***
Сърцето на Рейвън биеше бързо в гърдите ѝ. Тя не можеше да повярва, че това е реално. Щеше да се разхожда по лудешкия площад Тайм с Джейк Новак. Когато мениджъра му разбереше за това, щеше да побеснее.
От това ли се страхуваш? Попита се тя.
Може би Джейк е прав за теб. Ти само говориш, без да действаш. Сега е момента да пристъпиш и да направиш това, което си казала, че ще направиш. Или ще потеглиш обратно към хотела с подвита опашка и после ще се качиш на първия автобус обратно към Бостън?
Може би не си създадена за този живот.
Джейк протегна ръка към таксито. Погледна я право в кафявите си очи, а те бяха мили и закрилящи.
– Не се притеснявай – каза той. – Аз се справям с това.
И тя му позволи да я хване за ръката, да я издърпа от таксито, а след това се разхождаха през тълпата на Таймс Скуеър. Рейвън погледна нагоре и видя огромен билборд, който висеше над площада и се сменяше от една снимка на друга.
Изведнъж тя видя кадър на Джейк, който свиреше на китара с раздърпана риза, показвайки изваяното си тяло. Беше висок двайсет и пет метра и красив.
НОВОТО ТУРНЕ ЗАПОЧВА СЕГА. ДЖЕЙК НОВАК НА ЖИВО В КОНЦЕРТ.
Тя посочи нагоре към него и Джейк се засмя, докато хората минаваха покрай тях.
Трябваха им няколко минути, за да го забележат. Отначало само един-двама отронваха устни, докато минаваха покрай този или онзи човек. Но скоро събраха малка група от хора и започна да се шуми.
Беше енергия и Рейвън усещаше как тя се натрупва, докато продължаваха да вървят.
Скоро хората започнаха да крещят името му, а след това от всички страни се появиха камери, които бяха вдигнати, за да снимат.
Рейвън погледна Джейк, а той се смееше и очите му бяха светли.
Той обича това, помисли си тя. Обича действието, обича предизвикателството.
Но никой не изглеждаше ядосан, хората не крещяха непристойни неща, както тя си мислеше, че може да стане.
Накрая, когато нещата станаха толкова зле, че вече беше трудно да се движиш, Джейк хвана Рейвън за ръка и се скри в един ресторант. Заведението беше почти празно, което беше изненадващо, като се има предвид местоположението му.
Но за щастие вътре беше доста тъмно и приглушено. Имаше огромен бар и множество маси около него, с много телевизионни екрани, които показваха различни спортни събития на всеки телевизор.
Една сервитьорка забеляза Джейк и се канеше да каже нещо, но когато разбра кой е той, устата ѝ просто увисна.
Рейвън се обърна и видя струпване на хора точно пред вратите, много от които надничаха в ресторанта. Странно, но никой не се опита да влезе вътре, почти като че ли мислеха, че ще им кажат да напуснат.
– Маса за двама – каза Джейк на зашеметената сервитьорка, която изглеждаше така, сякаш току-що си беше глътнала езика.
– О… о… разбира се. – Тя взе менютата и ги заведе до едно сепаре в ъгъла. – Това добре ли е? – Попита тя, като гледаше само Джейк.
– Това е чудесно… – Той погледна табелката с името ѝ. – …Мелани.
На лицето ѝ се появи огромна усмивка.
– Наистина обичам твоите филми – каза тя, когато седнаха в сепарето.
Рейвън седна и Джейк се плъзна до нея, като бедрото му се удари в нейното.
– Благодаря, Мелани. Това означава много за мен – каза той на сервитьорката. Той се усмихна и сервитьорката се изчерви.
– Питиета? – Попита тя, като все още гледаше само Джейк.
– Ще пия джинджифилова бира – каза Рейвън.
Сервитьорката така и не погледна в нейна посока.
– И една вода за мен – каза и Джейк. – Без лимон, Мелани.
Лицето на Мелани беше яркочервено.
– Разбрах, Джейк. – Тя се обърна и се отдалечи от масата, а когато отиде да вземе напитките им, се разнесе малък писък.
Рейвън наблюдаваше как се скупчва с останалата част от обслужващия персонал, очевидно съобщавайки им голямата новина за това кой е в техния ресторант.
Джейк не се притесняваше. Той барабанеше с пръсти по плота на масата.
Сервитьорката дойде и сложи напитките им. Те дори още не бяха погледнали менюто.
– Имате ли идея какво искате да ядете? – Попита сервитьорката.
– Кое е най-доброто ви ястие? – Попита я Джейк.
– О, вероятно бургера на „Таймс“ – каза тя. – Това е нашият подпис – хората го обичат.
– Нека опитаме два такива – каза Джейк и намигна.
Рейвън изстена.
– Ти дори не знаеш дали обичам бургери.
– Всички обичат бургери – отвърна той просто.
– Да, всички обичат бургери – съгласи се сервитьорката. Тя кокетно размаха мигли към него.
Явно, помисли си Рейвън, сме преодолели срамежливостта и сега сме на път открито да се хвърлим към суперзвездата.
– Благодаря, Мел – каза Джейк на Мелани и ѝ намигна.
Тя се захили.
– Ще ти донеса малко начос на място – каза му тя. – Обещавам, че ще ти хареса. – И след това напусна масата.
– Така ли се държат момичетата около теб през цялото време? – Попита го Рейвън.
– Доста – каза Джейк. – Животът е труден.
– Уф, това е някак гадно. – Поклати глава Рейвън. Не можеше да каже дали Джейк се изтъква, опитвайки се да влезе под кожата ѝ, или това наистина е нормално за него.
Единственото, което знаеше, беше, че нищо от това не беше нормално за нея. Това, че Джейк седеше до нея, че тялото му беше толкова близо, че се държеше сякаш са заедно, беше прекалено.
Навън се беше образувала тълпа от хора, която щеше да ги чака, когато излязат.
Какъв ли живот щеше да бъде това? Запита се тя. Беше ли готова за това?
На телевизионния екран точно над тях Рейвън зърна новина за Джейк. Имаше същото заглавие, което беше свикнала да вижда. Джейк Новак под обстрел – гласеше то. Тя не чуваше какво говорят, защото звукът беше намален, но не можеше да си представи.
Назад към част 6 Напред към част 8