***
Фейт не можеше да спре да мисли за Чейс или за начина, по който беше пострадал в края на мача.
Едва се сдържа да не изпрати съобщение, за да го попита дали е добре, и цяла нощ, та чак до сутринта, беше слушала всички спортни радиостанции и гледала най-интересните футболни мачове, за да научи нещо за Чейс Уинтърс.
Дори на работа, докато сканираше, беше включила слушалките си и слушаше сателитен стрийминг от мобилния си телефон.
Грег мразеше, когато работниците слушаха музика, и обикновено Фейт се опитваше да угоди на напълно неугодния си шеф, но този път просто трябваше да слуша радио на работа.
Абсолютното унищожение на Чейс и прехваленото нападение на Ню Ингланд на практика беше всичко, за което всички искаха да говорят в света на спортните медии. Чейс не беше успял да отиде на пресконференцията след мача, защото в болницата го преглеждаха за сътресение на мозъка.
Но треньора Райън „Бък“ Денингс беше говорил надълго и нашироко как изобщо не е обезкуражен от представянето на отбора като цяло. Беше нарекъл мача „учебен опит“ за всички и твърдеше, че никой не приема загубата толкова тежко, че да вярва, че тя говори нещо за бъдещето на Чейс.
Все пак Фейт си помисли, че на моменти треньора на Чейс е изразявал нотки на недоволство от представянето на своя куотърбек.
– Той трябва да се научи на това спокойствие, на тази способност да бъде окото в центъра на урагана – беше казал Бък в един момент от пресконференцията.
Фейт малко го мразеше за това, че го е казал, защото не беше по вина на Чейс, а нападателната му линия се срутваше игра след игра, даун след даун, като не му даваше време да завърши пас.
Медиите толкова бързо обвиняваха Чейс за резултата, докато според нея беше очевидно, че отбора му просто е бил превъзхождан от „Грийн Бей“.
Тя обядва дълго в „Панера“ и слуша още повече радио, преди най-накрая да се върне на работа в един часа след почивката, решена да се стегне и да сканира по-ефективно през останалата част от деня.
Фейт извади слушалките си и се захвана за работа, като забеляза, че Грег продължава да минава покрай кабината и да я гледа с лошо око на всеки петнайсет-двайсет минути. Опита се да не му обръща внимание, но и беше трудно, защото знаеше, че той само чака повод да и се скара за нещо. Нямаше значение какво прави, той винаги щеше да намери начин да я критикува за това.
Около три часа тя най-накрая потъна в ритъма на сканирането, мислеше за задачата, милостиво не се тревожеше за Чейс, Грег, Криси или родителите си.
И точно тогава телефона ѝ започна да бръмчи, поредица от бръмчене, което означаваше, че някой ѝ се обажда.
Тя бръкна в чантата си и извади мобилния си телефон. Очите на Фейт се разшириха от шок.
Обаждаше ѝ се Чейс Уинтърс. Не с текстови съобщения, а с обаждане.
Не ѝ се полагаше да отговаря на телефонните обаждания в офиса, а всъщност не ѝ беше позволено дори да говори, освен ако не е в почивка, затова Фейт стана от мястото си и грабна чантата си, като тръгна по пътеките на кабинките.
Вдигна телефона, преди Чейс да е затворил слушалката или да е преминал към гласова поща, и промълви напрегнато „здравей“.
– Фейт, ти ли си? – Попита Чейс, а гласа му беше дълбок и секси горещ, което предизвика трепереща вибрация в цялото ѝ тяло.
– Чакай – прошепна тя, забърза се по коридорите и най-накрая се измъкна през вратата и влезе в основната обща част на сградата.
– Чакам – отвърна Чейс.
– Вече мога да говоря – каза му Фейт и въздъхна с облекчение. Общата зона на сградата ѝ се споделяше от няколко различни фирми, така че нямаше вероятност да ѝ създадат неприятности заради това, че говори по телефона.
– Излез навън – каза той.
– Чакай… къде навън?
– Чакам те пред работата ти.
Тя спря неподвижно.
– Откъде можеш да знаеш къде работя? Никога не съм ти казвала това.
Последва дълго мълчание.
– Трябваше да те видя, затова те потърсих и намерих профила ти в LinkedIn.
