***
Преди Чейс Уинтърс да излезе на терена за пръв път по време на неделния мач, Фейт вече наистина беше побесняла.
Мачът беше вечерен, така че започна чак в 20:30 ч. Фейт беше поканила Криси да гледа мача с нея и така двете седяха пред телевизора, хапваха закуски и разговаряха.
Криси нямаше представа, че Фейт е толкова силно заинтересована от играта, от нейния изход и по-специално от Чейс Уинтърс.
И така, когато нападението на Нова Англия се подготвяше да играе
първия даун в мача, Фейт се беше наклонила напред на мястото си, стиснала ръка около чашата си с диетична кола, докато Криси говореше на заден план, почти без да я чува.
При първото разиграване Чейс подаде топката на един от беговете на „Ню Ингланд“, който стигна до линията на атаката, преди да бъде пресрещнат лесно.
– По дяволите – каза Фейт и поклати глава.
– Какво не е наред? – Попита сестра ѝ, като погледна Фейт с наведена глава.
– А?
– Казах, какво не е наред?
– О, нищо. – Фейт се взираше в екрана, докато отбора се подреждаше отново. Тя усещаше с костите си, че този път Чейс ще хвърли топката. Кракът ѝ трепереше нагоре-надолу, докато чакаше.
Чейс наистина се отпусна за пас и защитата на „Грийн Бей“ проби през линията на нападението, поне трима мъже се втурнаха към него. Чейс хвърли топката бързо, за да не бъде изхвърлен, и тя излезе извън терена.
– Той дори не се доближи до никого! – Каза Криси, като извъртя очи. – Ще го обвинят в умишлен удар по земя.
– Замълчи, Криси.
– Не ми казвай да млъкна. – Тя посочи към телевизора. – Ха! – Каза тя и се изправи. – Чу ли това? Умишлено заземяване.
Фейт започваше да съжалява, че е поканила сестра си да гледат мача. Мислеше си, че това ще ѝ помогне да облекчи нервите си, да я разсее, но вместо това се тревожеше и дразнеше от постоянното бърборене на Криси.
Ню Ингланд бяха на трети даун и сега имаха двайсет ярда, за да отидат за първи даун, благодарение на наказанието, което бяха получили от предишната игра.
Дикторите говореха за това колко твърда и издръжлива е защитата на „Грийн Бей“ и колко голям натиск може да окаже върху младия куотърбек.
Но Чейс не е просто някой млад куотърбек – помисли си Фейт. Той ще бъде един от най-добрите играчи, които НФЛ някога е виждал.
И все пак, дори с увереността си в способностите му, тя се страхуваше за него. Във въздуха се усещаше напрежение – тя го виждаше дори през телевизора. Когато камерата се приближи до очите на Чейс, тя си помисли, че може би дори е видяла и малко страх в очите му.
Но това можеше да е само нейното въображение.
Играта започна и Чейс отново се отдръпна и този път един от
защитниците на „Грийн Бей“ проби през нападението, но Чейс се беше обърнал встрани от него, за да хвърли пас, и играча на „Грийн Бей“ се втурна към сляпата му страна.
– Не! – Извика Фейт, като се изправи.
Чейс беше ударен силно, точно когато започваше да хвърля топката. Тъй като бе повален силно на тревата, паса му се завъртя във въздуха и бе прихванат от противниковия отбор.
Тълпата в „Грийн Бей“ изрева, тъй като отбора им върна топката за тъчдаун.
Чейс се изправи и се отърси.
Поне не е ранен.
Фейт прехапа устни, наблюдавайки го, знаейки колко ядосан и разочарован трябва да е бил Чейс от себе си заради това, че е хвърлил прехващане.
– Не е по негова вина – каза Фейт, повече на себе си, отколкото на когото и да било друг. – Това е неговата проклета линия, те не го защитават.
Сестрата на Фейт я гледаше с отворена уста.
– Ти като че ли си влюбена в Чейс Уинтърс или нещо такова?
– Какво? – Фейт погледна Криси и направи кисела физиономия. – Защо изобщо казваш това?
– Ум… може би защото никога не си се интересувала от Нова Англия, през всичките години, в които татко ги гледаше и говореше за тях. Всъщност ти винаги си казвала, че мразиш футбола.
