***
Милостиво започна третата четвърт и вниманието на всички отново се съсредоточи върху играта.
Когато нападението на „Ню Ингланд Нешънълс“ отново излезе на терена за първи път, публиката на стадиона нададе разтърсващ възглас, който накара дори Криси да вдигне поглед от мобилния си телефон с широко отворени очи.
Аплодисментите бяха за един-единствен човек: Чейс Уинтърс.
Всички в Нова Англия спореха дали той ще бъде спасителя на отбора, или просто поредната шумотевица. Дори Фейт знаеше това, само от подслушаните разговори на временната си работа.
Това бяха толкова повсеместни разговори във водния хладилник, че трябваше да живееш в пещера, за да не знаеш какво мислят хората в Бостън за него.
Очевидно имаше дълъг списък с високопоставени колежански играчи, които бяха дошли в НФЛ с всякакви фанфари, но след това бързо се бяха изпарили, щом се сблъскаха с по-високото качество на атлетите в професионалните редици.
Както при всяко друго нещо, имаше доста голям и гласовит контингент от нюйоркчани, които вярваха, че Чейс Уинтърс не притежава качествата, че ще бъде в най-добрия случай среден куотърбек, а по-вероятно – пълен провал.
Но от мястото, където стоеше Фейт, не можеше да повярва, че някой някога се е съмнявал в него. Гледаше го как стои там, докато телата прелитат покрай него от всички страни, а той е толкова сдържан, колкото може да бъде, хвърляйки точен пас отново и отново.
– Той разбива защитата им! – Изкрещя в един момент татко, когато Чейс хвърли пас от двайсет ярда и получателя го хвана, пробягвайки остатъка от пътя за тъчдаун.
И изглеждаше, че той наистина разбива защитата на другия отбор, защото с напредването на мача все повече се виждаше, че те нямат отговор на бързите и точни пасове на Чейс. Когато се опитваха да го подгонят, той се отдръпваше назад и хвърляше бърза спирала към някой от съиграчите си и печелеше къси метри. Ако се опитваха да покрият приемниците му, той можеше да намери лек отвор, през който все пак да подаде, или по-вероятно Чейс щеше да вземе топката и да избяга сам.
Много пъти по време на мача Чейс тичаше с лекота на разстояние между пет и десет ярда. В Ню Йорк сякаш не знаеха дали да покрият паса му, или играта му с бягане.
До края на четвъртата четвърт играта се превърна в истинско клане. Резултатът беше 41:10, а Чейс беше хвърлил четири тъчдаун паса, беше бягал за един, а след това бяха вкарали и два гола.
Тълпата на стадиона беше изпълнена с ликуващи фенове, които буквално танцуваха по коридорите.
Когато стадиона започна да се разчиства, Фейт извади мобилния си телефон. Кога щеше да се обади? Дали сериозно щеше да изпрати SMS или да се обади, след като беше изиграл най-големия мач в живота си?
Не, разбира се, че не.
Беше играл с нея – вероятно беше забравил за нея на секундата, след като тя беше напуснала стаята.
– Хайде, трябва да се изпикая, преди да тръгнем – каза баща ѝ, а гласът му беше нечленоразделен.
– Аууу, млъкни – отвърна мама, докато двамата се запътиха към изхода на клуба.
Криси започна да ги следва, с наведена глава.
Фейт изоставаше, тъй като си припомни коментара на Чейс за това какво да прави по отношение на семейството си.
Когато играта свърши, да ги загуби.
Сърцето ѝ се ускори само при мисълта за това. Как би могла да ги загуби?
Вместо това тя ги последва до първия етаж, където двамата ѝ родители отидоха да използват тоалетните.
Криси стоеше до една колона и както обикновено пишеше на телефона си.
– Хей – каза Фейт и се приближи до нея.
Хората все още се изсипваха от всички изходи и входове, стичаха се насам-натам от всички страни, а шума беше непреодолим.
Криси едва погледна нагоре.
– Здравей. – Пръстите ѝ набраха умело на телефона ѝ.
– Татко и мама са пили.
