***
Измина известно време, преди Рейвън да събере смелост да се обади на родителите си. Беше обляна в студена пот, а сърцето ѝ биеше учестено. Имаше чувството, че ще се случи нещо ужасно, че ще умре.
Просто се успокой, Рейвън. Те са твои родители, а не палачи. Или може би Дани се обажда от къщата им
Тя обаче не можеше да си представи защо по-големия ѝ брат Дани би ѝ се обадил от къщата на родителите ѝ. Трябваше да е някой от родителите ѝ.
Те не бяха оставили съобщение, но все пак…
Докато натискаше повторното избиране на мобилния си телефон, седнала на дивана, свита в почти ембрионална поза, Рейвън се зачуди дали случайно не са ѝ се обадили по някаква грешка.
Не, това наистина беше невъзможно. Случайно телефонно обаждане след почти четири години без контакт?
Тя се разтрепери, по цялото ѝ тяло премина трепет, докато чакаше момента на истината.
– Ало? – Отвърна майка ѝ. Гласът ѝ прозвуча колебливо и някак крехко.
Рейвън стисна телефона толкова силно, че пръстите ѝ почти изтръпнаха.
– Здравей, Мамо, това съм аз.
Последва дълга, пауза.
– Рейвън? Това ти ли си?
– Да, това съм аз. – Искаше ѝ се да повърне. Това беше твърде трудно.
– Току-що се опитах да ти се обадя – каза майка ѝ.
– Видях това – каза и Рейвън. – Чудех се дали не си видяла новините…
– Джо и Мери Барет дойдоха днес следобед и говореха все за това как са те видели по телевизията с някаква филмова звезда. Честно казано, бяхме напълно объркани.
Рейвън усети как бузите ѝ се изчервяват.
– Странно е, знам. И някак си дълга, объркваща история как се е случило всичко.
– Мога да си представя. – Настъпи още една неловка пауза. – Не бях сигурна дали ще искаш да ме чуеш, Рейвън, но трябваше да се уверя, че си добре – каза майка ѝ.
Рейвън въздъхна.
– Добре съм, мамо.
– И сега си щастлива?
Нещо в начина, по който го формулира, накара Рейвън да се почувства осъдена, сякаш майка ѝ не вярваше, че Рейвън може да бъде истински щастлива. Но от друга страна, може би това бяха стари неща. Може би майка ѝ се беше променила през последните няколко години, както се беше променила и Рейвън.
– Доста съм щастлива – отвърна тя, чудейки се каква е истината.
– Това е добре. Защото знаеш, че всичко, което баща ти и аз някога сме искали за теб, е просто да бъдеш щастлива.
– А ти и татко? Как сте и двамата?
Отново настъпи твърде дълго мълчание.
– Добре сме. Доста добре. Знаеш ли, случват се различни неща, но се справяме добре.
– Какви неща се случиха? – Каза Рейвън, студената пот се превърна в гореща, тъй като усети как пулса ѝ се повишава още повече.
– Няма за какво да се притесняваш, Рейвън. Въпросът е, че всички се справят добре.
– Мамо, ако нещо не е наред…
– Ако наистина искаше да си в крак с нас, щеше да се обадиш и да се поинтересуваш как се справяме – каза майка ѝ, а гласът ѝ стана крехък. – Освен това не сме си говорили с теб от толкова дълго време. Никога не сме искали да те безпокоим.
Вината се стовари като оловна тежест върху раменете на Рейвън.
– Не искам да се впускам в цялото това задочно разправяне защо сме изгубили връзка – каза Рейвън. – Аз си имам своя версия, а вие си имате своята и никога няма да се съгласим.
– Е, за това сме съгласни – каза майка ѝ. Гласът ѝ вече беше рязък.
Рейвън поклати глава. Защо трябваше да е така между тях? Нямаше основателна причина всичко да се обърка, но тя не искаше да поеме цялата вина за това.
– Както и да е – каза тя – надявах се, че може би ще мога да дойда и да ви видя скоро. – Още една дълга пауза.
Тя ще откаже, помисли си Рейвън. Дали това няма да сложи хубава панделка на всички случили се неща, ако сега, след всичко, мама каже, че дори не иска да ме види отново. В известен смисъл щеше да е облекчение, ако тя го кажеше.
Тогава Рейвън можеше да каже на Джейк, че не могат да отидат на гости, и щеше да е без вина.
– Ще се радваме да те видим, Рейвън. – Гласът на майка ѝ беше станал емоционален, тих, малко дрезгав, сякаш беше близо до сълзи.
– Джейк и аз планирахме да се отправим натам съвсем скоро, през следващите няколко дни. Ти и татко ще бъдете ли наблизо?
Майка ѝ беше объркана.
– Кой Джейк?
– Джейк Новак. Той е човека, с когото съм… прекарваме време заедно и затова напоследък съм в новините. – Дори да го кажеше, се чувстваше глупаво, тъпо и невероятно.
– Джейк Новак… мисля, че съм чувала това име и преди. – Майка ѝ се замисли и се запъна. – Той ли беше в онзи филм на „Дисни“ за младежа, който играеше футбол?
– Да, мамо, това е той – каза Рейвън и се засмя малко. – Участвал е в няколко филма и също така е музикант.
– Вие се виждате – каза майка ѝ тихо. – Ами това звучи много вълнуващо.
– Той иска да се запознае с теб и татко – каза Рейвън, присвивайки очи и стискайки телефона още по-силно.
– С удоволствие ще се запознаем с него. Всеки твой приятел… абсолютно.
Рейвън въздъхна.
– Ще ти се обадя утре и ще ти кажа кога ще дойдем в града.
Майка ѝ сякаш ставаше по-щастлива, докато преценяваше какво се случва.
– Наистина ще се върнеш у дома на гости? Сигурна ли си, Рейвън?
– Сигурна съм, мамо.
Толкова време, колкото е необходимо, за да получим кадрите и снимките, от които се нуждаем, за да изглеждат истински.
Всъщност беше тъжно, защото ако това беше истинска връзка, тя наистина щеше да се радва да представи Джейк на майка си и баща си.
Да, но кое момиче не би се вълнувало да представи Джейк Новак на приятелите и семейството си? Просто се радвай, че изобщо можеш да се преструваш, че си с него.
Това е много по-добре, отколкото повечето момичета някога ще получат.
Беше вярно, но въпреки това болеше.
Винаги си беше фантазирала да се върне в родния си град като някой успял, щастлив, да покаже, че е успяла въпреки опитите на всички да я повалят и да повярват в най-лошото за нея.
Назад към част 6 Напред към част 8