***
– Предполагам, че не – каза той и отпи от бутилката с вода, която изглеждаше мъничка в ръката му.
– О – каза Фейт, устните ѝ изтръпнаха, а сърцето ѝ се разтуптя. Имаше чувството, че може да припадне, както правеха жените в старите черно-бели филми. Само че Чейс вероятно нямаше да я хване така, както винаги го правеха филмовите звезди – тя си помисли, че той щеше да я остави да падне на главата си, без да му мигне окото.
– Голям фен на футбола ли си? – попита той, като разпери ръце и после се облегна на плота, а малката му кърпа се качи на огромните му бедра, докато я гледаше.
– Не много. – Тя се опита да се усмихне, но не можеше да каже дали се е получило.
– Не? – Той свъси вежди към нея. Лицето му беше изразително… но очите му, реши Фейт, бяха много студени. Имаше изключително тъмна, къса коса, дълги бакенбарди и чисто избръснато, гладко лице. Скулите му бяха силни и ъгловати, а брадичката му стигаше почти до врата.
– Трябва да дадеш шанс на този спорт – каза Чейс, като усмивката все още присъстваше на лицето му.
Чейс беше красив, дори великолепен. Но някак си, стоейки близо до него, това, което тя най-много изпитваше, беше определено неприятно физическо привличане към тялото му. Беше неприятно, защото се усещаше опасно – така, както някой може да бъде привлечен от скачането с парашут, планинарството или дори от твърдите наркотици.
Фейт винаги е избягвала тези неща. Никога не е искала да си играе с огъня… поне досега.
Всичко в него беше мощно и силно, като да стоиш твърде близо до горещ открит пламък.
И Фейт наистина се страхуваше от него.
Ти се страхуваш от всичко – напомни си тя.
Това може и да беше вярно, но този път тя усещаше, че има основателна причина да се страхува.
Не само да се страхува от него като човек – но и да се страхува от собственото си непосредствено привличане към него.
– Очаквам с нетърпение днешния мач – обяви тя, прочисти гърлото си и откъсна поглед от почти голото му тяло, приближи се до изхода и взе една богато украсена фигурка на „Ню Ингланд Нешънълс“, която седеше на близката маса.
– Аз също – каза Чейс, а гласа му я последва, както и очите му. Тя усещаше погледа му върху себе си, тежък и солиден, като истински натиск върху тялото ѝ.
Твърде добре осъзнаваше полата, която беше облякла днес и която, предвид хладното време, почти беше отказала. Сега и се искаше да беше послушала инстинктите си и да беше облякла дънки, анцуг или нещо друго. А и пуловера ѝ показваше твърде много деколте.
Беше се облякла добре заради срещата (преди да разбере какво всъщност означава това).
Но както се оказа, беше сама с Чейс Уинтърс, а той беше полугол и тя имаше чувството, че е в процес на събличане с очите си от другия край на стаята.
Така или иначе не съм негов тип – помисли си тя, като въртеше фигурката в ръцете си, преструвайки се, че се интересува от нея. Междувременно всяка част от нея го забелязваше с ъгълчето на окото си, усещаше присъствието му и погледа му върху нея.
Аз съм просто едно нормално момиче, с извивки, които някои момчета случайно харесват, но също толкова много не харесват.
Тя си представяше, че Чейс е склонен да харесва изключително кльощавите, да не говорим за типажите на супермоделите.
Все пак усети електричество във въздуха и се зачуди дали това може да е само въображението ѝ, или може да е реално.
Имаше и тишина – много тишина, като се има предвид, че това трябваше да е някаква официална среща на конкурса. А мълчанието само засилваше електричеството, сякаш всяка дума, изречена между тях, имаше някакво допълнително значение.
– Притесняваш ли се? – Попита го тя, като най-накрая се осмели да го погледне.
– За какво да се притеснявам? – Каза той, като постави малката си бутилка с вода на плота и се приближи до нея. – За срещата с теб? – Той я предизвика с тъмните си, свирепи очи.
– Разбира се, че не – каза тя и облиза устни. – Имах предвид играта.
– Изглеждам ли нервен?
– Не особено – призна тя.
Усмивката му се разшири.
– Какво ще кажеш за себе си, сладурче? – Каза той и гласа му се сниши. – Изглеждаш малко плаха. Чувстваш ли някаква нервност преди мача? – Подигра се той.
– Не… не мисля така. – Дъхът ѝ се учести, докато Чейс се приближаваше към нея. – Просто съм объркана какво правя тук.