– Нищо ново – промълви отегчено Криси.
– Да, но мисля, че трябва да караш. Никой от тях не е във форма.
– Няма да споря с тях. Защо не шофираш ти, ако толкова се притесняваш? – Обърна се към нея Криси.
– Дойдох със собствената си кола и няма да я оставя тук само защото родителите ми са безотговорни идиоти.
– Добре, тогава ще се върна с теб – каза Криси и най-накрая я погледна.
Сърцето на Фейт натежа.
– Е, това е въпроса – каза тя бавно. – Мисля, че ще се срещна с някого за вечеря наблизо, така че не мога да те взема обратно.
– Кой? – Поиска Криси, а очите ѝ се присвиха. – Никога преди не си споменавала никого.
– Нищо – отвърна Фейт, като махна с ръка на въпроса. – Не е на сто процента, но просто не мога да те закарам до вкъщи. – Тя отвърна поглед от пронизващия поглед на сестра си. – А и така или иначе, не можем да позволим на мама и татко да шофират в тяхното състояние.
– Както и да е – каза Криси и върна вниманието си към телефона.
Фейт осъзна, че няма да получи никаква помощ от сестра си.
Баща ѝ се появи пръв, почесвайки огромния си корем, който се подаваше изпод старата му фланелка от Нова Англия.
– Беше забавно – каза той и се оригна.
– Готови ли сте?
– Мама още не е излязла – каза му Фейт. – Но искам да поговоря с теб за нещо.
Баща ѝ я погледна с подозрение в кръвясалите си очи.
– Какво?
– Крис трябва да шофира на път за вкъщи – каза тя, като се опита да звучи твърдо.
Погледът му стана хладен.
– Аз ще карам моята проклета кола. Няма да се повторят тези глупости, Фейт.
– Татко, двамата с мама сте пили прекалено много.
– Това е твое мнение. Но аз знам как шофирам и знам кога съм добре, а аз съм добре. Край на историята. – Той тръгна и започна да изчезва в тълпата, като дори не изчака майка ѝ да се появи.
Криси се обърна, за да тръгне с него, но Фейт я хвана за ръкава на ризата.
– Не – каза тя, стискайки зъби. – Няма да се качиш в колата с този идиот.
Сестрата на Фейт я дари с облекчена усмивка.
– Значи мога да дойда с теб?
Сега Фейт въздъхна и погледна нагоре към небето. Беше се опитала да изгуби семейството си и това беше завършило предсказуемо.
ПРОВАЛ.
– Разбира се, че можеш да дойдеш с мен – каза тя, примирена със съдбата си.
– Супер! – Каза Криси, засмя се и прибра телефона си.
Те изчакаха майка си, която излезе, търсейки гневно баща им, и когато и казаха, че той вече си е тръгнал, предпочете също да придружи Фейт и Криси до вкъщи в колата на Фейт.
– Така или иначе няма да се прибере до късно тази вечер или утре – каза мама, бузите ѝ бяха зачервени, и запали цигара, докато стигаха до паркинга. – Безполезен е този човек. Винаги съм го знаела.
Фейт знаеше, че е по-добре да не казва нищо, когато майка ѝ се държи така. Трите се качиха в колата ѝ и мама бързо припадна на задната седалка, а Криси включи iPod-а си и започна да пуска любимите си песни по радиото в колата.
Скоро напуснаха стадиона и се отправиха към дома.
Фейт усети как стомаха ѝ се свива, когато знакът за магистралата посочи надясно и тя бързо си проправи път към отбивката с останалия трафик, който се връщаше към града.
Той така или иначе нямаше да ти се обади – каза си тя.
Само че двайсет минути по-късно усети как телефона ѝ бръмчи в джоба, което показваше, че има текстово съобщение, и знаеше точно от кого е то.
Дори не погледна телефона, когато сестра ѝ седеше до нея, и особено докато шофираше, колкото и да ѝ се искаше.
Освен това нямаше значение. Беше провалила шанса си да прекара време с Чейс Уинтърс и имаше много малка вероятност да получи друг шанс отново.