толкова бързо.
– Просто не съм свикнала с този тип партита – каза тя накрая.
– Не е твоя стил? – Каза той, взе бирата си и хвърли банкнота от петдесет долара на бара за бармана, който възкликна с благодарност.
Добрите бакшиши веднага възбуждаха Рейвън, която обслужваше маси, откакто напусна дома си на седемнайсет, а наистина добрите бакшиши бяха рядкост там, откъдето идваше.
– Петдесет долара за отваряне на бутилка бира? – Каза тя и повдигна вежди.
– Твърде малко? – Каза той. – Добре, тогава. – Той се обърна и пусна банкнота от сто долара на бара. – Комплименти от моята приятелка – каза той на бармана, чиито очи сега бяха по-големи от чифт чинии за вечеря.
Рейвън си каза да си поеме дъх.
Стоиш тук и разговаряш с Джейк Новак, но всичко е наред. Той е просто човешко същество. Той не е по-различен от всеки друг. Той е просто човешко същество.
Запомни това.
Но когато се опита да срещне погледа на Джейк, всичките ѝ големи приказки изхвърчаха през прозореца. Краката ѝ се разтрепериха, устата ѝ стана още по-суха, ръката ѝ се почувства твърде слаба, за да държи питието си. Защото истината беше, че Джейк Новак не беше нормален. Той не беше като всички останали и стоейки толкова близо до него, това се виждаше с абсолютна и опустошителна яснота.
Тя знаеше, както и всички останали, че Джейк е отишъл в морската пехота и е служил две мисии в Близкия изток веднага след завършване на гимназията. Беше участвал в бойни действия, когато другите момчета на неговата възраст се занимаваха с учене в колеж и се втурваха към братства.
Това, което накара целия свят да се влюби в Джейк, беше не само хубавият му външен вид и поп песните, но и историята на живота му. Всички бяха чували за красивата му годеница, която търпеливо го е чакала, докато той се е сражавал в чужбина, само за да се разболее от рак и да почине само няколко месеца, след като Джейк се е върнал у дома завинаги.
Стоейки там и гледайки го в очите, всичките ѝ познания за живота му се сгромолясаха върху нея. Въпреки че беше казала на Скайлър, че мрази филмите и музиката му, истината беше, че тя обичаше филма за танци, който той беше направил – казваше се „Jump In“ – и го беше гледала повече пъти, отколкото можеше да преброи.
Освен това имаше три негови сингъла в iPod-а си и ги пускаше отново и отново, когато отиваше да бяга три мили в парка.
Още по-лошото беше, че физическото му присъствие я караше да иска да падне на колене и да го моли да правят секс, точно както Скайлър се беше пошегувала, че ще направи.
Рейвън не беше такова момиче и никога не беше била – въпреки твърденията на някои хора. Но като се вгледа в прекрасните му кафяви очи, като видя пълнотата на устните му, силата на челюстта му, прибраната му къса кафява коса, и това мускулесто тяло, изпъкващо от плата на свободната му риза…
Просто ме чукай – помисли си тя, а емоциите ѝ бяха отчаяни. През последните четири години не си беше позволявала да иска никого, да си представя себе си с някой мъж – и ето че си представяше себе си с най-търсения мъж на планетата Земя.
Разбира се, факта, че беше девствена, можеше да усложни нещата, но точно в този момент не ѝ пукаше особено.
– Къде си? – Попита я Джейк.
– Аз? Аз съм тук, както и ти. – Тя се изненада колко спокойно и почти арогантно звучеше гласът ѝ в собствените ѝ уши. Тя отпи дълга глътка от питието си.
– Преди малко изглеждаше така, сякаш си дълбоко замислена – каза той.
– Ами някои от нас го правят – каза му Рейвън.
– Някои от нас какво правят?
– Някои от нас, момичетата, мислят – отговори тя. Изведнъж и се стори, че язвителният сарказъм се е превърнал в най-добрия и метод за защита.
Джейк се приближи до нея и тя изведнъж изпита желание да прокара ръце по гърдите му, да усети стегнатостта на добре мускулестия му торс, онези мускулести коремни мускули, които бяха показвани на десетки корици на списания.
Изведнъж си представи как вдига ризата му и облизва корема му, как вкусва солената му кожа, а после разкопчава колана му…
– Разбрах – каза Джейк, прекъсвайки зашеметяващата ѝ фантазия.
– Какво разбра? – Каза тя, като се опитваше да не се изпоти. Имаше чувството, че той може да чете мислите ѝ, че знае точно какво си е представяла току-що.
Той ѝ се усмихна.
– Разочарована си.
– Съвсем не. – Поклати глава тя.
Как може да го разбере?
– Сигурна ли си в това? – Попита той с усмивка, а очите му сякаш я притискаха и задържаха.
– Може би съм разочарована – позволи си тя. – Но от друга страна се обзалагам, че и ти си.
Той отново се приближи до нея и сега тя наистина усещаше топлината на тялото му и усещаше силата му, като някакво диво животно. Той протегна ръка и нежно докосна китката ѝ, а тя сякаш бе изгорена от пламък.
– Права си – каза и той. – Наистина се разочаровам от същите стари партита, от същите глупави разговори, от същите типове жени, които искат от мен същите неща.
– Сигурно ти е толкова трудно – каза Рейвън, като позволи на сарказма да се прояви.
Очите на Джейк се свиха малко.
– Трудно е – каза той. – Много трудно. – Той се вгледа в нея и тя се оказа неспособна дори да говори.
Сега си представяше как прави нещо повече от това да разкопчае колана му. Представяше си как смуче съвършено твърдия му член, как го взема в устата си, как прави неща, които никога преди не беше правила с друг мъж.
Рейвън се опита да накара образите да се махнат от съзнанието ѝ, но не успя. Сякаш Джейк Новак беше поел контрола над мозъка ѝ.
Той се усмихна, сякаш знаеше точно какви образи са предизвикали думите му в мозъка ѝ.
– Мисля, че може би имаме повече общи неща, отколкото си мислиш – каза ѝ той.
– Много се съмнявам в това.
– Това е много лошо – каза той, звучейки като истински съжаляващ. – Обзалагам се, че щяхме да се забавляваме заедно. – А после се обърна и си тръгна.
Когато я остави, сякаш слънцето беше потъмняло, сякаш цялата топлина беше изсмукана от стаята.
Рейвън се почувства толкова студена, толкова самотна и напълно опустошена.
Какво очакваше? Попита се тя. Наистина ли си мислеше, че той ще стане новият ти най-добър приятел? Човекът е най-известната, най-влиятелната знаменитост в света, която може да има всяка жена, която пожелае.
Но и се искаше да си върне последното изречение, когато каза, че нямат нищо общо помежду си. Истината беше, че усещаше как нещо преминава между тях, а това беше нещо, което не беше изпитвала с никого преди.
Нещо, което може би е чакала през целия си живот, само че е била твърде уплашена, за да действа. Вместо това се уплаши и го отблъсна.
Тя се върна бавно до мястото, където я чакаше Скайлър.
Назад към част 2 Напред към част 4