– Ти си тук, защото си спечелила някакъв конкурс и аз съм голямата награда. – Той продължаваше да се приближава към нея, напредвайки все повече и повече. Беше извисяващ се образ на съвършенство – мъж, който изглеждаше така, както статуите „се опитват“ да изглеждат – решителен, силен, непоколебим и не се страхуваше от нищо, което света можеше да предложи.
– Вероятно трябва да те оставя да се приготвиш за играта сега – прошепна тя, като гласът ѝ започна да не ѝ достига.
Чейс беше само на няколко метра от нея. Достатъчно близо, за да протегне ръка и да докосне корема му. Върхът на главата ѝ стигаше точно до раменете му и тя можеше да се наведе напред и да целуне голите му гърди.
Мисълта за това почти я накара да се разсмее – само че едва ли ѝ беше до смях. Всъщност беше ужасена.
– Играта няма да започне още известно време – каза Чейс и я погледна надолу. – Не виждам защо толкова бързаш.
– Не искаш ли да отидеш до съблекалнята или нещо подобно? Да се забавляваш с останалите от отбора?
За пръв път той сякаш изгуби фокуса си върху нея. Усмивката му се превърна в подигравка.
– Отборът – каза той и поклати глава. – Да, предполагам, че изобщо не знаеш много за спорта.
– Не, не знам. Защо не ми разкажеш за него?
Изведнъж голямата му ръка се протегна и нежно докосна брадичката ѝ. Палецът му погали за кратко кожата ѝ, докато очите му се впиваха в нея.
– Всъщност не ми е интересно да говорим за отбора – каза той, а гласът му беше почти шепот.
– Тогава от какво се интересуваш ти?
Той се усмихна, без да има нужда да изрича думите. И тогава той се приближи и тя усети свежия му сапунен аромат и мъничък намек за пот, който всъщност миришеше дори по-добре от сапуна.
Чейс се наведе към нея и Фейт се изненада колко висок е бил той, като се има предвид разликата в размерите им. Устните му докоснаха нейните и тя усети как целия ѝ страх се отдръпва, когато топлината на устните на Чейс ѝ донесе най-хубавата целувка, която някога е имала през живота си.
Въпреки притеснението ѝ, устните му бяха също толкова опитни в изтръгването на похотта от нея както умееше да вкара футболната топка в ръцете на свой съотборник и да отбележи тъчдаун.
Но целувката не продължи достатъчно дълго, а после той се отдръпна от нея.
Тя отвори очи, без да знае как изобщо са се затворили. Чувстваше се объркана, почти зашеметена.
– Това беше изненадващо – каза тя, преглъщайки.
– Добре – отвърна той, обърна се и се отдалечи от нея. – Значи ще гледаш мача заедно с всички останали – каза той. – Но след това искам да те видя.
– Шегуваш ли се?
– Изглеждам ли, че се шегувам? – Попита той, като я погледна.
– Не съвсем – призна тя.
Кратка усмивка трепна на лицето му и после изчезна.
– Ще разбереш кога се шегувам, защото това ще те разсмее.
Фейт не можеше да осмисли нищо от това.
– Чакай – значи не разбирам как…
– Какъв е телефонният ти номер? – Попита я той, като отново взе бутилката си с вода и отпи глътка.
Тя стоеше там, а устата ѝ просто висеше отворена.
Чейс Уинтърс ме целуна, а сега иска телефонния ми номер. Това става сериозно странно. Като че ли невъзможно, нелепо, безумно странно. Нали не участвам в предаване със скрита камера или нещо подобно?
Но тя му каза номера си по същия начин и той кимна с глава, сякаш подобна уговорка беше най-нормалното нещо на света. И тя предположи, че за него вероятно е така.
– Готино – каза той. – Тогава ще се видим по-късно.
– Дори не си ми записал номера или нещо подобно.
Той се усмихна.
– Може би ще се изненадаш, че някои от нас, спортистите, всъщност имат мозък в главата си и това друго нещо, наречено памет.
– Не съм мислила, че не можеш да си го спомниш, но просто реших…
– Е, предполагам, че си сбъркала – каза Чейс. – Пазя стотици защити в главата си – каза той, обърна се и посочи с показалец към слепоочието си. – Знам всички защити на другите отбори, тенденциите на отделните играчи, кои момчета обичат да нахлуват при куотърбека и кога. Мисля, че ще успея да запомня и телефонния ти номер.
Фейт въздъхна.
– Ами дойдох тук със семейството си, така че…
– Когато мача свърши, ги изгуби – каза ѝ той, сякаш това беше нищо. – Ум… добре, така че…
Той обърна широкия си, силно мускулест гръб към нея и тя видя, че и там има много повече мастило.
– Забавлявай се да гледаш – каза той.
Докато Фейт си тръгваше, тя се зачуди колко много значения може да има едно изречение.