– И така, този сезон се заинтересувах, след като отидох на мача.
– Срещна ли се лично с него?
Фейт не отговори. Тя се чувстваше в капан.
Криси се захили и започна да рита с краката си по пода.
– Да, срещнала си го и сега го обичаш. Признай си!
– Замълчи.
– Признай, че си лудо влюбена в Чейс Уинтърс.
– Сериозно – каза и Фейт. – Престани да говориш така.
Сестра ѝ обаче не спря. Никога не се беше отказвала от нищо, ако усетеше, че това предизвиква възторг у някого. Криси се изправи, като държеше една от хвърчащите възглавници на една ръка разстояние и я гледаше с обожание.
– О, Чейс, бейби. Трябва да ти целуна бухалката от мястото, където падна днес. – Тя поднесе възглавницата към лицето си и започна да я целува фалшиво, като падна на дивана, смеейки се истерично на собствената си комедия.
Фейт просто седеше, ядосана на себе си, че е била достатъчно глупава, за да покани Криси за мача. Това си беше направо глупаво.
През първото полувреме на футболния мач Чейс и Националите се мъчеха да навлязат в някакъв ритъм срещу суровия и груб отбор на Грийн Бей. Отново и отново Чейс се измъкваше от джоба, пасовете му бяха къси или неточни, тъй като обикновено го преследваха един или двама огромни противници.
В първия мач от сезона Чейс можеше да подава и да бяга. Заплахата от неговата способност да бяга държеше Ню Йорк на нокти. Днес обаче дори играта му с бягане се провали. Няколко пъти се опита да се пребори за метър и беше спрян, включително беше ударен достатъчно силно, за да излезе от игрището и да изглежда разклатен след това.
Беше трудно за гледане и Фейт примижаваше, очаквайки най-лошото всеки път, когато докоснеше топката.
До края на полувремето „Грийн Бей“ водеше с десет точки, след като беше отбелязал тъчдаун и гол. Мачът беше в ръцете на играчите, но Чейс не играеше добре.
На полувремето Фейт се опита да се отпусне и да се пошегува с Криси, но през цялото време мисълта ѝ беше за Чейс. Представяше си го как седи в съблекалнята, докато треньора му даваше ободряваща реч, и изпращаше мислите си към него, като искаше да знае, че го подкрепя.
Иска ми се да можех да говоря с него по телефона снощи… или да се събудя в леглото с него тази сутрин.
Когато излезе от транса си, тя осъзна, че Криси е по средата на изречението.
– … мама каза, че просто трябва да отида в общинския колеж и да пътувам от вкъщи – казваше Криси. – Но аз не искам да живея вкъщи. Какъв е смисъла да ходя в колеж, ако не мога да остана в общежитието като всички останали?
Фейт се опита да се съвземе, без да показва, че е изпаднала в транс.
– Тогава трябва да си вдигнеш оценките – каза тя.
Криси извъртя очи.
– Осъзнаваш ли колко пъти седмично ми казваш това?
– Осъзнаваш ли колко пъти седмично имаш нужда да го чуеш?
– Ебати живота, мразя го.
– Ще го мразиш много повече, ако продължаваш да се проваляш и изгубиш шанса си да се измъкнеш по дяволите оттам – каза Фейт. – Не искам да прекарваш повече време, отколкото трябва, живеейки вкъщи.
– Иска ми се да живееш все още там. Сега сме само аз, мама и татко, а те винаги се карат и са пияни.
– Знам – каза Фейт тихо. Погледът ѝ се насочи към телевизионния екран и забеляза, че се връщат от рекламата.
– Не мога ли просто да дойда и да живея с теб?
– В това няма никакъв смисъл.
– Защо не?
– Вече сме говорили за това. Трябва да си близо до училището, а мама и татко никога не биха го позволили.
– Мразя живота си – повтори Криси.
Фейт се канеше да отговори, но играта започваше отново и тя мигновено беше увлечена.
Добре, помисли си тя, усмихна се леко и отпи от питието си. Досега ще се е прегрупирал и ще е измислил план. Чейс е умен, смел и толкова талантлив. Той може да се справи с това.