***
Преди да слезе от метрото на площад „Копли“ и да започне да се опитва да си проправи път към зоната за представления, Рейвън вече знаеше, че силно е подценила колко популярен е Джейк Новак и колко други фенове ще се появят, за да го видят на живо и лично.
Всъщност бяха дошли хиляди хора, улиците бяха затворени и блокирани от полицейски коли, а имаше и голямо присъствие на охрана, която да помага за контролирането на дивите тълпи от предимно крещящи млади жени.
Рейвън почувства прилив на отчаяние и горчиво разочарование, докато си пробиваше път през тълпите момичета, които пееха песни на Джейк Новак, носеха табели, кикотеха се и се смееха на своя идол, а Рейвън обмисляше да се обърне и да се върне във влака, да се прибере вкъщи и да заплаче във възглавницата си. Но не, тя нямаше да позволи на Джейк Новак да спечели.
Всички тези момчета си приличат, помисли си тя, а гнева ѝ растеше с всяка секунда. Те лъжеха и манипулираха момичета като Рейвън, които бяха прекалено доверчиви и мили за собственото си добро. Но Рейвън щеше да оправи нещата. Този път тя нямаше да избяга.
Не съм проститутка, не съм курва и никога повече няма да позволя на никого да ме кара да се чувствам така.
Никога. Чуваш ли го, Джейк Новак?
Докато Рейвън бавно се движеше с тълпата, масата от хора си проправяше път към площад „Копли“ и се приближаваше до временната сцена, която беше поставена. Изведнъж тя чу началото на една от най-известните песни на Джейк да започва да звучи.
Тя звучеше толкова силно от гигантските високоговорители, разположени около Копли, че се чуваше като ехо в цялата околност.
От публиката избухнаха радостни възгласи и всички около нея започнаха да пищят, да се бутат и бутат.
– Той започва!
– О, Боже мой, ще го пропуснем!
На Рейвън ѝ беше трудно да се движи, тъй като всички изглеждаха толкова решени, колкото и тя, да се доближат до него. Накрая тя осъзна, че това е губещо положение.
Нямаше да успее да се доближи на по-малко от хиляда метра от сцената, а и във всеки случай той щеше да изпълнява, без да може да разговаря с никого.
Но какво щеше да прави, когато слезеше от сцената?
Нямаше представа, но Рейвън знаеше, че може да се успокои, да мисли за бъдещето и да бъде там, където той щеше да бъде, още преди да е стигнал дотам. Работи по-умно, а не по-усилено.
Рейвън си проправи път към отегчено изглеждащия охранител, който стоеше със скръстени ръце и изглеждаше така, сякаш би предпочел да е почти навсякъде другаде.
– Здравей – каза Рейвън и се приближи до него.
Човекът се взираше в нея.
– Да?
– Има ли начин да предам съобщение на Джейк?
Охранителят избухна в смях.
– Разбира се, ще му го предам лично.
– Говоря сериозно.
– Да, знам, че си сериозна. – Той се огледа в морето от хора.
– Осъзнаваш ли, че всяко момиче тук иска по някакъв начин да поговори с него?
– Знам, но аз всъщност съм го срещала и това е важно.
– Слушай, това няма да се случи.
Рейвън въздъхна. Тя погледна охранителя в очите.
– Аз не съм някаква луда фенка – каза тя. – Едва ли дори харесвам музиката му. Но трябва да му предам съобщение, това е спешно. Какво бихте направили вие, ако бяхте на мое място и трябваше непременно да се свържете с него?
Човекът извъртя очи. Но сякаш ѝ повярва, сякаш усещаше истината зад молбата ѝ.
– На твое място щях да отида на ъгъла на „Сейнт Джеймс“ и „Кларендън“, където ще го чака лимузината му, когато всичко свърши. Това е встрани от пътя и може би – само може би – ще имаш една секунда възможност да му помахаш и да извикаш името му или нещо подобно, преди да го изкарат по дяволите оттам.
– Много ти благодаря – каза тя и го каза сериозно.
Човекът я пренебрегна и се върна да сканира тълпата.
На Рейвън ѝ отне почти трийсет минути, за да си пробие път през тълпата и след това да намери пътя до ъгъла на Кларендън и Сейнт Джеймс Стрийт. Докато пристигне, Джейк вече беше изсвирил последната си песен от много краткия сет. Беше странно да го чува как пее, докато се движеше през тълпата, а гласът му отекваше в ушите ѝ, докато вървеше.
Нямаше съмнение, че е талантлив – гласът му беше невероятен – и макар да не го виждаше, Рейвън трябваше да признае, че песните му я вълнуваха.
Спомняйки си, че е била толкова близо до него, че той е насочил вниманието си към нея, тя искаше да го види отново. Да, беше му ядосана, но Рейвън не можеше да отрече, че е привлечена от него по начин, който караше мозъка ѝ да се разбърква, а коленете ѝ силно да се подкосяват.
Не забравяй, че той си падаше по теб. Дори се опита да те накара да се срещнете отново.
Да, това е, защото си мислеше, че съм ескорт.
Но просто трябваше да има недоразумение, все пак, защото защо, по дяволите, Джейк Новак трябваше да плаща за секс?
Това просто нямаше никакъв смисъл.
Наистина на ъгъла на улицата безучастно чакаше една разтегателна лимузина, а шофьора стоеше отвън и се разправяше с един полицай.
Освен това наоколо нямаше много хора, всички бяха по-близо до концерта и това накара Рейвън да си помисли, че може би информацията от онзи охранител е била точна.
Затова тя стоеше наоколо, преструваше се, че говори по телефона си, ходеше напред-назад по улицата и като цяло се опитваше да остане под радара.
