***
– Ето защо ти казах, че не съм подходящ за гадже.
Рейвън видя отражението му в стъклото – видя, че сега е точно зад нея. Това я накара да се върне към предишната вечер, когато той дойде зад нея, съблече халата ѝ и я докосна толкова съвършено.
Опита се да изтрие този спомен, защото той само я объркваше.
– Знам, че не си подходящ за гадже – каза тя, като все още се преструваше, че гледа през прозореца, докато в действителност наблюдаваше отражението на Джейк в стъклото. – Не става въпрос за това да сме заедно – каза тя, като знаеше, че това отчасти е лъжа.
Може би дори беше предимно лъжа.
– Ако трябва да го направим – каза Джейк тихо – трябва да е перфектно. Няма място за грешки, няма място за съмнения. Всичко, което правим, ще бъде разглеждано под микроскоп, ще бъде претърсвано – хората ще правят снимки и видео на всяко мое движение.
Дъхът на Рейвън секна в гърдите ѝ. Той наистина говореше така, сякаш щяха да изпълнят предложението ѝ, сякаш наистина можеше да излезе и да каже на целия свят, че е нейно гадже.
– Знам, че ще ни гледат – каза тя и малко потръпна при тази мисъл.
Или може би трепереше, защото дъха му се удряше в кожата на тила ѝ.
– Мислиш си, че знаеш – каза той – но нямаш представа какви гадове могат да бъдат.
– Имам представа – отвърна тя, като си спомни собствения си сблъсък с лъжите и слуховете, които се бяха разпространили за нея, когато беше на седемнайсет. – Може би никога не съм го преживявала така, както ти, но мога да си го представя.
– Не, наистина не можеш – каза той. – Погледни ме, Рейвън.
Тя се обърна с лице към него, а течните му кафяви очи се взираха в нейните.
– Ако не искаш да го направиш, просто кажи „не“ – каза му тя. – Няма да те моля.
– Сигурна ли си? – Той се усмихна, устните му се изкривиха в лека усмивка.
– Джейк, това е сериозно. Спри да бъркаш нещата.
– Искам да го направя – каза и Джейк – и това ме притеснява.
– Защо това те притеснява?
– Защото няма смисъл. Твърде рисковано е. Не те познавам достатъчно добре, за да ти поверя живота си, кариерата си. Можеш да ме съсипеш. – Очите му търсеха нейните, сякаш търсеха истината там.
Тя срещна погледа му и се опита да не се уплаши.
– Ти също можеш да ме съсипеш. А моя живот е също толкова важен за мен, колкото и твоят за теб.
Това сякаш го изненада. Той повдигна вежди в отговор и изсвири ниско.
– Това беше дяволски гениален коментар, Рейвън – каза той и се почеса по брадичката. Отдалечи се от нея и седна на ръба на дивана, като я наблюдаваше от по-далеч.
– И какво сега? – Попита го тя.
– Сериозно се замислям да те подложа на изпитание – каза той и се засмя малко. – Може да е лудост, но от друга страна, може просто да проработи. Пътувам често до Бостън, прекарвам време в центъра за ветерани. Бих могъл да кажа, че съм те срещнал по време на едно от пътуванията си преди шест или седем месеца.
Тя преглътна.
– Държа се настрана. Никой не би разбрал, ако имах тайно гадже. Искам да кажа, че хората не биха го очаквали, но и не мисля, че биха могли да го опровергаят. Откъде някой би разбрал? – Тя се замисли още малко. – Разбира се, че Макс Мендес знае.
– Не се притеснявай за него. Макс е дискретен. – Джейк прокара палец по долната си устна. – А след това има и Скайлър – каза Джейк. – Тя знае, че не сме били връзка, а беше с теб в нощта на партито, нали?
– Да – каза Рейвън и изведнъж се почувства виновна. Тя изобщо не мислеше за Скайлър, а само за Джейк и идеята да бъде негова фалшива приятелка. – Скай е добре, няма да каже нищо, ако я помоля да не го прави.
Това невинаги е било вярно, помисли си Рейвън, но сега Скайлър имаше по-важни неща в главата си от това да разпространява клюки. Тя нямаше да тича из ресторанта и да бълнува за Джейк Новак. Вероятно щеше да е в болницата и да се занимава със здравето си в обозримо бъдеще.
Джейк си пое дълбоко дъх и го изпусна.
– Ще трябва да се държим така, сякаш сме в сериозна връзка – каза той накрая. Погледна към нея. – Готова ли си за това?
Тя се засмя.
– Мисля, че ти трябва да си зададеш този въпрос, Джейк.
– Слушай – каза той, стана и отново се приближи към нея. – Знам какво означава това. Разбирам го. Ето защо ти го казвам. Трябва да знам, че разбираш, Рейвън.
– Разбирам – каза тя, а стомаха ѝ пламна от предизвикателството му. – Аз не съм глупава.
– Не съм казал, че си глупава. – Той отново беше близо до нея и тя усети неговото привличане, физическото привличане и желанието да бъде още по-близо.
