Джейк Новак хвърли мобилния си телефон на леглото и насочи вниманието си към Рейвън.
Очите му се впиха в нейните, докато той стоеше гол от кръста нагоре, а панталоните му висяха ниско на бедрата, показвайки шестте му плочки и още малко. Беше фино издялан камък, напълно съвършен във всяко отношение във физическо отношение.
– Това е – каза той, гласът му беше равен и спокоен, а белега над веждата му показваше, че знае как да се бие и не се страхува от това.
Джейк беше нещо повече от красив поп идол без съдържание – той се беше изправил срещу страшни и силни мъже, които искаха да наранят Рейвън.
Клуб „Алфа“ беше опасен и въпреки това той не беше отстъпил пред тях.
Точно обратното.
Джейк най-накрая беше застанал на нейна страна и го беше направил, когато репутацията и кариерата му вече бяха на тънък лед. Всъщност Джейк току-що беше казал на изпълнителния директор на клуб „Алфа“, че ще го преследва.
Последните му думи към Скот все още звучаха в ушите на Рейвън.
Нямаш представа на какво съм способен.
Може би те не знаеха на какво е способен Джейк. А може би и тя не знаеше, но Рейвън започваше да подозира, че Джейк Новак е способен на почти всичко.
– Сигурен ли си, че искаш да го направиш? – Попита Рейвън, докато се опитваше да осмисли току-що случилото се. Тя все още седеше в леглото, облечена само по бикини, окъпана в пот от топлината на Джейк, когато я беше притиснал до себе си.
Устните на Джейк се изкривиха в ъгъла, с малка усмивка.
– Сигурен съм, както никога досега – каза той. – Но какво ще кажеш ти?
– Не знам – призна Рейвън. Тя придърпа завивките до гърдите си, прикривайки гърдите си, въпреки че той със сигурност вече ги беше виждал и дори докосвал многократно.
– Какво не знаеш? – Попита я Джейк, като се приближи и седна на ръба на леглото.
– Имам чувството, че усложнявам живота ти – каза Рейвън. – Идеята не беше такава.
Дребната усмивка на Джейк се превърна в пълноценна усмивка.
– Не, не беше. Но аз обичам изненадите.
– От мен се очаква да ти помогна да реформираш имиджа си, а не да те вкарам в неприятности с някаква съмнителна подземна компания, управлявана от милиардери.
Той се засмя на това.
– Не се страхувам от милиардери – каза ѝ той, наведе се през леглото и я погали по косата.
– Е, страхувам се. Изглеждат като гадни хора. Мисля, че са имали предвид това, което казаха, че ще ме отвлекат и ще ме накарат да изчезна. – Тя потръпна, докато Джейк я галеше по косата, обичайки начина, по който я докосваше, напълно погълната от това, че той изведнъж е пожелал да се бори за нея.
– Никой няма да те накара да изчезнеш – каза и Джейк. – Погледни ме, Рейвън.
Тя наистина го погледна, а течните му кафяви очи не приличаха на нищо, което някога беше виждала. Това беше Джейк Новак, мъжа, за когото жадуваха милиони жени и тийнейджърки, и той беше много по-секси с нея, отколкото някога го беше виждала да се държи в някой филм.
– Как можеш да си сигурен, Джейк? Не можеш да ме пазиш 24 часа в денонощието, 7 дни в седмицата, а в един момент клуб „Алфа“ ще се погрижи да си ме върне за това, че съм ги прецакала.
– Помниш ли какво ми каза? – Попита я той, а ръката му се премести, за да погали бузата ѝ, а след това и рамото ѝ.
Тя отново потрепери.
– Какво точно ти казах?
– Каза ми да ти се доверя – отговори той.
Тя въздъхна.
– Опитвам се, наистина се опитвам.
– Никой няма да те нарани, Рейвън, и всеки, който се опита, ще съжалява, че се е родил.
– „Клуб „Алфа“ не се заиграва, Джейк. Ако беше видял изражението на лицето на онзи Скот, когато ми каза да седна, иначе ще ми провре главата през прозореца…
– Чакай малко – каза Джейк и отново се изправи. – Не си ми казвала това, Рейвън.
Тя прехапа устна, като съжаляваше, че е казала нещо.
– Той не го е направил, очевидно, просто се опитваше да ме изплаши.
Но сега цялото поведение на Джейк се беше променило. Той нахлузи ризата си.
– Хайде – каза ѝ той. – Ще ти покажа нещо важно.
Рейвън беше нервна.
– Какво? Какво е то?
Джейк и се усмихна.
– Това ще ти хареса, обещавам.