След около час видя да се появява друга полицейска кола, а после и още една.
Миг по-късно се появи и малка охрана.
Той е на път – помисли си тя и пулсът ѝ се ускори. Сега всичките ѝ сетива бяха нащрек, докато се опитваше да види къде може да е и дали може да предвиди по някакъв начин откъде ще дойде. Трябваше да се позиционира така, че да се доближи до него, когато мине.
Рейвън си помисли дали да не застане до лимузината, но те със сигурност щяха да я отстранят от този район.
Вместо това тя застана там, където беше, на разстояние, и наблюдаваше и чакаше.
Само по случайност го забеляза да идва от съвсем различна посока от тази на концерта. Беше заобиколен от охрана, поне шестима гигантски мъже със слушалки, и го водеха по Кларендон Стрийт. Шокиращо беше, че минаваха почти напълно незабелязано от гъмжащите от момичета тълпи в района.
Рейвън започна да върви към настъпващия фаланг от телохранители, знаейки, че това е единственият ѝ шанс.
Докато се приближаваха, тя забеляза Джейк, който вървеше сред тях, и той също установи контакт с нея. Очите му се разшириха от разпознаване и изненада, но и от нещо друго.
Тя не можеше да каже дали се радва да я види, или е абсолютно ужасен, че се е появила изневиделица.
Изведнъж той прошепна на един от охранителите, който започна да води Джейк още по-бързо.
– Чакай малко! – Извика тя. – Джейк, трябва да говоря с теб!
Няколко от охранителите обърнаха глави и я погледнаха любопитно, докато минаваха покрай тях.
– Джейк! – Изкрещя тя още по-силно. Той вече беше почти до лимузината – тя щеше да пропусне шанса си. А той я беше видял, което означаваше, че иска да я избегне.
Знаеше, че я е разпознал, и я вбесяваше, че я игнорира по този начин.
– Джейк Новак, ще разкажа на всички за теб! – Изкрещя тя, като гласът ѝ беше по-силен, отколкото дори си мислеше, че е възможно. – Ще разкажа на всички твои малки фенове за това как наистина се отнасяш към жените!
Охраната, която заобикаляше Джейк, най-накрая стигна до безопасната лимузина и вратата се отвори, а след това той се вмъкна вътре и изчезна.
Рейвън се почувства ужасно победена и унизена.
Каква загуба. Какво си беше мислила, като си беше представяла, че човек като него ще се интересува от нея или от това, през което преминава?
Беше като мравка, която се опитва да привлече вниманието на слон. И още по-лошо, беше като мравка, която се опитва да привлече вниманието на човека, който се качва на върха на слона. Поне слонът можеше случайно да я настъпи.
Тъкмо когато се канеше да се обърне и да се измъкне от мястото на провала си, един от охранителния екип започна да върви към нея.
– Хей, ти – каза той. Беше едър афроамериканец, който беше с размерите на малка планина. – Името ти Рейвън ли е? – Попита той.
– Ехх… – тя не беше сигурна какво да каже. Може би Джейк беше казал на този човек да я арестува за това, че го преследва.
– Ела с мен – каза мъжа с размерите на планина, размахвайки пръст, за да го последва, и тръгна обратно към лимузината, която все още не беше помръднала от мястото си.
Рейвън нервно го последва, осъзнавайки, че всички погледи са насочени към нея. Целият екип от охранители я наблюдаваше, като всеки от тях носеше едно и също странно неангажиращо изражение.
Когато стигна до лимузината, вратата беше отворена за нея.
– Господин Новак иска да говори с вас – каза ѝ охранителят. – Качете се.
Рейвън не можеше да повярва. Тя го погледна за последен път, сякаш за да се увери, че всичко това не е една голяма шега.
– Това е, което искахте, нали? – Попита я мъжа, вече раздразнен.
– Да, мисля, че е така.
– Тогава какво чакаш? Време е всичките ти мечти да се сбъднат – каза той, а от гласа му капеше сарказъм.
– Добре. – Тя се опита да звучи уверено, да си припомни мисията си.
Не беше там като фенка или преследвачка, беше там заради справедливостта.
Рейвън влезе в лимузината и вратата се затвори, затваряйки я в себе си.
А точно срещу нея седеше само един човек – Джейк Новак. Той се беше облегнал на просторната черна кожена седалка и изглеждаше поразително красив и отпуснат.
Облечен в изцяло бял костюм с черна вратовръзка, той имаше аурата на филмова звезда, която току-що е слязла от червения килим или може би е излязла направо от екрана на киносалона. Късата му кафява коса беше оформена и нито един косъм не изглеждаше не на място, а наболата му брада беше точно толкова, колкото е необходимо за перфектния сексапил в спалнята.
Рейвън си помисли, че ако го беше снимала в този момент, можеше да я залепи направо на корицата на списание „Ролинг Стоун“ и щеше да е точно както трябва.
– И така – каза Джейк, като се премести съвсем леко на мястото си – искаше да получиш вниманието ми, получи го. – Той и се усмихна леко, но очите му бяха предпазливи и студени.
Рейвън трепереше, цялото ѝ тяло вибрираше от тревога, че е толкова близо до него. За миг беше напълно изгубена във висцералното привличане на тялото ѝ към него, толкова изгубена, че беше забравила защо е там.
Каква беше причината? Дали не искаше да му каже нещо важно?
Но не, нямаше нищо, което да оправдава лигавенето ѝ по Джейк Новак, най-голямата музикална и филмова звезда в свободния свят. Като го караше да седи там две минути, тя му струваше повече пари, отколкото би спечелила през целия си живот.
Назад към част 8 Напред към част 10