Чейс Уинтърс я преследваше онлайн. Тя поклати глава с пълно недоверие към този нов развой на събитията. Сърцето ѝ се разтуптя от вълнение и ѝ се прииска да извика от радост.
Дошъл е чак тук, само за да ме намери. Той също е мислил за мен.
Но естествената ѝ предпазливост отново се прояви.
– Не си се опитвал да говориш с мен от една седмица – каза тя.
– Просто излез навън и ще ти обясня всичко.
Фейт знаеше, че няма да откаже да се види с него. Макар че ѝ се искаше да знаеше, че може да се появи – щеше да се облече по-хубаво и да се увери, че прическата и гримът ѝ са перфектни.
Все пак тя тръгна към входната врата.
– Добре, излизам – каза тя. – Готино. – Той затвори слушалката.
Фейт се приближи до вратата, без да обръща внимание на другите хора, които идваха и си отиваха. В сградата им имаше и фитнес зала, така че имаше хора с костюми и вратовръзки, а също и хора в тренировъчни дрехи, които се разхождаха наоколо.
Тя отвори вратата и излезе навън, като сканираше с очи паркинга. Тогава го видя – стоеше към края на паркинга, облечен в избледнели дънки и червен суитчър, с качулка на главата, за да е по-трудно да го забележат.
Той и без това се открояваше заради ръста и телосложението си, но с качулката на главата щеше да е почти невъзможно да се разбере кой е.
Тя си пое дълбоко дъх, а краката ѝ леко се разтресоха под нея. В тишината на този момент, виждайки го там на паркинга да я чака, Фейт разбра, че се влюбва в него по един сериозен начин.
Това беше спиращо сърцето осъзнаване и имаше най-силното усещане за потъване, за изгубване в безграничен океан.
И тогава тя започна да върви към него, знаейки, че и за милион години не би могла да устои на нищо, което Чейс Уинтърс поиска от нея.
На няколко метра от него тя отново спря, този път шокирана от това, което се беше случило с перфектното лице на Чейс. Долната му устна беше разцепена, разреза заздравяваше, покрит със струпеи, но все още болезнен на вид. И под двете си очи имаше синини, които бяха дълбоки, черни, сини и в нюанси на жълтото.
– О, Боже мой – каза Фейт и вдигна ръка към гърдите си. – Ти си ранен.
Чейс се усмихна горчиво.
– Иска ми се да беше по-зле – каза той. – Казаха ми, че може да съм получил леко сътресение на мозъка, но ако беше сериозна травма на главата спомена ми за играта щеше да бъде изтрит.
– Дори не се шегувай с това – каза тя.
– Ако питаш мен, компромиса би си струвал. – Той дори не се усмихваше, докато казваше това.
– Исках да поговоря с теб – каза тя и се отдръпна.
Сега беше негов ред да се приближи до нея и когато той се приближи, цялото ѝ тяло изтръпна от очакване.
– Не мога да спра да мисля за теб – каза той.
– Не вярвам в това.
– Но е вярно. – Тъмните му очи се впиха в нейните.
– Защо тогава не си ми писал или се обадил?
Той се засмя.
– Не съм сигурен дали си забелязала, но напоследък съм доста зает, Фейт.
Тя погледна надолу, смутена от това, че изглеждаше нуждаеща се.
– Просто ми се иска да не си ме изгонил от дома си онзи ден.
Той се протегна и хвана ръката ѝ в своята, обгръщайки цялата ѝ длан лесно, но нежно.
– Аз съм прецакан – каза той. – Разбираш ли това?
Тя продължаваше да се взира в цимента.
– Всеки има проблеми.
– Но не като моите – каза той. – Погледни ме, Фейт. – Тя вдигна поглед и очите им се свързаха.
Обичам те, Чейс.
Мислеше си думите, но знаеше, че никога, нито за милион години, не би могла да ги изрече.
– Радвам се, че си дошъл да ме видиш – каза тя накрая, като се почувства неубедително от това как звучи в собствените ѝ уши.
– Да се махаме оттук – каза Чейс и започна да я дърпа от сградата.
– Не мога просто да си тръгна.
Като по поръчка някой започна да крещи името ѝ отзад.
– Фейт!
– По дяволите – каза тя, завъртя се и видя Грег да тича към тях.