Дали щеше да я държи през нощта, когато се преструваха на гаджета? Дали понякога щяха да лежат голи заедно, а ръцете му да я обгръщат и да я държат в безопасност и топлина?
– Не си го казал, но продължаваш да ми набиваш в главата колко сериозно ще бъде всичко това – каза тя, като се насили да остане в настоящето и да не изпадне във фантазии за него. Цялото това нещо не можеше да се основава на опита ѝ да започне връзка с Джейк. Ако се опиташе да го направи, той щеше да разбие сърцето ѝ и тя го знаеше.
– Просто трябва да се уверя, че мога да ти се доверя…
– Никога няма да разбереш това, докато не го направим – прекъсна го тя.
Той все още се приближаваше до нея, челюстта му работеше, ръцете му се стискаха и разпускаха.
– Искам да го направим – каза той и начинът, по който го каза, даде на твърдението сто възможни значения.
Всички значения, за които се сети, я възбудиха.
– Ако искаш да го направиш, тогава спри да се оправдаваш и просто го направи вече.
Той се усмихна бавно.
– И ти мислиш, че можеш да се справиш с целия ми живот? С целия Джейк Новак?
– Не говори за себе си в трето лице, това те кара да звучиш арогантно. Това е урок номер едно за преобразяването на личността ти – каза тя и се усмихна малко въпреки себе си.
– Не отговори на въпроса ми.
– Да – каза тя – знам, че мога да се справя с всички вас.
Ръката му се протегна, обхвана дупето ѝ и я придърпа към себе си, като лицето му се обърна към нейното. Сега тя беше притисната към твърдото му като скала тяло, а той я сгряваше, нагряваше я като огън.
– Ще бъде забавно – прошепна Джейк, – да те гледам как се опитваш.
– Но това не може да се случи – каза тя, като се отскубна от хватката му. Тя го искаше прекалено много и той го знаеше. Той си играеше с нея по свой начин и тя почувства нуждата да обърне масата още веднъж.
Очите на Джейк се свиха.
– Какво не може да се случи?
– Това – каза тя, като се опитваше да контролира дъха си. – Ти и аз насаме да бъдем… да бъдем такива.
Той сгъна ръцете си.
– Какви?
– Интимни.
По лицето му се разля усмивка.
– Това не беше интимно. Това беше нищо.
– Каквото и да е било, е твърде много – отвърна тя, отмятайки косата от лицето си, опитвайки се да охлади горещата си кожа и бузи. Чувстваше се зачервена. – Не се забърквай повече. Никакви повече пошляпвания, никакви повече докосвания един друг, нищо.
Усмивката на Джейк намаля.
– Имаме споразумение. Две вечери в седмицата…
– Това беше преди.
Сега очите му бяха хладни и изражението му ставаше все по-сериозно.
– Не можеш просто да се откажеш от договора ни.
– Преди пет минути ти каза, че ме освобождаваш от него.
– Това беше преди – отвърна той, като хвърли собствените ѝ думи обратно в лицето ѝ.
– Няма да правя нищо от това повече – каза му тя, като се отдръпна от него. – Вече не съм твой ескорт по никакъв начин или под никаква форма. Свърши се.
– Държиш се така, сякаш не ти е харесало това, което се случи между нас снощи – каза той. – И двамата добре знаем, че ти хареса. Все още си спомням звуците, които издаваше.
Сърцебиенето на Рейвън започна да се усилва. Начинът, по който я гледаше, погледът в очите му – той започваше да отнема волята ѝ, защитата ѝ вече се сриваше.
– Снощи се случи, знам това – каза тя спокойно. – Но няма да продължи да се случва. Няма да бъде така между нас никога повече.
Част от нея крещеше да спре да отблъсква Джейк по този начин. Част от нея го желаеше толкова силно, искаше отново да е близо до него, отново да бъде напляскана, отново да бъде докосвана и държана от него.
Но друга част от нея казваше, че това е начина да се оправят нещата.
Отстоявай себе си, стани равна на Джейк и спри да се прекланяш пред него. Това означава повече да не се кланяш, да не се подчиняваш на всяко негово искане, да не се забъркваш с човек, който дори не те целува, докато те докосва навсякъде другаде.
Джейк дълго я гледаше и Рейвън не знаеше какво ще направи по-нататък. Ако се приближеше към нея и я хванеше точно тогава и там, тя беше твърде слаба, за да се бори. Нямаше да може да преодолее силното желание, което изпитваше, желанието да се върне към случилото се снощи.
Но Джейк не насилваше въпроса. След като дълго време просто я гледаше с тези тъмнокафяви очи, той най-накрая отвърна поглед.
– Трябва да отида да се обадя по телефона – каза той тихо и тръгна към вратата.
– Какво означава това? – Попита тя, докато се отдалечаваше от нея.
– Означава точно това, което казах – отговори той, след което отвори вратата и тя се затвори зад него, докато той излизаше от стаята.