***
През останалата част от седмицата Фейт не чу нищо за Чейс. В известен смисъл се превърна в мъчение дори да държи или да погледне телефона си. Самият телефон и напомняше за нощта, която прекараха заедно, а липсата на каквито и да било обаждания или съобщения от него правеше още по-ясно, че той не възнамерява да я види никога повече.
Тя непрекъснато мислеше да му пише и неведнъж беше написала текст, а пръстът ѝ беше надвиснал над „изпрати“, но всеки път губеше нерви или се разубеждаваше да не го прави.
В тези случаи, които обикновено се случваха през нощта, когато беше сама и особено тъжна – Фейт вместо това пишеше на сестра си Криси.
Криси започваше да се оплаква от дома, от мама и татко, от тяхното пиене и караници. А Фейт, както обикновено, казваше на по-малката си сестра, че всичко ще се оправи и че просто трябва да бъде търпелива, макар че самата тя започваше да губи надежда, че това е вярно.
Може би нещата не се оправят просто така, помисли си тя в онази съботна вечер, докато двете със сестра ѝ си пишеха съобщения, а Фейт слушаше спортно радио на заден план.
Може би нещата просто остават такива, каквито са, или се влошават.
Беше потисната и не ѝ помагаше фактът, че по цял ден и нощ гледаше „Спортен център“ и слушаше спортни радиопредавания, вместо да прави нещо продуктивно, като например да тренира или може би да се опита да напише нов разказ.
Фейт пишеше още от дете, но през последните няколко години беше започнала да губи страстта си към това, тъй като отговорностите и грижите на възрастните бяха заменили голяма част от свободното ѝ време за мечти и фантазии.
След като си взе почивка от писането на съобщения с Криси, тя извади лаптопа си и отвори документа си в Word. Имаше около две хиляди думи от една история, която беше започнала да пише миналия месец и оттогава не беше постигнала почти никакъв напредък по нея.
Пръстите ѝ бяха разположени над клавиатурата и тогава чу
спортните радиоводещи отново започнаха да говорят за Чейс Уинтърс.
Тя се обърна към радиото си и се заслуша.
– Вижте – каза един от тях – много хора са развълнувани от това, което Чейс Уинтърс направи при първото си излизане. Но утрешният мач ще бъде съвсем различен. Нова Англия се изправя срещу Грийн Бей, а нека ви кажа – Грийн Бей е страшен тази година. Защитата им е пълна с животни.
– О, да – засмя се водещия. – Техният пас е безумен. Мисля, че в дебютния си мач те прехвърлиха QB около петнайсет пъти и това бяха брутални прехвърляния.
– Точно така. Така че хора като мен – и не ме разбирайте погрешно, аз съм огромен фен на Чейс Уинтърс, но с нетърпение очаквам да видя как ще се представи срещу Грийн Бей. Запомнете думите ми, хора. Грийн Бей ще ни покаже истинския
Чейс Уинтърс и истинските национали на Нова Англия утре.
Фейт изведнъж получи усещане в стомаха си, което беше различно от това, което изпитваше към Чейс през изминалата седмица. Предимно се тревожеше за това колко зле е завършила срещата им и дали той някога ще иска да я види отново.
Но за пръв път през цялата седмица имаше чувство на загриженост – не за нея, а за него. Дали тези спортни предавания просто се опитваха да раздуят играта в неделя, или говореха сериозно за това колко опасен е Грийн Бей?
Тя затвори документа си с текст, отвори уеббраузъра си и потърси най-интересните моменти от откриващия мач, който Грийн Бей бе изиграл миналия уикенд.
Докато гледаше клиповете, стомаха ѝ се сви и се стегна на малък възел. Почувства се зле.
Разбира се, това бяха най-интересните моменти, което означаваше, че в краткия отрязък са събрали само най-тежките, предизвикващи сълзи моменти, но дори и така беше болезнено да се гледа.
Отново и отново защитата на Грийн Бей унищожаваше нападателната линия на противниковия отбор, а след това се скупчваше върху куотърбека и го смазваше на земята с удари, които боляха само да се гледат.
Това, което коментаторите в радиопредаването бяха пропуснали да споменат, беше, че Грийн Бей дори бяха контузили куотърбек и той беше принуден да напусне играта, куцайки от терена, изглеждайки така, сякаш дори не знаеше къде се намира.
Когато акцентите свършиха, Фейт се страхуваше за Чейс повече, отколкото преди това, и този път усети, че не може да се спре да му пише.
– Трябва да го направя – каза тя, грабна мобилния си телефон и изтегли последния им разговор.
Сърцето ѝ биеше бързо и тя се тревожеше, чудейки се дали това наистина е лоша идея. Толкова пъти през последните няколко дни беше устояла на импулса да изпрати SMS на Чейс. А сега щеше да се поддаде на изкушението и да го безпокои в нощта преди големия мач?
Но не можеше да си помогне. Наистина искаше да му каже нещо.
„Здравей, знам, че имахме странен момент онази вечер. Но просто исках да ти кажа, че знам, че ще се справиш страхотно утре срещу Грийн Бей!“
Тя изпрати текста и веднага съжали за това.
Наистина ли този глупав текст щеше да подобри нещо? Дали щеше да направи Чейс да се представи по-добре или да иска да говори с нея повече, отколкото преди?
Разбира се, че не.
Това беше просто нейния начин да се поддаде на емоциите си и да се опита да подхване някакъв контакт между тях.
– Глупости – промълви тя.
Няколко часа по-късно, докато се приготвяше за лягане, тя погледна телефона си, който беше оставила до леглото, и видя на екрана нещо, което приличаше на текстово съобщение. Фейт се затича натам, знаейки, че това ще е нещо от Криси или някой друг, също толкова разочароващ.
Но то не беше от Криси – все пак беше от Чейс.
„Благодаря за мислите. Приятно гледане.“
Това беше всичко. Тя се замисли дали да не изпрати нещо обратно, но по-мъдрата част от нея разсъждаваше, че ако той наистина искаше да влезе в истински разговор, щеше да последва въпрос или някакъв друг коментар. Той така и не го направи.