– Фейт! – Изкрещя Грег, приближавайки се, докато продължаваше да тича.
– Кой е този? – Попита Чейс, гласът му беше подозрителен и изпълнен с неприязън.
– Това е шефа ми – каза Фейт, преглъщайки притеснено.
И тогава Грег ги достигна и забави ход, а гърдите му се издигаха и спадаха, докато си поемаше въздух. – Какво… по дяволите… правиш? – Изпъшка Грег. Той погледна от Фейт към Чейс, а после очите му се разшириха, когато осъзна кого гледа.
Чейс дръпна качулката си назад.
– Тя е с мен – каза той с тъмен подтекст в гласа си.
– Ей, ти си… ти си онова момче… Чейс Уинтърс. – Грег се обърна и погледна към Фейт, а очите му се свиха. – Това е онзи нов куотърбек – каза и той.
– Грег, можеш ли да ни дадеш минутка? – Помоли тя.
– Не, не мога. – Грег отново насочи вниманието си към Чейс. – Виж, тя работи за мен, приятелю. Разбирам, че може да си голям човек и всичко останало, но…
Чейс пристъпи напред и устата на Грег се затвори като капан за мишки.
– Тя те помоли да ни дадеш една минута. Мисля, че трябва да я послушаш. – Очите на Чейс бяха мъртвешки студени и непоколебими.
Грег отстъпи назад и сега погледна към Фейт.
– Или ще се върнеш вътре с мен още сега, или ще трябва да те освободя. Ти се отпускаше наляво и надясно и това… това е последната капка.
– Ще ме уволниш, защото съм излязла навън за пет минути? – Попита тя.
– Тя напуска – каза му Чейс. – Тя няма нужда от твоята глупава, безполезна, жалка работа.
– Добре – изохка Грег и устните му се отдръпнаха от зъбите. Обърна се и започна да върви обратно към сградата. Докато вървеше, той се обърна и извика. – Вие двамата неудачници се заслужавате един друг! Ебати загубеняците! – И след това побягна, спринтира, сякаш си мислеше, че Чейс може да дойде след него.
Но когато Фейт отново го погледна, Чейс изобщо не беше ядосан. Всъщност той се смееше, раменете му се тресяха, докато бузите му се червенееха.
– Това току-що ми направи деня – каза той, като се опитваше да контролира забавлението си.
– Осъзнаваш, че заради теб току-що ме уволниха, нали?
– И какво от това? Майната му на този човек и на скапаната му работа.
– Ами аз нямам договор за няколко милиона долара, на който да се осланям – отвърна тя. – Имам нужда от тази гадна работа.
Чейс я погледна и очите му я пронизаха.
– Не, не ти трябва.
– Не ми трябва?
– Не. – Той стоеше там, взирайки се в нея с интензивност, която тя не разбираше.
– Трябва да тръгвам – каза тя тихо. – Трябва да видя дали мога да помоля да ми върнат работата.
– Или можеш да дойдеш с мен – каза Чейс и ръката му отново я хвана за ръката. Палецът му погали китката ѝ и тя разнесе тръпки по цялото и тяло.
– Къде да дойда с теб? – Попита тя.
Чейс не отговори. Вместо това ъгълчето на устата му се повдигна и той просто се усмихна, а усмивката казваше всичко и нищо.
Усмивката му обещаваше, че ще я отведе на място, където никога не е била – на опасно, тъмно място – място, където ще бъде напълно извън контрол.
Фейт винаги, винаги се е страхувала от тъмнината. Толкова дълго беше използвала нощна лампа, че сестра ѝ и приятелите ѝ често ѝ се подиграваха за това.
И тогава устните му бяха върху нейните, тя усещаше мириса и вкуса му и Фейт бе завладяна от нуждата си от него.
Чейс, помисли си тя. Името му беше като молитва и някак си той я беше потърсил, дошъл тук, за да я целуне, да я обича, да ѝ покаже нещо ново.
Чейс, искам да ме накараш да крещя. Искам да ме направиш своя отново и отново и отново. Без значение какво ще ми отнеме това. Ще го направя.
Ще направя всичко.
В този момент Фейт осъзна най-шокиращото нещо досега.
Оказа се, че тя все пак харесва тъмнината.