***
Рейвън му се усмихна.
– Все още можеш да правиш тези други неща, Джейк. Млад си, популярен си… можеш да правиш всичко, което искаш.
– Освен ако може би не съм фалшификата, за който ти казваше, че съм – въздъхна той. – Мисля, че и двамата знаем, че ако наистина исках, вече щях да съм го направил.
– Изобщо не знам това – каза Рейвън, разтривайки гърдите му и след това го целуна. Тя целуна гърдите му, а след това започна да ближе зърната му, вкусвайки солеността му. Това, което наистина искаше, беше да се плъзне надолу, целувайки корема му, а след това да слезе по-надолу…
– Ей – каза той, като сложи пръст под брадичката ѝ.
– Да? – Попита тя, с широко отворени очи, виновна, сякаш я беше хванал да мисли мръсни мисли.
– Сега е твой ред да споделиш. Разказах ти някои глупости, които никой не знае за мен.
Тя прехапа долната си устна. Изведнъж сърцето ѝ се разтуптя.
– Джейк, не мисля, че мога…
Очите му потъмняха.
– Трябва да знам къде си била, Рейвън. Свърших с глупостите. Разкрих се заради теб.
Тя се замисли и осъзна, че това е истина и е време да се изчисти. Беше в опасност и клуба застрашаваше живота и свободата ѝ, като продължаваше да се вижда с Джейк. Той трябваше да знае истината.
– Трябваше да отида в офиса на клуб „Алфа“ тук, в Ню Йорк – каза тя внезапно.
Очите му се свиха.
– Защо, по дяволите, ще ходиш там?
– Извикаха ме и ми казаха категорично, че трябва да го направя.
Джейк се плъзна нагоре по леглото, така че сега седеше прав. Покривките се свлякоха около кръста му, показвайки великолепното му, изваяно тяло.
– Кой ти каза това? – Поиска той.
– Макс Мендес ми се обади – каза тя. – И така, отидох, а те в общи линии ме заплашиха – каза тя. – Казаха ми, че трябва незабавно да спра да се виждам с теб.
Очите на Джейк станаха студени и плоски.
– Почакай малко, Рейвън. Отстъпи и ми разкажи всичко. Имам предвид всичко, всяка малка подробност.
Сега тя се страхуваше от него. Той изглеждаше ядосан, сякаш тя го е разгневила, като му е казала истината за всичко. Това беше най-големият ѝ страх и от изражението на лицето на Джейк се виждаше, че страхът ѝ се сбъдва.
Въпреки това тя нямаше друг избор, освен да продължи. Затова Рейвън бавно и спокойно му описа всичко, колкото се може по-подробно. Разказа му за заплахите от страна на Макс и Скот, за ужасните неща, които Скот беше казал, че ще ѝ направи, ако не се подчини, разказа на Джейк как са се опитали да я накарат да си тръгне в онзи седан и никога повече да не говори с него.
Тя дори му разказа как преди да се качи в колата, е имала толкова лошо предчувствие, че е избягала от мястото на инцидента.
Когато Рейвън приключи с разказа, тя зачака реакцията на Джейк.
Той просто седеше там, лицето му беше тъмна маска, без ясни следи по лицето му, които да показват как се чувства от това, което току-що беше чул.
Ето го и него, помисли си Рейвън. Голямата целувка.
Нямаше начин Джейк да иска да се занимава с клуб „Алфа“ и със сигурност не само да я защитава. Тя не беше достатъчно важна за него и никога нямаше да бъде.
Той се изправи, все още само по боксерки, и отиде до мястото, където бяха панталоните му, взе ги и ги облече.
– Заминаваш ли? – Попита го тя.
Той я погледна и не каза нито дума, само извади мобилния си телефон от джоба и набра.
Рейвън нямаше представа какво се случва.
– Здравей – каза Джейк в мобилния телефон. – Това е Джейк. Обади се на Скот веднага. – Последва кратка пауза и след това зъбите на Джейк се оголиха. – Макс, ти, глупава грозна купчина кучешки лайна, чуваш ли ме? Казах ти да си намериш господаря, да го повикаш на телефона сега. Няма да си губя времето с теб. – Рейвън не можеше да помръдне и дори да помисли.
Това ли беше Макс, като Макс Мендес, с когото Джейк току-що беше говорил по този начин? Не можеше да си го представи – сигурно е било съвпадение. И тогава Джейк просто чакаше, лицето му беше непроменено, очите му бяха далечни и студени.
Минута по-късно той отново заговори.
– Скот, това е Джейк Новак. Помниш ли ме? – Звучеше приятелски, но изражението му беше всичко друго. – Хаха, да. Да. Всичко е наред, приятелю. Както и да е, слушай, просто исках да те предупредя малко, Скот. Рейвън Хартли сега е с мен, разбираш ли? – Челюстта му се изправи и мускулите затрептяха под кожата. – Не, ти, малък слузест ебач, ти ме слушай. Ще те закопая, ако се опиташ да я заплашиш или нараниш по какъвто и да е начин. – Гласът му се повишаваше леко, докато говореше. – Рейвън е с мен и това означава, че ти и твоята боклукчийска организация нямате нищо – искам да кажа нищо общо нито с нея, нито с мен. И ако нещо се случи с нея – не ме интересува дали ще се пореже от проклетата хартия. Идвам за теб, разбра ли, Скот?
– Моля те – каза Рейвън, сега ужасена, макар че сърцето ѝ се разтуптя, че Джейк всъщност се застъпва за нея. Чувстваше любов към него, която почти разкъсваше сърцето ѝ, но също така се страхуваше и за него.
Клуб „Алфа“ не беше някаква малка компания, която би избягала от битка. Тя знаеше това. Знаеше го дълбоко в себе си. Никога не биха си тръгнали просто така от тази ситуация, ако си мислеха, че това може да навреди на организацията им.
Но Джейк не ѝ отговаряше и дори не изглеждаше, че я вижда.
Джейк слушаше телефона за кратка секунда, преди да заговори отново в него, и всяка негова дума сякаш беше обещание и директна заплаха за клуб „Алфа“.
– Идвам за теб и за всички, които познаваш, мамка му – изръмжа Джейк. – Така че се приготви, защото нямаш представа на какво съм способен.