***
И тогава той се придвижи към банята и вратата се затвори.
Да се наспиш? Помисли си тя. Това беше също толкова нелепа мисъл, колкото и да ѝ каже да се нахрани точно сега. Нямаше никакъв апетит и не беше уморена.
Беше уплашена.
Докато Джейк беше под душа, тя облече халата си и отиде в собствената си хотелска стая. После също влезе под душа, като се постара да е бърза, само бързо измиване и изплакване, подсушаване с кърпа, а след това се намъкна обратно в дрехите си, които беше носила предишния ден.
Не беше идеално, но за пореден път нямаше възможност да се преоблече.
Притесняваше се за Джейк и за това, което се случваше с този скандал. Разговорите за банкрут и загуба на спонсори – това беше страшно да се чуе. Той изглеждаше на ръба на нещо и тя искаше да бъде до него така, както той беше до нея.
Върна се в роклята си и тъкмо когато обуваше токчетата си, на вратата ѝ се почука.
Тя отиде, отвори и се усмихна, когато видя Джейк там, току-що изкъпан, но очите му бяха все така уморени и зачервени.
– Хей – каза тя. – Какво става?
Джейк стоеше неловко в коридора.
– Слушай – каза той, без да може да срещне погледа ѝ. Очите му гледаха навсякъде, но не и директно към нея. – Мислех си за това под душа и искам да те освободя от договора ти.
– А? – Каза тя, зашеметена. – Чакай. Какво имаш предвид, Джейк?
– Това не е правилно, Рейвън. Не мога да правя това повече. Не мога да имам подобна ситуация в живота си, а и не е честно спрямо теб. Никога не трябваше да те манипулирам, за да правиш тези неща. Много съжалявам.
– Чакай малко – каза тя. – Само… само почакай…
– Все пак ще те компенсирам – каза Джейк, като все още не я поглеждаше. – Ще ти платя пълните трийсет хиляди и както казах, ще резервирам тези стаи за теб и Скайлър.
Рейвън трябваше да почувства облекчение и щастие, но не го направи. Вместо това се почувства ужасно.
– Не разбирам защо – беше всичко, което каза.
– Казах ти, че разбрах, че не е правилно – отвърна Джейк. – Трябва да се заема сериозно с промяната на живота си и тук не става въпрос за лоша реклама или за нещата, които излязоха наяве снощи от миналото ми. Става въпрос за това да постъпя правилно. Ще се погрижа Макс Мендес и клуб „Алфа“ да те оставят на мира. Никой повече няма да те притеснява, Рейвън.
– Джейк, почакай малко.
Той спря и я погледна за миг.
– Рейвън, трябва да тръгвам. Аз съм… аз съм… – Изглеждаше, че се кани да каже още нещо, но после прокара ръка през косата си, обърна се и се отдалечи от нея.
Тя стоеше с отворена врата, зашеметена и искаше да се разплаче.
Защо се разстройваш, глупаво момиче? Той току-що ти даде трийсет хиляди долара и свободата ти!
Но това не се усещаше като победа. Чувстваше се като огромна загуба.
Тъкмо бяха започнали да се пропукват, Джейк бе свалил стените си, а после бе отишъл и бе изкопал ров между тях.
Сега той си тръгваше и тя никога повече нямаше да го види. Рейвън не беше сигурна дали трябва да е ядосана, наранена или какво. Тя стоеше там, а мислите ѝ горяха, опитвайки се да осмисли всичко.
Знам, че можех да му помогна – помисли си тя.
Може би точно това беше толкова тъжно, осъзна тя. Джейк беше като нейната полярна противоположност, а заедно те някак си пасваха, някак си имаха липсващите парчета един на друг.
Точно по този начин в съзнанието ѝ светна лампичка – проблясък на вдъхновение. Тогава тя разбра, че има нещо, което трябва да каже на Джейк.
И тогава тя потегли по коридора и настигна Джейк, когато той стоеше пред асансьорите. Когато я видя, изражението му отново стана студено.
– Рейвън – каза той – не мога да говоря сега.
– Не искам да говориш – каза тя. – Искам да ме изслушаш.
Той я гледаше неразбиращо.
– Добре, кажи каквото искаш да кажеш.
– Добре, че ме уволняваш, защото не искам да работя за теб – каза му тя.
– Добре, чудесно – каза той, а гласът му беше нетърпелив.
– И не можеш да ме имаш за служител, защото ще бъда твоя приятелка.
– Какво?
– Имаш проблеми, Джейк – каза тя. – Не си прави труда да ми казваш, че всичко е наред, защото не е. Има опасност да изгубиш всичко, което си изградил, заради това видео, но аз може би съм единствения човек, който може да ти помогне да поправиш щетите.
Очите на Джейк се свиха.
– Как смяташ да го направиш?
Тя се усмихна.
– Случи се така, че аз съм един от онези хора, на които се подиграваше във видеото си. Когато бях в гимназията, бях тормозена толкова силно, че направих опит за самоубийство.
Лицето му пребледня.
– Рейвън, сериозно ли?
– Вярно е. Това се случи с мен.
– Рейвън, не съм сигурен какво целиш, но ако искаш да кажеш, че трябва да използвам това, което ти се е случило, за да се облагодетелствам по някакъв начин – не мога да го направя.
– Ти не ме използваш. Аз съм тази, която предлага да ти помогне. Ако се държим така, сякаш сме заедно, ще бъде почти невъзможно този скандал да те съсипе. Аз съм човек, който е преминал през всичко това. Аз съм точния човек, от когото се нуждаеш на твоя страна, за да покажеш, че си се променил след онова видео, което показват с теб.
Той поклати глава.
– Не мога да бъда твое гадже, Рейвън. Не мога да го направя.
– Знам. Не казвам, че ще е напълно реално. Но ще бъде достатъчно реално за всички останали.
– Защо? – Попита той. – Защо ще го направиш за мен след всичко, което съм ти направил?
И тогава Рейвън не знаеше какво да каже. Вратите на асансьора се отвориха, а той все още стоеше там и чакаше отговора ѝ.
Тя не знаеше какво да каже, защото не беше сигурна защо прави всичко това.
Единственото, което знаеше, беше, че може би понякога трябва да рискуваш в живота и да заложиш всичко на дългия шанс.
– Повярвай ми – каза тя накрая.
Очите на Джейк се разшириха и Рейвън осъзна, че току-що е помолила Джейк Новак да направи единственото нещо в живота си, което го плашеше повече от всичко.
ДОВЕРИЕ.